№ 10
гр. Тополовград , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена И. Семерджиева
като разгледа докладваното от Милена И. Семерджиева Гражданско дело №
20202320100192 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената искова молба от на
„ЮБЦ” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.В.Г. –
САК, със съдебен адрес:гр.София, бул.“Б.“ № **, вх.В, ет.* ПРОТИВ М. С.
В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С. общ.Т., ул.”С.К.” № *,
понастоящем в затвора в гр.Стара Загора, с която се претендира да бъде
установено с решение на съда по отношение на ответника Вичев, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 636,79 лв./шестстотин
тридесет и шест лева и 79 стотинки/ - представляваща сбор от оставащите
незаплатени вноски за лизинг на устройство в размер на 309,01 лв./триста и
девет лева и 01 стотинки/ и неустойка по договорите сключени между
ответника и „БТК“ ЕАД в размер на 327,78 лв./триста двадесет и седем лева
и 78 стотинки/.
Претендират се и направените по делото разноски по заповедното и по
настоящото исково производство.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител, но представя
молба-становище по съществото на исковата претенция, която поддържа
изцяло и претендира нейното уважаване.
1
Ответника в законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК не е
подал писмен отговор и не е взел становище по иска. В с.з. ответникът се
явява лично и оспорва основанието на иска, но не и неговия размер, като
твърди, че ищцовото дружество не е упълномощено лице да води иска и той
не е уведомен за цесията, поради което претендира да бъде отхвърлен иска
изцяло.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16248677001 от дата
18.09.2015 г. за ползване на мобилен номер ********** и съответно избран
тарифен план, като е добавен за ползване и мобилен номер ********** също
с избран тарифен план. Договора е сключен за срок от 24 месеца.
На 24.08.2016 г. абонатът е добавил за ползване и мобилен номер
********** с избран друг тарифен план. Добавен е и мобилен номер
********** също с различен тарифен план и съответно различна месечна
такса. На същата дата е добавен мобилен номер ********** с различен
избран тарифен план и различна месечна такса. Съответно срока на договора
е бил за 24 месеца до 24.08.2018 г.
На горепосочената дата 24.08.2016 г. потребителя е подписал и договор
за лизинг на устройства: USB МОДЕМ и NOTEBOOK LENOVO с размер на
лизинговата вноска 23,77 лева, за срок от 23 месеца и последна изравнителна
24-та вноска в размер на 23,67 лева.
Въз основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги
между ответника и „БТК“ са издадени фактури за периода от 15.03.2017 г. до
14.07.2017 г. на стойност 280,85 лева, след което е издадена крайна фактура
от 15.07.2017 г. с отразена начислената за плащане договорна неустойка, като
заплащането й е било с падеж 01.08.2017 г. Абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги фактурирани за два последователни месеца и
повече: месец април 2017 г., май 2017 г. и за месец юни 2018 г., като към
всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. В резултат на неплащането в срок на
издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
2
„БТК“ се е възползвал от правото си да прекрати едностранно сключения
договор като е издал и крайна фактура № ********** от 15.07.2017 г. с
начислена обща сума за плащане, като е отразен баланса от предходни
периоди, дължимата се договорна неустойка и оставащите незаплатени
лизингови вноски за двете предоставени за ползване устройства. Датата на
деактивация на процесния абонамент е 10.07.2017 г., като същата се генерира
автоматично в електронна система на оператора при нерегистрирано плащане.
На 16.10.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между
„БТК“ ЕАД като цедент и „С.Г.Груп“ ООД като цесионер, като вземанията по
този договор са изрично описани в Приложение № 1 към него.
На 01.10.2019 г. е сключен нов договор за прехвърляне на вземания
между „С.Г.Груп“ ООД в качеството му на цедент и „ЮБЦ“ ЕООД в
качеството му на цесионер, като последното дружество встъпвайки в правата
си на кредитор е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 130/2020 г. по описа на ТгРС.
По последното е издадено разпореждане и заповед за изпълнение на парично
задължение с №№ 81/17.08.2020 г. Срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение от длъжника и съответно е указано на заявителя, че може да
предяви иск в едномесечен срок. В този срок е предявен и настоящия иск.
Към исковата молба е приложено уведомление за цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД от „БТК“ ЕАД в качеството си на цедент по договор за
цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ ООД и от
„ЮБЦ“ ЕООД в качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за
съществуване на вземането”.
От материалите по ч.гр.д. № 130/2020 г. по описа на ТгРС е видно, че
3
предявеният иск е допустим, тъй като е подаден в законния едномесечен срок
и са спазени всички законни изисквания за неговото редовно разглеждане.
Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание,
така и по размер.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно
сключено облигационно правоотношение по силата на сключени два договора
за цесия с които са прехвърлени вземания на „БТК“ ЕАД спрямо длъжника
произтичащи от сключени договори за предоставяне на мобилни услуги с
ответника. Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу
ответника въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г. с прехвърлител
на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител
на вземанията „БТК“ ЕАД.
По силата на това валидно облигационно правоотношение ответника
дължи претендираната сума, посочена в исковата молба.
За да бъде признато от съда и установено със сила на присъдено нещо
вземането на ищцовото дружество е необходимо да се установи кумулативно
наличие на следните положителни предпоставки: наличие на валидно
сключено облигационно правоотношение между страните; доказан размер на
вземането; възникване на изискуемост и спазена законова процедура за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника преди изтичане на
давностния срок. В случая съдът намира, че всички тези положителни
предпоставки са налице и те са доказани от ищеца по безспорен и
категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства.
По делото безспорно е установено, че ответника Вичев не е изпълнил
задължението си към „БТК“ ЕАД по силата на сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги, като не е заплатил фактурираните услуги за
три последователни отчетни месеца. Неплащането в срок на издадените от
оператора фактури е обусловило правото на „БТК“, съгласно чл.50 от ОУ във
вр. чл.43, т.1 да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната
Вичев, като след едностранното прекратяване мобилния оператор е издал
крайна фактура с начислена обща сума за плащане в която е отразен баланс от
4
предходни периоди – 280,85 лева, дължимата договорна неустойка – 327,78
лева и оставащите незаплатени лизингови вноски за двете предоставени за
ползване устройства – 309,01 лева. Предмет на настоящия иск са само
незаплатената неустойка и незаплатените лизингови вноски.
Съгласно чл.21 от ОУ на „БТК“ за лизинг на устройства, месечните
лизингови вноски се фактурират и се заплащат от лизингополучателя
едновременно с изпълнението на неговите задължения по договора за
електронни съобщителни услуги съгласно сроковете, условията и начините за
тяхното плащане. Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните такива на абоната, на основание чл.38 от
ОУ на „БТК“ за лизинг, дължимите месечни вноски са обявени за предсрочно
изискуеми. Установено е по безспорен начин, че абоната не е изпълнил
задължението си да заплати в указаните срокове дължимите към оператора
месечни плащания, което е довело до предсрочно прекратяване по вина на
абоната на индивидуалния му абонамент за ползваните мобилни номера и
съответно е основание за обявяване за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски дължими след месец юли 2017 г., когато е издадена крайната фактура.
Съответно периода за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови
вноски е от месец юли 2017 г., до изтичане на договора, а именно 24.08.2018
г., при което абоната дължи общо 13 броя предсрочно изискуеми вноски,
които видно от сключения договор възлизат на 23,77 лева всяка една от тях,
при което се получава сумата от 309,01 лев, която сума се претендира от
ищцовото дружество и която е напълно обоснована и установена в размера в
който се претендира.
Относно претендираната неустойка:
В т.2 на стр.6 от Договора, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД и
прекратен предсрочно на дата 10.07.2017 г., е уговорено, че с прекратяване на
споразумението преди изтичане на уговорения срок по вина на абоната,
включително и при неплащане на дължими суми, абоната дължи на „БТК“
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент за които
договорът се прекратява, включително и за допълнителни услуги по техния
стандартен размер без отстъпка. Като се имат предвид уговорените месечни
5
такси за всяка абонаментна услуга по сключените договори с абоната,
съответно трикратния размер на месечните абонаменти по договора от
18.09.2015 г. възлиза на 177,87 лева, а по договора от 24.08.2016 г. възлиза на
149,91 лева, при което се получава обща сума от 327,78 лева, какъвто е и
претендирания размер на неустойката по тези договори и в този размер следва
да се уважи иска като основателен и доказан. Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от
ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Но освен обезпечителната и обезщетителна функция, неустойката изпълнява
и наказателна такава и за това кредитора може да претендира неустойка и
когато вреди изобщо не са настъпили или пък не са настъпили в предвидения
размер. От тук следва, че длъжника следва да заплаща неустойка и като
санкция за неговото неизпълнение. В конкретния случай неустойката е
именно с такъв характер. Неизпълнението на основното задължение на
абоната да заплати дължимите абонаментни такси за ползваните услуги, от
една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата
си, съответно да преустанови начисляването на такса и да начисли и
претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Поради
изложеното абоната следва да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочно
прекратяване на сключените договори. С оглед на което съдът намира, че и
това вземане на ищцовото дружество е установено и доказано по основание и
размер.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че двете вземания
спрямо ответника са установени и доказани по безспорен и категоричен начин
и последните са включени в предмета на двата договора за цесия от които
именно ищцовото дружество извежда правото си да заяви настоящата искова
претенция. За това същата следва да бъде уважена изцяло.
В случая не може да се приеме за основателно възражението на
ответника, че той не е уведомен за цесиите и на това основание претендира
отхвърляне на исковете.
Съгласно чл.6, ал.2 от Договора за цесия, сключен на 01.10.2019 г.,
считано от подписването му ищцовото дружество има качеството освен на
цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
6
длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Няма никаква законова
пречка стария кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника
чрез свой пълномощник. Такова становище е застъпено както в правната
доктрина, така и в съдебната практика, където се приема, че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на
длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не
накърнява интереса на длъжника, още повече когато длъжника е неизправен.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое
име в качеството си на цедент по силата на цесията от 01.10.2019 г. Безспорно
е по делото, че уведомлението за цесия приложено към исковата молба
изхожда от цесионера, като същото е отправено до длъжника от името на
цедента който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване
по чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име. И това обстоятелство е посочено в самото
уведомление. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник какъвто е ответника и за двете цесии, предвид факта, че
Вичев не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г.Груп“ ООД
към датата на връчването на препис от исковата молба. В случая следва да се
приеме и че е налице надлежно уведомяване за извършените цесии на
ответника с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. С връчването на
препис от исковата молба и приложенията към нея ответника е получил и
уведомлението за извършените прехвърляния на процесните вземания и става
надлежно уведомен от този момент. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Във връзка с това е и Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№
12/2009 г., II т.о., според което правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника извършено от цедента, но не и
съобщението извършено от цесионера, като доколкото закона не поставя
специални изисквания за начина по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Поради което съдът счита, че цесията е породила действие по
отношение на длъжника. В т.9 от решението на ВКС е посочено: „по общото
7
правило на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са
от значение за спорното право и това са фактите настъпили след предявяване
на иска от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска
предявен по реда на чл.422 от ГПК“. Няма пречка надлежното уведомяване да
бъде извършено чрез пълномощник на цедента, както е в случая.
Поради което съдът следва да признае съществуването на вземането
между страните.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца
разноски по настоящото дело в размер на 25 лева внесена държавна такса и
180 лева адвокатско възнаграждение и по производството по ч.гр.д. №
130/2020 г. на ТгРС, по което са присъдени 25 лева държавна такса и 180 лева
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „ЮБЦ” ЕООД – гр.София, ЕИК
*********, чрез пълномощник адв.В.Г. – САК, със съдебен адрес:гр.София,
бул.“Б.“ № **, вх.В, ет.* ПРОТИВ М. С. В. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.С. общ.Т., ул.”С.К.” № *, понастоящем в затвора в гр.Стара Загора
КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. С. В.,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер
на: 636,79 лв./шестстотин тридесет и шест лева и 79 стотинки/ , от които:
-309,01 лв./триста и девет лева и 01 стотинки/ - 13 броя незаплатени
лизингови вноски, дължими съгласно сключен между ответника и „БТК“ ЕАД
договор за лизинг (№ **********) за устройства 4G МОДЕМ HUAWEI
E3372H и NOTEBOOK LENOVO IDEAPAD 300-15+MOUSE;
-327,78 лв./триста двадесет и седем лева и 78 стотинки/ - неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16248677001, сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД.
8
ОСЪЖДА ответникът да заплати на ищеца разноски по настоящото
производство в размер 205 лв. /двеста и пет лева/ и разноски от заповедното
производство в размер 205 лв. /двеста и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
9