№ 142
гр. Шумен, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20243600200493 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Нидерландия за признаване и
изпълнение на решение № 96/061402-23 от 07.09.2023 г., в сила от 09.01.2024 г., постановено от
Rechtbank Amsterdam /Окръжен съд Амстердам/, Нидерландия за налагане на финансова санкция,
постановена по отношение на българския гражданин А. А. А., с постоянен адрес в Република
България, гр. Шумен, ул. „Г. Д.” № 11, обл. Шумен. Решението е за налагане на финансова санкция
от държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно
нарушение по нидерландското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на
съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Счита, че за
извършеното нарушение, за което е санкционирано лицето са налице аналогични норми и в
българското законодателство. Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се
уведоми изпращащата страна и Министерството на правосъдието.
От изготвената служебна справка от НБД население се установява, че с дата на раждане
10.06.1988 год. е А. А. А., ЕГН – **********, с постоянен адрес в Република България, гр. Шумен,
ул. „Г. Д.” № 11, вх.2, ет.2, ап.24, обл. Шумен. Засегнатото лице А. А. А. е нередовно призован, не
се явява. Предвид това обстоятелство и на основание чл.16, ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен
служебен защитник и се представлява от него. Защитникът изразява становище, че не следва да се
признава решението, но не излага доводи поради какви причини.
Преди това засегнатото лице А. А. е запознат с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава - Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма
направена частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за
пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.
1
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция и
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от Rechtbank Amsterdam /Окръжен съд Амстердам/, Нидерландия. Решението за
постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Нидерландия.
От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от
български произход /А. А. А./, което: “На 27.09.2022 година в Koenenkade, Amstelveen, на
обществено място, което не е преназначено за къмпинг е поставил къмпинг оборудване /палатка/ за
развлекателна нощувка. Деянието представлява административно нарушение, което се
санкционира по член 4:18, алинея първа от Общинската наредба за осигуряване на обществения
ред на гр. Амстелвеен. „В нарушение на чл. 4:18 от Общинската наредба за осигуряване на
обществения ред на гр. Амстелвеен: Престой извън къмпинг: 1. Забранено е поставянето и
използването на къмпингови съоръжения за нощуване с туристическа цел извън терени, които са
обозначени в устройствения план за тази цел или и за тези цел.“
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област
/съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа
Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р. България и е
посочило постоянен и настоящ адрес на територията на област Шумен в Р. България. Липсват
данни, че лицето не пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е
придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно
приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 23.08.2024 год., преведено е на български език,
а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Нидерландия. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да
бъде преведен. Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и Удостоверението. Приложен
е.
Изпращащата държава Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума
няма направена частична вноска. Засегнатото лице не представя доказателства за пълно или
частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на
Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване
на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането
му за изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на
засегнатото лице А. А. А. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република
България, тъй като е постановено в съдебно производство в държава - членка на Европейския съюз
и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо
от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е
постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Р. България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде
признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице
основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на
решението:
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря
на решение от 07.09.2023 г., в сила от 09.01.2024г., за налагане на финансова санкция, постановено
от Rechtbank Amsterdam /Окръжен съд Амстердам/, Нидерландия;
2.Липсват доказателства, че срещу наказаното лице за същото деяние в Република България
2
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено
наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето и влизане в сила
на решението на 09.01.2024 год. не са изминали повече от две години, и са налице доказателства,
че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с
изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава.
А абсолютната давност по бълг. законодателство на изтича на 09.01.2027 год. Поради което съдът
приема, че давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията
на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на
тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на
наредбите за обществения ред, за което е налице двойна наказуемост;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство
поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за
деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице А. А. А. е бил уведомено за
правото си да обжалва решението.
Решението е постановено по дело № 96/061402-23 от 07.09.2023 г., в сила от 09.01.2024 год.
от Rechtbank Amsterdam /Окръжен съд Амстердам/, Нидерландия. Изпълнението на решението не е
с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд. Видно от представеното удостоверение засегнатото лице – А. А. - е било уведомено
лично или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да
обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Производството не е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е
пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16
ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на
07.09.2023 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро
е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 150 EUR в български левове е 293,37 лева
/двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16,
ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение № 96/061402-23 от 07.09.2023 г., в сила от
3
09.01.2024 г., постановено от Rechtbank Amsterdam /Окръжен съд Амстердам/, Нидерландия, с
което на българския гражданин А. А. А., ЕГН – **********, с постоянен адрес в Република
България, гр. Шумен, ул. „Г. Д.” № 11, вх.2, ет.2, ап. 24, обл. Шумен
е наложена финансова санкция в размер на 150 EUR равностойни в български лева на
293,37 лева /двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението – 07.09.2023 година.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на
финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАП- гр.Варна,
офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице в същия срок от узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4