Решение по дело №230/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260206

 

гр. Пловдив 09.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в открито заседание на  осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: Румяна Андреева

                                                                                           Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                           Бранимир Василев

                   

при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 230 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №4545/27.11.19г. на Пловдивския районен съд, ІІ^-ри гр. с., поставено по гр. д. № 1133/19г., с което се признава за установено по отношение на ответника Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 следните суми: главница в размер на  2353,01 лева и договорна лихва в размер на 317,76 лева за периода 10.10.2015 г. – 05.09.2018г. -датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /04.09.2018 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 8197/11.09.2018г. по ч. гр. № 14437/2018 г. по описа на ПРС, 21-ви гр. състав. 

Жалбоподателят Г. Д. П. моли съда отмени решението на районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, и постанови друго, с което отхвърли иска.

Въззиваемата страна „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, гр. София счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

По ч. гр. д. № 14437/2018 г. по описа на ПдРС, ХХІ^-ви гр. състав е разпоредено Г.П. да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* процесните суми дължими на основание договор за потребителски кредит и допълнително споразумение към него.

С въззивната жалба се прави възражение за нищожност на договора поради размера на шрифта му, поради това ,че лихвата е приблизително три пъти по – голяма от главницата, както поради липсата на лихва в допълнителното споразумение, сключено на 06.02.2015г.

Относно действителността на договора: Както правилно е констатирал районния съд забраната за използване на шрифт с размер по – малък от 12 е въведена едва с изменението на ЗПК от месец юли 2014г., но договорът е сключен през 2011г., а процесната сума се претендира на именно на основание договора, който е правопораждащия факт, а не допълнителното споразумение.

Другото оплакване за трикратно превишение на уговорената лихва спрямо главницата също е неоснователно, понеже лихвата е около седем пъти по – малка от присъдената главница.

Относно възражението за липса на лихва в допълнителното споразумение от 06.02.2015г.: Според това споразумение кредиторът извършва частично опрощаване на общия дълг в размер на 10%, а длъжникът се задължава да погасява на равни месечни вноски от по 53лв., като последната вноска ще бъде в размер на 52.65лв., като е представен и погасителен план в табличен вид. Вярно е, че в споразумението не са посочени лихви като отделно перо, но това не означава, че дължимият за връщане остатък от 2 690.65лв. представлява главница, защото в чл. 2 от същото споразумение е посочено, че общия дълг възлиза на посочената сума, в която се включват и лихви, което се установява от заключението на счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Т. Р., което не е оспорено от страните.

Възражението за противоречие на обсъждания договор с добрите нрави също е носнователно. Твръди се, че действат два погасителни плана – по договора и по допълнителното споразумение, което създава правна несигурност, а това накърнява добрите нрави. Както се посочи, по – горе при обсъждане на допълнителното споразумение няма противоречие между двата погасителни плана, защото дължимата лихва по договора е включена в месечните погасителни вноски.

Относно действителността на процесния договор настоящия съдебен състав напълно споделя изложеното от първоинстанционния съд в тази насока в мотивите на обжалваното решение, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

            Всичко изложено дотук обосновава извода, че исковете са основателни и следва да се уважат.

Като достигнал до същия правен извод и уважил исковете по начина и в размерите посочени по – горе, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

            Воден от горното съдът

 

 Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРДЖАВА решение №4545/27.11.19г. на Пловдивския районен съд, ІІ^-ри гр. с., поставено по гр. д. № 1133/19г.

            Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                  Членове:1.                        

 

 

                                                                                   2.