№ 736 / 3.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
03.12.2019 година, г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 07.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора..............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1940 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл.221 ал.2 от Кодекса на труда.
ИЩЕЦЪТ, „. М. Е. Е. 2.; със седалище и адрес на управление г. С. 1., у. м. б. 1. в. Б. е. 2. а., представлявано от П. К. - управител, чрез процесуалния си представител И. Н. Й. - юрисконсулт, е предявило иск срещу Л.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
В исковата си молба твърди, че на 10.05.2019г. дружеството им е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с вх. № 5949, по което е образувано ЧГД № 1225/2019г, за сумата от 1 530 лв., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсулско възнаграждение, направени разходи в заповедното производство, както и мораторна лихва.
В срока по чл.414 от ГПК, Л.В.Г. е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение без да се аргументира, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството им на 25.06.2019г., съдията докладчик е указал, че могат да предявят иск относно вземането си в едномесечен срок, като се довнесе държавна такса, като същата не е определена.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, предявяват иск за установяване на съществуване на вземането им за нанесени щети на дружеството, изразяващи се в неспазен срок на предизвестие въз основа на договорни отношения, във връзка със сключен трудов договор с дружество „. М. Е. на 21.08.2018г. - чл.221 (2) КТ - При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В случая, съгласно цитирания договор, претендират за обезщетение от 3 (три) брутни трудови възнаграждения, считано от 23.11.2018г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Сочи, че Л.В.Г. системно не е спазвала инструкциите на преките си ръководители, нарушавала техническите и технологичните правила, разпилявала фураж, постоянно нарушавала въведените мерки за биосигурност. При правените й многократни бележки, същата неглижирала, мърморила и влизала в пререкания, като не коригирала поведението и действията си. Твърдяла, че като по-възрастна знае повече от всички и въведените правила били ,,глупост“. Системно не спазвала правилника за вътрешния трудов ред и нарушавала трудовата дисциплина, постоянно влизала в пререкания с колегите и началниците си. На 04.09.2018г. и на 05.09.2018г. за пореден път не изпълнила направените и разпореждания, които действия са сериозна предпоставка за настъпване на трудова злополука.
Поради гореизложеното, на 07.09.2018г. е съставен констативен протокол № 8, с който работника е запознат и е подписал.
Последният работен ден, на който работника се е явил на работа е 08.09.2018г.,(режим на сумарно работно време), като след обедната почивка (12-13ч.), същата не се явила на работа. При няколкото опита да се свържат след обяд по телефона, в интервала 13-17ч,. личния й телефон е бил изключен. През следващите дни, същата не се явила на работа, въпреки многократните опити да се свържат по телефона, той давал свободно или се отказвал разговор.
Явно работникът е разбрал за заповедта и се е криел, след което следват множество болнични листа, в неистов опит да избегне дисциплинарното наказание.
На 14.09.2018г. е представен болничен лист с диагноза ,,контузия на коляното“ - нетрудова злополука - в отпуск по болест 10 дни, считано от 11.09.2018г. до 20.09.2018г., същия е продължен за още 15 дни до 05.10.2018г.
На 15.10.2018г. към 10.30ч. Л.В.Г. представя трети болничен лист в деловодството на дружеството с номер Е. 7., за още 10 дни, с дата на издаване 05.10.2018г., при зададен въпрос „Защо толкова късно се представя болничния лист?“ лицето мълчало и отказало да отговори.
Представена й е заповед № 04/10.09.2018г. за дисциплинарно уволнение, която, след като изчела, скъсала на парчета. Дадена й е възможност да даде писмени обяснения, относно простъпките си, същата отказала да даде писмени обяснения, като дава устни (силно нецензурни), наругала присъстващите и си тръгнала.
Следват още два болнични листа, за периода 17.10.2018г. 01.11.2018г. (издаден на 22.10.2018г.) и 02.11.2018-21.11.2018- първия антидатиран, с диагноза „световъртеж от централен произход”.
На 23.11.2018г. със заповед № 11 е прекратен трудовия договор.
Дружество „. М. Е. е изпращало неколкократно покани за доброволно изпълнение на задължението на длъжника, с които същият неколкократно е бил уведомяван за размера на дължимата сума, както и, че ако сумата не бъде доброволно заплатена, ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Въпреки отправените от тях няколко писмени покани да заплати доброволно дължимата сума, както и въпреки неначисляването на лихви, ответникът не е погасил задължението си.
Същият е бил уведомяван за последствията при непогасяване.
Моли съда да постанови решение, с което да се признаете за установено по отношение на Л.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че дължи на дружество „. М. Е. сума в общ размер на 1530лв., представляваща обезщетение в размер на 3 (три) брутни трудови възнаграждения, поради неспазено предизвестие, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, заедно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателно изплащане на сумите.
Претендират направените в заповедното и исково производство разноски.
Ответникът Л.В.Г.,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. В насрочено открито съдебно заседание взема становище, като оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че на 10.09.2019 година на работното си място е претърпяла трудова злополука, която не е пожелала да бъде отразена като такава. През времето на трудовия си договор не е получавала трудово възнаграждение, отношението към нея е било обидно, работела е при недобри условия на труд, липсва уважение към работника. Счита, че иска е неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1225 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор по делото, че по силата на Трудов договор № 30 от 21.08.2018 година между страните е налице валидно сключено трудово правоотношение, като работодателят “А. М. Е. е възложил на Л.В.Г. изпълнение на длъжността Работник животновъд, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя и договорено основно месечно трудово възнаграждение 510.00 лв. Договорен е и срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор на 90 дни, който е еднакъв и за двете страни.
От представените писмени доказателства се установява, че на 07.09.2018 година е съставен Констативен протокол, в който е отразено, че работника Л.В.Г. е нарушила чл.187 т.7 от КТ, а именно: „Неизпълнение на законните нареждания на работодателя”, които действия са предпоставка за настъпване на трудова злополука. Лицето неколкократно е предупреждавано устно. Отразено е, че с тези си действия лицето не спазва правилника за вътрешния трудов ред и нарушава трудовата дисциплина.
На 10.09.2018 година, със Заповед № 04, относно нарушаване на трудовата дисциплина от страна на Л.В.Г. същата е наказана на основание чл.190 ал.1 т.3 от КТ, във връзка с чл.330/2/ т.6 и чл.187 т.7 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ, като и е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ”.
На основание чл.221 ал.2 от КТ е наредено да бъде осъществена имуществена отговорност спрямо Л.Г., като при възможност от трудовото и възнаграждение да бъде удържана сумата в размер на 1 530.00 лв. За тази заповед няма данни да е връчена по предвидения от закона ред на ответницата.
По делото не е представена като доказателство посочената в исковата молба Заповед № 11 от 23.11.2018 година, с която е прекратен трудовия договор.
По подадено заявление по реда на чл.410 ГПК от страна на „. М. Е. срещу Л.В.Г. е образувано частно гражданско дело № 1225 по описа за 2019 година на МРС, по силата на което със Заповед № 886 от 29.05.2019 година Л.В.Г. ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx,,П. П.‘‘ № 33 е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ,,А. М. Е. Е.:2., със седалище и адрес на управление: г. 1., район ,,И. у. м.‘‘, б. в. е. а., сумата от 1 530,00 лв. главница и 71,83 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 23.11.2018г. до 10.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и 32.04 лв.- заплатена от заявителя държавна такса в производството и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Налице е обосновка на вземането: Неспазен срок на предизвестие по сключен трудов договор с фирмата ,,А. М.‘‘Е. на 21.08.2018г.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът Л.В. е депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение с твърдение, че не дължи изпълнение на същата, поради което в срока по чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК ищецът предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство – чл. 422 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл. 422. ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч. гр. д. № 1225/2019 г. по описа на Районен съд гр. Монтана и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал. 1 т.1 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. При предявен иск по чл. 422. ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е достатъчно обаче само твърдението на длъжника в заповедното производство, по силата, на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на ответника е да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното: Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане пред съда, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено. Едва в исковото производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията. При тези доказателства, съда намира, че ищеца не установи по безспорен и категоричен начин вземането си за посочения период, предмет на издадената заповед за изпълнение. В исковото производство в негова тежест е доказването по несъмнен и категоричен начин, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна. Обстоятелството, че ответницата в това производство не е оспорила по съдебен ред издадената заповед за дисциплинарно уволнение не го освобождава от задължението да установи по несъмнен начин законосъобразността и. Твърдението, че издадените болнични листове са неистински и не отразяват действителното състояние на ответницата, не бе установено. Не се установи, преди издаването на Заповед № 04 от 10.09.2018 година за дисциплинарното уволнение да е изпълнено изискването работодателят да е поискал писмени обяснения за неявяването на работа, съгласно задължителната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ. По делото въобще не е представена Заповед № 11 от 23.11.2018 г., за която се твърди, че с нея е прекратен трудовия договор. Липсва и протокол за дадените устни обяснения от ответницата.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи:
Целта на установителното производството е да се установи наличието на изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Процесните суми се претендират от ищеца на основание прекратено трудово правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" със заповед № 04/10.09.2018 г. По делото не се съдържат писмени данни за връчване на процесната уволнителна заповед на работника. В процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" не е изобщо мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 от КТ, въпреки изложените факти в нея. В заповедта не са посочени фактически основания (мотиви), въз основа на които е наложено наказанието - описание на лицето, извършило нарушението, и на конкретното действие, респективно бездействие на ответника, което съставлява простъпките и нарушението на трудовата дисциплина и на задълженията по индивидуалното му трудово правоотношение, с неговите обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива, нарушеното правило за поведение или задължение на работника. В заповедта се съдържат общи констатации за "нарушение на трудовата дисциплина" от цялата комисия, в която е участвал ищецът. Протоколът, посочен в заповедта и представен по делото, неразделна част от нея, не дават по конкретна преценка в какво се изразява неспазването на Правилника за вътрешния трудов ред и в какво се изразява нарушаването на трудовата дисциплина. Т.е. не се установява за какви конкретни действия от страна на работника работодателят му е наложил наказание. За да е съставомерно нарушението, следва да се посочи конкретна задача, която не е изпълнена, за да се прецени дали е била вменена в задължение на работника съобразно служебните му задължения и дали не е изпълнена в нарушение на КТ или на длъжностната му характеристика. В мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително следва да има описание на конкретното нарушение - така, както го е възприел работодателят - описание на конкретните действия, респ. - бездействия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина, с неговите обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива, предвиденото наказание за описаното нарушение, и нарушената норма, а ако то е довело до увреждане на имущество - данни от какво произтича вредата и нейния приблизителен размер. Яснотата в отношенията на страните изисква работникът да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за да може, в случай че реши, да осъществи надлежна защита на трудовите си права, както и че нарушенията на трудовата дисциплина с техните обективни и субективни признаци очертават рамката на спора и че само при конкретно описание съдът може да извърши проверка дали са спазени императивните изисквания на закона, свързани с изпълнение на процедурата по налагане на наказанието по чл. 193 от КТ, както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието. В Решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц. е прието, че в Кодексът на труда не се съдържат разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство. Необходимо и достатъчно за изпълнението на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения. Задължението по чл. 195 ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция. Когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период; когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения, което в случая не е установено също. Приложено е писмо с дата 10.10.2018 година, месец след издаване на заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, с което се искат в рамките на три дни от връчването да се дадат обяснения за отсъствието от работа от 08.10.2018 година, при условие, че самият ищец сам сочи, че още на 14.09.2018 година е представен болничен лист за периода от 11.09.2018 г. до 20.09.2018 г., продължен с още 15 дни до 05.10.2018 г. От 05.10.2018 година е представен друг болничен лист, след това още два такива до 21.11.2018 година.
Липсват и доказателства за момента на връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение. Моментът на налагане на дисциплинарното наказание е този на връчване на заповедта за уволнение – чл. 195, ал. 3 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 2. изр. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. Законодателят е предвидил и още един способ за връчване на заповедта - изпращането й по пощата – чл. 195, ал. 2. изр. 2 от КТ, като за да е надлежно това връчване, не е необходимо то да е извършено лично на получателя - редовно е и всяко друго връчване, което е извършено съобразно общите правила, уредени в ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. /В този смисъл Решение № 283 от 06.04.2010 г. на ВКС по гр. дело № 507/2009 г., ІІІ г. о., ГК, постановено по реда на чл290 ГПК/. Изброяването на начините на връчване в чл. 195, ал. 2 от КТ не е изчерпателно, като връчването на заповедта за дисциплинарно наказание може да се установява с всички допустими доказателства. Между страните не е имало спор, че след издаване на заповедта за уволнение ответникът не е бил на работа, поради което тя не е могла да му бъде непосредствено, физически връчена от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице. Доколкото единствено от значение е волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор да достигне до работника или служителя, докладчикът приема, че е допустимо уведомяването за заповедта да се осъществи и по друг начин, а именно чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа. В хипотезата на чл. 195, ал. 2. изр. 2 от КТ за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощенският служител да е удостоверил доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. В настоящият случай не е установено работодателят да е връчил заповедта за уволнение по реда на чл. 195, ал. 2. изр. 2 от КТ, с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на работника, което да е удостоверено от съответния пощенски служител.
При това разбиране, съдът приема, че процесната заповед за дисциплинарно наказание не е връчена на ответника Л.В.Г. и по аргумент от чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание "Уволнение" не е наложено. Липсата на наложено дисциплинарно наказание, поради не връчване на заповедта за налагането му, води до извод за липса на изискуемо вземане от ищеца към ответника.
Това обстоятелство налага извода, че към деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.05.2019 г., заявителят не е имал изискуемо вземане към ответника, което съответно обуславя и неоснователността на предявения установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422. ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 от КТ.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Разноски от ответника не са претендирани, поради което не се присъждат такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „. М. Е. Е. 2.; със седалище и адрес на управление г. С. 1., у. м. б. 1. в. Б. е. 2. а., представлявано от П. К. - управител, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422. ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.221 ал.2 от КТ, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 10.05.2019 година дължи на дружество „. М. Е. сумите, както следва: 1 530.00 лв. главница; 71,83 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 23.11.2018г. до 10.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и 32.04 лв. държавна такса в производството и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед № 886 от 29.05.2019 година по частно гражданско дело № 1225 по описа за 2019 г., ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на „. М. Е. Е. 2.; със седалище и адрес на управление г. С. 1., у. м. б. 1. в. Б. е. 2. а., представлявано от П. К. - управител, Л.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25.00 лв. за доплатената държавна такса в исковото производство и 230.00 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: