Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 757 01.03.2024
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова
и с
участието на прокурор Нейка Тенева като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН
дело №327 по
описа за 2023 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора против Решение
№240/23.10.2023г, постановено по АНД №1006/23г по описа на РС Казанлък в частта,
с която е отменено Наказателно постановление № 236//19.05.2023г в частта му за
отнемане в полза на държавата на един брой каруца, един брой амуниции за кон и
един брой кон мъжки, на основание чл.273 ал.1 от Закона за горите като вещи
послужили за извършване на административно нарушение по чл.266 ал.1 от Закона
за горите. НП №236/19.05.2023г издадено от Директора на РГД Стара Загора е
потвърдено в частта му с наложено на С.И.Ю.
административно наказание глоба в размер на 500лв и в частта му, с която на
основание чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на
предмета на нарушението – 1.0 пространствен кубичен метър дърва за горене от
вида елша и върба.
За да отмени НП №236/19.05.2023г на Директора
на РДГ Стара Загора в частта му за отнемане в полза на държавата на вещите
послужили за извършване на нарушението / средствата/ въззивния съд е приел, че
не е установено да принадлежат на нарушителя, а очевидно същите са собственост
на трето лице, съгласно договор за продажба на един кон, сключен на 14.05.2013г
между Г.К. като продавач и Ю. С. Ю. като купувач.
С касационната жалба се твърди, че съдът е
приложил неправилно материалния закон като не е взел предвид особените
разпоредби на Закона за ветеринарно медицинската дейност относно идентификация
и установяване принадлежността на животните. След отнемането на коня от
владението на нарушителя, извършено със съставяне на АУАН, е установена възраст
от 15 години, което изключва извода за продажба на същия кон по силата на
представения договор, сключен за продажба на кон на възраст 10години към 2013г.
Следователно не е установено по делото, чрез предвидените способи за доказване,
че животното не принадлежи на нарушителя. Освен това и цветът на животното е
различен от този, който е посочен в договора за покупко-продажба. Отнетия кон е
с тъмно кестеняв цвят, от мъжки пол и кастриран на възраст 15 години. Конят
предмет на продажбата е бил на възраст от 10 г към 2013г и е на цвят кестеняв.
От установеното по делото следва, че договорът за продажба на кон, възприет от
съда като доказателство за собствеността на отнетия кон е изцяло неотносим – довод, сочещ на нарушаване на правилата за
разкриване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение за фактите,
въз основа на годни средства за доказване, представляващ релевиране
на съществено процесуално нарушение, ограничило правото на участие на
административно наказващия орган.
На следва място се сочи, че каруцата няма
табела с регистрационен номер, който да позволи установяване на собственик,
различен от лицето, в чиято власт се намира към момента, в който е използвана
като средство за извършване на нарушението. Следователно изводите, че е
възможно каруцата да принадлежи на трето лице и да е използвана като средство
за извършване на нарушението със или въпреки неговото не съгласие представляват
предположения, въз основа на които е основано решението. От съда се иска да
бъде отменено Решение № 240/23.10.2023г постановено по АНД №1006/2023г по описа
на РС Казанлък в обжалваната му част за отмяна на постановеното отнемане в
полза на държавата на средствата, послужили за извършване на нарушението и да
се постанови друго, с което да се потвърди Наказателно постановление
№236/19.05.2023г на Директора на РДГ Стара Загора в частта за отнемане в полза
на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: един брой
каруца, един брой кон и един брой амуниция за кон. Към касационната жалба ес
представя оценка на кон, задържан с Констативен протокол на ЮИДП
№000451/07.03.2023г, според която отнетия с посочения протокол кон е на 15
години, с височина при холката 1.40м, с
черна грива и черно оцветяване на задните два крака от венеца на копитото до карпалната става. В добро общо състояние. Паспорти,
родословие, ветеринарно обслужване – не известно. Видими недостатъци по животното
няма, поради което е оценен на 600лв.
Ответника
С.И.Ю. в писмено възражение оспорва касационната жалба. Административно
наказващия орган е бил длъжен да представени доказателства, които да установят
кой е собственик на средствата за извършване на нарушението, а липсата им
отрича съществуване на условието за тяхното отнемане от нарушителя. Иска от
съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение в частта му за отмяна
на НП №236/19.05.2023г на Директора на РДГ Стара Загора в частта, с която е
постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на
нарушението.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на
касационната жалба. Предлага на съда да бъде отменено решението на въззивния
съд в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго за потвърждаване
на Наказателното постановление в частта му за отнемане в полза на държавата на
вещите, послужили за извършване на нарушението.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Наказателно постановление
№236/19.05.2023г издадено от Директора на РДГ Стара Загора е потвърдено в
частта с наложено на С.И.Ю. административно наказание глоба в размер на 500лв
за това, че на 07.03.2023г транспортира дървесина не придружена с превозен
билет в нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите и в частта за отнемане
на предмета на нарушението – един кубичен пространствен метър дървесина от елша
и върба, но е отменено в частта му за разпореденото на основание чл. 273 ал.1
от същия закон отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване
на нарушението. Съставът на чл.273 от Закона за горите изисква вещите,
послужили за извършване на нарушението да се отнемат, независимо чия
собственост са, освен когато владението върху тях е установено по скрит или
насилствен начин. Съдът е изискал от АНО да докаже право на собственост върху
каруцата, а относно коня се е позовал на
представения към въззивната жалба договор за покупко продажба на кон, който има
недостоверна дата 24.05.2013г и съдържа съгласието на две физически лица /
диспозитивен частен документ без материална доказателствена сила/ за продажбата
на един мъжки, кастриран кон, кафяв на цвят и на възраст от 10 години с купувач
Ю. С. Ю.. Решението е постановено при неправилно приложение на чл.273 от Закона
за горите, тъй като правото на собственост върху вещите, послужили за
извършване на нарушението няма правно значение и това законово разрешение е в
унисон с правилата на Закона за собствеността относно придобиване на
собственост върху движими вещи, от което произтича и реалността на договорите
за разпореждане с тях. Собствеността преминава с предаване на владението, но не
и когато фактическата власт е установена по скрит или насилствен начин.
Договорът не е годно средство да докаже, че конят, теглил каруцата с
дървесината на 07.03.2023г не принадлежи на лицето, което упражнява фактическа
власт върху него - факт, който при липса на доказателства за установяването й
по скрит или насилствен начин, води до съществуване на фактическия състав по
чл.273 от ЗГ за разпореждане на конфискацията. Договорът е диспозитивен частен
документ, без материална доказателствена сила и без достоверна дата, който
освен това не съдържа индивидуализация на продаденото животно. Отнетото също не
е индивидуализирано по реда на ЗВМД с поставяне на ушна марка, за да е възможно
установяване на идентичност, но дори и да беше установена идентичност между
животното по представения договор и отнетото, изводът че правото на собственост
принадлежи на трето лице, въпреки упражняваната от нарушителя фактическа власт
не води до основание за отмяна на разпоредената
конфискация. АНО следва да докаже, че отнетото в полза на държавата
представлява средство за извършване на нарушението и с доказването на този факт
се е справил в настоящия случай. Не дължи да установи отрицателни факти, а
именно че владението върху коня и каруцата не е установено по насилствен или
скрит начин – без знанието на собственик или въпреки неговото несъгласие. На
първо място трето лице, което да е собственик на коня, амунициите и каруцата не
е установено по делото, нито следва да бъде издирвано при липса на каквото и да
било регистрация на животното и на превозното средство. На следващо място, дори
да се установи трето лице като собственик, когато е извършена съответната
регистрация, АНО ще дължи разследване на факти за установяване на владение
върху средствата за извършване на нарушението по насилствен или скрит начин,
ако такива са посочени от засегнатото от конфискацията трето лице – независимо
дали пред АНО или пред друг орган на власт. Следователно установяване на
пречките за извършване на конфискация са в тежест на нарушителя, който
упражнява фактическа власт върху тях, защото никой, в това число и АНО не може
да бъде длъжен да доказва отрицателни факти – че нарушителя не е установил
владението по скрит или насилствен начин. Коня и каруцата са били в неговата фактическа
власт и си е служил с тях като собствени, което при липса на факти, сочещи да
са били предмет на престъпление или да са взети без знанието на собственика, но
с намерение да бъдат върнати, изключва да са налице основанията по чл.273 от ЗГ
за отмяна на разпореденото отнемане на средствата за извършване на нарушението.
Фактическия състав е изпълнен, защото е установено извършване на деянието
„превозване на дървесина без превозен билет“ посредством пътно превозно
средство – каруца, теглено от животинска тяга – кон. И двете средства за
извършване на деянието „превозване“ са били във фактическата власт на
нарушителя, без данни тя да е установена по насилствен или скрит начин.
Ответника по касация е изложил възражения против пропорционалността на мярката,
които не са обсъдени от въззивния съд и следва да получат отговор в рамките на
служебния контрол за материална законосъобразност. Не се установява не
пропорционалност спрямо тежестта на нарушението, защото целта на конфискацията
по чл.273 от Закона за горите е да се отнеме обективната възможност за
продължаване на противоправната дейност. Конфискацията на средствата за
извършване на нарушението би могло да се определя като допълнително наказание,
когато при липсата им се присъжда заплащане на паричната им равностойност. Като
е отменил наказателното постановление в частта му за прилагане последиците на
чл.273 от Закона за горите въззивния съд е постановил решение при неправилно
приложение на материалния закон, което следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №240/23.10.2023г., постановено по АНД №1006/ 2023г. по описа на РС Казанлък в
частта му за отмяна на НП №236/19.05.2023г издадено от Директора на РДГ Стара
Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №236/19.05.2023г,
издадено от Директор РДГ Стара Загора в частта му за отнемане в полза на
държавата на един кон, една амуниция за кон и една каруца, на основание чл.273
от Закона за горите.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.