№ 391
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20205330207969 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 540162-F569515/06.10.2020г. на
Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на С.
ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.96
ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят С. ЕООД твърди, че обжалваният административен акт е
необоснован и незаконосъобразен, счита че са налице основания за
приложение на чл.34 от ЗАНН.
Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по
делото изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя
за това, че като данъчно задължено лице не е подало заявление за регистрация
1
по ЗДДС в ТД НАП гр. Пловдив в законоустановения 7-дневен срок от
изтичане на период, през който е достигнал облагаем оборот над 50 000лв.
Облагаемият оборот за периода 01.06.2019г.-31.05.2019г. е над 50 000лв. и
лицето е следвало да подаде заявление за регистрация до 08.06.2019г., като
същото е подадено на 07.07.2020г.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № F569515/11.09.2020г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а
разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят С. А. К. изцяло
поддържа отразените в него констатации. Допълва, че нарушението е
установено по повод на извършена служебна проверка на търговеца, от когото
били изискани документи и от тях се установил облагаемия оборот за
процесния период. ПРедставителят на жалбоподателя заявил, че не смятал, че
следва да подаде заявление за регистрация, тъй като в същия период му била
извършвана проверлка във връзка с протокол по чл.117 от ЗДДС.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на С. ЕООД административно нарушение по чл. 96 ал.1 от ЗДДС. В
тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко
показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност
и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени
изцяло от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, протокол,
Заповеди.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за
опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно
заявява, че Наказателното постановление е необосновано и
незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации
от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да
било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните
норми от ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, като е сторил
това с около един месец закъснение.
2
Относно наведените в жалбата възражения, съдът намира същите за
напълно неоснователни. На първо място, видно от текстовете като на АУАН,
така и на атакуваното НП, безспорно се установява деянието и извършителя,
поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на
процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Не са налице основания за приложение нормата на чл.34 от ЗАНН, доколкото
същата е категорична, че давностния срок тече от датата на извършване на
деянието или от установяването му, което в случая е било сторено при
служебната проверка на данъчната администрация документирана с протокол
от 20.07.2019г. Още повече, че конкретно за нарушения на данъчното
законодателство посоченият срок е по-дълъг и към датите на съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП същият не е изтекъл. Не на последно
място обстоятелството, че по същото време е била извършвана проверка на
жалбоподателя, по никакъв начин не го освобождава от задължението му да
спазва всички норми от данъчното законодателство, включително и тези,
свързани с възникване на основания за регистрация по ЗДДС.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
3
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до
неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
доказателства по делото – неизпълнение на задължение за регистрация по
ЗДДС в законоустановения срок и то в продължителен период от време, не би
следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество
макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е
налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика,
включително и свързана с надлежното начисляване на ДДС и подаване на
съответната информация за това към данъчната администрация. В този
смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока
потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се
характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените
отношения.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно
постановление № 540162-F569515/06.10.2020г. на Директора Дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на С. ЕООД ЕИК *********
е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на
500лв. за извършено нарушение по чл.96 ал.1 от ЗДДС, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до размера на наложеното наказание „Имуществена
санкция” от 500лв., то същата е наложена в размер на минимално
предвидения такъв, при правилна преценка на обстоятелствата по случая.
Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил
всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за
съда отсъства правна възможност да го измени.
По делото не се твърдят, а и при извършената служебна проверка от
страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.
4
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото –
потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно
приложеното пълномощно жалбоподателят С. ЕООД ЕИК ********* следва
да бъде осъден да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева,
представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
540162-F569515/06.10.2020г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на
НАП гр. Пловдив, с което на С. ЕООД ЕИК ********* е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за
извършено нарушение по чл.96 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА С. ЕООД ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП гр.
Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5