№ 990
гр. Бургас, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Д* М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120203360 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” КД с ЕИК: *, чрез юрисконсулт *, с
посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 002699/17.07.2023 г. , издадено
от Д* * – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с
което за нарушение на чл. 68ж, т. 5, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а от ЗЗП, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Като цяло
фактическата обстановка не се оспорва, но се застъпва, че дружеството не е извършило
нелоялна търговска практика, доколкото за обявения артикул – „Киви“ е имало регулярни
доставки, включително и в други магазини на дружеството. Счита се, че поведението на
търговеца не сочи на нелоялна търговска практика, поради което и се иска отмяна на НП и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпила писмена защита от юрк. *, с която жалбата се
поддържа по изложените в нея доводи и се иска отмяна НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган - Директор на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за Защита на потребителите се явява юрисконсулт *, която оспорва жалбата.
1
Посочва, че в случая правилно и законосъобразно АНО е издал атакуваното НП. Посочва, че
видно от материалите по делото в случая до края на промоцията не е бил доставен
рекламираният продукт, въпреки отправената от търговеца покана, чрез рекламни брошури.
Поради това пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 21.07.2023 г., а жалбата е подадена чрез куриер на
03.08.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 17.02.2023 г. св. К. К.-Ч* – гл. експерт в РД към КЗП извършила проверка в
магазин „*“, находящ се в *, зона РЦ 420, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода
на проверката свидетелката констатирала, че чрез рекламна брошура, търговецът е отправил
покана до потребителите да закупят определени стоки на намалени цени, сред които и „Киви
Клас 1“ на цена от 1,69 лева (стара цена 3,39 лева). В брошурата било посочено, че
промоцията важи в периода 16.02 – 19.02.2023 г. Артикулът не бил отбелязан като такъв,
който може да бъде изчерпан още в първия ден на промоцията. Въпреки това при проверката
на 17.02.2023 г. (втори ден от промоцията) св. К.-Ч* установила, че реално артикулът е
изчерпан и не се предлага за продажба в магазина. Свидетелката съставила констативен
протокол за установеното, като изискала и справка от търговеца за заявените и доставени
количества от стоката. След анализ на постъпилата информация св. К. – Ч* преценила, че
търговецът използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като отправя покана за
покупка на стоки на определена цена, като не е посочил разумни основания, поради които
не може да доставили или да осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената
цена за определен период от време и в разумно количество, съобразно стоката и обема на
направената реклама за стоките и предложената цена. Въз основа на горното св. К.-Ч*
приела, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 68ж, т. 5, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с
чл. 68в ЗЗП, поради което и на 09.05.2023 г. съставила срещу него АУАН с №
002699/09.05.2023 г. Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който
го подписал без възражения. В срокът по чл. 44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения
(л. 27-29), в които било застъпено, че не се касае за нелоялна търговска практика, развивайки
съображения, аналогични с тези в процесната жалба.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, не дал вяра на
възражението, а въз основа на АУАН-а на 17.07.2023 г. издал атакуваното НП, в което
пресъздал фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават задълженията, регламентирани в чл. 68ж, т. 5, вр. с чл.
68г, ал. 4, вр. с чл. 68в ЗЗП, поради което и на основание чл. 210а от ЗЗП, наложил на
2
жалбоподателя имуществена санкция размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства събрани в хода
на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като
цяло страните не спорят по фактите, като основният правен спор е съсредоточен около това,
дали поведението на търговеца съставлява административно нарушение по горепосочения
текст или не.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приложената Заповед № 7/06.01.2023 г. на
Председателя на КЗП. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията за
нарушението е индивидуализирана правилно. Съдът не споделя доводите свързани с
необоснованост на НП, доколкото то съдържа детайлно описание на фактите, както и на
писмените доказателства, на база на които АНО е достигнал до извод за съставомерност на
извършеното.
Досежно оплакванията за липса на извършено административно нарушение, съдът
следва да посочи следното.
Нормата на чл. 68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. В съответствие с
§ 13, т. 23 ДР ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска
инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на
търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1
ЗЗП дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е
насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика, разпоредбата на
чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики –
„заблуждаващите търговски практики“ и „агресивните търговски практики“, които, когато
отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП, са винаги нелоялни. Тези практики
се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП,
защото самият законодател ги е определил като такива.
3
Законодателят е квалифицирал като „заблуждаваща“ нелоялната търговска
практика, изразяваща се в отправяне на покана за покупка на стоки или услуги на
определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да
може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или
на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в
разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за
стоката или услугата и предложената цена - чл. 68ж, т. 5 ЗЗП.
Жалбоподателят не спори, че чрез рекламна брошура е отправил покана до
неограничен кръг потребители за покупка на стока – „Киви“ на цена от 1,69 лева, като сам е
обявил и срока на промоцията – 16.02-19.02.2023 г. Няма спор и че на втория ден от
промоцията – 17.02.2023 г. стоката не е била налична в проверявания магазин, както и че до
края на промоцията – 18 и 19.02.2023 г. не е била доставена в магазина, видно от
приложената от самия търговец справка на л. 42-48. От тази справка ясно се вижда, че киви е
доставено в магазина само на 16.02.2023, но въпреки изчерпването му – нова доставка не е
имало в останалите три дни на промоцията.
В конкретния случай безспорно търговецът е отправил покана до потребителя да
посети магазините му, за да закупи даденият артикул на определена цена. Не се твърди, а и
няма данни потребителят да е уведомен за това, че офертата важи само за някои от
магазините на търговеца, нито че цените важат до изчерпване на количествата. При това
положение следва да се приеме, че офертата важи за всички търговски обекти и за целия
срок на промоцията. Самият търговец не е ангажирал никакви доказателства, от които да
може да се направи извод за разумна причина, която да му е попречила да осигури разумни
количества от стоката за срока на промоцията. Очевидно наличността в магазина е била
изчерпана още първия ден, но въпреки това през останалите три дни не е имало никакви
достави (от склада или от други магазини), въпреки твърдението на търговеца, че е
разполагал с количества в другите си обекти. Не става ясно – защо след като е имало такива
количества, те не са били доставени и в процесния обект, поради което и съдът не приема
доводите, че в случая търговецът е изпълни вменените му задължения.
С оглед изложеното правилни са изводите на административнонаказващия орган, че
по този начин се променя или е възможно да се промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, което води или може да доведе до вземането на търговско
решение, което средният потребител не би взел без използването на процесната търговска
практика.
Разпоредбата на чл. 210а от ЗЗП предвижда, че за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл.
68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 на виновните лица се налага глоба в размер от
1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция
в размер от 2000 до 50 000 лв. Наложената санкция е определена в размер на минимума от
2000 лева, поради което и пред съда не стои въпросът за нейното намаляване.
Съдът също счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид,
4
за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложената санкция е
правилно и законосъобразно индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 002699/17.07.2023 г., издадено от Д*
* – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за Защита на потребителите, с което за
нарушение на чл. 68ж, т. 5, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в от Закона за защита на
потребителите и на основание чл. 210а от същия закон, на „*” КД с ЕИК: * е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА „*” КД с ЕИК: *, да заплати на Комисия за Защита на потребителите,
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5