Решение по дело №232/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20207210700232
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕШЕНИЕ

№ 3

гр. Силистра, 4.02.2021 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Валери Раданов

с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 232 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателката П.В.С., ЕГН **********, оспорва заповед № 6518з-214 / 16.10.2020 г., издадена от началника на сектор „Разследване РУ – Силистра“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, с доводи за унищожаемост поради нарушения на материалния и процесуалния закон; претендира се и минимално адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ответникът – началник на сектор „Разследване РУ – Силистра“ при ОДМВР – Силистра – оспорва жалбата.

Съдът прие за установено следното:

С оспорената в настоящото производство заповед № 6518з-214 / 16.10.2020 г. ответникът е наложил на жалбоподателката, в качеството ѝ на старши разследващ полицай в сектор „Разследване РУ – Силистра“ при ОДМВР – Силистра, дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта (16.10.2020 г.).

Ответникът е посочил, че издава заповедта на основание «[...] чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо и чл. 204, т. 3 от ЗМВР».

Дисциплинарните нарушения са описани в оспорената заповед, както следва: «1. Приемам, че в хода на дисциплинарното производство са събрани безспорни доказателства, че на 02.05.2020 г., в качеството си на дежурен разследващ полицай, съгласно утвърден график за дежурствата за м. май 2020 г., старши разследващ полицай С. не е спазила разпоредбата на чл. 203, ал. 4 от НПК [...], което влиза в кръга на служебните ѝ задължения. На 02.05.2020 г. С. не е докладвала на дежурния прокурор К. Й. информацията за вида и количеството на наркотичните вещества, установени от нея при провеждането на оглед на веществени доказателства на 02.05.2020 г. по образуваното от нея ДП № 1886 ЗМ-231 / 2020 г. Не е обсъдила с него възможностите за последващи претърсвания в жилищата на евентуалния извършител на престъплението, както и отказа ѝ за изследване с техническо средство на водача за наличие на наркотични вещества в кръвта. Също така С. не е запознала дежурния прокурор, че първоначалният сигнал касае разпространение на високорискови наркотични вещества (чл. 354а, ал. 1 от НК), а не държане на НВ (чл. 354а, ал. 3 от НК), което обстоятелство е установила с разпита на Д. И. В. – инспектор "КП" към РУ – Силистра при ОД МВР – Силистра. С неизпълнението на това свое служебно задължение инспектор С. е лишила дежурния прокурор от възможността да даде адекватни указания за законосъобразното провеждане на разследването, съобразно действителните факти и обстоятелства. С поведението си старши разследващ полицай С. е осъществила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР "неизпълнение на служебните задължения", съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение 1 от ЗМВР – "неизпълнение на служебни задължения", за което се налага дисциплинарно наказание "порицание". 2. Събрани са безспорни доказателства, че на 02.05.2020 г., в качеството си на дежурен разследващ полицай, съгласно утвърден график за дежурствата за м. май 2020 г. старши разследващ полицай С. е извършила нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, регламентирани в чл. 5 ал. 2 [...] от Правила за координация и взаимодействие между прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи по водени оперативни дела, извършване на проверки и провеждане на неотложни и първоначални действия по разследването, утвърдени с M3 Iз-1477 / 05.082013 г. и заповед на главния прокурор на Република България № ЛС-2556 / 23.08.2013 г., като не е докладвала на дежурен прокурор обстоятелството, че по образуваното досъдебно производство ДП № 1886 ЗМ-231 / 2020 г. има задържано лице по реда на ЗМВР, както и не е предоставила събраните материали. Поведението на инспектор С. е в нарушение и на основно длъжностно задължение от типова длъжностна характеристика № 3286р-3407 / 22.01.2018 г. за длъжността "Младши разследващ полицай – старши разследващ полицай" в РУ в сектор "Разследване – РУ" към отдел "Разследване" при ОДМВР, а именно: „При осъществяване на дейността си спазва създадената вътрешноведомствена уредба в МВР“ (с протокол от 31.01.2018 г. служителката се е запознала с типовата длъжностна характеристика). С поведението си старши разследващ полицай С. е осъществила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – "неизпълнение на служебните задължения", съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение 1 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“. [...] С. е извършила дисциплинарното нарушение при форма на вината – пряк умисъл. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е целяла тяхното настъпване. Съобразно вменените ѝ задължения на разследващ полицай С. е съзнавала, че трябва да се подчинява на нормативно определените правила, касаещи неотложни действия по разследването и незабавен пълен точен и обективен доклад на съответната прокуратура както по отношение на деянието, така и по отношение на дееца – не го е правила».

Видно от писмо вх.№ 1254 / 18.11.2020 г., в учреждението на ответника липсват документи, удостоверяващи запознаването на жалбоподателката с Правилата за координация и взаимодействие между прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи (л. 181 от делото). В същата насока са и изложените в жалбата твърдения (л. 2 от делото). При това положение съдът следва да приеме, че на жалбоподателката не са били известни горепосочените правила, поради което от нея не би могло да са изисква да съобразява служебното си поведение с тези правила. Ето защо описаното в т. 2 на обжалваната заповед деяние не може да се квалифицира като правонарушение и в частност – като дисциплинарно нарушение. Това от своя настрана налага извода, че, само на това основание, правилото на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР се явява неприложимо, което пък обуславя незаконосъобразност на определения от ответника максимален размер на наложеното дисциплинарно наказание.

Фактите, формиращи нарушението по т. 1 от заповедта, се доказват от писмените сведения на К. Й., И. Д., Д. В. (л. 118 – 119, 128 от делото). След като е установила, че се касае че 2 гр. канабис, 13 гр. амфетамин, 7,2 гр. хероин и 11,7 гр. екстази, разфасовани на дози, жалбоподателката е следвало отново да докладва на прокурора и да обсъди с него всички значими за производството въпроси, тъй като се касае за съществена промяна в наличните данни относно първоначално докладваните факти. Тя не го е сторила своевременно, като по този начин е нарушила служебните си задължения, произтичащи от чл. 203, ал. 4 НПК. В тази връзка трябва да се отбележи неоснователността на довода, че задължението по чл. 203, ал. 4 НПК се изпълнява единствено в писмена форма. Въпросната разпоредба визира както формалната, така и неформалната комуникация между разследващия орган и прокурора, което проличава от фразата „обсъжда с него“ (немислимо би било да се твърди, че обсъждането се извършва писмено). Все пак обаче трябва да се изтъкне, че не става дума за пълно неизпълнение на задължението по чл. 203, ал. 4 НПК от страна на жалбоподателката, а за забавено изпълнение, тъй като все пак тя е докладвала на прокурора на 03.05.2020 г. (л. 128 от делото).

Въпреки наличието на дисциплинарно нарушение обаче, обжалваната заповед е незаконосъобразна с оглед на съображенията, изложени следващите редове.

При индивидуализирането на вида и размера на наказанието, ответникът е коментирал в мотивите на обжалваната заповед тежестта на нарушението, посочвайки, че поведението на жалбоподателката е засегнало „[...] в ниска степен [...] законосъобразното развитие на обществените отношения“ и че „[...] незначително се отклонява от нормативните изисквания за разследване по досъдебни производства [...]“. Освен това по-нататък в мотивите се посочва, че „[...] действителни вредни последици (преки такива) не са реализирани“ и че жалбоподателката „[...] през време на службата си е била наградена с "Писмена похвала" от директора на ОДМВР – Силистра през 2015 г., 2017 г. 2018 г. и 2019 г. и няма наложени дисциплинарни наказания“. Тези мотиви не съответстват на вида на наложеното дисциплинарно наказание, а по-скоро на наказанието по чл. 198 ЗМВР. Защото не би могло да се наложи порицание за дисциплинарно нарушение, при положение че неизпълнението на служебните задължения е инцидентен случай в цялостното поведение на служителя, представлява незначително отклонение от нормативните изисквания и е засегнало в ниска степен законосъобразното развитие на обществените отношения.

С оглед на гореизложеното се налага извод за основателност на жалбата поради унищожаемостта на оспорения административен акт, причинена от порок по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК (липса на мотиви, обосноваващи разпоредителната част на административния акт).

При този изход на делото учреждението на ответника дължи на повереника на жалбоподателката адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като в договора за правна защита и съдействие между жалбоподателката и адв. Г.П.Г. се съдържа отбелязването „безплатно, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗА“ (л. 11 от делото). Минимумът на въпросното адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № 6518з-214 / 16.10.2020 г., издадена от началника на сектор „Разследване РУ – Силистра“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на Г.П.Г., адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лв.

Решението е окончателно на основание чл. 211 ЗМВР.

 

СЪДИЯ: .............................