НОХД № 407/2012 год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимият Г.Г.М., ЕГН **********, както следва:
По чл.150 ал.І във вр. с чл.26 ал.І от НК за това, че през периода от
08.09.2011 г. до 04.12.2011 г., в с. Семчиново, обл. Пазарджишка, при условията
на продължавано престъпление, е извършил действия - притискане и опипване по
тялото, гърдите и половите органи, целуване, орален секс и мастурбиране с
половия му член, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице навършило 14 - годишна възраст - непълнолетната му дъщеря Д.Г.М.,
чрез употреба на сила - удари с шамари и юмруци и заплашване - закани, че ще
лиши нея и майка й от живот и чрез използване на зависимост и надзор, по
деяния, както следва:
1. На 08.09.2011 г., в с. Семчиново,
обл. Пазарджишка, е извършил действия- целуване, притискане и опипване по
тялото, гърдите и половите органи и мастурбиране с половия му член, с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
навършило 14- годишна възраст- непълнолетната му дъщеря Д.Г.М.-***, чрез
употреба на сила- удари по тялото и заплашване- закани, че ще лиши нея и майка
й от живот и чрез използване на зависимост и надзор;
2. На 02.11.2011 г., в с. Семчиново,
обл. Пазарджишка, е извършил действия- опипване по тялото, гърдите и половите
органи, целуване, орален секс и мастурбиране с половия му член, с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
навършило 14- годишна възраст- непълнолетната му дъщеря Д.Г.М.-***, чрез
употреба на сила- нанасяне на удари по главата и тялото живот и чрез използване
на зависимост и надзор;
3. На 04.12.2011 г. в с. Семчиново, обл. Пазарджишка,
е извършил действия- мастурбиране с половия му член, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-
годишна възраст- непълнолетната му дъщеря Д.Г.М.-***, чрез употреба на сила-
нанасяне на удари по тялото, ритници и скубане и чрез използване на зависимост
и надзор;
По чл.152
ал.2, т.1 и т.2 във вр. с чл.152 ал.1, т.2 от НК за това, че на
04.12.2011 г., в с. Семчиново, обл. Пазарджишка, се е съвкупил с лице от женски
пол, негова низходяща сродница - дъщеря, ненавършила 18 години- непълнолетната Д.Г.М.,
като я е принудил към това със сила - нанасяне на удари по тялото, ритници и
скубане.
Производството пред
първоинстанционния съд е по реда на гл.ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие.
Представителят
на РП-Пазарджик поддържа повдигнатите обвинения и пледира за осъдителна присъда
с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник. Признава се за виновен по
повдигнатите обвинения, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА и не желае да се събират доказателства за тези факти.
Частният обвинител Д.М. лично и със съгласието на своята майка К.К. пледира
за осъдителна присъда с
налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.
Съдът прецени
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.301 от НПК и установи от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.М. и пострадалата Д.М. са роднини по
права линия от първа степен, като тя е негова низходяща - дъщеря. Той и нейната
майка – св.К. нямали сключен граждански брак, но живеели на съпружески начала,
като след раждането детето било припознато от баща си.
Към инкриминирания период от време св.Д.М. била на 15
год., респективно на 16 год., които навършила на 13.09.2011 година.
Семейството им
се състояло от тях, майката на пострадалата - св. К.К., по-малката й сестра -
св.Е.М. - шестгодишна и брат й - Атанас М.- деветгодишен. Всички те живеели
заедно в къща в с. Семчиново, обл. Пазарджишка.
На 08.09.2011 г. цялото семейство било на гости в с.
Ковачево, обл. Пазарджишка. Мъжете в компанията се напили и когато решили да се
прибират подс.М. звъннал на негов познат да ги откара с кола. В първия курс се
качили подс. М., св.Д.М., св. Е.А. /брат на подсъдимия/ и съжителстващата с
него - св. Р.Я..*** първи от автомобила слезли пострадалата и подсъдимия, като се
прибрали в дома си, а шофьорът продължил с другите и впоследствие се върнал да прибере св. К. и по-малките й деца. Междувременно
подс. М. поискал от дъщеря си да му приготви вечеря, а след като се навечерял я
изпратил навън да провери дали жена му и децата не си идват. Св. Д.М. излязла
до външната врата, след което се върнала в къщата кат оказали на баща си, че
още няма никой и започнала да оправя леглата, за да си лягат. Семейството спяло
в една стая, като постр. М., сестра й и майка й спели на спалня, а подсъдимият
и синът му - на отделно легло. След като разбрал, че жена му още я няма, подс. М.
казал на дъщеря си, че майка й и децата сигурно ще останат в с. Ковачево,
затова нямало нужда да оправя и двете легла и можела да спи при него. Постр. М.
искала да легне до краката на баща си, но той я хванал за ръката и я дръпнал да
легне до него. Веднага след това започнал да я целува. Пострадалата се
смутила и изненадала от поведението му,
като му направила забележка, но М. продължил да я целува по устните, по шията и
лицето. Пострадалата успяла да се дръпне от него и седнала на леглото. М.
започнал да я бута, като се опитвал да легне върху нея, а тя на свой ред го
помолила да я остави и искала да си
легне на нейното легло, за да спи. М.
обаче продължил да я бута и я ударил. Д.М. се разплакала и отново го помолила
да я остави да си легне. В един момент успяла да се отскубне от баща си и
избягала на спалнята като легнала с гръб към него. Подс.М. станал и я сграбчил,
като започнал да я опипва по гърдите и тялото. Постр. М. започнала да плаче
отново и да го моли да я пусне, като му казвала, че е пиян. Тогава той й ударил
един шамар по бузата, а след това й нанесъл и удар с юмрук отзад в главата.
Пострадалата продължила с молбите си, но баща й заповядал да мълчи, за да не
чуят хората, като й казал да се обърне с лице към него. Постр. М. се обърнала и
седнала на леглото. М. си свалил панталоните и останал гол от кръста надолу.
Казал й да мастурбира с половия му орган, като се изразил жаргонно в смисъл „да
му направи чекия”. След като отвърнала, че не знае какво е това и че не иска да
го прави, подс.М. започнал отново да бие
дъщеря си с шамари и юмруци. Пострадалата се опитвала да го избута и му хващала
ръцете, за да спре да я удря, но той успял да хване едната й ръка, след което я
поставил на половия си член и държейки я със своята ръка започнал да я движи.
Със свободната си ръка, М. започнал да опипва дъщеря си по гърдите. След това
пуснал и другата си ръка, след което пъхнал ръцете си под блузата на
пострадалата и продължил да я опипва по гърдите, докато тя продължавала да
мастурбира с половия му орган. Едновременно с това продължил и да я целува, както и да я опипва
по тялото и половите й органи. Постр. М. извърнала главата си настрани, за да
не гледа, но баща й завъртял главата й към половия си член. Пострадалата
затворила очи, но той й казал да ги отвори и да гледа. През цялото време постр.
М. плачела и го умолявала да я остави, но той не се трогнал от молбите й. След
като свършил подс. М. еякулирал в дреха на сина си, която сложил в кашон, който
бил в стаята, след което отново започнал да целува дъщеря си. В този момент навън се чули гласове. Подсъдимият скочил и
видял на прозореца, че жена му и децата
се прибират. Обърнал се към дъщеря си, като взел един нож от шкафа й я
заплашил, че ако разкаже какво се е случило ще убие нея и майка й. Уплашена от действията му, св. М.
обещала, че няма да каже на никого, след което легнала с лице към стената и се
завила, преструвайки се, че спи, т.к. се страхувала майка й да не види, че е
плакала. Подсъдимият посрещнал жена си и децата като си придал вид, че се е
обезпокоил от забавянето им, но св. К. обяснила, че шофьорът бил закъснял. След
това всички си легнали да спят. Постр. М. останала будна и плакала през цялата
нощ. За случая не разказала на никого, защото се страхувала от баща си, както и
от това, че никой
няма да повярва на думите й.
На 02.11.2011 г. през деня подс. М. закарал жена си и сина си в гр. Пловдив,
където двамата останали в болница за лечение на детето, а той се прибрал в къщи
при двете си дъщери. Изпратил пострадалата да му купи 100 грама ракия и след
като изпил половината, тримата отишли на гости у неговата майка и баба на
децата - М.А.. Около 21,00 ч. тримата се прибрали в дома си. Вечеряли и си
легнали, като пострадалата и сестра й - на спалнята, а подсъдимият - на другото
легло. Св. Е.М. заспала, а пострадалата и баща й гледали телевизия. В един
момент подс. М. седнал на леглото и повикал при себе си постр. М., да го почеше
по гърба. Разтреперана и с мисълта, да не би отново баща й да направи нещо лошо
с нея, тя отишла до него и застанала отстрани права, като започнала да разтрива гърба му. Подсъдимият започнал да
опипва пострадалата по краката и половите органи. Тя го помолила да престане и
да не прави така с нея, но той отвърнал да мълчи, да не му прави номера и да
ляга на леглото. Пострадалата отказала, при което подсъдимият й казал да ляга
на пода. Тя отново заявила, че не иска и започнала да плаче. Тогава подс. М. си
съблякъл дрехите и останал гол, след което започнал да съблича дрехите на
дъщеря си. Постр. М. започнала да се дърпа, но подсъдимият й заявил, че „така
се правело“ и че тя „искала, но се преструвала”. Пострадалата продължила да
умолява баща си да се осъзнае, заявявайки му, че този път е трезвен за разлика
от предишния път. Подс. М. се ядосал и
казал, че тя не може да му казва какво да прави, след което я ударил по врата.
Смъкнал панталоните и съблякъл блузата на дъщеря си, която останала гола. Подс.
М. седнал на пода, след което хванал пострадалата и я дръпнал към него, като и
наредил да седне върху половия му орган. Тя обаче седнала на бедрата му, а той
започнал да я целува по гърдите със засмукване, като й направил синини. Целувал
я и по устните, след което й казал да се обърне с гръб и да седне със задните
си части на половия му член, така че той да проникне в ануса й. Пострадалата се
подчинила и започнала да плаче. Подсъдимият й казал да мълчи, че ще събуди
сестра й. След това я попитал дали искала да знае какво прави с майка й, а тя
отвърнала, че не желая и го помолила за пореден път да я остави на мира. Тъй
като не успял да проникне с половия си член в ануса на пострадалата, подсъдимият
я обърнал с лице към него и продължил да я целува. Постр. М. го умолявала
да я остави да си легне, но
подсъдимият й казал
да седне до него, след което й натиснал
главата към половия си член и я накарал да прави фелацио. Допирайки устните си до половия член на постр.
М. й се погадило и започнала да повръща. Подсъдимият я ударил и й казал да
престане, че ще събуди сестра си. След това хванал ръката на дъщеря си,
поставил я на половия си орган и й казал да му прави „чекия“ с ръка, а с устата
да плюе върху члена му. Докато пострадалата мастурбирала с половия член на баща
си, той я целувал по лицето и шията. Когато престанала да плюе, защото нямала
слюнки, подсъдимият я ударил с юмрук и й разпоредил да продължава да плюе, като продължил да я целува по
устните. След известно време подсъдимият еякулирал на
пода, след което продължил да опипва дъщеря си по гърдите, като я стискал
силно. Тя се дърпала, за да не я опипва,
а той я удрял по цялото тяло.
Пострадалата го умолявала да я остави да си ляга и накрая той се съгласил, като
отново я предупредил да не казва на никого. На сутринта подс. М. видял синините
по шията на дъщеря си и й казал да си облича поло, за да не се виждат, като
отново я заплашил, че ако разкаже на някого никой нямало да я спаси и че ще я
убие.
На 02.12.2011 г. св. К. и сина й отново постъпили в болница
в гр. Пловдив, а подсъдимият останал в дома им заедно с дъщерите си.
На 04.12.2012 г., подсъдимият отишъл да работи при
свой братовчед, а вечерта се върнал пиян. По
това време постр.М. и св. Е. М. били при баба си М.А.. Подсъдимият отишъл в дома на последната
и забрал дъщерите си. Когато го видяла пиян, пострадалата се
разплакала, като внимавала да не я види баща й. Докато се прибирали Д.М. казала
на сестра си да не заспива, докато не заспи баща им. Когато се прибрали в дома
им, децата седнали да играят на карти, като чакали подсъдимият да заспи. Той
продължил да пие, като ръсел ругатни и клетви по адрес на децата си. По едно
време св. Е. М. излязла на вън по малка нужда. През това време подс. М. казал
на пострадалата, че е „курва и ще я
оправи“. Когато сестра й се върнала в стаята, пострадалата отново я помолила да
не заспива, докато баща им не заспи. След това започнали да си приготвят за
лягане. Подс. М. казал на пострадалата да легне от външната страна на спалнята.
Постр. М. се разтреперила, уплашена от думите му и осъзнавайки, че баща й пак
ще прави нещо лошо с нея. Двете момичета легнали на спалнята, като пострадалата
била от външната страна, а сестра й до стената, хванали се за ръце и пострадалата
отново помолила сестричката си да не заспива. Подс. М. легнал на другото легло.
По едно време той повикал постр. М. при него, за да му почеше гърба. След като
пострадалата отишла при него, той започнал да я опипва между краката, но в един
момент разбрал, че другата му дъщеря - Е. е будна и престанал. Пострадалата се
върнала в леглото при сестра си. Подсъдимият започнал да се преструва, че е
заспал. Тъй като бил доста убедителен, двете момичета помислили, че наистина
баща им спи и св. Е. М. се успокоила и заспала. След известно време подс. М. станал
и седнал на леглото. Пострадалата била будна, но уплашена от действията на баща
си, се правела на заспала. Подсъдимият потупал по завивката на пострадалата. Тя
се стреснала, като попитала какво става и дръпнала ръката на сестра си, при
което я събудила. Баща им отвърнал, че нямало нищо и да си лягат. След няколко
минути подсъдимият започнал да прави знаци на пострадалата да отиде при него.
Св. Е.М. била будна, но се завила през глава и уплашена слушала какво се
случва. Като станала от леглото постр. М. казала на баща си, че ще разкаже на
майка си за неговите действия. Той се ядосал силно от нейните думи и започнал
да я скубе за косата и да я удря, заявявайки й, че „ще я оправи“. Пострадалата
започнала да вика на баща си да я остави
на мира, като му хващала ръцете, за да не я удря. Вбесен от поведението й той
започнал да й удря шамари през лицето. Пострадалата му обещала, че няма да
казва на майка си, само да не я бие. Тогава подс. М. започнал да я целува.
Постр. М. продължила да го моли да я остави. Вместо това той й казал да ляга на
леглото, но тя отказала. Тогава й казал да ляга на пода, пострадалата отново
заявила, че не иска. Тогава подс. М. съблякъл дрехите си и останал гол. След това съблякъл
дрехите и на
дъщеря си. Седнал на пода със събрани и изпънати напред крака и казал на
пострадалата да седне върху половия му орган. Тя отказала, но баща й я ударил.
Тогава постр. М. седнала с разтворени крака в скута му, с лице към него. Подсъдимият
започнал да я целува по устата, по тялото, корема и по половите органи. След
това проникнал с пръст във влагалището й. Тя започнала да му вика да я пусне
След това подс. М. изправил дъщеря си, станал и той и й казал да хване половия
му член и сама да го „вкара“ в ануса си. Тя му заявила, че не може и не иска,
като дръпнала ръката си. Тогава М. започнал
да прониква с половия си член в ануса й. Пострадалата извикала от болка и му
казала да се маха от нея. Вместо да се трогне от молбите й той я попитал „какво
ще прави ако го вкарал целия, след като я боляло когато го вкарал малко“. След
това подс. М. дръпнал пострадалата да седнат отново на пода, след което
разтворил краката й и я притиснал с тялото си, като тя легнала на пода. След
това започнал да прониква с половия си член във влагалището на пострадалата. Тя
продължила да го моли да я остави и че я боляло. Той обаче продължавал. След
като пострадалата продължила да плаче и да се моли, т.к. изпитвала болка, подсъдимият
продължил само да се търка с половия си член във влагалището на пострадалата.
Тъй като членът му отново проникнал във влагалището й, пострадалата започнала
да изпитва болки и продължила да умолява баща си да престане. От болката, която
изпитвала пострадалата започнала да плаче по-силно. Тогава подс. М. станал и
казал на дъщеря си също да стане. Тя обула бързо гащите и панталона си, но баща
й я накарал да ги свали отново и започнал да я оглежда, както и бельото й, за
да види дали имало кръв. Тъй като гащите й били черни не успял да види нищо.
Постр. М. си обула панталона и поискала да си легне. Подсъдимият,
обаче й заявил, че първо ще му „направи чекия“ и след това ще си ляга. Постр. М.
се разплакала отново, но започнала да
мастурбира с половия член на баща си. М. й извърнал главата към члена си, след
което я натиснал и устните й се допрели до
половия му
орган, при което тя повърнала. М. й казал да слага плюнки на половия му
член и да продължи да мастурбира с ръка. След това еякулирал на пода и оставил
пострадалата да легне при сестра си. Преди това й казал да обяснява за синините
от „смучките“ по шията, че били от гаджето й. Когато се опитала да му обясни,
че няма гадже и тази лъжа ще навлече гнева на чичовците й, подс. М. й казал, че
ако кажела, че са от него щял да я убие.
На сутринта постр. М. заявила на баща си, че дори и да
я бие, ще разкаже какво е направил с нея. Тогава той започнал да я рита.
Пострадалата се разплакала и излязла, като отшила в дома на при баба си. Там били и
свидетелките Р.Я. и Т.Й. – съжителстващи с братята на подсъдимия, както и
неговия брат му - св. Е.А.. Плачейки, постр. М. им разказала какво е направил
баща й с нея и показала синините по шията си. Св. Е. М. потвърдила също, че
предната нощ е видяла баща им и сестра си на пода и се изплашила и завила „през
глава“ но чувала, че кака й плаче. Разбирайки за случилото се св. Е. А. забрал
племенницата си и заедно отишли в гр.Пловдив при майка й, като й разказали
какво е станало. Св. К. незабавно тръгнала с тях, като двете с дъщеря й отишли в РУП-Септември, където подали сигнал
за станалото.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Видно от заключението на назначена в
досъдебната фаза на процеса СМЕ на живо лице, което съдът цени като обективно и
неоспорено от страните, при
освидетелстването и прегледа на Д.М. било констатирано наличие на кръвонасядане с
бледововиолетов цвят в лявата половина на шията, причинено при механизма на
действие на твърд, тъп предмет или по механизма „ексвакуу”- при смучене
/целувка със засмукване/. Не са били установени данни за извършен вагинален или
анален полов акт.
Видно от заключението на назначена в
досъдебната фаза на процеса комплексна съдебномедицинска и гинекологична
експертиза по писмени данни, което съдът цени като обективно и неоспорено от
страните, става ясно, че описаното в първоначалната СМЕ кръвонасядане е
получено по механизма на „ексваку” и отговаря да е получено във времето на
инцидента- 04.12.2011 г. Това травматично увреждане е причинило на постр. М. болка
по смисъла на чл.130 ал.ІІ от НК. Вещите лица са категорични, че при
осъществяване на опити за вагинален и анален полов акт, когато мъжкият полов
член е в състояние на ерекция и действа като твърд, тъп предмет, може да
причини леки кръвонасядания - зачервявания, които от момента на инцидента -
04.12.2011 г. до датата на осъществяване на прегледа и извършването на
единичната СМЕ - 07.12.2011 г. могат да избледнеят и да не се констатират при
прегледа.
Единичната и комплексната тройна СМЕ не са
констатирали нарушаване на целостта на химена /дефлорация на девствената ципа/
на пострадалата, като става ясно, че при проникване на мъжкия полов член в състояние
на ерекция във влагалището, имайки предвид химена на постр. М., то категорично
би настъпила дефлорация.
Видно от заключението на назначена в досъдебната фаза
на процеса комплексна
съдебнопсихиатрична-психологична и сексологична експертиза, което съдът цени
като обективно и неоспорено от страните, подс. Г.М. е разбирал свойството и
значението на извършеното от него деяние, като след извършването му психичното
му състояние е нормално и му позволява правилно да възприема фактите от значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях, да участва в наказателното
производство и да организира защитата си. Подс. М. е с нормална сексуална
ориентация, без наличие на нарушения в сексуалното му развитие. Охарактеризиран
е като интровертна личност, емоционално неуравновесен, раздразнителен,
необщителен, без съществени интереси и социална ангажираност. Нивото на неговия
интелект е в границите на нормата, но в ниските й стойности. Възможностите му за адекватно социално функциониране са съразмерни със
социално-психологичното му обкръжение, което обуславя ниската бариера на
моралните му задръжки. Нивото на невротичност при М. е в границите на т. нар.
„нормална невротичност” без болестно изразени невротични тенденции.
Видно от заключението на назначена в
досъдебната фаза на процеса комплексна
съдебнопсихиатрична-психологична експертиза, което съдът цени като обективно и
неоспорено от страните, се установява, че
при постр. Д.М. е налице
посттравматично стресово разстройство, в процес на отзвучаване, което състояние
се констатирало, както след извършеното спрямо нея посегателство, така и към
момента на изследването. Нейното физическо и психическо състояние й позволяват
правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни
показания, както към момента на изследването, така и към датата на извършване
на деянието. Експертите са приели, че в конкретния случай не могат да се
очакват неблагоприятни последици за бъдещото личностно развитие на
пострадалата.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от самопризнанията на подсъдимия за
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната
фаза на процеса доказателства, които подкрепят направените самопризнания, а
именно показанията на пострадалата – св.Д.М., както и на останалите свидетели
- К., Е.М., Й., Я., З., Е.А. и б., заключението
вещите лица по назначените СМЕ, СППСЕ и СППЕ, както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло посочените по-горе гласни доказателства, т.к. същите са
хронологично точни, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалите
писмени доказателства и експертни заключения, като по безспорен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът
не коментира показанията на св.М.А., която възползвайки се от
разпоредбата на чл.119 от НПК направи правомерен отказ от свидетелстване в
съдебната фаза на процеса.
При така установената
фактическа обстановка подсъдимият Г.М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпните състави на:
- чл.150 ал.1, във вр. с чл.26 ал.І от НК като през
периода от 08.09.2011 г. до 04.12.2011 г., в с. Семчиново, обл. Пазарджишка,
при условията на продължавано престъпление, е извършил действия /подробно
описани по-горе и изразяващи се най общо в притискане, опипване по тялото,
гърдите и половите органи, целуване, орален секс и мастурбиране с половия му
член, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице навършило 14 - годишна възраст - непълнолетната му дъщеря Д.Г.М.,
чрез употреба на сила – нанасяне на побой и заплашване – закани, че ще лиши нея
и майка й от живот, по подробно описания вече начин, време и място;
- чл.152 ал.2, т.1 и т.2 във вр. с чл.152 ал.1, т.2 от НК като на 04.12.2011 г., в с.
Семчиново, обл. Пазарджишка, се е съвкупил с лице от женски пол, негова
низходяща сродница - дъщеря, ненавършила 18 години- непълнолетната Д.Г.М., като
я е принудил към това със сила - нанасяне на удари по тялото, ритници и
скубане.
Още тук е мястото да се посочи, че съдът признава за
невиновен и оправдава подс.М. по първоначално повдигнатото му обвинение за блудство,
а именно за това, че е извършил деянието и чрез използване на зависимост и
надзор. Според настоящия съдебен състав единствените средства за сломяване на
съпротивата на пострадалата с цел извършване на блудствените действия са били
упражненото спрямо нея насилие и заплахите, че ще бъде лишена от живот, както
тя, така и майка й. Подсъдимият не е мотивирал пострадалата да търпи блудствени действия от негова страна,
използвайки състояние на зависимост или надзор, които той имал спрямо нея като
баща. Състоянието на зависимост или надзор предполага
винаги да се използва връзката,
която деецът има с пострадалото лице, по такъв начин, че то да бъде принудено
или склонено да търпи извършването на блудствени действия. Щом обаче те са
осъществени в резултат на използването на принуда – насилие и заплахи, то това
изключва използването и на другите средства, визирани в нормата на чл.150 ал.1 от НК.
Авторството на горепосочените деяния се
доказа по безспорен и несъмнен начин. Безспорно
доказани са и
останалите обстоятелства за време, място и начин на
извършване.
Подсъдимият е
имал представа първо за всички обективни елементи на състава на
изнасилването, включително и квалифициращите, т.к. е съзнавал, че в резултат на употребеното насилие – нанесен побой по
начина, подробно описан по-горе е сломил съпротивата на
пострадалата и по този начин я е принудили към съвкупление. Съзнавал е, че изнасилва своята собствена дъщеря,
която е негова низходяща сродница по права линия от първа степен, както и че дъщеря
му все още не е навършила 18-годишна възраст.
Не могат да бъдат споделени
доводите на защитата в смисъл, че в конкретния случай изнасилването е останало
недовършено във фазата на опита, т.к. подс.М. не е осъществил вагинално
проникване спрямо дъщеря си. Такова възражение не би било направено ако се държеше
сметка на първо място, че при условията на чл.371 т.2 от НПК подсъдимият М.
призна изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на ОА, а на стр.5
в средата подробно е описано как той е проникнал във влагалището на
пострадалата, макар и да става ясно, че е било за кратко и проникването не е
било особено дълбоко. В подкрепа на тези негови самопризнания са и показанията
на самата пострадала, която категорично сочи, че е имало вагинално
проникване. Независимо от факта, че
вещите лица, изготвили тройната СМЕ
сочат, че целостта на девствената ципа на пострадалата не е била нарушена, а
ако е имало вагинално проникване то би настъпила дефлорация, съдът намира, че
фактът на съвкуплението не се опровергава. Това е така, защото очевидно вещите лица дават отговор, като изхождат от
едно пълноценно вагинално проникване с необходимата за това дълбочина, докато в
случая проникването е било краткотрайно и недълбоко.
Следва да се посочи още, че „самопризнанието” е възприето
още от древните римски юристи като „царицата на доказателствата” и в случая то не може да бъде игнорирано
досежно факта на осъщественото вагинално проникване. Още повече, че в тази му
част то не е изолирано а обективно подкрепено и кореспондиращо с показанията на пострадалата.
Подсъдимият е съзнавал също, че посредством употребеното насилие и заплахи към
пострадалата е извършили спрямо нея и блудствени действия /подробно описани по-горе на три
отделни дати/, с цел да възбуди и удовлетвори
половото си желание. Той е извършил
блудството при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1
от НК и в условията на реална съвкупност с изнасилването.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата в смисъл, че в
конкретния случай изнасилването на 04.12.2011г. поглъща
извършените блудствени действия на тази дата, при което подс.М. следва да бъде
оправдан за това единично деяние, включено в състава на продължаваното
престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
Принципно в своите
теоретични разсъждения защитникът е прав, но в случая очевидно е убягнало от неговото
внимание обстоятелството, че след като е преустановено съвкуплението, подс.М. е принудил дъщеря си да мастурбира с половия
му орган, което тя сторила докато той не еякулирал. Всичко това води до извода,
че след като е имал умисъл да се съвкупи с нея и е сторил това, подсъдимият е
формирал след това и втори такъв и веднага, след макар и краткото сношение е пристъпил към блудствените
действия. Тези последващи
блудствени действия на са били прелюдия към сношението, а самостоятелно
действие,
насочено
към постигане на специалната цел - полово възбуждане и удовлетворение без съвкупление.
От
субективна страна подсъдимият е предвиждал
конкретно настъпването на общественоопасните последици на всяко от осъществените деяния
и е искал тяхното настъпване, т.е. действал е с пряк умисъл съгласно материално
правната характеристика по чл.11 ал.2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл. 36 от НК - относно целите на наказанието и тези на чл.
54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на конкретните деяния по чл.152
и по чл.150 от НК е изключително завишена с оглед конкретните
обстоятелства, при които са извършени престъпните посегателства – с
изключителна бруталност и безнравственост, с
демонстрирано чувство за
безнаказаност, а също и като се изходи от броя на извършените блудствени действия, продължителността на
извършване на престъпното посегателство по
чл.150 от НК, което е осъществено при условията на продължавано престъпление и
което заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост. Обществената
опасност се завишава и след като се
изходи от родствената близост и възрастта на пострадалата. Вярно
е, че роднинската й връзка и възрастта са квалифициращи признаци на
престъплението по чл.152 от НК, но те не са такива за престъплението по чл.150
от НК, при което за него винаги биха могли да се отчитат като отегчаващи
обстоятелства, повишаващи обществената опасност.
Подсъдимият е личност с висока
степен
на обществена опасност, т.к. е осъждан към момента на деянието за
престъпления против собствеността, като по последните две осъждания, отразени в
справката за съдимост /лист 107-108 от делото/ му е наложено наказание лишаване
от свобода, чието изтърпяване е отложено за определен изпитателен срок, но за
тези осъждания не е настъпила реабилитация по право, т.к. веднъж вече такава е
настъпила за първото му осъждане през 1996 година. Отделно от това е криминално
проявен и негативно охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в грубото незачитане от страна на подсъдимия на
телесната и в частност полова неприкосновеност и на личността на пострадалата, липсата
на всякакви родителски чувства и изключително
изкривената му ценностна система.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът прецени направеното от него самопризнание, а като отегчаващи
– обремененото съдебно минало, негативните характеристични данни, причинените
множество леки телесни повреди на пострадалата, особено при осъществяване на
отделните блудствени действия, отправените закани с убийство към пострадалата и
нейн ближен –майка й, за които против подсъдимия не повдигнато съответно
обвинение. Отчете се също психологическата травма нанесена над пострадалото
дете – изпитваните от нея чувства на вина, срам, тревожност, чувство на
несигурност и безизходност от ситуацията, за които обективни данни се съдържат
в изготвения по разпореждане на съда социален доклад. Възрастта на пострадалата
и родствената й близост с подсъдимия се отчетоха като отегчаващи обстоятелства
само досежно престъплението по чл.150 от НК, т.к. тези обстоятелства не са
обективни елементи от състава, за разлика от този по чл.152 ал.2, т.1 и т.2 от НК.
С
оглед на горното и като отчете относителната тежест на всяко от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а и обществената опасност
на всяко от конкретните деяния и дееца, спазвайки императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказание за всяко от
извършените престъпления при условията на общата част в НК – чл.54 от НК, както следва:
за престъплението по чл.150 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1
от НК – седем години лишаване от
свобода;
за престъплението по чл.152 ал.2, т.1 и т.2 във вр. с
ал.1, т.2 от НК - девет години
лишаване от свобода.
Веднага след това съдът
намали всяко от наложените наказания лишаване от свобода с по една трета, т.е. за престъплението по
чл.150 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК намали наказанието с 2 години и 4
месеца, което е равно на 1/3 от седем години, а за престъплението по чл.152 ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.1, т.2 от НК намали
наказанието с 3 години, което е равно на 1/3 от девет години.
При това положение
съдът осъди подс.Г.М.
както следва:
за престъплението по чл.150 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1
от НК - на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода;
за престъплението по чл.152 ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.1, т.2 от НК - на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът
определи и наложи
на подсъдимия Г.М. едно общо най-тежко наказание измежду горепосочените
в размер на ШЕСТ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Съдът като съобрази фактът, че подс.М. е
извършил престъпните посегателства
в условията на
реална съвкупност, както и
данните за неговата и на деянията му обществена опасност намери, че определеното
и наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода не е достатъчно да се
постигнат целите на личната и генерална превенция. За да направи този свой
извод съдът прецени на първо място броя на извършените престъпления, както и
това, че блудството е осъществено при условията на продължавана престъпна
дейност, в период от три месеца, при което са осъществени общо три отделни
деяния. Преценен беше и характерът на
извършените престъпни посегателства, които могат да бъдат определени като
изключително цинични, с оглед тяхната
същност, последователност, време, начин и място на извършване, а и
с оглед засегнатия субект – полово несъзрялата дъщеря на
подсъдимия. Внимателно бе преценена и степента
на обществената опасност на личността на подсъдимия. Посочено беше вече, че той
е осъждан и негативно охарактеризиран по местоживеене. В случая водещ е и
начинът на извършване на двете престъпления, които допълнително внасят
негативизъм в личността на дееца,
доколкото всяка човешка личност се охарактеризира посредством постъпките си. Не
може да не направи впечатление
неколкократно проявяваната от
него жестокост и циничност към собствената му дъщеря, граничещи с
извратеност. Всичко това мотивира съда
да увеличи общото най-тежко наказание лишаване от свобода при условията на
чл.24 от НК с още две години.
При това положение съдът постанови подс.Г.М.
да изтърпи наказание от общо ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, с което ще се
постигне принудително-възпиращ и поправително превъзпитателен ефект спрямо
него, а и предупредителен и общовъзпитателен - спрямо останалите членове на
нашето общество.
Предвид размера на наложеното наказание
лишаване от свобода е неприложим института на условното осъждане по смисъла на
чл.66 от НК.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Г.М. в
затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето,
през което спрямо подсъдимия Г.М. е била взета мярка за неотклонение задържане
под стража, считано от 06.12.2011г. до влизане на присъдата в сила или
изменение на мярката.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.М. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените
по делото разноски в размер на 549.10 лв. за
експертизи в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на Пазарджишки районен
съд разноски в размер на 101.50 лв. – възнаграждения за явяване в съдебно
заседание и пътни разходи на вещи лица.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: