№ 11089
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110130376 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от С. Б. И. чрез адв. К. И. за изменение на решение №
20670 от 15.11.2024 г. постановено по гр. д. № 30376/2024 г. по описа на СРС,
39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е определил размера на
дължимото адвокатско възнаграждение, като следвало да се вземе предвид и
размера на законната лихва начислена върху главницата, както и броя на
предявените искове, доколкото в случая били предявени три обективно
кумулативно съединени иска, като по всеки от тях се дължи възнаграждение.
Насрещната страна не взема становище по молбата за изменение на
решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 20670 от 15.11.2024 г. постановено по гр. д. № 30376/2024 г.
по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявения от С. Б.
И., ЕГН **********, с адрес ***********, срещу ЮЛ, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление **************, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че С. Б. И. не дължи на ЮЛ, сумата от
4403.62 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода
1
от 24.07.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 198.75 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2002 г. до 02.05.2014 г.,
както и сумата от 483.13 лв., представляваща разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист по гр.д. № 43770/2015 г. по описа на СРС, 113
състав, поради погасяването им по давност. С решението е осъден ответникът
ЮЛ, да заплати на С. Б. И., ЕГН **********, с адрес ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1015.90 лв. - разноски в
исковото производство.
Настоящият състав намира, че в мотивите на цитираното по-горе решение
вече е изложил мотиви за начина на определяне размера на дължимите и
присъдените разноски на ответника и същите не следва да бъдат
преразглеждани. В случая правилно е определен размерът на дължимото на
ответника адвокатско възнаграждение, чийто размер е съобразен с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед на
основателността на възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Във връзка с твърденията в молбата
следва да се посочи, че при определяне размерите на адвокатските
възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу
определен ответник няколко оценяеми иска или са предявени в условията на
субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В
настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху
който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл
определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.
Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. №
3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 08.01.2020 г. постановено
по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на ВКС се възприема становище, че
адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия
материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. Неоснователни са
и твърденията на ищца, че при определяне размера на предявената претенция
следвало да се съобрази и размерът на законната лихва върху главницата
начислявана от завеждане на делото до изплащане на вземането.
Претендирането на изтекли лихви след предявяване на иска до окончателното
2
изплащане на парично задължение не съставлява самостоятелен иск съгласно
чл. 214, ал. 2 ГПК. Присъждането на законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на присъдената сума е правоувеличаваща
последица от уважаването на иск, приет за основателен, като тя съставлява
законна последица от уважаването на иска. В случая същата е предявена с
исковата молба именно като такава законова последица, не е предявена като
претенцията за изтекли лихви представляваща самостоятелна искова
претенция, която да е конкретизирана по период и размер от ищеца и за която
да се заплати съответната държавна такса, поради което и същата в качеството
си на законова последица, няма как да бъде взета предвид при определяне на
размер на предявените искове. Що се касае до таксите на съдебния изпълнител
по самото изпълнително дело, то същите няма как да бъдат предмет на
производството по иска по чл. 439 ГПК.
С оглед на гореизложеното молбата на ищеца за изменение на решението
в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 394725 от 05.12.2024 г. от С.
Б. И. чрез адв. К. И. за изменение на решение № 20670 от 15.11.2024 г.
постановено по гр. д. № 30376/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3