РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.07. 2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV „Г" състав, в закрито
съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа ч.гр.д
№ 7308 по описа на Софийския градски съд за 2019г., съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
e по жалба, с вх. № 07268/15.05.2019 год.,
подадена от длъжника Д.П.С. срещу действията на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 при
КЧСИ по изп.дело
№20167810400568 по описа на същия ЧСИ, с които е насочил изпълнението върху недвижим имот,
като е посочил, че ще извърши опис на 14.06.2019год. по отношение на недвижим
имот: апартамент №15, находящ се в гр.*******, с площ
от 64,18 кв.м. и който е единственото жилище на длъжника и представлява несеквестируемо имущество. Посочва, че едва на
09.05.2019год. е получила от ЧСИ уведомяване на изп.дело
и независимо, че ЧСИ е направил имуществено проучване е нарушил правата й, тъй
като е насочил изпълнение върху посочения
недвижим имот, който е наследствен и единствен за нея и семейството й. Моли да
отменят действията на ЧСИ по насочване изпълнение върху посочения недвижим имот
като незаконосъобразни и да се постанови спиране на изп.действия
до произнасяне на съда.
Постъпил
е отговор на жалбата от „Е.“АД-взискател по
изпълнителното дело, в който посочва, че жалбата е недопустима и следва да се
остави без уважение.
В срока
по чл. 436, ал. 3 от ГПК Частен съдебен изпълнител Г.Д. е депозирал мотиви,
като счита, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Съдът,
след като обсъди доводите изложени в жалбата и възраженията, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител,
приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20167810400568 по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба от 30.06.2016 г., подадена от „С.Ж.Е.“АД срещу Д.П.С. , въз основа на изпълнителен лист от28.04.2016г., по гр. дело № 8773/2016г. на СРС, 68-ми състав, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с който длъжника Д.П.С. е осъдена да заплатят на банката-взискател, сумата от 312,98лв., главница по договор за револвиращ кредит от 22.03.2013год., с одобрен и усвоен лимит от 500лв., ведно със законната лихва за периода от 18.02.2016год. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 78,71лв. за периода от 15.10.2014год. до 11.02.2016год. и наказателна лихва в размер на 1,25лв. за периода от 11.02.2016год. до 16.02.2016год. и 25лв.-държавна такса. По изпълнителното дело са наложени запори на вземания от банки, запор на трудово възнаграждение и запори на движими вещи – МПС на длъжника, като поканата за доброволно изпълнение е връчена на 17.08.2016г. –стр.28 по изп.дело.
Също така по молба на взискателя от 06.03.2017г. към вземането по горепосоченото изпълнително е присъединено и вземане съгласно изпълнителен лист, издаден на 29.02.2016г. на Софийски районен съд, по гр. дело № 8778/2016г., 56 състав в полза на взискателя за заплащане от длъжника Д.П.С. на сумата от 22 755,85 лв., главница по договор за кредит „Експресо“ №334418/25.03.2013г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2016г. до окончателното й изплащане; договорна възнаградителна лихва в размер на 2 736,38 лв. за периода от 25.10.2014г. до 11.02.2016г., наказателна лихва в размер на 53,85 лв. за периода от 11.02.2016г. до 16.02.2016г„ такса в размер на 97,69 лв. и 512,88лв. разноски по делото за държавна такса. Приложено е известие за доставяне на поканата за доброволно изпълнение по втория изпълнителен лист е връчена на 23.03.2017г. чрез работодател на длъжника. Освен наложените запори на вземания от банки на 06.02.2018г. е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника, придобит по наследство от П.М.С., представляващ: апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. ..*******.
След като на 09.05.2019г. е връчена призовка за принудително изпълнение на Д.П.С., с която последната е уведомена, че на 14.06.2019г. в 10:00ч. съдебния изпълнител ще извърши опис на недвижимия имот — обект на горепосочената възбрана от 06.02.2018г. , като описът ще се извърши и в отсъствие на длъжника, като имотът ще се отвори с ключар и ще се назначи трето лице-управител и няма да има достъп до същия, като е поискано и съдействие от органите на НС Полиция, на 15.05.2019г. е постъпва жалбата от длъжника Д.П.С. с доводи, че недвижимия имот е несеквестируем и единствен за нея и семейството й.
Приложени са справка по лице на името на длъжника Д.П.С. от Службата по вписвания София от която е видно, че няма отбелязване на недвижим имот на нейно име освен ½ ид.част от апартамент в София, ЖК *******, удостоверение за наследници на П.М.С., баща на длъжника и който е оставил наследници М.С.-син и Д.П.С.-дъщеря и договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 11.09.2007год., с който П.М.С. е закупил от СО район „Искър“ апартамент №15, находящ се в гр.София, ЖК“*******, със застроена площ от 64,18 кв.м., с ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Правото на жалба срещу действия на съдебните изпълнители (СИ) е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването му, така и способите и начините за реализацията му се определят от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В конкретния случай жалбоподателката длъжник е изложила в жалбата си именно такива доводи, жалбата е подадена в срок и е допустима и разгледана по същество жалба е основателна поради следните съображения:
С оглед на чл.444, т.7 ГПК, регламентиращ несеквестируемостта, „изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника- физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 ЗС“.
Според даденото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК- т.1, тълкувателно разрешение, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Допустими изпълнителни действия са налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ и върху частично несеквестируемо вземане. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната /подадена преди да започне да тече срока/ жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта /при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен/. Изрично в ТР е посочено, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта.
При съобразяване приложимата норма на чл.444, т.7 ГПК и цитираното тълкувателно решение и при съвкупна преценка на доказателствата настоящият състав на съда намира жалбата на длъжника по изпълнението Д.П.С. за основателна и след като се установява от приложените доказателства, според които действително се касае за несеквестируемо жилище на длъжника, от което притежава ½ ид.част- същото е единствено за него и не надхвърля жилищните му нужди- като цялото се състои от две стаи, кухня и обслужващи помощения, общо със застроена площ от 64,18 кв.м., налице е основание за отмяна на извършените от ЧСИ действия по насочване на изпълнението върху това жилище. Не се установява от доказателствата длъжникът да притежават друг недвижим имот, имащ статут на жилище, като в тази насока няма и твърдения по делото и в доказателствената тежест на насрещната страна- взискателя по изпълнението, е да установи противното, с оглед на което да обори доводите за несеквестируемост на горепосоченото жилище.
При така изложените съображения жалбата на длъжника Д.П.С., основана на довод за несеквестируемост на посоченото по- горе жилище, е основателна и следва да бъде уважена, като бъде постановена отмяна на насочване на изпълнението върху този имот, като в случая е насрочен опис на същия, като няма основание да се уважава искането за спиране на изп.дело до произнасяне по жалбата по настоящото дело.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Д.П.С. -длъжник по изп. дело №20167810400568 по описа на ЧСИ Д., рег.№ 781, с район на действие СГС действията по насочването на изпълнението върху недвижим имот, представляващ несеквестируемо жилище по смисъла на чл.444,т.7 ГПК, а именно: ½ ид.част от апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „.********, със застроена площ от 64,18 кв.м., с ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описан в договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 11.09.2007год., вписан с рег.№68835, том ХХІV, №51 в СВ, собственост на длъжника Д.П.С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изп.дело до произнасяне по жалбата на длъжника.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.