Р
Е Ш Е Н И Е
№ ..... 9.03.2023
г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 21 февруари 2023 г.
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар : ИВЕЛИНА КОСТОВА
Прокурор :
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр.
дело № 457 по
описа за 2020 г.
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3
във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
М.А.А. твърди в исковата си молба, че е служител по ЗМВР до месец септември
2019 год., когато му било прекратено служебното правоотношение, поради
навършването на 60 годишна възраст и ползване на право на пенсия. За процесния
период изпълнявал служебните си задължения, при режим на престиране на труд, на
смени с продължителност на смените в размер на 24 часа, на длъжност „старши
спасител“ в при РДПБЗН - Стара Загора към ГДПБЗН - МВР София. През периода,
престирал труд на смени с продължителност от 24 часа по график.Така положеният
труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта като в
този смисъл било налице полагане на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на
следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения бил в
община Стара Загора.
През
претендиралия период от 01.02.2017 година до 30.09.2019 година изпълнявал
служебните си задължения на сменен режим на работа, като полагал труд на смени
по график с продължителност 24/двадесет и четири/ часа. Така положеният от
ищеца труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта. В
този смисъл било налице полагане на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на
следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения бил в
община Казанлък.
Служебното
му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явявал специален по отношение
на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР
регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислявало в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-12- или 24-часови смени - сумирано
за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата
в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите,
работещи на смени.
С
оглед характера на заеманата длъжност през процесния период полагал труд през
нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало
сумарно. Счита, че в отношенията между него и работодателя, би следвало да се
уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени.
Счита,
че в конкретния случай, следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд.
В
тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За
периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. действала Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. отм.,
бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. От 01.04.2015 г. до 29.07.2016
г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която била отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от
29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че
при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и
6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съобразно
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014
г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножавали по 0,143.
В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г. и
двете отменени от ВАС, но приложими към процесния период от 01.12.2016 г. до
01.12.2019 г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следвала да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
Счита,
че е налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в
този смисъл би следвало субсидиарно да се приложила разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.
Дори,
предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР „Държавните служители, които
полагали труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползвали със специалната
закрила по Кодекса на труда.". Налице била пряка препращаща разпоредба на
специалния закон към общия нормативен акт от по висока степен, който следвало
да се приложи.
В
конкретния случай разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, която била
неприложена в процесното правоотношение, предвиждала, че държавните служители,
които полагали труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползвали със
специалната закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включвала
действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата
за които била предвидена, за да се осъществи. Изразявала се в правото на
държавните служители от системата на МВР да получават за положения нощен труд
възнаграждения при условията на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона
за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречали на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагали по-високия по степен акт. Поради това процесното претендирано
възнаграждение следвало да бъде определено по предвижданията на нормативния акт
от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/. В хипотезата на 12-24-часови
работни смени, с включен нощен труд и съответно приравняването му към дневен
такъв.
Действително
допустимо било дерогирането ограничението за полагане на нощен труд в определен
нормален размер от 7 часа продължителност на нощния труд при строго определени
условия, като те били налице по отношение на държавните служители на МВР,
предвид характера на изпълняваните от тях служебни задължения по охрана на
обществения ред, пожарна безопасност и т.н., които изискват непрекъсваемост на
процеса.
Но
това по никакъв начин, не следвало да доведе до поставянето им в неравностойно
и дискриминационно положение по отношение на работещите по трудово
правоотношение. В този смисъл техния положен труд от 22.00 часа до 06.00 часа,
следвало да се приравни на дневен и да се заплати.
В
конкретния случай така положения труд се явявал и извънреден такъв, предвид че
за претендирания период от време за всеки един месец от страна на ищеца било
налице изпълнение на нормата труд за конкретния месец.
Не
на последно място, следвало да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.
9а от /НАРЕДБА за работното време, почивките и отпуските /Обн., ДВ, бр. 6 от
23.01.1987 г., в сила от 01.01.1987 г./ и съответните промени предвид по
благоприятното за работника/служителя - „ (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.; нов,
бр. 67 от 2009 г.; изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.; изм. и
доп., бр. 58 от 2018 г.)
(1) Едновременно с установяването на
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след
края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с
утвърдените графици преди започване на работа по тях.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) През
периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни
графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на
заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са
утвърдени.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.)
Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика
на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, не трябва да е по-голям от трябва да е равен на нормата за
продължителност на работното време, определена по чл. 96.
(4) Когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд е коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския
съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 9 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 56 и 83 от 2007
г., бр. 11 от 2008 г., бр. 10 и 67 от 2009 г., бр. 95 и 106 от 2011 г. и бр. 21
и 49 от 2012 г.). Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато
за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите,
когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.“
В
този смисъл ставало ясно, че съгласно КТ и посочения подзаконов нормативен акт,
не само се дължало заплащане на положения труд, след като същия се изчисли с
коефициент 1,143 и превърне от нощен в дневен, но същия се признавал за реално
положен такъв, като часовете положен труд по график се изчислявали след
неговото превръщане. Във връзка с гореописаното, предвид че основното му
трудово възнаграждение било в размер на 890.00 лева, а почасовото му
възнаграждение в размер на 05.36 лева, счита че от страна на работодателят била
налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран
след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 /8
часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50%
/чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия.
Относно
претендираната мораторна лихва твърди, че организацията и разпределението на
работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън
редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба
8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от
Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно
изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой
часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън
редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава
заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното работно време от
държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през
който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от
Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с
протокол /приложение 6/„.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата - „Възнаграждението за
труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в
месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно
предоставянето на протокол във финансова служба“.
В
този смисъл счита, че работодателят при едно коректно изпълнение на
приравняването на отработеното време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа,
следвало да отчете и заплати отработеното от ищеца време над редовното, като
това следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно
следвало същия да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд,
през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд.
Счита,
че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в
който бил положен труд и от първо число на следващия месец дължал обезщетение
за това, а именно:
Счита, че работодателят е изпаднал в забава от
изтичането на месеца следващ месеца, в който бил положен от него труд и от
първо число на следващия месец дължи обезщетение за това, а именно: 2017 год.
смени месечно с продължителност 24 часа
Сочи, че през месец февруари 2017 год. е положил
труд от 7 смени по 24 часа, нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че е налице положен
от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е
в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец март 2017
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 18.44 лева.
През месец март 2017 год. положил
труд от 7 смени по 24 часа, нощен труд от 22:00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64.00
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на
месец април 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.05.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 17.90 лева.
През месец април 2017 год. положил
труд от 5 смени по 24 часа, нощен труд от 22:00 часа до 06.00 часа в размер на
40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и
изплатена до 31-во число на месец май 2017 год. и работодателят е изпаднал в
забава, считано от 01.06.2017 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 13.00 лева.
През месец май 2017 год. положил труд
от 8 смени по 24 часа, нощен труд от 22:00 часа до 06.00 часа в размер на 64
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
мен извънреден труд размер на 9 /девет/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 72 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и
изплатена до 30- то число на месец юни 2017 год. и работодателят е изпаднал в
забава, считано от 01.07.2017 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 18.92. лева.
През месец юни 2017 год. съм положил
труд от 6 смени по 24 часа, нощен труд от 22:00 часа до 06.00 часа в размер на
48 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 7 /седем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 48 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 31- во число на месец юли 2017 год. и работодателят е
изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 12.19 лева.
През месец юли 2017 год.
положил труд от 4 смени по 24 часа, нощен труд от 22:00 часа до 06.00 часа в
размер на 48 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е
налице положен от него извънреден труд размер на 4 /четири/ часа.
Почасовото му възнаграждение
било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50 % било в
размер на 08,00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 32 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во
число на месец август 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.09.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 07.68 лева.
През месец август 2017 год.
положил труд от 4 смени по 24 часа, нощен труд от 22 часа до 06.00 часа в
размер на 48 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е
налице положен от мен извънреден труд размер на 4 /четири/ часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 8 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на
месец септември 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.10.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 07.60 лева.
През месец септември 2017 год. 9 смени по 24 часа, нощен труд от 22.00
часа до 10 часа в размер на 72 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143, считам че е налице положен от него извънреден труд размер на 10 /десет/
часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 80.00 лева
През месец октомври 2017 год. 3 смени по 24 часа, нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 32 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143, счита че е налице положен от него извънреден труд размер на 3 /три/
часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 24.00 лева Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 30- то число на месец ноември 2017 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.12.2017 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
05.30 лева.
През месец ноември 2017 год. положил труд от 7 смени по 24 часа, нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на
8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2017 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
13.55 лева.
През месец декември 2017 год. положил труд от 5 смени по 24 часа, нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него извънреден труд размер на
6 /шест/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 48.00 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018 год. и работодателят
е изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 09.74 лева.
За
2018 год. смени месечно с продължителност 24 часа
През месец януари 2018 год. положил труд от 7 смени по 24 часа, нощен
труд от 22 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена
и изплатена до 28- мо число на месец февруари 2018 год. и работодателят е
изпаднал в забава, считано от 01.03.2018 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 12.50 лева.
През месец февруари 2018 год. положил труд от 7 смени по 24 часа, нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на
8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена
и изплатена до 31-во число на месец март 2018 год. и работодателят е изпаднал в
забава, считано от 01.04.2018 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 11.95 лева
През месец март 2018 год. положил труд от 5 смени по 24 часа, нощен труд
от 22 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на 6
/шест/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 48 лева. Сумата е следвало да бъде начислена
и изплатена до 30- то число на месец април 2018 год. и работодателят е изпаднал
в забава, считано от 01.05.2018 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 08.55 лева
През месец април 2018 год. положил труд от 8 смени по 24 часа, нощен
труд от 22:00 часа до 06.00 часа в размер на 64 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на
9 /девет/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а
след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 72 лева. Сумата е следвало да бъде начислена
и изплатена до 31-во число на месец май 2018 год. и работодателят е изпаднал в
забава, считано от 01.06.2018 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 12.22 лева.
През месец май 2018 год. положил труд от 5 смени по 24 часа, нощен труд
от 22 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1,143, счита че е налице положен от него извънреден труд размер на 6
/шест/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50 % е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 48 лева. Сумата е следвало да бъде начислена
и изплатена до 30- то число на месец юни 2018 год. и работодателят е изпаднал в
забава, считано от 01.07.2018 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 07.74 лева.
През месец юни 2018 год. положил труд
от 5 смени по 24 часа, нощен труд от 22:00
часа до 06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на 6
/шест/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 48 лева. Сумата е следвало да бъде начислена
и изплатена до 31-во число на месец юли 2018 год. и работодателят е изпаднал в
забава, считано от 01.08.2018 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 07.33 лева
През месец юли 2018 год. положил труд от
8 смени по 24 часа, нощен труд от 22 часа до 06.00 часа в размер на 64 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен
извънреден труд размер на 9 /девет/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 72 лева. Сумата е
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец август 2018
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 10.38 лева
През месец август 2018 год. положил труд
от 5 смени по 24 часа, нощен труд от 22 часа до 06.00 часа в размер на 40 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен
извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48 лева. Сумата е
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец септември 2018
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 06.52 лева.
През месец септември 2018 год. положил
труд от 5 смени по 24 часа, нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото му възнаграждение е
в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.00 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2018
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.11.2018 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 06.10 лева
През месец октомври 2018 год. положил труд
от 4 смени по 24 часа, нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 48
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
мен извънреден труд размер на 4 /четири/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 32.00 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-во число на месец ноември 2018
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.12.2018 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер
на 03.81 лева.
През месец ноември 2018 год. положил труд от 7 смени по 24 часа, нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на
8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена
и изплатена до 31- во число на месец декември 2018 год. и работодателят е
изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 07.06 лева.
През месец декември 2018 год. положил труд от 8 смени по 24 часа, нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 64 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на
9 /девет/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 72.00 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 31- во число на месец януари 2018 год. и работодателят
е изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 07.32 лева 2019
год. смени месечно с продължителност 24 часа.
През месец януари 2019 год. положил
труд от 8 смени по 24 часа, нощен труд от 22 часа до 06.00 часа в размер на 64
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
мен извънреден труд размер на 9 /девет/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 72 лева. Сумата е
следвало да бъде начислена и изплатена до 28- мо число на месец февруари 2019
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2019 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 06.76 лева.
През месец февруари 2019 год. положил труд
от 7 смени по 24 часа, нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от
мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64 лева. Сумата е
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец март 2019 год.
и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
05.46 лева
През месец март 2019 год. положил труд от 6
смени по 24 часа, нощен труд от 22 часа до 06.00 часа в размер на 48 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен
извънреден труд размер на 7 /седем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50 % е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48 лева. Сумата е
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец април 2019 год.
и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
03.69 лева.
През месец април 2019 год. съм положил труд
от 7 смени по 24 часа, нощен труд от 22 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64 лева. Сумата е
следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
04.37 лева.
През месец май 2019 год. положил труд от 7 смени по 24 часа, нощен труд
от 22 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена
и изплатена до 30- то число на месец юни 2019 год. и работодателят е изпаднал в
забава, считано от 01.07.2019 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 03.29 лева.
През месец юни 2019 год. положил труд от 6 смени по 24 часа, нощен труд
от 22 часа до 06.00 часа в размер на 48 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен извънреден труд размер на 7
/седем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението е 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 48 лева. Сумата е следвало да бъде начислена
и изплатена до 31- во число на месец юли 2019 год. и работодателят е изпаднал в
забава, считано от 01.08.2019 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 02.05 лева
През месец юли 2019 год. положил труд
от 8 смени по 24 часа, нощен труд от 22 часа до 06.00 часа в размер на 64 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен от мен
извънреден труд размер на 9 /девет/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото
от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 72 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 3- то число на месец юни 2019 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.09.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
02.48 лева
През месец август 2019 год. положил труд от
8 смени по 24 часа, нощен труд от 22 часа до 06.00 часа в размер на 64 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от мен
извънреден труд размер на 9 /девет/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 72 лева. Сумата е
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец юли 2019 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.10.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
01.86 лева.
Моли съда да постанови съдебно решение,
с което да осъди работодателя ГЛАВНА ДИРЕКИЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО - СОФИЯ - МВР ЕИК: 129 009 952 със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, представлявано от главен комисар
Николай Николов - Директор, да
му заплати, неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд и мораторни
лихви по тях, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното им изплащане, както и направените по настоящото производство
разноски, както следва: 2017 год. - Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 64.00
лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март
2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец април 2017 год. в размер на 48.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер
на 72.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
юни 2017 год. в размер на 48.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд
над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 32.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в
размер на 32.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец септември 2017 год. в размер на 80.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 24.00
лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември
2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец декември 2017 год. в размер на 48.00 лева.
За 2018 год.- Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец януари 2018 год. в размер на 64.00 лева.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018 год. в
размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец март 2018 год. в размер на 48.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 72.00 лева;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год.
В размер на 48.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец юни 2018 год. в размер на 48.00 лева.; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец юли 2018 год. в размер на 72.00 лева;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018
год. в размер на 48.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец септември 2018 год. в размер на 48.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018 год. в
размер на 32.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец ноември 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец декември 2017 г. год. в размер на 72.00
лева. 2017год.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец януари 2019 год. в размер на 72.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 64.00
лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март
2019 год. в размер на 48.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец април 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. В размер
на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
юни 2019 год. в размер на 48.00 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд
над установеното за месец юли 2019 год. в размер на 72.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в
размер на 72.00 лева, или претендирано общо неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода
01.2.2017 год. до 31.08.2019 год. е в размер: 1696.00/ хиляда шестстотин
деветдесет и шест/ лева, както и Мораторна
лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното
работно време: За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна
лихва от 01.04.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 18.44лева; За периода
от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 01.05.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 17.90 лева; За периода от 01.04.2017 год. до
30.04.2017 год. - мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 13.00 лева; За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. -
мораторна лихва от 01.07.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 18.92 лева;
За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от
01.08.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 12.19 лева; За периода от
01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна лихва от 01.09.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 07.68 лева; За периода от 01.08.2017 год. до
31.08.2017 год. - мораторна лихва от 01.10.2017 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 07.60 лева; За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. -
мораторна лихва от 01.11.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 18.29 лева;
За периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от
01.12.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 05.30 лева; За периода от
01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 13.55 лева; За периода от 01.12.2017 год. до
31.12.2017 год. - мораторна лихва от 01.02.2018 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 09.74 лева; За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. -
мораторна лихва от 01.03.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 12.50 лева.;
За периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от
01.04.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 11.95 лева; За периода от
01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 01.05.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 08.55 лева; За периода от 01.04.2018 год. до
30.04.2018 год. - мораторна лихва от 01.06.2018 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 12.22 лева; За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна
лихва от 01.07.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 07.74 лева; За периода
от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018 год.
31.01.2020 год. в размер на 07.33 лева; За периода от 01.07.2018 год. до
31.07.2018 год. - мораторна лихва от 01.09.2018 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 10.38 лева; За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. -
мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 06.52 лева;
За периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна лихва от
01.11.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 06.10 лева; За периода от
01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 03.81 лева; За периода от 01.11.2018 год. до
30.11.2018 год. - мораторна лихва от 01.01.2019 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 07.06 лева; За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. -
мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 07.32 лева;
За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от
01.03.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 06.76 лева; За периода от
01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 05.46 лева; За периода от 01.03.2019 год. до
31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 03.69 лева; За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. -
мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 04.37 лева;
За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от
01.07.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 03.29 лева; За периода от
01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 02.05 лева; За периода от 01.07.2019 год. до
30.07.2019 год. - мораторна лихва от 01.09.2019 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 02.48 лева; За периода от 01.08.2019 год. до 31.08.2019 год. -
мораторна лихва от 01.10.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 01.86 лева,
или обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен от него извънреден
труд за периода от 01.02.2017 год. до
31.01.2020 год.: 278.19 /двеста седемдесети и осем лева и 19 стотинки/
лева. Претендира за разноските по настоящото производство, а именно
възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 лева.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор
от ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ –
МВР, в който сочат, че не възразявам по допустимостта на иска. Считам, че той е
допустим. Предявен е в законоустановения срок и от лице, което има това право.
Не е спорно, че през процесния период 01.02.2017 г. до 08.09.2019 г. ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението”-МВР (ГДПБЗН-МВР), възникнало на основание Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е заемал длъжността „Старши
спасител” в РСПБЗН-Раднево към РДПБЗН—Стара Загора при ГДПБЗН-МВР.
Оспорват предявените искове, както по основание
така и по размер, като неоснователни и недоказани по съображения, изложени по-долу.
Относно
претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с
коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд, като
извънреден такъв за процесния период от 01.02.2017 г. до 31.08.2019 г. По
отношение на искането за трансформирането на нощния труд в дневен чрез
умножаване с коефициент следва да се обърне внимание върху следните факти:
Ищецът претендира неизплатено възнаграждение за
извънреден труд, положен от него през периода 01.02.2017 г. до 31.08.2019 г., в
размер на ? часа, които часове той е получил при умножаване на общия брой
изработени по график часове с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
присъдената сума. За да обоснове претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът
излага аргументи, че липсва изрична норма за трансформирането на положеният от
служителите в МВР нощен труд в дневен, което представлявала празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на
дежурства на държавните служители в МВР. Според ищеца, поради липсата на
специална уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
общата НСОРЗ.
В тази връзка излагат следните контрааргументи.
Претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ
се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички
предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с
изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,
за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен
служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.
Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се
прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана
различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.
140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице
твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Да
се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с
коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността
на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове.
Периодът, за който ищецът търси допълнително
възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с
коефициент 1,143 е от 01.02.2017 г. до 31.08.2019 г. През този период е
действала една наредба, която урежда въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР: - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
Обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила
от 02.08.2016 г. (Наредба№ 8121з-776/29.07.2016 г.). В чл.3, ал.3 е
регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч„ като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на
регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3,
законодателят е определил продължителност на нощния труд m 8 часа. Затова
считам, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от
общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
От изложеното дотук следва, че няма основание да
се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната
заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и
издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 8 часа ; 7 часа, което е равно на 1,143. За държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час. В
този смисъл, че не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд,
е било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по
издаване на Наредба № 81213-592/25.05.2015 г„ възприето от Докладната записка
per. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна
дейност“ в МВР, която представям като доказателство. Действително за период от
около девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г„ в сила от 19.08.2014 г.) се е
извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни с
коефициент 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата), което е било в несъответствие със
ЗМВР. Това е поправено с Наредба № 8121 з 592/25.05.2015 г. Същият подход е
възприет и при създаването на Наредба№ 8121з-776 от 29.07.2016 г.
Ето защо считат, че твърденията на ищеца за
приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е
неоснователен.
По отношение на искането за заплащане
на нощния труд, като извънреден такъв.
Ищецът претендира, че часовете
нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на положените часове
нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени
часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден труд. Тази претенция е
неоснователна.
В
чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в
МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.
178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР прави ясно разграничение
между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2
на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът
на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл.187, ал.6 ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно
разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд
са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи. Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е
посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е №
8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
В своята искова молба ищецът не
прави разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръща внимание на
факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В
случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл.187, ал.6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен
при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се
следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното възнаграждение
за извънреден труд.
Извънреден е този труд, който се полага от
служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на
работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време.
Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не
се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се
преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а
се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи.
За да има извънреден труд и за да
е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния
труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа е
по смисъла на Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към
дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни
часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично
разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на
нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се
заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация
се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на
нощния труд. Съгласно Писмо изх № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, приложено
като доказателство, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд.
В този смисъл е и Решението на
Плевенски районен съд постановено по гр. д. № 2131 по описа за 2019 година,
както и Решения от 22.07.2019 г. по гр.дела: 1352, 1645, 1960, 1963, 1990, 2131
по описа на съда за 2019 г. и Решения от 23.07.2019 г. по гр.дела: 2251, 2252,
2356 по описа на съда за 2019 г. - „Безспорно е между страните по делото, че са
били в служебни правоотношения през процесния период. Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата не следва да се прилага за служители на
МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба,
в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен
труд в дневни с определен коефициент. Налице и специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може
да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. За да се твърди, че е налице
положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът
действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а
всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от
платежните бележки. От въпросите към ВЛ е видно, че ищецът не е полагал нощен
труд извън рамките па установеното за него работно време. Превръщането па
нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а
не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8
нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено
полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения
коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд
към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за
служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се
получава коефициент 1. В такъв случай, ответникът вече е изпълнил задължението
си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен”. В този смисъл са и решения от 01.10.2019 г. по гр.дела: 3160, 3166,
3339 по описа на съда за 2019 г. и Решения от 30.09.2019 г. по гр.дела: 3305,
3317 по описа на съда за 2019 г. и др.
В
този смисъл са и мотивите на Решение от 15.10.2019 г. на Районен съд - Велико
Търново, постановено по гр.д.№ 2283/2019 г.
Изводи за неприложимост на
гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР се
съдържат и в трайната съдебна практика на Районен съд - Ловеч и на Окръжен съд
- Ловеч, а именно: Решение № 342/2015 г. по гр.д. № 23/2015 на PC - Ловеч,
потвърдено с Решение № 1 /04.01.2016 г. по в.гр.д.№ 447/2015 на Окръжен съд -
Ловеч; Решение № 401/09.10.2015 г. по гр.д.№ 841/2015 г. на Районен съд-Ловеч,
потвърдено с Решение № 11 по в.гр.д.№ 559/2015 г. на Окръжен съд - Ловеч;
Решение № 234/08.06.2015 г. по гр.д.№ 122/2015 г. на Районен съд — Ловеч,
потвърдено с Решение № 288/29.10.2015 г. по в.гр.д.№ 350/2015 г. на Окръжен съд
- Ловеч; Решение № 300/09.11.2015 г. по в.гр.д.№ 390/2015 г. на Окръжен съд -
Ловеч; Решение № 369/10.09.2015 г. по гр.д.№ 26/2015 г. на Районен съд - Ловеч,
потвърдено с Решение № 327 /08.12.2015 г. по в.гр.д.№ 483/2015 г. на Окръжен
съд-Ловеч, както и Решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5169/2014 г.,
III Г.О., ГК на ВКС.
В този смисъл са и мотивите на 7
броя Решения от 04.11.2019 г. на Районен съд — Бургас, постановени по гр.д. №№
6495, 6494, 6334, 6332, 6330, 6235, 6213/2019 г. Също и мотивите на Решения от
13.01.2020 г. на Районен съд - Несебър, постановени по гр.д. № 1209/2019 г. и
№1212/2019 г. и Решения от 20.01.2020 г. на Окръжен съд - Велико Търново,
постановени по гр.д. № 1109/2019 г. и №1110/2019 г.
Подобно становище е изразено и с
предоставената им с писмо рег.№ 8121р- 17549/04.10.2019 г. на директора на
Дирекция”Правно-нормативна дейност” писмена правна консултация на проф.Васил
Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр.с ал.З от ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, която представям в пълния и текст за сведение на съда.
По отношение на претенцията за лихви.
Претенцията
за лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на
главницата. В настоящия отговор са изложени основания за недължимост на
главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд), поради което и
претенцията за лихви се явява неоснователна.
Молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Претендират за направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
С
протоколно определение от 25.01.2023 г. съдът е допуснал изменение на
предявения иск за главница, като същият да се счита предявен за сумата от 5096 лв., а именно по 100 лева за всеки
от периодите, претендирани за трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2019 г.
По
делото не е спорно, че през периода месец февруари 2017 г. – месец януари 2020 г. ищецът е
бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Страните не спорят, че през
периода от м. февруари 2017 г. – месец януари 2020
г. са в служебно
правоотношение, по силата на което М.А. е заемал длъжността „старши спасител“ при
РДПБЗН – Стара Загора към ГДПБЗН-МВР гр. София и е полагал труд през деня и
през нощта за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, видно от справка за положен
извънреден труд, издадена от ответника.
Не се спори по делото, че М.А.А. е положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа за процесния период.
От
събраните доказателства по делото се установява, че за процесния период ищецът
е бил в служебно правоотношение с ответника по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, че е
работил на смени, като е полагал нощен труд между 22.00ч. и 06.00ч., и за
процесния период от 1.02.2017 г. до 1.09.2019 г. е положил нощен труд, който му е бил
заплатен, видно от представените от ответника платежни бележки, но този нощен
труд не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно
получаващата се по този начин разлика не му е била заплатена като
възнаграждение за извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото
производство.
По
делото не се спори, ищецът е работил при ответника на смени при сумирано отчитане
на работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Според същата разпоредба определянето на
24-часова смяна е по изключение и при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбите на чл.187, ал.
5, т. 2 и ал. 6 предвиждат, че за служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Следователно
въпросът за нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
МВР е уреден различно от трудовото законодателство - докато в чл.140 КТ е
предвидено, че нощният труд не следва да
надвишава 7 часа, по ЗМВР е допустим 8
часа нощен труд за всеки 24-часов период. Предвид специфичните обществени
отношения, които урежда, ЗМВР се явява специален по отношение на КТ и последният се прилага само за неуредените в
специалния закон въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително
месечно възнаграждение за нощен труд (от 22,00 до 6,00ч.) – чл.179, ал.1
от ЗМВР.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
В разпоредбата на чл.187, ал.9 КТ е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа
на посочената законова делегация от министъра на вътрешните работи са издадени
Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр.
59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д.
№ 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г.,
постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл. състав/ и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от
14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601
по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия/.
В
съответствие с чл. 187, ал. 3 ЗМВР и в трите наредби, в чл. 3, ал. 3, е
регламенитрано, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 06, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. е
предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период да се умножава по 1.143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В последващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., действали през процесния период, това нормативно
решение е изоставено, като липсва разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г.
Ищецът
претендира заплащане на "извънреден труд", който се получава чрез
превръщане на положените от него часове нощен труд в дневен такъв чрез
коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Легално
определение на понятието "извънреден труд" се съдържа в разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в съответствие с чл. 187, ал. 9 ЗМВР наредби уреждат изчерпателно въпросите във връзка
с полагането, отчитането и заплащането на държавните служители в системата на
МВР, както на нощния, така и извънредния труд. По делото не се спори, че
полаганият от ищеца извънреден труд през исковия период му е бил заплатен от
ответника.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
В
Закона за МВР е регламентирана възможността за полагане на нощен труд. Съгласно
чл.
187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени законодателят в
съответствие с чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003
г. относно някои аспекти на организацията на работното време е допуснал
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно,
съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1:1.
Няма
спор, че е налице разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния
труд между служителите в МВР и полагащите труд по трудово правоотношение, като
е съобразена изцяло с характера на дейността, извършвана от държавните
служители в МВР. Именно спецификата на тяхната дейност е причина правата и
задълженията им да се регламентират от специален нормативен акт. С него са
предвидени редица отклонения от правата и задълженията на престиращите работна
сила по трудово правоотношение, уредени в КТ. Видът на извършваната дейност
(противодействие на престъпността, опазване обществения ред, защита на
националната сигурност, граничен контрол, пожарна безопасност и защита на
населението и други) налага някои по-неблагоприятните условия на полагане на
труд, в това число и възможността за полагане на повече часове нощен труд,
поради което в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове са предвидени различни
права (привилегии) за служителите на МВР в отклонение от КТ, които имат
компенсаторен характер.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав не споделя доводите за приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ поради непълнота в нормативната уредба и поставяне
на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово
правоотношение. Не биха могли да се
приложат по аналогия на разпоредбите на КТ и НСОРЗ досежно нощния труд, превръщането му в дневен такъв и
преизчисляването му като извънреден труд. Това, че в специалната нормативна
уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо
общата такава, не води до извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане
по аналогия на разпоредбите на НСОРЗ.
В
решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/2014 г., ІІІ г.о., ГК Върховният
касационен съд е посочил, че отношенията между страните във връзка със
заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон
– ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ за пълно овъзмездяване на
положения извънреден труд са неприложими. Това разбиране е застъпено и в
решение № 197/07.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о., ГК на ВКС, според
което при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в
МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение
на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
В
допълнение следва да се отбележи, че дори в периода на действие на Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., когато е съществувало приравняването на нощния труд
в дневен, допълнително възнаграждение за извънреден труд вследствие на това
преизчисляване не се дължи. Превръщането на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 не води до полагането на извънреден труд. Извънреден труд, или
труд извън установеното работно време, каквото понятие използват ЗМВР и Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., е труд, който е положен извън нормалната
продължителност на работното време. В случая няма твърдения за полагане на труд
извън определените 12-часови смени или за полагане на нощен труд над 8 часа.
Съгласно изложеното в исковата молба извънредния труд, за който се претендира
допълнително възнаграждение, се формира от преизчисляването на нощния труд в
дневен, но доколкото нормалната продължителност на нощния труд за служителите в
системата на МВР е 8 часа, дневната е също 8 часа, липсва основание за
преобразуване, респ. не може да се стигне до формиране на извънреден труд.
В нормативната уредба
държавните служители в МВР са изключени от обхвата на общия правен режим, който
предвижда ограничение от 7 часа на нормалната продължителност на нощния труд, и
на тези служители не е предоставена възможност за преобразуване на нощния труд
в дневен. Разпоредбите на КТ, така и на ЗДСл са неприложими по аналогия, вкл. и
по отношение на конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни
часове (P-55-2015, III г.о.; Р-197-2019 г., IV г.о.; Р-311-2019 , IV г.о.). Освен това, в
нормите на чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време също не предвижда да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня - Р от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС
/до произнасянето на което настоящото производство беше спряно/.
В тази връзка следва да се
посочи, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС допускат
определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност
на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците
от публичния сектор, вкл. полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел
- така в решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС. В случая е налице
именно такава допустима от закона цел, свързана с разликата в третирането, и тя
изхожда от спецификата на дейността на органите на МВР, насочена към защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и
защита на населението - чл.2 ЗМВР, както конкретно от спецификата на някои от
основните дейности, извършвани в МВР - оперативно-издирвателна; охранителна;
разследване на престъпления и осигуряване на пожарна безопасност и защита при
пожари, бедствия и извънредни ситуации. Различното третиране е основано на
обективен критерий, съответстващ на
обществено значимата цел, към която е насочена дейността на органите на МВР.
По
изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.А.А. ЕГН **********,*** против ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО - СОФИЯ – МВР, ЕИК: 129
009 952, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска” №
171А, представлявано от главен комисар Николай Николов – Директор, искове за заплащане на неизплатени
възнаграждения за положен извънреден
труд, както следва: 2017 год. - Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 64.00
лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март
2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец април 2017 год. в размер на 48.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер
на 72.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
юни 2017 год. в размер на 48.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд
над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 32.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в
размер на 32.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец септември 2017 год. в размер на 80.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 24.00
лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември
2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец декември 2017 год. в размер на 48.00 лева; за 2018 год.- Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018 год. в
размер на 64.00 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец февруари 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец март 2018 год. в размер на 48.00 лева;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018
год. в размер на 72.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец май 2018 год. В размер на 48.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер
на 48.00 лева.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец юли 2018 год. в размер на 72.00 лева; Трудово възнаграждение за положен
труд над установеното за месец август 2018 год. в размер на 48.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в
размер на 48.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец октомври 2018 год. в размер на 32.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 64.00
лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември
2017 г. год. в размер на 72.00 лева. 2017год.; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в размер на
72.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
февруари 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен
труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 48.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в
размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец май 2019 год. В размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер на 48.00 лева.;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019 год.
в размер на 72.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец август 2019 год. в размер на 72.00 лева, или претендирано общо
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.2.2017 год.
до 31.08.2019 год. в размер: 5096 лв. /пет хиляди и деветдесет и шест/
лева, ведно със законната лихва върху тази суми от
датата на предявяване на исковете 31.01.2020 г. до окончателното им изплащане,
както и мораторна
лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното
работно време: за периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна
лихва от 01.04.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 18.44лева; За периода
от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 01.05.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 17.90 лева; За периода от 01.04.2017 год. до
30.04.2017 год. - мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 13.00 лева; За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. -
мораторна лихва от 01.07.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 18.92 лева;
За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от
01.08.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 12.19 лева; За периода от
01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна лихва от 01.09.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 07.68 лева; За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017
год. - мораторна лихва от 01.10.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 07.60
лева; За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от
01.11.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 18.29 лева; За периода от
01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от 01.12.2017 год. до
31.01.2020 год. в размер на 05.30 лева; За периода от 01.11.2017 год. до
31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 13.55 лева; За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. -
мораторна лихва от 01.02.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 09.74 лева;
За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. - мораторна лихва от
01.03.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 12.50 лева.; За периода от
01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от 01.04.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 11.95 лева; За периода от 01.03.2018 год. до
31.03.2018 год. - мораторна лихва от 01.05.2018 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 08.55 лева; За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. -
мораторна лихва от 01.06.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 12.22 лева;
За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от
01.07.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 07.74 лева; За периода от
01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018 год.
31.01.2020 год. в размер на 07.33 лева; За периода от 01.07.2018 год. до
31.07.2018 год. - мораторна лихва от 01.09.2018 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 10.38 лева; За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. -
мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 06.52 лева;
За периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна лихва от
01.11.2018 год. до 31.01.2020 год. в размер на 06.10 лева; За периода от
01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018 год. до
31.01.2020 год. в размер на 03.81 лева; За периода от 01.11.2018 год. до
30.11.2018 год. - мораторна лихва от 01.01.2019 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 07.06 лева; За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. -
мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 07.32 лева;
За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от
01.03.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 06.76 лева; За периода от
01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до
31.01.2020 год. в размер на 05.46 лева; За периода от 01.03.2019 год. до
31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 31.01.2020 год. в
размер на 03.69 лева; За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. -
мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 04.37 лева;
За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от
01.07.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 03.29 лева; За периода от 01.06.2019
год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 31.01.2020 год.
в размер на 02.05 лева; За периода от 01.07.2019 год. до 30.07.2019 год. -
мораторна лихва от 01.09.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 02.48 лева;
За периода от 01.08.2019 год. до 31.08.2019 год. - мораторна лихва от
01.10.2019 год. до 31.01.2020 год. в размер на 01.86 лева, или обща мораторна
лихва за неизплатени възнаграждения за положен от М.А. извънреден труд за
периода от 01.02.2017 год. до 31.01.2020 год. в размер на 278.19 лв./двеста седемдесети и осем лева и 19 стотинки/,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.А.А. ЕГН **********,*** да заплати на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО - СОФИЯ – МВР, ЕИК: 129
009 952, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска” №
171А, представлявано от главен комисар Николай Николов – Директор, сумата 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :