Р Е Ш Е Н И Е № 6
гр.София, 13.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 09-ти декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: Ради Йорданов
при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. №243 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска - по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Ищцата В.Г.Д. с ЕГН********** с адрес: *** е предявила срещу З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** и Д.А.А., с ЕГН********** и адрес: *** субективно и обективно съединени искове с посочено правно основание чл.226 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на следните суми:
- 30 000лв., претендирана като застрахователно обезщетение, за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие настъпило на 19.12.2012г. ПТП между МПС – л.а. „Сааб”, с рег. № Р 0950 АТ, управлявано от Д.А.А., ЕГН ********** и ищцата В.Г.Д. като пешеходец, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП – 19.12.2012г. до окончателното плащане на сумата;
- 2 812,03лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, представляваща направени от нея разходи за транспорт, за закупуване на лекарствени, санитарни, медицински и хигиенни средства, във връзка с лечението й вследствие процесното ПТП, както следва:
- общо разходи в размер на 41,87лв. направени на 20.12.2012г. , от които: 13.87лв. за 80 бр. / осемдесет / влажни кърпи „Флуфсанхт” и 3 блистера по 10 мг. а „Витоприл” по касов бон, издаден за продажба № 139260 от аптека на ЕООД „В.” гр.С.; 28 лв. за билети на двама души / родственици / по маршрут П. – С./ Институт Пирогов/- П., при единична стойност на билет в едната посока 7 лв.;
- общо разходи в размер на 1480,60лв. направени на 21.12.2012г., от които: за паркиране в зелена зона с времетраене на престоя 2 часа, за 3 талона на стойност 2лв, всеки един от тях; 1399,60лв. за закупуване на тибия /проксимална, дистална, диафизарна / по фактура № **********/21.12.2012г , с издател „Х.„ ЕООД ; 75лв. за закупуване на колянна имобилизираща шина „Армор” по фактура № **********/21.12.2012г., с издател „А.” ЕООД гр. С.;
- общо разходи в размер на 29,98лв. направени на 22.12.2012г., от които: 29,98лв., за закупуване на 12.04л. х 2.49лв., бензин А95Н в лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с ДК № СО2082АК , собственост на К.В. С., по касов бон, издаден за продажба № 02351120426/22.12.12г. от бензиностанция Ф513 на Р. ООД гр.П., по повод пътуване по маршрут П.- Б.- С. / Институт Пирогов / - Б.- П.;
- общо разходи в размер на 39,99лв. направени на 24.12.2012г., от които: 39,99лв. за зареждане на 16,06л. х 2,49лв., бензин А95И в лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с ДК №СО2082АК, собственост на К. В.С., по касов бон, издаден за продажба № 00401190028 /24.12.12г. от бензиностанция Ф513 на Р. ООД гр. П., по повод пътуване по маршрут П. – Б.- С./ Институт Пирогов / - Б.- П.;
- общо разходи в размер на 50,89лв. направени на 26.12.2012г., от които: 10,56лв. за покупка на санитария и лекарствени средства, по касов бон за продажба №49955/26.12.2012г. от аптека на ЕТ „В.” гр. П.; 10,30лв. за покупка на лекарствени средства по касов бон за продажба 49956/ 26.12.12г. от аптека на ЕТ „В.” гр.П.; 30,03лв. за зареждане на 12,06л. х 2,49 лв., бензин А95М в лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с ДК №СО2082АК, собственост на К.В.С., по касов бон, издаден за продажба № 02374030490/26.12.12г. от бензиностанция Ф513 на Р. ООД гр. П., по повод пътуване по маршрут П. – Б.- С./ Институт Пирогов / -Б.- П.;
- общо разходи в размер на 68,02лв. направени на 28.12.2012г., от които: 30,02лв. за зареждане на 11,96л. х 2,51лв, бензин А95Н в лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с ДК №СО2082АК, собственост на К.В. С., по касов бон, издаден за продажба № 00710890042/28.12.12г. от бензиностанция „З.” гр. Б. на СД „Ц.” с. В., по повод пътуване по маршрут П. –Б.- С. / Институт Пирогов / - Б.- П.; за паркиране в зелена зона с времетраене на престоя 1 час - талон на стойност 1лв.; 37 лв. за закупуване на патерици Thuasnc по фактура №**********/28.12.2012г., с издател „Л” ЕООД гр. С.;
- общо разходи в размер на 1лв. направени на 29.12.2012г., за паркиране в зелена зона с времетраене на престоя 1 час – талон на стойност 1 лв.
- общо разходи в размер на 30 лв. направени на 30.12.2012г., за зареждане на 12.05л. х 2.49 лв. бензин А95Н в лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с ДК №СО2082АК , собственост на К.В.С., по касов бон, издаден за продажба №02399700108/30.12.12г.от бензиностанция Ф513 на Р.ООД гр. П. П.-Б.- С. / Институт Пирогов / - Б.- П.;
- общо разходи в размер на 20,49 лв. направени на 01.01.2013г., от които: 10.49лв. за закупуване 1 опаковка влажни кърпи „Фемоли Фреш”, 6 бр. таблетки „Корега биоформула”, 1 блистер /3х21/ таблетки „Марвелон” по касов бон за продажба №0077026/01.01.2013г. от аптека на търговец „В.” ЕООД с ЕИК . в гр.С., бул.„Пенчо Славейков”№6; 10 лв. за зареждане на 7.41л. х 1.35лв., газ в лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с ДК №СО2082АК, собственост на К. В.С., по касов бон, издаден за транзакция № 01617970049/01.01.13г. от бензиностанция и газ станция на „К.” ЕООД в гр.П. по повод пътуване по маршрут П. П.-Б.- С. / Институт Пирогов / - Б.- П.;
- общо разходи в размер на 102,56 лв. направени на 04.01.2013г., от които: 70.56лв. за закупуване на 10 бр. ампули „Клексан” 0.4мл., по касов бон за продажба №0027460/04.01.13г. от аптека на ООД Д.” в гр. Б., по рецепта издадена от д-р М.при Институт „Пирогов” гр.С.; 30 лв. за зареждане на 12,05л.х2,49лв., бензин А95Н в лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с ДК№СО2082АК, собственост на К. В.С., по касов бон, издаден за продажба №02428540163/04.01.13г. от бензиностанция Ф513 на Р.ООД гр. П., по повод пътуване по маршрут П. П.-Б.- С. / Институт Пирогов / - Б.- П.;за паркиране в зелена зона с времетраене на престоя 2 часа - талон на стойност 2лв. ;
- общо разходи в размер на 4 лв. направени на 07.01.2013г., за 4 талона за паркиране в зелена зона с времетраене 1час, на стойност 1 лв., всеки един от тях;
- общо разходи в размер на 62,60 лв. направени на 09.01.2013г., от които: 2 лв. за закупуване на престилка за посе по касов бон за продажба №133534/09.01.2013г., с издател „А.” ЕООД; 9.60лв. за закупуване на 30 бр. таблетки „Арета” 10мг., по касов бон за продажба № 0041663/ 09.01.13г. от аптека „Сейба” на „Р.” ЕООД - гр. Б.; 51 лв. за закупуване на повдигач за тоалетна чиния 15см., без подлакътници, по фактура №**********/09.01.2013г., с издател „А.” ЕООД гр. С.;
- общо разходи в размер на 90,54 лв. направени на 11.01.2013г., от които: 70.90лв. за закупуване на 10 бр. ампули „Клексан” 0.4мл., по касов бон за продажба № 037733/ 11.01.13г. от аптека на „Ф.” ООД в гр. София; 19.64лв. за закупуване на 11 бр. памперси за възрастни и 30 бр. сашета „Аулин” 100мг., по касов бон за продажба № 0042050/ 11.01.13г. от аптека „Сейба” на „Р.” ЕООД в гр. Б.;
- общо разходи в размер на 34,35лв. направени на 30.01.2013г., за покупка на лекарствени средства, по касов бон за продажба № 62968/ 30.01.13. от аптека на ЕТ „ В.” гр. П. ;
- общо разходи в размер на 39,95 лв. направени на 04.02.2013г., за зареждане на 13.41л. х 2.81лв. , бензин А95Н в лек автомобил , марка „Форд Фиеста” с ДК№ СО2082АК, собственост на К.В.С., по касов бон, издаден за продажба №02611850214/04.02.13г. от бензиностанция Ф513 на Р. ООД гр. П., по повод пътуване по маршрут П. П.-Б.- С. / Институт Пирогов / - Б.- П.;
-общо разходи в размер на 3,80 лв. направени на 07.02.2013г., за покупка на лекарствени средства и санитария по касов бон за продажба №53601/07.02.2013г., издаден от ЕТ „ В.” гр. П.;
-общо разходи в размер 19,60 лв. направени на 19.02.2013г., за покупка на лекарствени средства по касов бон за продажба № 54981/ 19.02.13г. , издаден от аптека на ЕТ „В.” гр. П.;
- общо разходи в размер на 31,50 лв. направени на 05.03.2013г., за закупуване на медицински консумативи по фактура № **********/05.03.2013г., с издател ЕТ „Н” гр. Б. /;
- общо разходи в размер на 27,89 лв. направени на 07.03.2013г., от които: 2.90 лв. за плащане на такса към Институт „Пирогов” по касов бон № 006151/07.03.13г., издаден от „В.” ЕООД; 24.99лв. за зареждане на 7.59л.х 2.64лв., бензин А95Н в лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с ДК№ СО2082АК, собственост на К.В.С., по касов бои, издаден за продажба № 00468100023/07.03.13г. от бензиностанция Ф513 на Р. ООД гр. П., по повод пътуване по П. П.-Б.- С. / Институт Пирогов / - Б.- П.;
- общо разходи
в размер на 28,15 лв. направени на 11.03.2013г.,
от които: 8.96лв. за закупуване на 30 бр. таблетки „Арета” 10мг., по
касов бон за продажба № 0079117/ 13.03.13г. от аптека на ООД „Д.” в гр. Б. ; 19.19лв.
за закупуване на 60 бр. таблетки „Бизогамма
- общо разходи в размер на 10 лв. направени на 16.03.2013г., за зареждане на 8л. х1,25лв., газ в лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с ДК№ СО2082АК, собственост на К.В.С., по касов бон, издаден за продажба № 01970970378/16.03.13г. от бензиностанция и газ станция на „К.” ЕООД в гр. П. по повод пътуване по маршрут П. П.-Б.- С. / Институт Пирогов / - Б.- П.;
- общо разходи в размер на 29,99 лв. направени на 22.04.2013г., за зареждане на 11.76л. х 2,55лв., бензин А95Н в лек автомобил, марка „Форд Фиеста” с ДК№ СО2082АК, собственост на К.В.С., по касов бон, издаден за продажба № 03123650071/22.04.13г. от бензиностанция Ф513 на Р. ООД гр. П., по повод пътуване по маршрут П. П.-Б.- С. / Институт Пирогов / - Б.- П.;
- общо разходи в размер на 560 лв. направени на 26.04.2013г., за закупуване на ХО лапароскопски сет /малък/ по фактура №**********/26.04.2013г., с издател „Клиник инвест” ЕООД гр. Пловдив;
- общо разходи в размер на 4,26 лв. направени на 22.06.2013г. за закупуване на 20 бр. таблетки „НО-ШПА” 40мг., по касов бон за продажба № 0070658/ 22.06.13г. от аптека на „ Д.” в гр. Б., ведно със законната лихва върху всяка една от посочените суми за разходи, считано от датата на която е извършен всеки един от посочените разходи до окончателното плащане на сумите (виж уточн. молба вх. №157/11.01.2016г.(л.71).
И в условията на субективно пасивно евентуално съединение с предявените срещу предпочитания ответник З. „Б.В.И.Г.” обективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ и по чл.86 ЗЗД, иск по чл. 45 ЗЗД за горните суми срещу прекия причинител на деликта Д.А.А., с ЕГН********** и адрес: ***, по отношение на който има влязло в сила решение по НАХД №3/2015г. на PC гр.Ботевград.
Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.
Ищцата В.Г.Д., твърди в исковата си молба, че на 19.12.2012г., около 17,30ч., вторият ответник Д. А.А., при управление на л.а., марка „Сааб”, ДК №Р 0950 АТ, нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, при което получила увреждания с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, изразяващи се във – фрактура кондили латералис тибия декстра, което довело до трайно затрудняване на движението на долният й десен крайник общо за срок от 6-8 месеца. Твърди, че с влязло в сила на 17.03.2015г. решение №27 от 05.02.2015г., постановено по НАХД №3/2015г. на РС гр.Ботевград, виновният водач на лекия автомобил Д. А.А. бил освободен от накзателна отговорност на основание чл.78 а НК, като му било наложена административно наказание глоба за извършеното престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2 във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 НК.
Поддържа, че виновният за ПТП водач Д. А.А. попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинените вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество З. „Б.В.И.Г.”, със застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” №03112002379949, валидна за срок от една година - от 27.10.2012г. до 26.10.2013г., което обстоятелство е отразено в съставения протокол за ПТП №200/19.12.2012г. Към посочената застрахователна полица, на 15.12.2012г., били издадени Добавък №1 за промяна в полица „Гражданска отговорност на автомобилиста”, с валидност от 16.12.2012г. и Сметка № 0037485, за платена застрахователна премия.
Ищцата В.Г.Д. твърди още, че по време на провежданата медицинска интервенция, претърпяла силни болки, които продължили и през следващите няколко месеца. При това положение през Коледните и Новогодишни празници на 2012г. й било създадено крайно негативно емоционално чувство на неудобството и дискомфорт, съпроводено с интензивни болки и страдания, неудобство от затруднението да се обслужва сама, да се храни и поддържа личната си хигиена. Била принудена от обстоятелствата да получава грижи и помощ в ежедневното обслужване от двете си дъщери и техните семейства, свързано с пътуване от тяхна страна от гр.Б. до гр.С., където била настанена за лечение в института „Пирогов”. Полаганите за нея грижи от нейните деца и съпруг, помощта във връзка с ежедневното й обслужване, включително поддържане на лична хигиена, тоалет и хранене, продължили и след изписването й от болницата. Особено неловко и дискомфортно за ищцата било положението, че не можела да стигне сама по стълбите до третия етаж на къщата, където се намирало собственото й жилище, което наложило да бъде настанена на втория етаж от къщата, собственост на дъщеря й, в стая, която последната освободила и пригодила за нуждите на ищцата. След връщането й от болницата мъжът, с когото дъщеря й живеела на семейни начала, всеки път, когато й се налагало да ходи на преглед, на консултации и други манипулации я носел на гръб. Това допълнително я притеснявало и създавало у ищцата негативни емоции, тъй като човек, от противоположния на нейния пол, в случая бил единствено способен, с оглед физическите му качества и възможности, да я пренесе от стаята до автомобила. Ищцата твърди, че и пътуването с автомобил също й създавало затруднения и дискомфорт, поради невъзможността да сгъне десния си крак в коляното. Последното налагало да бъде намествана на задната седалка при пътуването. Поради това, че била поставена в положение да зависи в придвижването си от чужда помощ, се чувствала силно притеснена, тъй като в живота си била свикнала сама да се справя с всички ситуации. Независимо от това, че е пенсионер, продължавала да работи като медицинска сестра в Спешна помощ в гр.П. и невъзможността сама да се грижи за себе си и да зависи от грижите на други хора макар и това да били децата й и нейният съпруг се отразило много негативно на психиката й.
Ищцата В.Г.Д. твърди още, че по време на провежданата медицинска интервенция, претърпяла силни болки, които продължили и през следващите няколко месеца. При това положение през Коледните и Новогодишни празници на 2012г. й било създадено крайно негативно емоционално чувство на неудобството и дискомфорт, съпроводено с интензивни болки и страдания, неудобство от затруднението да се обслужва сама, да се храни и поддържа личната си хигиена. Била принудена от обстоятелствата да получава грижи и помощ в ежедневното обслужване от двете си дъщери и техните семейства, свързано с пътуване от тяхна страна от гр.Б. до гр.С., където била настанена за лечение в института „Пирогов”. Полаганите за нея грижи от нейните деца и съпруг, помощта във връзка с ежедневното й обслужване, включително поддържане на лична хигиена, тоалет и хранене, продължили и след изписването й от болницата. Особено неловко и дискомфортно за ищцата било положението, че не можела да стигне сама по стълбите до третия етаж на къщата, където се намирало собственото й жилище и това наложило настаняването й на втория етаж от къщата, собственост на дъщеря й, в стая, която последната освободила и пригодила за нуждите на ищцата. Това наложило след завръщането й от болницата да бъде носена на гръб от мъжа, с когото дъщеря й живеела на семейни начала, всеки път когато се налагало да ходи на преглед в болницата, на консултации и други манипулации. Това допълнително я притеснявало и създавало у ищцата негативни емоции, тъй като човек, от противоположния на нейния пол, в случая бил единствено способен, с оглед физическите му качества и възможности, да я пренесе от стаята до автомобила. Ищцата твърди, че и пътуването с автомобил също й създавало затруднения и дискомфорт, поради невъзможността да сгъне десния си крак в коляното. Последното налагало да бъде намествана на задната седалка при пътуването. Поради това, че била поставена в положение да зависи в придвижването си от чужда помощ, се чувствала силно притеснена, тъй като в живота си била свикнала сама да се справя с всички ситуации. Независимо от това, че е пенсионер, продължавала да работи като медицинска сестра в Спешна помощ в гр.П. и невъзможността сама да се грижи за себе си и да зависи от грижите на други хора макар и това да били децата й и нейния съпруг се отразило много негативно на психиката й.
Въпреки проведените физиотерапевтични процедури в продължение на месеци, бил затруднен и нарушен нормалния й ритъм на живот. След раздвижването ползвала помощни средства за придвижване - патерици, а в последствие бастун, което до голяма степен се отразило на самочувствието й. Ползвала и помощни санитарни средства за къпане и тоалет. Била зависима от близките си в приготвянето на храна и поддържане на хигиената в дома й, както и на личната й хигиена. Продължавала да изпитвам силни болки и по време на раздвижването й. Мисълта, че й предстои втора операция за изваждане на планката и пироните от крака й, също оказвала негативно въздействие върху психиката й, тъй като знаела, че отново й предстои обездвижване, период на възстановяване и раздвижване. Това създавало у ищцата чувство на страх, неспокойство и паника. Ищцата твърди още, че междувременно при прегледите й в ИСМП „Пирогов”, било установено образувание в коремната кухина, близо до единия й бъбрек, което налагало оперативното му отстраняване. Въпреки че последното не се дължало на процесния инцидент, състоянието й на трудна подвижност след него допълнително я натоварило психически.
На следващо място в исковата си молба ищцата В.Г.Д. излага, че вследствие на удара от лекия автомобил, преживяла силен емоционален и психически шок. Изпитва страх да пресича пътното платно, когато е сама. При наближаващ автомобил, се притеснявала да не се случи отново инцидент и да преживее това, което е преживяла на 19.12.2012г. Дълго време се чувствала дезориентирана и неспокойна. Загубила съня си, поради което й се наложило да взима успокоителни средства. Твърди, че след инцидента не минава през кръстовището, на което се случи произшествието, въпреки че това е най - прекия път, по който може да се прибере у дома си.
Ищцата В.Г.Д. твърди, че походката й била променена в следствие на инцидента. Все още леко накуцва, което довело до това, да изпитва чувство на напрежение и болки в кръста, поради което и подвижността й не била както преди инцидента.
На следващо място в исковата молба ищцата по отношение на претендираните имуществени вреди излага следното:
Твърди, че същите са резултат от деянието, извършено от евентуалния ответник и са претърпени за времето на престоя й в болницата и след това. За посочения период сторила непредвидени, но необходими за възстановяването й разходи, възлизащи на претендираната сума общо в размер на 2812,03 лв., причинили й допълнителен дискомфорт и неудобство.
Ищцата поддържа, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на МПС участвало в процесното ПТП, вследствие на което за нея са налице значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, страдания, неудобство, дискомфорт, мъка, тъга и психологически стрес от преживяното и от невъзможността да се грижа сама за себе си, особено в първите няколко дни след инцидента. Вреди причинени й от евентуалния ответник. Ето защо счита, че са налице всички елементи и от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.В.И.Г.”, чрез процесуалния си представител юрк. А. Б.е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Поддържа, че подадената искова молба е недопустима с оглед Тълкувателно решение №1/2014 на ОСТК от 23.12.2015г, поради което моли производството по делото да бъде прекратено.
С отговора ответникът З. „Б.В.И.Г.” прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.197 от Кодекса за застраховането, правата по застрахователния договор се погасяват с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Както и че давностният срок не може да бъде прекъснат, след като вече е изтекъл, поради което счита, че настоящата искова молба е заведена след неговото изтичане.
По основателността на предявените искове ответникът З. „Б.В.И.Г.” излага следното:
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, както и наличието на сключена застрахователна полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите №03112002379949, за л.а с ДК № Р0950АТ.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като твърди, че с поведението си последната е нарушила разпоредбите ЗДвП.
Твърди, че с поведението си пострадалата пешеходка е нарушила разпоредбите на чл.108, чл.113, ал.1, т.1,т.2, т.3 и т.4 и чл.114 на ЗДвП. Поддържа, че пострадалата е могла да забележи приближаващия автомобил и при полагане от нейна страна на необходимата грижа и бдителност, удар не би настъпил.
Във връзка с твърдяното съпричиняване от страна на пострадалата, поддържа, че при определянето на размера на обезщетението следва да бъде отчетен този факт и на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, претендираното обезщетение да бъде намалено.
По размера на предявения от ищцата иск за неимуществени вреди, ответникът излага следното:
Счита недоказана основателността на предявения срещу З. „Б.В.И.г.” иск, а претендирания размер за завишен.
На следващо място ответникът З. „Б.В.И.Г.” излага становището си по размера на предявения иск за имуществени вреди, като счита за недоказана, както основателността, така и размера на същия. Счита, че направените от ищцата и посочени в исковата молба разходи не са били необходими.
З. „Б.В.И.Г.” оспорва претендираната от ищцата В.Г.Д. лихва за забава от датата на деликта. Твърди, че З. „Б.В.И.г.” не е било уведомено за настъпилото застрахователното събитие, съгласно изискванията на чл.224, ал.1 от Кодекса за застраховането, нито във визирания в закона 7-дневен срок, нито след неговото изтичане. Ето защо счита, поради това, че не е изпаднал в забава, съгласно чл.223, ал.2 КЗ не дължи и лихви за забава. Поддържа, че единственият, който е задължен по отношение на претендираните лихви за забава е деликвента (застрахования).
З. „Б.В.И.Г.” оспорва наведеното от ищцата с исковата молба твърдение, че застрахователят дължи мораторна лихва. Прави възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност на така претендираното вземане.
Моли, съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В случай че съдът счете предявените искове основателни, моли да бъде отчетено съпричиняването от страна на ищцата, като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
С отговора на исковата молба не се представят писмени доказателства.
Препис от отговора на ответника З. „Б.В.И.Г.” е връчен на ищцата на 10.02.2016г. и в срока по чл.372 ал.1 ГПК до 24.02.2016г. (вкл.), ищцата В.Г.Д. не е подала допълнителна искова молба.
Преписи от исковата молба, уточняващата молба от 11.01.2016г. и приложенията към същите, са връчени на ответника Д. А. А. на 21.01.2016г. на регистрирания постоянен адрес *** и срока по чл.367, ал.1 от ГПК до 04.02.2016г. (вкл.) ответникът, не е подал писмен отговор.
С определение постановено в открито съдебно заседание на 03.06.2016г., съдът е уважил молбата, от 12.05.2016г. по чл.65 ГПК, на ответника Д. А. А. за възстанояване на срока за подаване на писмен отговор на исковата молба и на основание чл.65 и чл.66 от ГПК е определил 14-дневен срок, считано от датата на съдебното заседание – 03.06.2016г. Със същото определение съдът е отменил извършените до 03.06.2016г., процесуални действия с определение №192 от 23.03.2016г. по т.д. №243/2015г. по описа на Софийски окръжен съд.
В предоставения 14-дневен срок, от ответника Д. А. А., чрез пълномощника адв. Д. от САК, е постъпил писмен отговор вх. №4444/20.06.2016г., с която се поддържа изцяло отговора на исковата молба на първия ответник З. „Б.В.И.Г.” и всички направени от последния възражения, доказателствени искания, вкл. и възражението за давност. Отделно от това с отговора се оспорват изцяло предявените срещу него от ищцата искове като неоснователни и недоказани и се излагат следните съображения:
По претенцията на ищцата за имуществени и неимуществени вреди:
Оспорва изцяло твърденията на ищцата, че причина за възникването на процесното ПТП е той - Д. А. А.. Твърди, че не е участвал в образуваното срещу него досъдебно производство, както и че не са му били предявявани материалите по делото. Не се е запознавал и с изготвената по НАХД №3/2015г. на РС – Ботевград автотехническа експертиза.
Ответникът Д. А.А. твърди още, че от страна на ищцата има съпричиняване на вредоносния резултат, като излага следните аргументи:
Твърди, че в наказателното производстдво по НАХД №3/2015г. на РС – Ботевград, в което не е взел участие, поради нередовност на призоваването му, са налице множество несъответствия в приетата за установена фактическа обстановка.
Във връзка с така наведеното твърдение, ответникът Д. А.А. излага следното:
На 19.12.2012г. около 17:30ч. се движил с управлявания от него автомобил марка „СААБ” с рег.№Р0950АТ по ул.„Христо Ботев”, пресякъл кръстовището с ул. „Ал.Стамболийски” и не е завивал в друга посока. Пътната настилка е била заснежена от валящия лек сняг. Ищцата пресичала ул.„Христо Ботев”, в широката част на пътя, а ответникът се намирал в зоната на кръстовището, когато тя се втурнала да пресича, а с оглед климатичните условия в момента на ПТП, ответникът не могъл веднага да спре управлявания от него автомобил. Твърди, че на мястото на инцидента не е имало пешеходна пътека. С оглед на изложеното, ответникът твърди съпричиняване, от страна на ищцата, поради предприетото от последната пресичане на улицата, без да се огледа и прецени на каква дистанция се намира процесния лек автомобил, вземайки предвид и атмосферните условия и пътната обстановка.
Оспорва изцяло констатациите направени в наказателното производство по НАХД №3/2015г. на РС – Ботевград, а именно, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека. Твърди, че на кръстовището, на което е станало процесното ПТП не е имало нито пешеходна пътека, нито съответния знак за такава към датата на ПТП. Твърди още, че веднага след ПТП е закарал ищцата със собствения си лек автомобил в Спешна помощ – Б., след което се е върнал на местопроизшествието.
На следващо място в отговора, ответникът Д. А.А. оспорва твърдените в исковата молба за търпени от ищцата силни физически болки. Сочи, че от приложените по делото доказателства: епикризи, амбулаторни листа се установявавало, че ищцата се е възстановявала нормално за нейната възраст, имаща пряка и непосредствена функционална връзка със срока на възстановяването й.
Изцяло оспорва и твърденията на ищцата, за наличието на пряка и непосредствена връзка на откритите в коремната й кухина, близо до единия бъбрек образувания, наложило оперативното му отстраняване и травмата на десния крак получена вследствие процесното ПТП. Счита така наведените от ищцата твърдения за изцяло неотносими към настоящия спор. С оглед на това поддържа, че така наведените твърдения от ищцата, са индиция за това, че сочените от нея за направени, в периода от 19.12.2012г. - до 22.06.2013г, разходи за медикаменти и консумативи, в размер на 2 812,03 лв., не са изцяло относими към ищцовата претенция за имуществени вреди, причинени в следствие на ПТП, тъй като причинената телесна повреда на ищцата от последното е „фрактура кондили латералис тибия декстра” на долен десен крайник. Ето защо оспорва изцяло приложените към исковата молба и посочени в т. №15 и т.17 от описа на доказателствата, копия на счетоводни документи, фактури, копия на фискални бонове, документи - талони за паркиране изд. от Столична община, документи като неотносими към спора. Твърди, че лекарствените средства, посочени в оспорените документи, представени от ищцата като доказателства за извършените от нея разходи във връзка с лечението й на травмата получена от нея вследствие на процесното ПТП „фрактура кондили латералис тибия декстра”, са неотносими към лечението на тази травма. Подробно сочи в отговора си предназначението на всеки един от медикаментите описани в оспорените разходните документи. Оспорва тези разходи и като прекомерни.
Във връзка с твърдението на ищцата, че е ползвала болкоуспокояващи и твърдения от нея период на възстановяване от 3-3,5 месеца, ответникът Д. Алексов А. сочи, че никъде от приложените към исковата молба доказателства не се установява, какви са били болкоуспокояващите приемани от ищцата и колко време е било препоръчано те да се приемат. Твърди, че приложените към исковата молба документи не доказват усложнение от травмата, необходимостта от оперативна намеса, или отклонение от нормалното протичане на възстановяването от този вид травми, което обичайно е за период 2-2,5 месеца при благоприятно протичане на процесите. Оспорва твърденията на ищцата за нужда от рехабилитация, поради липсата на доказателства за пребиваването й в рехабилитационен център, или отделение за рехабилитация към здравно заведение, назначени процедури и резултати от проведените курсове, заплащане на услуги от този характер.
Ответникът Д. А.А. оспорва като прекомерен размера на претенцията за неимуществени вреди. Сочи, че към исковата молба не са представени документи установяващи кога е свален гипса, каква е била находката при свалянето му, препоръките на лекаря за режима след имобилизацията. Че не са представени и документи, доказващи периодичните прегледи в разстояние на твърдения от ищцата период на възстановяване, със съответните констатации свързани със състоянието на пациентката и препоръките на специалистите по повод травматичното увреждане.
С оглед на така изложеното и на това, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е претърпяла травма на десния крак, ответникът оспорва твърденията на ищцата, не е била в абсолютна невъзможност да се обслужва и че е имала нужда от интензивни грижи, каквито би имал човек на легло с травма, която да препятства физиологични и биологични нужди.
Ето защо счита претенцията на ищцата за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, неоснователна, недоказана, необоснована в претендирания размер и в разрез с морала и добрите нрави.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, необосновани и недоказани.
Препис от отговора на ответника Д. А. А. е връчен на ищцата и в срока по чл.372 ал.1 ГПК ищцата В.Г.Д., чрез пълномощника адв. В.К. е подала допълнителна искова молба, с която оспорва всички направени в отговора на ответника Д. А. А. възражения и наведените в него правни и фактически твърдения.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника Д. А.А. и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, последният е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва същата, поддържа първоначалния и доказателствените искания направени с последния.
С определение от 11.11.2016г. е допуснато увеличение на предявения иск за неимуществени вреди от 30000,-лв. на 70000,-лв.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло на 17.03.2015г. съдебно решение №27 от 05.02.2015г. по НАХД №3/2015г. на PC гр.Ботевград е признат Д.А.А. за виновен в това, че на 19.12.2012г., около 17,30ч., при управление на л.а., марка „Сааб”, ДК №Р 0950 АТ, нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, при което получила увреждания с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, изразяващи се във – фрактура кондили латералис тибия декстра, което довело до трайно затрудняване на движението на долният й десен крайник общо за срок от 6-8 месеца, като е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 а НК, като му било наложена административно наказание глоба за извършеното престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2 във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 НК.
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника З. „Б.В.И.Г.” относно процесния автомобил по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” №03112002379949, валидна за срок от една година - от 27.10.2012г. до 26.10.2013г.
По делото се назначи съдебно-психологическа експертиза, видно от която на пострадалата В.Г.Д. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на дясното коляно. Проведено й е навременно и адекватно лечение с хоспитализация по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов”, последвана с поетапна рехабилитация и кинезитерапия, както и долекуване н Б. и С.. Направени са й две операции. Болките, които е търпяла са с висока интензивност от момента на ПТП, до приемането й в лечебното заведение. След това същите са умерени с изостряния при провокации, до слаби в края на периода. Оздравителния процес е продължил 8 месеца и 12 дни. Такъв е и срокът на търпени болки, страдания и дискомфорт. Установено е пълно зарастване на външния фрагмент от дясната тибия. Налице са оплаквания от умерени болки. Пострадалата е страдала от посттравматично стресово разстройство, тревожно депресивен синдром, чието протичане приема хроничен ход, поради дългият период на обездвижване и новооткрито туморно образование. Това състояние е понастоящем отшумяло.
По делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението размерът на причинените имуществени вреди, изключая стойността на 4бр. билети за градския транспорт се формира сумата 2778,03лв. Лихвата за забава от датата следващ деня, в който е направен разхода до завеждането на иска е 836,50лв.
По делото се назначи съдебно-автотехническа експертиза. На поставените
задачи вещото лице приема, че е възможно да няма пластични деформации по
процесния автомобил, в следствие на удара с пострадалата. От показанията на
водача и пострадалата вещото лице заключава, че най-вероятното място на удара е
по дължина на пътното платно на около два метра от мислената линия на десния
тротоар на ул.Ал.Стамболийски в гр.Б., гледано по посока центъра. По широчина
на около 1,5м. в ляво от десния бордюр на ул.Христо Ботев, изцяло в дясната
лента за движение. Вещото лице допуска скорост на движение на потеглящия
автомобил от порядъка на
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Увредено лице е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и имуществени от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Правното основание на иска е чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл.223 ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С влязло на 17.03.2015г. съдебно решение №27 от 05.02.2015г. по НАХД №3/2015г. на PC гр.Ботевград, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд се установява извършването на деянието, неговата противоправност, вината на водача за настъпилото ПТП и настъпването на вредоносния резултат- фрактура кондили латералис тибия декстра, което довело до трайно затрудняване на движението на долният й десен крайник общо за срок от 6-8 месеца на пострадалата В.Г.Д..
Страните не спорят по наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника З. „Б.В.И.Г.”.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на Д. А.А. и увреждането.
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на средна телесна повреда „фрактура кондили латералис тибия декстра”, което довело до трайно затрудняване на движението на долният й десен крайник общо за срок от 6-8 месеца.
Видно от огледния протокол по наказателното дело и приложения фотоалбум кръстовището е регулирано с вертикална маркировка, даваща предимство да движещите се по ул.Христо Ботев. Липсва хоризонтална маркировка за пешеходна пътека, наличието, на която се дублира и от поставяне на пътни знаци, каквито на това кръстовище няма. Ето защо съдът намира, че пешеходката е пресичала по продължение на тротоара, била е възприета от водача Д.А.А. и същият е следвало да я пропусне. Водачът е следвало да контролира автомобила и да се движи със съобразена с пътните и атмосферни условия скорост, за да може при необходимост да спре без да се стига до ПТП. Вината и отговорността е доказана, като от различията в показанията на замесените участници не може да се установи внезапност на пресичането на пешеходката, довело до съпричиняване на вредоносния резултат. В тази част съдът не кредитира заключението на автотехническата експертиза. Счупването на десния крайник в областта на коляното е било свързано с интензивни болки при и след причиняването на травмата и намаляващи по интензитет болки в процеса на заздравяване и възстановяване в период от 8 месеца. Пострадалата е получила болки и страдания както и посттравматично стресово разстройство. Лечението е навременно и адекватно, като е проведено успешно. Съдът кредитира назначената комплекса съдебномедицинска и психологична експертиза изцяло.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде определен на сумата от 15 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от 70 000 лв. е неоснователен.
Неоснователни са възраженията на ответника З. „Б.В.И.Г.” и Д.А.А. за погасяване на иска по давност, тъй като до момента на предявяване на иска 18.12.2015г. за деяние, настъпило на 19.12.2012г. давността не е изтекла.
По отношение на имуществените вреди. Съдът намира, че не се доказа пряк и непосредствен характер на претендираните имуществени вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и проведеното лечение на счупване на долен десен крайник. Претендират се разходи за бензин, автобусни билети, талони за паркиране, неустановени лекарствени средства и влажни кърпи и лапароскопски сет, поради което исковата претенция от 2812,03лв. следва да се остави без уважение.
Исковете са предявени срещу ответника Д.А.А. като евентуални в случай на липса на задължителна застраховка гражданска отговорност и поради уважаването спрямо предпочитания ответник З. „Б.В.И.Г.”, съдът не следва да се произнася по отношение на евентуалния ответник.
На ищцата В.Г.Д. следва да се присъдят разноски в размер на 980,-лв., съобразно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата В.Г.Д. следва да понесе направените от ответника З. „Б.В.И.Г.” разноски в размер на 2764,80лв., съответно на отхвърлената част от исковете. Съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно, тъй като претендираните разноски надвишават незначително минималните размери в Наредба №1.
Ответникът Д.А.А. претендира разноски, но съдът намира че такива следва да му се присъдят само в случай на произнасяне по евентуалния иск и съобразно неговия изход.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът З. „Б.В.И.Г.” следва да бъде осъден да заплати на СОС дължимата държавна такса 600,-лв. и разноски в размер на 1100,-лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.226 КЗ (отм.), както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Г.Д. с ЕГН********** с адрес: ***, сумата 15 000,-лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от виновния водач Д. А.А. на 19.12.2012г., настъпило ПТП и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите №03112002379949, за л.а с ДК № Р0950АТ, ведно със законната лихва върху сумата от 19.12.2012г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, и чл.226 КЗ (отм.), както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на В.Г.Д. с ЕГН********** с адрес: *** срещу З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата 2812,03лв. представляваща имуществени вреди за транспорт, лекарствени, санитарни и хигиенни средства във връзка с лечението й следствие на настъпилото ПТП на 19.12.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.12.2012г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Г.Д. с ЕГН********** с адрес: ***, сумата от 980,-лв. (деветстотин и осемдесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК В.Г.Д. с ЕГН********** с адрес: ***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2764,80лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса и разноски по делото в размер на 1700,-лв. (хиляда и седемстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.
СЪДИЯ: