Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1745
гр.
Пловдив, 30.9.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 27.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5661/2019г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на СИМПЪЛ
СТУДИО ЕООД против Наказателно постановление № 449265- F481908, издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на СИМПЪЛ
СТУДИО ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на
чл. 125, ал.5 ЗДДС.
С
жалбата се навеждат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП.
Моли се за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка: При извършена
служебна проверка на 15.01.2019г. в ТД на НАП- Пловдив се установило, че
жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазил установения в закона
срок за подаване на отчетни регистри по
смисъла на чл. 124 ЗДДС в ТД-НАП Пловдив
за данъчен период 01.12.2018г.-31.12.2018г. Срокът бил до 14.01.2019г.
включително. Отчетните регистри били подадени на дата 04.04.2019г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, включително и
представена в съдебно заседание нулева данъчна декларация. Следва да се
отбележи и че посочената фактическа обстановка не е оспорена с жалбата, а и
изрично е призната във възражението срещу АУАН.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ ОПР-17 /17.05.2018г. се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
Само адмирации буди особената прилежност,
която наказващия орган е положил, за да
осигури личното присъствие на представител на нарушителя при издаване
на АУАН. Изпращани са многобройни покани за период от три месеца, които са
връщани с отбелязване от пощенската служба, че пратката не е потърсена.
Последната валидно изпратена покана е получена лично от управителя на
28.03.2019г., като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при наличие на
предвидените в чл. 40, ал.2 ЗАНН предпоставки за това, а именно- редовно
връчване на покана за явяване за съставяне на АУАН, неявяване на представител
на наказаното лице, изтичане на срока за явяване посочен в поканата. В случая
7-дневния срок за явяване е изтекъл на 5.4.2019г., като на нарушителя е
предоставена допълнителна седмица за лично явяване и АУАН е съставен на
12.04.2019г. В максимална степен са охранени правата на наказания субект и чрез
връчването на АУАН за подпис и
запознаване на самия управител на дружеството.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 12.4.2019г., а НП - на 17.7.2019г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125,
ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в
закона срок за подаване на отчетните регистри за съответния данъчен период.
Диспозицията на правната норма очертава нарушението като такова на просто
извършване. Със самия факт на пропускане на установения в закона срок,
нарушението се явява довършено, като не е необходимо да настъпва допълнителен
обществено опасен резултат.
Приложена е и правилната санкционна
норма на чл. 179 ЗДДС, която словесно и числово препраща именно към нарушението
по чл. 125 ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния установен от
закона размер-500 лв.
Неоснователни
са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото
в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай",
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като
се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице,
когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с
оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е
по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
В
конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушение по чл. 125, ал.5 ЗДДС, доколкото обстоятелства,
които да обуславят маловажност на случая не са налице.
Не
може да бъде такова обстоятелство липсата на дейност на дружеството за данъчния
период декември 2018г, което означавало, че задължение за внасяне на ДДС не
било възникнало и фиска не бил ощетен. Аргумент за този извод може да се
почерпи от разпоредбата на чл. 125, ал.4 ЗДДС, в която изрично е посочено, че справка-
декларация по ал. 1 и отчетни регистри се подават и когато не следва да се внася
или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е
извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за
този данъчен период. И това изискване на законодателя не е самоцелно, доколкото
подаването на справки декларациите и отчетни регистри обслужва не само обществените отношения
свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет, но и обществените отношения свързани с
правилното отчитане на извършваната в страната търговка дейност и движението на
паричния поток, което пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета за
следващата година. Действително при липса на извършена търговска
дейност държавния бюджет не се ощетява, доколкото данък не се дължи, но
доколкото съществено се засягат
отношенията свързани с отчетността и планирането на бюджета, не може да
се приеме, че неподаването на данъчна декларация и отчетни регистри в тази хипотеза е с по-ниска степен на
обществена опасност.
Не
може да бъде такова обстоятелство сам по себе си, факта, че нарушението е за
първи път, доколкото това обстоятелство е съобразено от АНО при
индивидуализация на наложената санкция-500 лева, цели двадесет пъти по-нисък от
възможния максимум на санкцията.
В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика
отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се
ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на
ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за налагане
на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на
определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с
което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.
Нещо
повече следва да се посочи, че по никакъв начин няма как да се приемат за
извинителни причините за пропускане на срока посочени във възражението срещу
АУАН, а именно смяна на счетоводството и допуснато
невнимание. Това е така доколкото търговците са професионалисти в
стопанския оборот и в този смисъл към тях важат по-високи изисквания към
грижата за собствената дейност, която следва да полагат.
На
следващо място липсва един от
типичните белези на маловажния случай, а именно еднократността и
изолираността на случая в дейността на нарушителя. От представеното от самия
жалбоподател възражение срещу АУАН се установява, че срокът за подаване на отчетни регистри е пропуснат и за други месеци.
Посоченото води до извод за трайност
и повторяемост в поведението на наказаното лице, което изключва маловажността
на случая.
Следва
да се отбележи, че в случая липсва най-характерния белег на маловажния случай,
а именно доброволно отстраняване на нарушението, по собствена инициатива на
нарушителя в кратък срок след допускането му. В случая нарушението е отстранено 3 месеца след допускането
му и то след връчване на
нарочна покана за това от страна на наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 449265- F481908, издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на
СИМПЪЛ СТУДИО ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за
нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДДС
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.