Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 963
гр.
Пловдив, 22.6.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 08.6.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2094/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н.Т. ЛНЧ ********** против Наказателно
постановление № 19-1030-010843, издадено от Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на Н.Т. ЛНЧ **********
е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.
483, ал.1, т.1 КЗ.
С
жалбата и в допълнителна молба се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП. Сочи се, че е ангажирана административно наказателната отговорност на
лице, което не разполага с пасивна материално правна легитимация, както и че е
определена и наложена неправилна като вид санкция.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната
фактическа обстановка: на 19.10.2019 г. в 14:27 часа в гр.Пловдив на
кръстовището на ул. Пещерско шосе и бул. Копривщица Н.Т. управлява
лек автомобил Пежо 307 с рег.№ ******, като водачът няма сключен валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, което
управлява. Водачът е собственик на фирмата, чиято собственост е МПС.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от
доказателствата, представени от жалбоподателя, от които се установява, че
процесния автомобил е собственост на Т. 90 ЕООД, както и че Н.Т. е едноличен собственик на
капитала и управител на Т. 90 ЕООД.
Въз основа на
правилно установена фактическа обстановка наказващият орган е допуснал съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон.
На първо място
неправилно е определено лицето, чиято отговорност следва да се ангажира.
Санкцията е наложена на Н.Т. в
качеството му на физическо лице, управител и едноличен собственик на капитала
на фирмата, която притежава МПС. Съгласно чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, която
се сочи като нарушена в АУАН и НП, тежестта
за сключване на задължителна застраховка гражданска отговорност тежи върху
собственика на МПС. В случая собственик на процесния автомобил, видно
от представената справка е Т. 90 ЕООД. Съгласно изричната разпоредба на чл.
638, ал.1, т.2 КЗ, на която се е позовал наказващия орган, в случаите, когато
собственикът на МПС е юридическо лице или едноличен търговец санкцията се налага на самото ЕТ или ЮЛ,
а не на управителя или собственика на фирмата. В абсолютно аналогичен
смисъл е и общата разпоредба на чл. 83, ал.1 ЗАНН.
Случаите, в които за
нарушения допуснати от ЮЛ или ЕТ глоба се налага на съответния управител или
собственик на фирмата са изрично предвидени в закона, като например чл. 188,
ал.2 ЗДвП, чл. 74 ЗСч и др., сред които процесния случай не попада.
По изложените
съображения неправилно санкцията е наложена на основание чл. 638, ал.1, т.2 вр.
чл. 483, ал.1, т.1 КЗ на Н.Т., вместо на самата фирма, собственик на МПС Т.
90 ЕООД
Неправилното
определяне на субекта, който следва да понесе отговорността е довело до
налагане на неправилно като вид
наказание. Съгласно изричния текст на чл. 638, ал.1, т.2 КЗ, на който
се позовава наказващия орган на ЮЛ и
ЕТ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. В случая по
делото на основание чл. 638, ал.1, т.2 КЗ е наложена глоба в размер на 2000
лева.
Съгласно
задължителната за съдилищата практика обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на
Върховен административен съд- Имуществената санкция е отделен правен
институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите
лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. По отношение на юридическите
лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата
като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция
е лична и която може да се носи само от физически лица. Имуществената санкция е съвсем различен и независим от глобата
санкционен институт и правилата предвидени в ЗАНН за глобата не могат
да намерят съответно приложение за имуществените санкции.
По изложените
съображения, като е наложил позовавайки се
на чл. 638, ал.1, т.2 съвсем различен по вид санкция, наказващия орган е
допуснал съществено нарушение на материалния закон, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
В този смисъл и
трайната практика на административен съд Пловдив- Решение № 118 от 31.01.2017
г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 399 от 16.03.2017 г. по н. д. № 2977 / 2016 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2012 от 18.10.2019 г. по к.
адм. н. д. № 1810 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение от 17.11.2011 г. по а.н.д. № 2290/2011 г. на Административен - съд
Пловдив.
Налице е и трето
самостоятелно основание за отмяна на НП. Вече се обоснова, че в случай, че
собственик на МПС без валидна застраховка гражданска отговорност е юридическо
лице, то пасивно легитимиран да понесе административно наказателна отговорност
е самото юридическо лице. От текста на НП обаче е видно, че наименованието на това юридическо лице изобщо не е посочено в
него, като това представлява особено грубо нарушение на изискванията за
съдържание на НП по смисъла на чл. 57 ЗАНН.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че от
съпоставката на АУАН и НП е видно, че те са издадени за съвсем различни
нарушения. В АУАН описаното нарушение е такова по чл. 638, ал.3 КЗ,
състоящо се в управление от Н.Т. на МПС, което не е негова собственост и за което няма сключена валидна
застраховка гражданска отговорност. Това нарушение е изцяло самостоятелно в сравнение с нарушението по чл. 483, ал.1,
т.1, за което е издадено НП, уреждащо
отговорността за собственика на автомобила, а не за лицето, което го управлява.
Че двете нарушения са напълно самостоятелни едно от друго е видно и от
обстоятелството, че за нарушението по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ е предвидена
отделна санкция в чл. 638, ал.1 КЗ и тя е изцяло различна от предвидената в чл.
638, ал.3 санкция за нарушение по този текст.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че многобройните незаконосъобразности при
издаване на НП не могат да се санират от изложеното в съпроводителното писмо от
въззиваемата страна, че те се дължали на особеностите
на деловодната система на Пътна полиция (АИС-АНД), която не позволявала
издаване на НП по различен начин, въпреки желанието на административно
наказващия орган да процедира съобразно разпоредбите на закона. Съгласно действащото
българско законодателство техническите
особености на деловодната система, на която и да било институция не
представляват източник на право, още повече такъв с примат над кодексите и
законите, за които са спазени условията за влизане в сила и обнародване в ДВ,
поради което и няма как да дерогират изричните норми, съдържащи се в тях и определящи
лицата носещи административно наказателна отговорност и вида санкция, която
следва да се налага.
По разноските
Предвид този изход на спора съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал
заплащането на 300 лева адвокатски хонорар и претендира същият да му се
присъди.
Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от
въззиваемата страна и с оглед Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45
от 2020 г. се поставя въпросът коя е приложимата редакция на Наредбата с оглед
определяне на минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение,
респективно дали минималното възнаграждение е 300 лева (според редакцията към
момента на сключване на процесния договор за адвокатска защита и съдействие)
или 100 лева (съобразно настоящата редакция)
Съгласно трайната съдебна практика, както на ВАС, така и
на ВКС в случай на реално заплатено от клиента адвокатско възнаграждение (а не
такова по чл. 38 от ЗПП) , меродавна е редакцията на Наредбата към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
респективно уговаряне на дължимото възнаграждение.
Така изрично Решение № 9779 от 21.07.2017 г. по адм. д. №
9012/2016 на Върховния административен съд, Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по
адм. д. № 4087/2016 на Върховния административен съд, Решение № 4843 от
02.04.2019 г. по адм. д. № 14588/2018 на Върховния административен съд
В този смисъл и Определение № 58 от 22.03.2017 г. по т.
д. № 390 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение.,
Определение № 650 от 19.12.2017 г. по ч. т. д. № 2851 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение, Определение № 277 от 20.12.2016 г. по т.
д. № 362 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.
Това принципно положение от практиката на Върховните
съдебни инстанции изцяло се споделя от настоящия състав, доколкото кореспондира
на целта на закона. Идеята на новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН е да се създаде
облекчен ред за обезщетяване на правните субекти за
преките и непосредствени вреди, които те са претърпели в резултат от един
незаконосъобразен акт на административното правораздаване.
Безспорно разноските за адвокатска защита в рамките на минималните размер са
такива преки и непосредствени вреди.
В тази връзка следва да се съобрази, че Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. създава императивна забрана за заплащане за адвокатски
услуги на суми по-ниски от определените в Наредбата в зависимост
от вида дело. Тази забрана е гарантирана и със съответната дисциплинарна
отговорност за адвоката, който я наруши. В този смисъл гражданите желаещи да се
ползват от адвокатска защита са обвързани да заплатят възнаграждение
в размер на минимално предвиденото в Наредбата към момента на
сключване на договора за адвокатска защита и съдействие и дори и да
имат най-голямо желание, няма как да заплатят по-малко. В
случай, че това възнаграждение е реално заплатено, то представлява за тях пряка
и непосредствена вреда от издаденото незаконосъобразно НП, която подлежи на
овъзмездяване.
Последващи промени в размера на минималните размери,
предвидени в Наредбата, било поради нормативна инициатива, или поради действия
на съдилищата, не би могла да има действие за жалбоподателите, по чиято
инициатива са отменени незаконосъобразни НП, доколкото с реалното
заплащане на хонорара съобразно редакцията на Наредбата към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие вредата
за тях вече настъпила, а принципите на демократичната държава изискват
тази вреда да бъде овъзмездена изцяло щом е пряка и непосредствена
последица от един незаконосъобразен властнически акт.
Гореизложените принципни положения намират подкрепа и в
разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 27/06/2016 на
Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, в
което е прието, че за разлика от отмяната на индивидуалните и общите
административни актове, при която те се считат отменени от деня на тяхното
издаване, за подзаконовите нормативни актове, какъвто е
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., е налице специална уредба в чл. 195 АПК, в който
е предвидено, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизане в сила на съдебното решение. За периода от приемане на
подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение,
този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
От гореизложеното следва, че макар и към настоящия момент
да е отменена редакцията на Наредбата предвиждаща минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, към момента на сключване на
договора и подаване на жалбата- Януари 2020г., тя е била действащо
право и обуславя в конкретния случай минимален размер за
адвокатска защита и съдействие включваща процесуално представителство в размер
на 300 лева по чл. 18, т.2 от Наредбата.
Доколкото претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение изцяло кореспондира на установения минимум в приложимата
редакция на Наредбата, то цялото претендирано възнаграждение следва да се
присъди.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на
разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна Сектор Пътна полиция не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е
част наказващия орган, а именно ОДМВР- Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-010843, издадено от
Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Н.Т. ЛНЧ ********** е наложена
глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ
ОСЪЖДА
ОДМВР- ПЛОВДИВ да заплати на Н.Т. ЛНЧ ********** сумата от 300 лева,
представляваща разноски за адвокатска защита и съдействие пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.