РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. С., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110151729 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща
частичен иск от сума в общ размер на 1345,68 лева, представляваща остатък от
регресно вземане по щета № 0300/20//777/500980, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.01.2020г. /в исковата молба е
посочена 2019 г., но съдът приема, че се дължи на техническа грешка, тъй като в
последствие посочена коректната дата/ в гр.С., бул.Л.Ш., при метростанция „Л.Ш.“,
водачът на лек автомобил с марка „БМВ“, модел „“ 530Д, с рег.№ СВ 6766 НР,
застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към посочената дата, реализирал виновно ПТП с МПС марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № [РЕГ. НОМЕР], който към датата на ПТП бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в полица №
15-0300/378/5002485. Сочи се, че виновен за настъпване на ПТП-то е водачът на
застрахованото при ответника МПС, който поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост, губи контрол над управлявания от него автомобил и реализира ПТП
със спрелия на спирка на градския транспорт автомобил, застрахован при ищеца.
Поддържа се, че за настъпване на процесното ПТП, бил съставен двустранен
1
констативен протокол от 17.01.2019 г. За причинените от ПТП-то вреди и въз основа на
подадено уведомление при ищеца била образувана преписка по щета №
0300/20//777/500980. Изготвен бил опис на щетите и доклад, въз основа на който на
автосервиза, извършил ремонта на автомобила, била изплатена сума в размер на
6799,44 лева с преводно нареждане от 31.03.2020 г. Ищецът поддържа, че предявил
регресна претенция срещу ответника за сумата от общо 6814,44 лева, представляваща
размера на застрахователното обезщетение с вкл. 15,00 лева ликвидационни разноски
за обработка на щетата, по която ответното дружество заплатила само сумата от
5468,76 лева /съгласно уточнителна молба вх.№ 81366/03.11.2021 г. – л.57 от делото/.
По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира направените по производството
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че по повод процесното ПТП и претенцията от страна на ищеца, била образувана
преписка за възстановяване на застрахователно обезщетение. Претенцията била
одобрена в размер на 5468,76 лева, която сума съответства на действителната стойност
на настъпилите от ПТП-то вреди. Поддържа се, че размерът на вредите, които са в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествието от 17.01.2020 г. е
определен правилно и горепосочената сума представлява техния действителен размер.
Заплащане на обезщетение в по-висок размер би довело до неоснователно обогатяване
от страна на ищцовото дружество. Поддържа се още, че след заплащане на сумата,
ищецът не е отправял нова покана до ответника, от която да стане ясно, че не е
удовлетворен от извършеното плащане. Ето защо, ответникът не е дал повод за
завеждане на настоящото дело. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и присъди направените по
производството разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
С молба с вх.№ 111148/17.12.2021 г. ищецът уточнява, че регресната претенция
обхваща единствено уврежданията по лявата част на автомобила, изброени в
представения по делото опис.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, извършеното от
2
ищеца плащане на определеното обезщетение, както и че ответното дружество е
заплатило на ищеца сумата от 5468,76 лева по предявената извънсъдебно регресна
претенция.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП,
застрахователна полица № 15-0300/378/5002485 и специални условия към същата,
Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства, , уведомление за щети по МПС, опис на щета, доклад по щета, фактури,
приемо-предавателен протокол, регресна покана, списък на извършени плащания по
щети
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Н. Н..
Видно от показанията на свидетеля е, че процесното ПТП е настъпило по време, когато
той е спрял в т.нар.“джоб“ за слизане на пътници. Преди да потегли, подавайки ляв
мигач и поглеждайки в огледалото, в него се удря лек автомобил марка „БМВ“. Ударът
бил в шофьорската врата, като били увредени калник, врата, праг и колонка. Двамата
водачи нямали спор за вината, момчето с лекия автомобил признало, че е виновен за
ПТП.
До приключване на съдебното дирене в производството ответната страна не е
отстранила нередовностите по направеното искане за събиране на гласни
доказателства, поради което и такива не са допуснати.
Съдът не обсъжда представената от процесуалния представител на ищеца в
проведеното на 15.02.2022 г. открито съдебно заседание схема на врата, тъй като не
може да се обоснове извод, че е за същия модел автомобил.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение е оспорено от процесуалния представител на ищеца, но съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че на база отразеното в
двустранния констативен протокол за ПТП, може да се допусне извода, че така
описаните щети по „Мерцедес Спринтер 519“ с рег.№ [РЕГ. НОМЕР] са в причинно-
следствена връзка със застрахователното събитие и последица от него. В констативно
съобразителна част на експертизата вещото лице е констатирало и описало в табличен
вид 11 позиции в раздел II части, които са установени за увредени от сервиза /не
фигурират в описа на застрахователя/ и отремонтирани, на обща стойност 2084,40
лева. С оглед предходното, в заключението вещото лице е посочило два варианта в
стойността на вредите в резултата на процесното ПТП. Първи вариант, изготвен само
по описаните увредени части в описа, възлизащ на 5028,52 лева и втори вариант – с
включени и неописаните в огледа части. По поставените от ответното дружество
въпроси, вещото лице е посочило, че съобразно механизма на застрахователното
събитие, 11 от посочените във фактура № **********/13.03.2020 г., издадена от
[ФИРМА] увреждания, не кореспондират с механизма на ПТП-то. В заключението по
3
поставените от ответника въпроси вещото лице е посочило стойността на ремонта на
увредения автомобил при средни пазарни условия и при влагане на резервни части от
алтернативни източници.
При изслушването му в проведеното на 15.02.2022 г. открито съдебно заседание
вещото лице пояснява, че при определяне стойността на щетите се е ръководил от
описа на застрахователя, като в причинно-следствена връзка с ПТП-то са единствено
уврежданията от лявата страна на автомобила.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на ПТП, реализирано на описаните в исковата
молба дата, място и по описания механизъм, което е причинено виновно от
застрахования при ответника водач; наличието на правоотношения по договори за
застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увреденото МПС и
застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща отговорността на виновния водач, и
двете валидни към датата на ПТП.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото
обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява, че
в чл.386, ал.1 и ал.2 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие
4
застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпването на събитието, като то не може да надхвърля
застрахователната сума. Съдът съобразява и разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ, съгласно
която единственото ограничение на размера на обезщетението, което
дължи застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” при причинени вреди
на имущество, представлява действителната стойност на причинената вреда.
Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на
едно моторно превозно средство при настъпило застрахователно събитие, е равна на
средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на
ремонт по възстановяване на щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото
на застрахования. С оглед на изложеното съдът намира, че в случая размерът на
причинената вреда възлиза на сумата от 5028,52 лева с ДДС, което се установява от
приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, в посочения първи вариант по
поставените от ищеца въпроси.
Както бе посочено и по-горе, съдът кредитира заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза, тъй като вещото лице е изготвило същата въз
основа на представения от застрахователя-ищец опис на щетите и издадената от
сервиза извършил ремонта фактура /при отчитане само на увредените детайли
вследствие процесното ПТП/. Предходното се установява и от обективираното в
таблицата на стр.2 от констативно-съобразителната част на експертизата. В позиция №
1 до № 5 включително, увредените детайли са описани от вещото лице така, както
са посочени от застрахователя в опис на щета /л.18 от делото/ и при стойности
аналогични с посочените във фактура № **********/13.03.2020 г. В позиция № 2 от
същата таблица като подточки са описани дейностите свързани с ремонта на „врата
предна лява осн.констр-я“, като тяхното количество и времетраене също са аналогични
на посочените във фактурата стойности, а някой завишени от вещото лице към по-
голямото кръгло число. Предвид гореизложеното, съдът приема, че в конкретния
случай не е налице спор относно причинените в лявата част на микробуса увреждания
и наименованията на отделните детайли, доколкото всички те са включени в
изчисленията на вещото лице при изготвянето на САТЕ.
На последно място следва да се отбележи, че сам ищецът в молба с вх.№
111148/17.12.2021 г. /л.66 от делото/ уточнява, че „регресната претенция по
процесната щета обхваща единствено уврежданията, получени в резултат на
настъпилото на 17.01.2020 г. ПТП, а именно уврежданията в лявата част на
автомобила, изброени в представения по делото опис“. С оглед предходното, при
липсата на спор между страните, че ответникът е заплатил доброволно сумата от
5468,76 лева /съгласно уточнителна молба от ищеца с вх.№ 81366/03.11.2021 г. – л.57
от делото/, буди недоумение поддържането на претенция за заплащане на остатък от
регресна претенция, за който остатък по делото безспорно се установява, че касае
5
ремонт на части, които не са увредени от процесното ПТП. С отправената до ответника
регресна покана ищецът претендира сумата от общо 6814,44 лева, включваща 6799,44
лева и сумата от 15,00 лева - ликвидационни разходи, т.е. цялата сума по издадената
фактура № **********/13.03.2020 г., за която по делото безспорно се установи и
ищецът призна, че включва щети, които не са вследствие процесното ПТП. С оглед
предходното, предмет на настоящото производство е частичен иск от 100,00 лева от
сумата от 1345,68 лева, която всъщност представлява разликата между сумата от
6814,44 лева /включваща стойност на части, които не касаят процесното ПТП/ и
заплатената от ответника сума в размер на 5468,76 лева. При съобразяване със
заключението на вещото лице, съдът приема, че сумата от 1345,68 лева, представлява
стойността за ремонт на уврежданията, които не са вследствие на процесното ПТП,
констатирани и описани от вещото лице в Раздел II в таблицата в констативно-
съобразителната част на САТЕ. Ето защо, настоящият съд приема, че с извършеното от
ответника извънсъдебно плащане, взаимоотношенията между страните по повод
процесното ПТП са уредени и не е налице неизплатен остатък по регресната претенция
на ищеца.
Предвид гореизложеното, предявения иск за сумата от 100,00 лева,
представляваща частичен иск от сума в общ размер на 1345,68 лева, представляваща
остатък от регресно вземане по щета № 0300/20//777/500980, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък за разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ответникът е направил разноски за САТЕ в размер на
170,00 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не представлява фактическа и
правна сложност и е приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед
предходното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 270,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] против [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] иск с правно основание чл.411 КЗ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща частичен иск от сума в общ размер на
1345,68 лева, представляваща остатък от регресно вземане по щета №
0300/20//777/500980, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното изплащане.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] против [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] сумата от общо 270,00 лева, представляваща разноски по производството
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7