№ 423
гр. Монтана, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630100857 по описа за 2024 година
Решението се постановява по реда на чл.237, ал.1 от ГПК/решение
при признание на иска/.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
първо от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата П. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: ...... е
предявила срещу ответното дружество ....., ЕИК: ....., със седалище и адрес
на управление: ...... осъдителен кондикционен иск за неоснователно
обогатяване- за заплащане на сумата от .....в., представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4339469,
сключен между страните, ведно със законната лихва от 09.04.2024 г.до
окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски по реда
на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата
молба, в който по реда на чл. 237 от ГПК прави признание на иска. Моли, на
осн. чл. 78, ал.2 от ГПК да не бъдат присъждани разноски по настоящото дело
в полза на ищеца, а в случай, че все пак съдът присъди такива, прави
възражение за прекомерност на заявените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира за
установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при
1
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска, респективно съдът не излага мотиви по същество.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С оглед представените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че направеното признание на
иска от ответника се подкрепя от приложените по делото писмени
доказателства.
Водим от горното съдът намира, че исковата претенция, като призната
следва да бъде уважена в цялост.
Спорно е дали ответникът следва да заплати разноските, реализирани от
ищеца в исковото производство,респективно налице ли са предпоставките за
прилагане на чл. 78, ал.2 от ГПК, както и дали претендираното адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл. 38 от ЗАДв. е в прекомерен размер-....
с ДДС.
Водим от разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК съдът намира, че за да се
освободи отв.,..... от тази отговорност, то той следва да не е дал повод за
завеждане на делото, както и да е признал иска- тези предпоставки следва да
са налице в кумулативност. Безспорно ответникът е признал иска, но липсват
доказателства да е предложил на ищцата да погаси исковото вземане преди
завеждане на делото, поради което е дал повод за завеждане на настоящото
гр.дело.От изложеното се налага извода, че не са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право
да му бъдат заплатени направените деловодни разноски в производството-.......
внесена държавна такса.
На осн. чл. 38 от ЗАДв. пълномощникът на ищцата- адв.М. има право да
му бъде заплатен претендирания от него адвокатски хонорар в размер от .... с
ДДС- размерът на адвокатското възнаграждение съответства на минималния
размер на адв. хонорар, предвиден в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът и
предвид спецификата на настоящия гражданскоправен спор намира, че
възнаграждението не е в прекомерен размер. От друга страна предоставената
услуга по чл. 38 от ЗАДв. не е безвъзмездна, а възмездна услуга, поради което
е допустимо върху този вид адв. възнаграждение да се начисли ДДС.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 ГПК, във вр. с
чл.237, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА ....., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ...... ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: ...... сумата от
.....в., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № 4339469/10.12.2021 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумата от 09.04.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ....., ЕИК: ....., със седалище и
адрес на управление: ...... ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. П., ЕГН ********** с
постоянен адрес: ...... сумата от .......- внесена държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАДв. .....,
ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ...... ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество ....., сумата от .... с ДДС- адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3