МОТИВИ към присъда по НОХД № 600/2011 г.
по описа на ГОРС, девети състав
Районна прокуратура гр.Г.О. е повдигнала обвинение
срещу:
І. В.Д.В., ЕГН **********, за това, че:
1. В периода от началото на месец януари 2010 г. до 26.01.2010 г. в
с.П., общ.Г.О., при условията на продължавано престъпление - през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, след предварителен сговор със С.Д.П. ***, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - взломена дървена входна врата и срязана верига на входна метална врата, чрез използване на техническо средство -ножица за арматура и чрез използване на МПС - лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ ВТ 02 72 ВМ, собственост на А.В.Д. от гр.Г.О. и управляван от С.Д.П. *** извършил:
- В началото на месец януари 2010г. в с.П., общ.Г.О., след предварителен сговор със С.Д.П. ***, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - взломена дървена входна врата и чрез използване на МПС - лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ ВТ 0272 ВМ, собственост на А.В.Д. от гр.Г.О., отнел от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 140 броя метални строителни платна, на обща стойност 672 лева, собственост на С.П. ***.
- В средата на месец януари 2010г. в с.П., общ.Г.О., след предварителен сговор със С.Д.П. ***, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот -срязана верига на входна метална врата, чрез използване на техническо средство - ножица за арматура и чрез използване на МПС – лек автомобил „Ауди
80” с рег.№ ВТ 0272 ВМ, собственост на А.В.Д. от гр.Г.О., отнел от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 14 броя метални строителни платна, метална отоплителна печка на твърдо гориво „Терма 5”
и 4 метра
„Г” - образен винкел с размери 10 см.
х 10 см.,
на обща стойност 133,73 лева, собственост на С. П. ***, или движими вещи на обща стойност 805,73 лева, като случаят е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
2. През м.09.2010 г. в с.П., противозаконно присвоил
чужди движими вещи - 7 бр. метални строителни платна, на стойност 39,20 лева, собственост на Б.В.С. ***, които вещи владеел, като случаят е маловажен - престъпление по чл.206, ал.5, във вр. с ал.1 от НК.
ІІ. С.Д.П., с
ЕГН **********,***. 2009 г.
в с.П., противозаконно присвоил чужда движима вещ - електрожен марка „Кракра” Е 500, на стойност 1 556 лева, собственост на И.С.П. ***, която вещ владеел - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
2. В периода от началото на месец януари 2010 г.
до 26.01.2010 г. в с.П., общ.Г.О., при условията на продължавано престъпление - през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, след предварителен сговор с В.Д. ***, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - взломена дървена входна врата и срязана верига на входна метална врата, чрез използване на техническо средство -ножица за арматура и чрез използване на МПС - лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ ВТ 0272 ВМ, собственост на А.В.Д. от гр.Г.О., управляван от П., извършил:
- В началото на месец януари 2010г. в с.П., общ.Г.О., след предварителен сговор с В.Д. ***, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - взломена дървена
входна врата и чрез използване на МПС - лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ ВТ 0272 ВМ, собственост на А.В.Д. от гр.Г.О., отнел от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 140 броя метални строителни платна, на обща стойност 672 лева, собственост на С.П. ***;
- В средата на месец януари 2010г. в с.П., общ.Г.О., след предварителен сговор с В.Д. ***, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот -срязана верига на входна метална врата, чрез използване на техническо средство - ножица за арматура и чрез използване на МПС - лек автомобил „Ауди
80” с рег.№ ВТ 0272 ВМ, собственост на А.В.Д. от гр.Г.О., отнел от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 14 броя метални строителни платна, метална отоплителна печка на твърдо гориво „Терма 5” и 4 метра
„Г” - образен винкел с размери 10 см.
х 10 см.,
на обща стойност 133,73 лева, собственост на С.П. ***, или движими вещи на обща стойност 805,73 лева, като случаят е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От страна на пострадалия И.С.П. бе предявен
граждански иск. С оглед становищата на страните съдът счете, че така
предявения граждански иск от пострадалия П., не следва да бъде допуснат до
съвместно разглеждане, тъй като не е предявен съобразно обвинението и ще затрудни
наказателния процес.
От страна на
адв. П. З. от ВТАК, действащ като пълномощник на пострадалия С.П.З., бе предявен
граждански иск против подсъдимите В.Д.В. и С.Д.П. за сумата 672 лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от
деянието на двамата подсъдими. Съдът счете, че ако приеме за разглеждане
предявения граждански иск от пострадалия чрез адв. З., то наказателното
производство ще бъде затруднено, поради което остави без разглеждане на така
предявения граждански иск.
Съдът
конституира И.С.П. и С.П.З. като частни обвинители.
Преди даване ход на съдебното
следствие по настоящото дело, подсъдимите В.Д.В. и С.Д.П. заявиха,
че желаят делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Това
тяхно желание беше потвърдено и от техния служебен защитник - адв. М.С. от
ВТАК. Съдът допусна предварително изслушване на подсъдимите. На основание
чл.372, ал.1 от НПК, разясни на същите техните права по чл.371 и следващите от НПК.
Подсъдимите заявиха, че са
разбрали своите права, които се предвиждат от закона, ако производството по
делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Пожелаха да се
признаят за виновни по обвинението, което е отразено в обвинителния акт, който
е получен от тях заедно с призовката им за явяване в насроченото съдебно
заседание. Двамата подсъдими уточниха, че признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират други
доказателства по делото, отнасящи се за тях.
Предвид изразеното категорично
становище на подсъдимите, съдът даде ход на съкратеното съдебно следствие.
Прокурорът прочете обвинителния акт.
Подсъдимият В.Д.В. също заяви, че разбира обвинението и се
признава за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият С.Д.П. заяви, че разбира обвинението и се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и направените самопризнания от подсъдимите, установи, че
е налице изискването на закона, отразено в чл.371, т.2 от НПК, а именно, че
самопризнанията на В.Д.В.
и С.Д.П. се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. По тази
причина и на основание чл.372, ал.4 от НПК, съдът определи, че при
постановяване на присъдата срещу подсъдимите, ще се ползват техните
самопризнания, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения:
Прокурор Н. в своята
пледоария заяви, че поддържа обвинението. Сочи, че производството по делото е по реда на глава 27 и тъй
като деянието е извършено през 2009
г. следва да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК,
като по-благоприятен за подсъдимите. Предлага на подсъдимия В., за
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, да бъде наложено наказание 11 месеца
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим в затвор. За
престъплението по чл.206, ал.5, във вр. с ал.1 от НК прокурорът предлага на В.
да бъде наложено наказание Пробация и максималния размер по първите две точки,
като на основание чл.23 от НК да му бъде наложено най-тежкото наказание, а
именно 11 месеца лишаване от свобода. Относно подсъдимия П. прокурор Н. взема
становище, че тъй като същият не е
осъждан, за престъплението по чл.206, ал.1 от НК, при задължителното прилагане
на чл.55 от НК, следва да се наложи наказание под предвидения от закона
минимум, а именно 11 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК,
изтърпяването на наказаното да бъде отложено за срок от три години. За престъплението
по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, представителят на обвинението предложи на П. да
бъде определено наказание 11 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено
за срок от три години. На основание чл.23 от НК, да бъде определено общо
наказание, а именно 11 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за
срок от три години.
Частният обвинител И.П. и повереникът на частния
обвинител С.З. в лицето на адв. П. З. подкрепят казаното от представителя на
обвинението.
Служебният защитник на подсъдимите
В. и П. в лицето на адв. М.С. заяви, че изцяло
споделя становището на прокурора. Съгласна е и с предложеното наказание, което
да бъде отложено по реда на чл.66 от НК по отношение на П.. Счита, че
предложения размер не е съобразен в случая с обществената опасност на деянието
и дееца, които според нея са към средния размер. По отношение на В. счита, че
има основание да бъде приложен и по отношение на него режима на условното
осъждане. Моли и по отношение на него да постановите условно наказание. В
заключение адв. С. предлага на съда по отношение на двамата подсъдими да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, чието
изтърпяване да бъде отложено. Това според нея ще бъде достатъчно, с оглед
личността им, за постигане целите на наказанието.
Подсъдимият В. заяви, че поддържа казаното от
защитника си, както и че съжалява за извършеното.
Подсъдимият П. изрази съжаление за извършеното. Моли
за по-леко наказание.
Съдът, след
като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Д.В. е роден на *** *** Оряховица. Той е
българин, български гражданин. Постоянният му адрес на местоживеене ***. Има
завършено средно образование. Не е женен, ЕГН **********. Осъждан е.
Подсъдимият С.Д.П. е роден на *** *** Оряховица. Той е
българин, български гражданин. Постоянният му адрес на местоживеене ***. Има
завършено средно образование. Не е женен. ЕГН **********, Осъждан е.
В хода
на разследването е установено следното:
Подсъдимият П. и пострадалият П. се познавали отпреди, като последният бил близък приятел с бащата на първия. На 28.12.2009 г. подсъдимият П. отишъл при пострадалия П. и го помолил да му даде електрожена си, за да си свършел работа с него. Обещал, че ще го върне вечерта. Вместо това го закарал в дома на свой приятел – подсъдимия В.,*** и там двамата разглобили машината. Разделили медните от железните части и ги предали в пункт за изкупуване на вторични суровини. Парите от продажбата поделили помежду си.
Според заключението на изготвената съдебно-оценъчната експертиза, стойността на присвоения от подсъдимия П. електрожен „Кракра Е 500”
възлиза на 1 556 лева. Щетата не е отстранена.
Подсъдимите С.П. и В.В. са приятели от години. В началото на м.01.2010 г. се уговорили да крадат метални предмети - вещи и отпадъци, от домовете на съселяните си в с.П.. Към него момент П. управлявал МПС - лек автомобил „Ауди 80”
с рег.№ ВТ 0272, собственост на трето лице. В изпълнение на замисъла си, подсъдимите отишли с въпросния автомобил до дома на пострадалия З.. Подсъдимият.В. извадил голямата дървена врата на къщата от пантите й, а през това време подсъдимият П. го чакал в автомобила. Осигурявайки си по този начин достъп до имота на пострадалия, В. изнесъл от двора до входната врата общо 33 метални строителни платна. От вратата П. вземал платната и ги товарел в описания по-горе автомобил. В. се обадил на свой познат и уговорил същият да купи платната. Веднага му закарали с автомобила, управляван от П. откраднатите платна и ги продали. Парите от продажбата поделили помежду си.На следващата вечер подсъдимите се върнали на местопрестъплението. По описания по-горе начин взели още платна, като общият брой на откраднатите към него момент платна достигнал 140, на обща стойност 672 лева. Отново продали откраднатото на същия купувач и парите от продажбата поделили помежду си. Междувременно пострадалият З. разбрал за кражбата и поправил вратата в имота си. Около десетина дни след това, вечерта на 26.01.2010 г., подсъдимите отново отишли до дома на пострадалия З.. Със себе си носели техническо средство - ножица за арматура. С ножицата В. срязал заключващия синджир на входната врата и отворил същата. От двора изнесъл още 14 метални строителни платна, Г-образен винкел с дължина 4 м.,
метална отоплителна печка на твърдо гориво „Терма 5”, на обща стойност 133,73 лева. Вещите натоварили заедно с П. в автомобила, управляван от последния и ги закарали за продан на същия купувач. По-късно част от вещите са намерени и върнати на пострадалия
З. - 14-те платна, винкелът и печката. 140-те платна не са намерени и стойността им не е възстановена на пострадалия.
Според заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза, общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 805,73 лева.
С оглед на така
изложената фактическа обстановка, следва да се приеме, че с деянията си, всеки
от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195 ал.1 т.3, пр.2, т.4 пр.1 и 2 и т.5 във вр. с чл.194
ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимите са
действали след предварителен сговор помежду си, чрез повреждане на
здраво-охраняваща преграда - входна врата и заключващо устройство, чрез
използване на техническо средство - ножица за арматура, чрез използване на МПС
- лекия автомобил, управляван от обв.П. - за отиване до местопрестъплението и
улесняване отнасянето на откраднатите вещи. Действали и при условията на чл.26
ал.1 от НК - през непродължителни периоди от време - през няколко дни, при една
и съща обстановка - описаната по-горе и при еднородност на вината - пряк
умисъл.
През м.09.2010 г. подсъдимият
В. отишъл при свой познат - Б.С. и го помолил да му даде 7 метални строителни
платна, за да си свършел работа с тях. Обещал, че ще ги върне, но не е сторил това.
Според заключението
на изготвената съдебно-оценъчна експертиза, стойността на присвоените платна
възлиза на 39,20 лева, което дава възможност да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.206 ал.5 във вр. с ал.1 от НК.
Деянието си
подсъдимият В. е действал при форма на вината пряк умисъл.
С оглед на така
изложената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция приема, че с
описаното си по-горе деяние, подсъдимият В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.5, във вр. с ал.1 от НК.
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът установи от самопризнанията на подсъдимите,
които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства (чл.372, ал.4 от НПК). Обвинението срещу подсъдимите се доказва
от признанията им, направени в хода на съдебно производство по настоящото дело.
Доказва се и от показанията на свидетелите С.П.З., Д.Й.Н., И.С.П., В.Б. С., В.И.С.,
А.Д.Б., Й.Г.И. и И.Л.И., дадени в хода на досъдебното производство, както и от писмените
материали, надлежно приложени към настоящото делото. Съдът не констатира
противоречия в доказателствения материал.
С оглед на
така изложената фактическа обстановка следва да се приеме, че с действията си,
от обективна и субективна страна, В.Д.В. е осъществил състава на престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 във
вр. с чл.26 ал.1 от НК, както и състава на престъпление по чл.206, ал.5, във
вр. с ал.1 от НК; С.Д.П. е осъществил състава на престъпление по чл.206, ал.1
от НК, както и състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съвкупната
преценка от събраните доказателства мотивира съда да приеме за установено по
несъмнен начин, че подсъдимите В. и П. са извършили престъпленията, за които са
обвинени от ГОРП.
От обективна
страна се установи, че двамата подсъдими лично, са отнели чужди движими вещи,
без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като случаят е немаловажен. Налице е продължавано престъпление, тъй като второ
по време престъпно деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на първото.
От
субективна страна В. и П. са действали виновно с пряк умисъл и с користна цел.
Съзнавали са, че отнетите вещи са чужди, както и че лишават собствениците им от
фактическата власт върху тях, като установяват своя фактическа власт. Желаели
са настъпването на тази промяна. Извършили са това с намерение противозаконно
да присвоят тези вещи, като са съзнавали, че това се извършва без съгласието на
собствениците им.
Причините за
извършване на деянието се коренят в ниското правно съзнание на двамата
подсъдими, стремеж към престъпно обогатяване с незаконни средства, незачитане
правото на собственост и желанието им да се облагодетелстват по неправомерен
начин.
Поради това
съдът призна подсъдимите В.Д.В. и С.Д.П. за виновни в извършването на престъпленията,
за които им е повдигнато обвинение.
В хода на
делото не се установиха обстоятелства, изключващи обществената опасност,
противоправността и наказуемостта на деянието на подсъдимите В.Д.В. и С.Д.П., нито основания за освобождаването
им от наказателна отговорност, поради което съдът прецени, че на двамата следва
да бъде наложено наказание за извършването на гореспоменатите престъпления.
При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Подсъдимият В.
към датата на деянието си е осъждан, като наказанията му са глоби.
Подсъдимият П.
към датата на деянията си не е осъждан.
Обществената
опасност на деянията е висока за този вид престъпления.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете направените от подсъдимите самопризнания,
изразеното съжаление за извършеното, а също и изискванията на закона, отразени
в чл.373, ал.2 от НПК, тъй като производството по делото се разви при условията
и реда на глава ХХVІІ от НПК.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства: Предишните осъждания на В., незачитане правото на
собственост, липсата на правна култура, утвърдени престъпни навици, чувството
за безнаказаност за този вид престъпления.
Като прецени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът прие, че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, предвид
изискванията на закона, предвидени в чл.373, ал.2 от НПК.
С оглед
изложените съображения съдът счете, че за постигане на предвидените цели на наказателната репресия, на подсъдимия В.Д.В., за
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, на основание чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4,
пр.1 и пр.2, и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с
чл.58а (стар), във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК, следва да бъде
наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила. За престъплението по чл.206, ал.5, във вр. с
ал.1 от НК, на основание чл.206, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58а (стар),
във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б” и чл.36 от НК, съдът наложи на В.В.
наказание ПРОБАЦИЯ, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие, без
лишаване от свобода, със следните пробационни мерки: 1.ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ
по настоящ адрес в с. П., общ. Г.О., ул. „...” №..., с явяване и подписване
пред пробационен служител, или определено от него длъжностно лице, с
периодичност три пъти седмично, за срок от ТРИ ГОДИНИ; 2.ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ в пробационен служител за срок от ТРИ ГОДИНИ; 3.БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на
обществото в размер на ТРИСТА ЧАСА годишно за ТРИ ПОРЕДНИ ГОДИНИ.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът
определи на В. едно ОБЩО наказание, измежду наложените му по-горе, в размер на
най-тежкото от тях, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание
чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на определеното общо наказание за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23,
ал.1 от НК, съдът определи едно ОБЩО наказание, измежду наложените на В.Д.В.,
по НОХД №641/2010 г., по описа на Районен съд гр. Г.О., НОХД №740/2010 г., по
описа на Районен съд гр. Г.О., НОХД №1554/2010 г., по описа на Районен съд гр. В.Т.
и по НОХД №553/2010 г., по описа на Районен съд гр. Г.О. и по настоящото НОХД
№600/2011 г, по описа на Районен съд гр. Г.О., в размер на най-тежкото от тях,
а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.25, ал.3 от НК, съдът приспадна
от определеното общо наказание, изтърпяното наказание ПРОБАЦИЯ, наложено на В.
по НОХД №641/2010 г. по описа на Районен съд гр. Г.О., ако има такова
изтърпяване, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна
от определеното общо наказание времето, през което спрямо подсъдимия В.Д.В. е
била взета по НОХД №641/2010 г. по описа на Районен съд гр. Г.О., мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 11.10.2010 г. до 15.11.2010 г.,
като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи
изпълнението на определеното общо наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
По отношение на подсъдимия С.Д.П., за
престъплението по чл.206, ал.1 от НК, на основание чл.206, ал.1 (стар), във вр.
с чл.58а (стар), във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.„б.” и чл.36 от НК, съдът счете,
че следва да бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ, като съвкупност от мерки за
контрол и въздействие, без лишаване от свобода, със следните пробационни мерки:
1.ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес в с. П., общ. Г.О., ул. „...” №...,
с явяване и подписване пред пробационен служител, или определено от него длъжностно
лице, с периодичност три пъти седмично, за срок от ТРИ ГОДИНИ; 2.ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ в
пробационен служител за срок от ТРИ
ГОДИНИ; 3.БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото в размер на ТРИСТА И ДВАДЕСЕТ
ЧАСА годишно за ТРИ ПОРЕДНИ ГОДИНИ.
За престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.2,
т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
на основание чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2, и т.5, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл. 58а (стар), във вр. с чл.55,
ал1, т.1 и чл.36 от НК, съдът наложи на С.Д.П. наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отлага изпълнението на
наказанието за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи
едно ОБЩО наказание, измежду наложените на П., в размер на най-тежкото от тях,
а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК,
отлага изпълнението на определеното общо наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1
от НК, съдът определи едно общо наказание, измежду наложените на С.Д.П., по
НОХД №640/2010 г., НОХД №740/2010 г., НОХД №535/2010 г. и по настоящото НОХД
№600/2011г., всички по описа на Районен съд гр. Г.О., в размер на най-тежкото
от тях, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.25, ал.3 от НК, съдът приспадна
от определеното общо наказание, изтърпяната част от наказанието Пробация,
наложено на П. по НОХД №640/2010 г., по описа на Районен съд гр. Г.О., ако има
такова изтърпяване, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи
изпълнението на определеното общо наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
При този
изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди: - В.Д.В., с ЕГН
**********, да заплати по сметка на Районен съд гр. Г.О.: сумата 40,00 лв.
(четиридесет лева), представляваща 1/2 от направените по делото разноски, както
и по 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист; - С.Д.П., ЕГН
**********, да заплати по сметка на Районен съд гр. Г.О.: сумата 40,00 лв.
(четиридесет лева), представляваща 1/2 от направените по делото разноски, както
и по 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ….………………………
(ХР.
ПОПОВ)