Решение по дело №46/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 81
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700046
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 15.06.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                  МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 46 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

          Образувано е по касационна жалба отУстра Бетон“ ООД, ***, ЕИК ***, срещу Решение260030/08.02.2021 г., постановено по анд1128/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото му на защита.   В тази връзка сочи, че в хода на съдебното производство е направил искане за допускане до разпит на лицето Б. А., което съдът уважил. Горният свидетел обаче, така и не бил разпитан.  По тези съображения иска отмяна на оспореното решение, както и връщането му за ново разглеждане, от друг състав на същия съд.

Ответникът по касацияДиректор на ДирекцияИнспекция по трудаКърджали, чрез пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Излага съображения за липса на соченото в жалбата съществено нарушение на процесуалните правила. Намира оспореното решение за законосъобразно и моли да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали дава заключение за законосъобразност на оспореното решение. Счита че в хода на съдебното производство, не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбите касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е  допустимапостъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд1128/2020 г. по описа на РС-Кърджали, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 09-002425 от 11.09.2020 г., издадено от директор на ДирекцияИнспекция по трудагр.Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Устра- Бетон" ООД, ***  в качеството му на работодател  е наложена „имуществена санкция" в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. С горното решение касаторът е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", гр.София и деловодни разноски в размер на 100 лв.

За да постанови решението си, районният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че на 28.05.2020 г. Б. А. работил като строителен работник, в обект, в който са извършвани СМР от санкционираното дружеството, получил е *** лв. авансово, няма сключен трудов договор. Тези факти били декларирани и в писмено обяснение, дадено от Б. А.. От книгата на „***" ЕООД,  за влизане и излизане на лица в охранявания обект се установило, че на 28.05.2020 г. Б. А. е влезнал в 08:00 ч. и е напуснал с линейка в 17:05 ч. Лицето било инструктирано на 28.05.2020 г. от св. И. Я., който декларирал това обстоятелство в писмено обяснение, както и пред съда. Към 16:30 ч. Б. А. претърпял трудов инцидент и бил откаран с линейка в МБАЛ „Ат.Дафовски“ ***. На 29.05.2020 г. между „Устра-Бетон" ООД и Б. А. бил сключен трудов договор, който бил прекратен на 08.06.2020 г. За м.май 2020 г. дружеството  начислило във ведомостта за заплати за м.май 2020 г. сумата от *** лв., а след направени удръжки, на лицето е изплатена сума в размер на *** лв. Съдът е обсъдил подробно саморъчните обяснения, дадени от Б. А. на 29.05.2020г., според които, заедно с В. К. се договорили със собственика на фирма „Устра"- С., да работят като строителни работници при ремонта ***, като все още нямал сключен трудов договор, но предстояло да сключи такъв. Въз основа на тези писмени обяснения и предвид  безрезултатните усилия да призове А. в съдебно заседание, съдът приел, че ако отношенията между страните са били уредени с представения граждански договор, то А. би го споменал изрично в обясненията си. Приел също, че наличието на граждански договор, без категорични доказателства, че е започнало изпълнението му на конкретна дата, само по себе си обосновава извод за допуснато нарушение по чл.61, ал.1 от КТ. Още повече, че гражданският договор бил сключен на 12.05.2020 г., а на 29.05.2020 г.  А. в обясненията си посочил, че работи в дружеството от около една седмица, като в договора не бил посочен и конкретен обект. По горните съображения, съдът стигнал до извод, че работодателят „Устра-Бетон" ООД, не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Б. А., преди постъпването му на работа като строителен работник в търговското дружество, с което е нарушил чл.61, ал.1, във вр. чл.62, ал.1 от Кодекса на труда. Не констатирал и допуснати, в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.  Приел е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано пълно, с всички относими към състава му признаци, индивидуализиран е и нарушителя, същото се явява и доказано.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът намира, че същото е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не се констатираха нарушения на материалния, нито съществени нарушения на процесуалните правила.  

Изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието и доказаност на нарушението са правилни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилен е и изводът на районния съд, че в конкретната хипотеза лицето е престирало работната си сила и правоотношенията между страните са трудови, поради което приложими за тях са разпоредбите на КТ.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство се установило, че в обект, изпълняван от касатора,  лицето Б. А. извършва дейност като строителен работник.  По делото е приложено и писмено обяснение от 29.05.2020 г., подписано от А., в което последният описва, че работи в обекта от една седмица, като строителен работник; получил е аванс от *** лв.; все още няма сключен трудов договор, но предстои да сключи такъв. Според представения Граждански договор**/*** г., сключен между Б. Я. А. - изпълнител и „Устра Бетон” ООД – възложител, в срок до 01.06.2020 г., изпълнителят следвало да боядиса 120 кв.м. стени и тавани,  да шпаклова 60 кв.м. стени и почисти помещенията, при възнаграждение от *** лв., платими 3 дни след завършване на работата. По делото е налична и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Устра Бетон“ ООД, видно от която, на 28.05.2020 г. на А. е бил проведен ежедневен инструктаж.

При тези факти съдът намира, че правилно констатираното деяние е било квалифицирано като нарушение на чл.61, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 КТ, т.к. в случая безспорно е установено, че А. е престирал работна сила, което определя възникналото правоотношение като трудово.

С разпоредбите на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 КТ, е предвидено отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор да се сключи между работника и работодателя, преди постъпването на работа. В тази връзка следва да се отбележи, че характерно за трудовото правоотношение е предоставянето на работна сила за изпълнение на определена работа, при определено заплащане, работно време и др., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. Такава самостоятелност в случая не се установи да е  налице, още повече, че в представения договор липсват и основни реквизити, като място на работа, както и данни за започнало изпълнение.

На следващо място, касационната инстанция приема, че с действията си по събиране и преценка на доказателства районният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая, в хода на проведените о.с.з. на 05.11.2020 г.; 03.12.2020 г. и 28.01.2021 г., са извършени необходимите и възможни  процесуални действия по установяване на постоянния и настоящ адрес, както и по призоваване на допуснатия до разпит А. Последните действия, видно от върнатите призовки, се оказали безрезултатни. Съществено значение в случая има и обстоятелството, че по делото са приложени и писмените обяснения на А., в които изрично е посочена извършваната от лицето дейност, а именно за изясняване на този въпрос е поискан разпит на последния свидетел. По изложените съображения, при липса на конкретни въпроси, които да са останали неизяснени, касационната инстанция приема, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 НПК, обуславящо отмяна на съдебното решение само на това основание.

При така установеното съдът намира, че оспореното решение езаконосъобразно, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“, гр.София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение260030/08.02.2021 г., постановено  по анд1128/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА „Устра- Бетон"ООД, *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" гр.София, деловодни разноски в размер на  80 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                               2.