Р Е Ш Е Н И Е
№261372/20.4.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тридесети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16461 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 290951/21.12.2020 г. от А.В.Ц., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, чрез процесуален представител срещу „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19.00 лева, представляваща заплатена на 19.06.2020 г. без основание стойност
за експресно възстановяване на електрозахранване по фактура № */* г., на обект
с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: *, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че ищцата е
потребител на ел. енергия за битови нужди, в обект с абонатен № * и
клиентски № *, с адрес на потребление: *. Твърди, че на 19.06.2020 г. е
заплатила без основание, в полза на ответното дружество, сумата от 19.00 лв., в
брой, на каса в „Б. п.“ ЕАД, в *, обективирана във фактура № */* г., такса за експресно възстановяване на електрозахранване,
поради неговото прекъсване при незаплатено от страна на потребителя в срок
задължение за потребена ел. енергия. Така заплатената сума ищецът счита, че не дължи, респ. същата е заплатена без основание. Твърди
се, че сумата е начислена на основание чл. 21, ал.
1 ОУ на дружеството, приети през 2007 г. Визираната
разпоредба противоречи на чл. 122 – 124 ЗЕ, уреждащи хипотезите на
прекъсване, а а след това и на възстановяване на ел. захранване.
До колкото предвижда изискване за предварително заплащане на
суми, същата е и неравноправна, по аргумент от 143, т. 18 ЗЗП.
Ответникът
- „Е. - П. П.” АД,
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК,
в който релевира възражения за допустимост и неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на
ответното дружество, както и наличието на облигационни задължения. Релевира доводи за основание за начисляване на таксата за
възстановяване, като се позовава на чл. 37, ал.
1 ОУ и т. 6, § 1 ДР на ПТЕЕ. Отправя
се искане до съда за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на
разноски.
Съдът,
след като
съобрази наведените от страните твърденияи възражения, след преценка на представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи факта на
заплащане на търсената сума към ответника.
В тежест на
ответника е да установи основание за задържане на сумата за
възстановяване на доставката на ел. енергия.
Между страните не е спорно обстоятелството, че между ищеца
и ответното дружество е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на
електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, както и че процесната сума е заплатена от
цедента в полза на ответника.
Безспорно е, също така, че сумата от 19.00
лева, представляваща
задължение по фактура № */ * г., е заплатена от ищеца към ответника.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника да начислява
такса за възстановяване на електрозахранването в обекта.
Ищецът в исковата молба се
позовава на неравноправност на клаузата на чл. 37, ал. 1,
изр. 2 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е. - П. П.” АД.
Следва да се отбележи, че въпросната разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР,
което от своя страна е отменено с Решение № 798 от 20.01.2017 г. по адм. Д. № 3069/2016 г. на ВАС. След отмяната на Общите условия от 2014 г. валидни остават Общите условия на Общите условия
за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”, одобрени с
Решение № ОУ-061/ 07.11.2007 г. на
ДКЕВР. Отделно от това, към момента на начисляване на процесната сума са
действали именно Общите условия от 2007 г.
В същите е налице аналогична, макар и не идентична на чл. 37, ал. 1 от ОУПЕЕ от 2014 г. разпоредба, а именно:
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ОУПЕЕ (2007 г.) „Е. - П. П.” АД изисква от „Е. - П. М.”
АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия, след отпадане на основанията за
прекъсването. Когато прекъсването е по вина на
потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Е. -
П. П.” АД и „Е. - П. М.” АД всички направени
разходи за прекъсване, и за възобновяване на снабдяването. Посочената
клауза е неравноправна по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл. 122 - 124 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от
потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не
намира опора в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”,
чл. 122 - 123 оЗЕ, са уредени хипотезите на
преустановяване снабдяването с ел. енергия от
енергийните предприятия. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора
за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми,
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл. 124
ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването, т. е.
предприятието има задължение да
възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването
освен отстраняване на причините
за преустановяване на електроснабдяването по чл. 123, ал. 1 от ЗЕ. В този смисъл,
клаузата е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 2 от ЗЗП,
тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
На следващо място,
дори и да се извършват някакви разходи за
доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите
не може да бъде условие за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С
оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при
уреждане на спорните отношения по повод конкретната
хипотеза, трябва да има, както доказано неизпълнение на договорно
задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по вид и
размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да
изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и
да определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание
чл. 143, т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради
включване и изключване на снабдяването.
На
следващо място, ответното
предприятие, а именно - „Е.П.” АД няма каквито и да е правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и
възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването
не му се следва (в този смисъл е и Решение
№ 125/ 07.08.2015 г.
по т. д. № 990/ 2015г. на ВКС, I т. о.).
Предвид,
че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално,
същата се явява и нищожна на осн.чл.146 ЗЗП.
Плащането
по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено без
основание.
При
това положение следва да се приеме, че ищецът е носител
на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника съобразно горните мотиви.
Поради тези
съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 19.00 лв., представляваща недължимо заплатена сума на 19.06.2020 г. без
основание стойност за експресно възстановяване на електрозахранване по фактура
№ */* г., на обект с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: *,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 21.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
настоящото производство В размер на 50.00 лева – заплатена държавна такса.
На
основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА в полза на адв. С.В.
следва да се присъди сумата от 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение за
водене на
настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.В.Ц.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** сумата от 19.00 (деветнадесет) лева, представляваща
недължимо заплатена сума на 19.06.2020 г. без
основание стойност за експресно възстановяване на електрозахранване по фактура
№ */* г., на обект с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: *, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на А.В.Ц.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** сумата от 50.00 (петдесет) лева,
представляваща разноски, извършени в настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат С.В.В., БУЛСТАТ: *, със
служебен адрес *
сумата от 300.00 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за водене на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗА.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: