№ 2683
гр. С., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. .А
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110170883 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. А. П. срещу „.“ ООД с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за признаване за
незаконно на наложено със заповед № .г. на управителя на „.“ ООД дисциплинарно
наказание „уволнение“ и последващото прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата със заповед № .г. на управителя на „.“ ООД и за присъждане в полза на ищцата на
сумата от 2000 лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 10.10.2024 г. до
10.11.2024г., ведно със законната лихва от 28.11.2024г. до окончателното плащане.
Релевирано е и искане по чл. 242 ГПК за допускане на предварително изпълнение.
Предявен е и иск по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за сумата от 10 800 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 29.11.2024 г. до
10.04.2025г., ведно със законната лихва от 14.01.2025г до окончателното заплащане на
сумата./при съобразяване на направеното с молба от 14.01.2025г. изявление/
Ищецът А. А. П. твърди, че се е намирала в трудово правоотношениe с ответника „.“
ООД по силата на трудов договор от 05.03.2021г, при когото заемала длъжността „.“.
Подчертава, че считано от 29.03.2024г. по силата на допълнително споразумение сключено
между страните основното трудово възнаграждение на ищцата е било 2000 лева. Излагат се
твърдения, че на 30.09.2024г в края на работния ден ищцата била извикана от управителя на
дружеството, който и съобщил, че желае да прекрати трудовото и правоотношение, като П.
изразила устно съгласието си за това с молба за изготвяне на справка за размера на
незаплатените и трудови възнаграждения. В изпълнение на молбата на ищцата се посочва,
че работодателят е изготвил справка за незаплатените трудови възнагражения за месец юли,
август и септември и предоставя на П. предварително подготвена молба по чл. 325, ал.1, т. 1
КТ, която ищцата следвало да подпише, ведно със заповед № .г за прекратяване на трудовото
1
и правоотношение по взаимно съгласие, неподписано от страните. Сочи се, че въпреки
отправено от ищцата искане за време да се запознае със значението на цитираните в
заповедта разпоредби на КТ, такова не и било предоставено, а бил упражнен натиск да
подпише документите веднага. Твърди се, че отказът на ищцата да подпише веднага
провокирало управителя на дружеството, който наредил да напусне веднага и да остави
ключовете си за помещението, в което работи и повече да не се връща на работа. Поддържа
се, че именно това е сторила и ищцата, като е събрала личните си вещи и е напуснала офиса,
оставяйки ключовете за него на бюрото си. Подчертава се, че н 01.10.2024г ищцата се
свързва по телефона с работодателя, като го информира, че е съгласна да прекратят
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като помолила да бъде уведомена кога да
се яви да подпише документите, тъй като достъпът до офисът и бил ограничен. Сочи се, че
въпреки така постигнатата уговорка последващо обаждане от представител на работодателя
не последвало, а ищцата получила на 03.10.2024г обаждане от куриер, който я уведомил, че
има пратка за получаване на адреса, на който живее, но тъй като не била в дома си, поела
ангажимент в следващите дни да получи пратката в офис куриера. На 04.10.2024г. ищцата
твърди, че е получила имейл със сканиран екземпляр от заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, за това че не се е явила на работа в офиса на „.“
ООД два поредни дни. Изрично се оспорва, че изпращането на имейл не представлявало
надлежно връчване на заповедта. В имейла било посочено, че заповедта ще бъде изпратена
на ищцата по куриер, като на фактически се твърди, че на 09.10.2024г. ищцата е получила
писмо с искане на обяснения от 03.10.2024г и заповед за прекратяване на трудово
правоотношение от 04.10.2024г. и заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ също от 04.10.2024г. Изтъква се, че в деня, в който са получени процесните
документи, ищцата е изпратила по имейл на работодателя исканите от нея обяснения, като
същите са изпратени и по имейл. С оглед изложеното се подчертава, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на 09.10.2024г. и именно от тази
дата следва да се счита прекратено същото. Излагат се аргументи за незаконосъобразност на
наложеното наказание в насока, че не е спазена процедурата по искане на обяснения по чл.
193 КТ, тъй като писмото за искане на обяснения е получено на 09.10.2024г, а наказанието е
наложено със заповед от 04.10.2024г. Подчертава се, че заповедта за налагане на наказанието
и за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена само 1 ден след като е било
изпратено по куриер искането за получаване на обяснения. Поддържа се, че на ищцата не и е
предоставен подходящ срок за даване на обяснения на работодателя. Сочи се, че ищцата не е
извършила описаното в заповедта нарушение, а именно неявяване на работа без основателна
причина, тъй като в действителност достъпът до работното и място е бил ограничен,
доколкото е предала ключовете си за него, т.е твърди наличие на недопускане до работа. В
исковата молба се навеждат твърдения и за проявено недобросъвестно упражняване на
право на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата нарушавайки чл. 8, ал. 1 КТ,
доколкото е съществувало уговорка между страните за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Твърди се наличие и на нарушение на чл. 189, ал. 1
КТ, тъй като не била извършена преценка на извършеното нарушение. Поддържа се, че с
2
оглед незаконното прекратяване на трудовото и правоотношение, ищцата е останала без
работа в периода от 10.10.2024г. до 10.11.2024г. Претендира се присъждането на сторените
по делото разноски.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита
същите за неоснователни. От името на ответника се признава, че страните са били обвързани
с трудов договор от 05.03.2021г., по силата на който ищцата е заемала длъжност 2 „.“, както
и че към момента на прекратяване на трудовото и правоотношение трудовото и
възнаграждение е било в размер на 2000 лева. Сочи се, че изготвеният проект на
споразумение за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие не е било
подписано от никоя от страните, поради което не е породило и своето действие. Предвид
това се изтъква, че към 01.10.2024г. ищцата все още е била служител на ответното
дружество, поради което е следвало да изпълнява служебните си задължения, доколкото
воденето на преговори за прекратяване на трудовото правоотношение не изключвало
задължението на ищцата да полага труд. Ответникът не оспорва, че на 01.10.2024г са водени
разговори с ищцата относно прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, но и относно неявяването и на работа. Изтъква се, че ищцата изрично е заявила, че
няма да се явява на работа както на 01.10.2024г, така и в следващите дни без да посочи
основателна причина. Сочи се, че именно това неявяване на работа в рамките на два работни
дни без наличие на основателна причина е довело до предприемане на действие по реда на
чл. 188 КТ, като това нарушение е било прието за достатъчно тежко за иницииране на
процедура по дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал.1, т. 2 КТ. Подчертава се,
че съобразно законовите изисквания ответникът е отправил искане до ищцата за обяснения
по реда на чл. 193 КТ, като поканата била изпратена още на 02.10.2024г чрез куриер, но не
била получена своевременно по вина на самата ищцата, която вместо да се яви да получи
пратката още на 03.10.2024г отишла едва на 09.10.2024г. Твърди се, че ищцата е имала
достатъчно време да депозира обясненията си, като е можела още на 04.10.2024г да получи
поканата по чл. 193 КТ и да се яви пред работодателя и да даде обяснения, но не го е
сторила. Предвид изложеното се застъпва становището, че в случая е налице хипотезата на
чл. 193, ал. 3 КТ, а именно злоупотреба с права от страна на служителя и същата не е била
изслушана по своя вина. Във връзка с приложението на чл. 193, ал. 3 КТ е цитирана и
практика на ВКС. Изтъква се и, че на ищцата не е бил ограничаван достъпа до работното и
място, а предаването на ключовете представлявало предпазна мярка да не се изнесат
документи от дружеството. Подчертава се, че сградата не е била заключена, нито някой
служител и е попречил да влезе, а останалите служители на ответника също не разполагали
с ключове за офиса. Сочи се, че неоснователен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. По така
изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните в настоящото производство не спорят, че между ищцата и ответника
3
съществува валидно трудово правоотношение и че ищцата заема длъжността „.“ в „.“ ООД.
Това обстоятелство се потвърждава от приетия по делото трудов договор № .г., изменен с
допълнително споразумение от 29.03.2024г. сключени между ищцата П. и ответника. В чл. 3
от трудовия договор е предвидено, че основното месечно трудово възнаграждение на
ищцата е 900 лева, като размерът на възнаграждението е бил изменен с подписването на
допълнително споразумение от 29.03.2024г. на 2000 лева.
Между страните не се спори, че са водени преговори за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата по взаимно съгласие, като в тази насока от името на ответника в
отговора на исковата молба се признава, че тези преговори са приключили единствено с
изготвяне на проект за споразумение. Изявление, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК
като признание. Това изявление се подкрепя от представената по делото и неподписана от
нито една от страните молба от 30.09.2024г, в който е посочено, че е адресирана до
управителя на ответното дружество и че изхожда от ищцата, с която молба е направено
изявление за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по реда на чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.10.2024г. Във връзка с това е представена и неподписана от
работодателя, но с наличен печат на дружеството, заповед № .г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата именно на основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ.
Като доказателство по делото е прието и електронно изявление от 09.10.2024г. на ., от
което е видно, че А. П. на 09.10.2024г. е предадена пратка № . от 02.10.2024г с подател „.“
ООД. Към пратката страните не спорят, че е било приложено писмо за изискване на
обяснения. Във връзка с това по делото е представено писмо с изх.№ 046/03.10.2024г., с
което управителят на „.“ ООД е поканил ищцата П. да заповяда в описа на дружеството в
работно време и да даде писмени обяснения, защо на 01.10.2024г и на 02.10.2024г не се е
явила на работното си място.
Видно от представеното по делото извлечение от имейл кореспонденция още на
09.10.2024г, датата на получаване на искането за обяснения, от ищцата е изпратено писмено
обяснение, в което е посочено, че след проведен с работодателя разговор на 30.09.2024г. на
ищцата е предложено прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и
дори и е връчена заповед № .г с посочено основание за прекратяване на трудовото
правоотношение чл. 325, ал. 1, т.1 КТ. Сочи се, че е последвал отказ на ищцата да подпише
на момента заповедта и е била отправена молба за предоставяне на време за да вземе
решение. В резултатна това в обясненията се подчертава, че управителят на дружеството е
наредил на ищцата да си събере багажа, да остави ключовете си и да напусне офиса.
Ищцата в обясненията си заявява, че е провела разговор с управителя на ответното
дружество на 01.10.2024г., в който е изразила съгласие да подпише всички документи за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и е отправила молба да
получи обаждане, когато документите са готови, за да се яви да ги подпише. Приложена е и
товарителница, от който е видно, че на 09.10.2024г. ищцата е изпратила по куриер на . и
писмените си обяснения.
По делото е представено като доказателство писмо от ., от което е видно, че така
4
изпратените писмени обяснения на ищцата по куриер до ответника не са получени, от
ответника, който е бил уведомен по телефона за пратката, но не се е явил да я получи. В
писмото е посочено и че са извършвани посещения на място, но получателят не е бил
открит.
Като доказателство по делото е приет и имейл изпратено от името на ответника от
04.10.2024г. от 16.34 часа до ищцата, към който е приложена и заповед за налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно заповед №.г, издадена от .. –
управител на дружеството, след проверка било установено, че А. П. не се е явила на работа
в офиса на дружеството в продължение на два последователни дни, а именно на 01.10.2024г
и на 02.10.2024г, за което имало съставен протокол със свидетели от 02.10.2024г. В
заповедта е посочено, че поради това на 03.10.2024г на П. с пратка . чрез . е поканена да даде
обяснения. Подчертава се, че с това си поведение ищцата е нарушила трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“ и се прекратява трудовото и правоотношение считано от 04.10.2024г.
Приета като доказателство по делото е и заповед № .г., издадена от работодателя,
съгласно която на основание заповед за налагане на дисциплинарно наказание се прекратява
трудовото правоотношение на ищцата без предизвестие, смитано от 04.10.2024г. Съгласно
електронно изявление от 09.10.2024г. заповедта е била връчена на ищцата на 09.10.2024г.
Ответникът е представил като доказателство и фиш . за м.юли 2024,за който се сочи че е
последния пълен отработен месец от ищцата, преди прекратяване на трудовото
правоотношение, което обстоятелство не се оспорва от ищцата. Съгласно представения фиш
основната заплата на ищцата е 2000 лева и са начислени 12 лева допълнително трудово
възнаграждение „Клас“.
Приет като доказателство по делото е и протокол № .., съгласно който при извършена
проверка на 16.12.2024г и на 19.12.2024г от представители на .а, е констатирано нарушение,
а именно незаплащане на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ на А. П.. Във връзка с така
направената констатация е представено преводно нареждане от което е видно, че на ищцата
е заплатена сума в размер на 4024 лева с посочено основание за плащане обезщетение по чл.
222, ал.3 КТ, вр. с чл. 228., ал. 3 КТ.
Разпитани по делото са двама свидетели на ищцата, а именно ..
Съгласно показанията на свидетелката Р., двете с ищцата са били служители в ответното
дружество и са споделяли общ кабинет заедно с още едни служител .. Свидетелката посочва,
че е работила при ответника до 01.10.2024г., като на 30.09.2024г е била на работа и следобед
между 15-16 часа са извикали ищцата по телефона да се яви г-н Т. Р. посочва, че след
разговора ищцата се е върнала видимо разстроена и когато я е попитала какво е станало, П. е
написала във ., че от следващия ден няма да е на работа и на въпрос дали са я уволнили,
ищцата е отговорила „да“. След това ищцата започнала да си събира нещата. Свидетелката
посочва, че след като от другия служител . излязъл ищцата разказала на Р., че са я уволнили
5
и са и казали да си събира нещата и да си тръгва. Свидетелката си спомня, че докато ищцата
си събирала нещата в кабинета дошъл г-н Т. който казал на П. по-бързо да си приготвя
нещата, да си остави ключовете за офиса и да не се връща, докато не я повикат. Р. посочва, че
пред нея ищцата е оставила ключа за офиса на бюрото си. Свидетелката подчертава, че
доколкото и е известно всички служители в офиса имат ключове и ако някой няма ключ,
трябва да позвъни и съответно някой да отиде и да му отвори вратата.
Свидетелката . заявява пред съда, че е дългогодишна приятелка на ищцата и че от П.
знаела, че на 30.09.2024г са я освободили от работа, като са я карали да подпише заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Спомня си, че на
01.10.2024г. ищцата и се обадила да се срещнат, защото била много разстроена. .
свидетелства, че пред нея ищцата е звъннала на г-н Т.на високоговорител и е казала, че е
съгласна да се прекрати трудовото правоотношение, но само моли в заповедта да се впишат
дължимите и суми, при което г-н Т.отговорил „Да, добре, когато сме готови, ще ви се
обадим.“
По делото е изслушан и един свидетел на ответника – . ., който посочва, че от 2004г е
служител на ответното дружество и е племенник на управителя на дружеството – г-н Т.
Същият заявява, че знае, че е воден разговор с ищцата за прекратяването на трудовото и
правоотношение по взаимно съгласие и управителят я помолил да си предаде ключовете от
офиса. Свидетелят подчертава, че не е пречка служителите, които нямат ключ, да идват на
работа. . си спомня, че ищцата след разговора с г-н Т.е останала докрая на работния ден, но
на следващия ден не се е явила на работа. Свидетелят подчертава, че не е присъствал на
разговора между ищцата и г-н Т. а знае за него от самия Т. Посочва, че след разговора с
Т.ищцата се е върнала в кабината, в който работели заедно той и още една служителка – ., и
била мълчалива. Заявява и, че в негово присъствие в този ден Т.не е идвал в кабинета, като
не е присъствал и, когато ищцата е предала ключовете от офиса.
Съдът кредитира така дадените показания, като прецени същите по реда на чл. 172 ГПК
съобразявайки обстоятелството, че свидетелят . е служители на ответника и племенник на
управителя на дружеството. Въпреки това настоящият състав счита, че не е налице
основание показанията му да не бъдат кредитирани изцяло, доколкото заявеното от него
съответства и на представените по делото доказателства, както и на заявеното от
свидетелката ..
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите на ищцата, доколкото същите
пряко са възприели случващото се и не се явяват пряко заинтересовани от изхода на спора.
Показанията им са последователни, логични и непротиворечиви, като се допълват и
съответстват на заявеното и от свидетеля ..
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ:
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
6
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя неформални изисквания към процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове, като тежестта на доказване относно спазването
на тези изисквания е за работодателя. Съдът се произнася само по въведените от ищеца с
исковата молба доводи за незаконност на уволнението, тъй като няма задължение да следи
служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му
упражняване.
Безспорно в отношенията между страните е, че помежду им е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед от
04.10.2024г., връчена на ищеца на 09.10.2024г. Ищецът не оспорва, че заповедта е издадена
от компетентен орган, в писмена форма и в установените от закона преклузивни срокове.
Спорът по делото е концентриран върху въпросите дали е налице виновно неизпълнение
на трудовите задължения от страна на ищцата П. и дали от същата са поискани обяснения
преди налагане на дисциплинарното уволнение.
Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана със заповед № 1/01.10.2024 г. на
управителя на „.” ООД, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това,
че ищцата П. не се явила на работа в продължение на два последователни работни дни, а
именно 01.10.2024г и 02.10.2024т. Неявяването на работа по дефиниция е отсъствие на
работника или служителя от работа през целия работен ден или неизпълнение на поставена
задача, която му е възложена, следствие неговото отсъствие от мястото, на което тази задача
е следвало да бъде изпълнена. Обстоятелството, че ищцата не се е явила на работа на така
посочените дни не се оспорва от нея, като се установява и от показанията на свидетелите . и
.. Спорен обаче е въпросът дали е била налице уважителна причина за неявяването и на
работа и в частност дали работодателят не е препятствал явяването и на работното място.
Във връзка с това съдът при анализ на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност приема следното:
Съгласно показанията на свидетелката . Р. управителят на ответното дружество е казал на
ищцата да остави ключовете си от офиса още на 30.09.2024г, като именно пред свидетелката
П. е извадила ключа и го е оставила на бюрото. Обстоятелството, че от управителя на „.”
ООД е указано ключовете да бъдат оставени от ищеца още на 30.09.2024г и те са предадени
от нея не се оспорва и от самия ответник, който в отговора на исковата молба изрично
посочва, че ищцата е предала ключовете от офиса като предпазна мярка с цел
предотвратяване на злоупотреба с фирмени документи извън работно време. Това изявление
в отговора на исковата молба съдът цени като признание на неизгоден факт по реда на чл.
175 ГПК, което изявление в съвкупност с показанията на свидетелката Р. безспорно
установяват по делото, че работодателят е изискал от ищцата да предаде ключовете за
работното си място, което тя е сторила. Това обстоятелство само по себе си по принцип не
би представлявало наличие на основателна причина за неявяването на ищцата на работа,
7
доколкото както е посочено и от свидетеля ., а и от свидетеля Р., служители, които не
разполагат с ключове, също могат да влязат в офиса, като поискат от някой от другите
служители да им отвори.
Въпреки това съдът намира, че по делото е доказано от ищцата при условията на пълно и
главно доказване, че за нея е била налице уважителна причина за неявяването и, доколкото
съгласно показанията на свидетелката Р. управителят на ответното дружество не само е
разпоредил на ищцата да върне ключовете си за офиса, но и изрично й е забранил да се
връща на работното място, докато не я повикат. Съдът намира, че показанията на
свидетелката Р. в тази част да следва изцяло да бъдат кредитирани, доколкото същите не се
опровергават от показанията на свидетеля .о, който заявява, че управителят не е идвал в
кабинета им на 30.09.2024г в негово присъствие. Предвид това именно свидетелката Р.
посочва, че управителят е дошъл в кабинета им в момент, в който свидетелят . не е бил там.
Същевременно от ответника не се оспорва обстоятелството, че между страните са водени
разговори за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, доколкото в
отговора на исковата молба ответникът заявява, че се е достигнало само до изготвяне на
проект на споразумение за прекратяване. Ето защо настоящият състав приема, че по делото е
категорично установено, че управителят на ответника, който изпълнява функциите на
работодател изрично е наредил на ищцата П. да не се връща на работа преди да бъде
повикана. Подобна забрана за явяване на работа в контекста на изрично, макар и устно,
изявление от страна на работодателя за прекратяване на трудовите правоотношения по
взаимно съгласие между страните, несъмнено се възприема от служителя като отстраняване
от работното му място по разпореждане на работодателя и това е обусловило поведението
на ищцата П. да не бъде в офиса през процесния период. Следователно за нея е била налице
уважителна причина да не се яви на работа на 01.10.2024г. Нещо повече подобна забрана за
идване на работа наподобява именно недопускане до работа по смисъла на чл. 213 КТ, в
какъвто смисъл е и решение .974/14.12.2000г на ВКС на III г.о, определение .84/21.06.2011г.
по гр.д..736/2010г на ВКС, III г.о., определение № 290/19.04.2020г по гр.д.№ 4009/2019г. на
ВКС, IV г.о
По делото не са ангажирани доказателства от ответника, че същият е повикал ищцата на
01.10.2024г. да се яви на работа, въпреки проведения между нея и управителя на
дружеството разговори. Напротив, съгласно показанията на свидетелката . на ищцата при
разговора на 01.10.2024г с управителя „.” ООД отново и е било заявено, че ще получи
обаждане кога да се яви на работното си място. Предвид това за ищцата не е съществувало
основание да се яви на работа и на 02.10.2024г. с оглед изричната забрана на управителя на
дружеството да се връща същата на работа преди да бъде изрично повикана.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че в случая не е налице виновно
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което да ангажира
дисциплинарната му отговорност. Само на това основание се налага уважаване на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Въпреки това за пълнота на изложението Софийски районен съд
намира, че следва да бъдат изложени аргументи и по отношение на възражението на ищцата
8
досежно спазването на процедурата по чл. 193 КТ за налагане на дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагането на
дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. Същевременно законодателят не е предвидел точна процедура, по която да се
осъществи искането на обяснения.При невъзможност поканата за обяснения да бъде връчена
на работника, работодателят може да му я изпрати с препоръчано писмо с обратна разписка.
Редовно е и всяко друго връчване, в това число и чрез нотариална покана, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в глава шеста, раздел първи на ГПК, както и съобразно
специалния закон – закона за пощенските услуги./в този смисъл решение № 96/22.07.2019г
по гр.д. № 2116/2018г. ВКС III г.о./.
В настоящата хипотеза, тъй като ищцата не се е явявала на работа работодателят изцяло
законосъобразно е изпратил искането за даване на обяснения до ищцата чрез куриер. Следва
да се отбележи, че в случая работодателят е изпратил искането за даване на обяснения за
неявяването на ищцата на работа, видно от представената справка за пратката, още на
02.10.2024г., т.е още преди да е налице изтичане на пълни два работни дни, в които ищцата
да не е била на работното си място. За пратката съгласно представените доказателства, а и
съобразно изрично направеното признание от ищцата, същата е разбрала на 03.10.2024г.,
като не била уведомена за съдържанието и. Следователно в случая не е налице отказ от
страна на ищцата да получи пратката, а напротив ищцата е заявила готовност да се яви и да
я получи. Между страните не се спори и, че пратката с изявлението на ответника за искане
на обяснения е била получена от ищцата на 09.10.2024г., а към тази датата, т.е преди да е
получил обяснения от служителя си, ответника вече е издал процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение от 04.10.2024г.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че в случая с оглед неявяването на
ищцата да получи пратката на 03.10.2024г, е налице хипотезата на чл. 193, ал.3 КТ.Съгласно
чл. 193, ал. 3 КТ липсата на обяснения не е основание за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание в случаите, в които обясненията на служителя не са били
изслушани или дадени по негова вина. Обясненията на работника не са били изслушани или
дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за
дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините
за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл. 193, ал. 3 КТ е приложим и във всички
случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника,
в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на
работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за
даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на
работодателя с искане за обяснения да достигне до него. В този смисъл е и трайната съдебна
практика, обективирана в решение № 226/22.05.2012г по гр.д.№ 917/2011г на ВКС, IV г.о.,
решение № 254/27.07.2015г по гр.д. № 507/2015г на ВКС, IV г.о., решение № 29/03.05.2022г
по гр.д. .97..2021г на ВКС, III г.о.
В случая съдът намира, че ответникът не е бил поставен в невъзможност да поиска
9
обяснения, поради наличие на виновно поведение на ищцата. Такова би било поведението и
ако същата изобщо не се яви да получи пратката с искането на работодателя или ако същата
беше отказала изрично да го получи. За да е налице тази хипотеза работодателят е трябвало
да изчака, за да се върне изпратената от него пратка като неполучена или върната поради
отказ на получателя да я приеме и едва тогава при съобразяване на чл. 193, ал. 3 КТ да
издаде заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Напротив в настоящата
хипотеза ищцата не е отказала да получи изпратената от ответника пратка, а изрично е
заявила, че ще отиде да я получи в следващите дни и в действително я е получила на
09.10.2024г., т.е пратката е получена в рамките на няколко дни.
Следва да се отбележи, че дори и да беше получена на следващия ден, то за ищцата
отново нямаше да е налице обективна възможно да предостави навреме обяснения пред
работодателя си, който още на 04.10.2024г, т.е един ден след изпращане на искането си до
ищцата за обяснения, е издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Ето защо настоящият състав приема, че е налице още едно основание за уважаване на
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т 1 КТ, а именно нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ.
По осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ :
По допустимостта на иска:
С оглед релевираното възражение от ответника в съдебно заседание за недопустимост на
направеното от ищеца искане за изменение на исковата претенция по основание и размер, а
именно чрез добавяне на още на сумата от 10 800 лева, обезщетение за оставане без работа
за периода от 29.11.2024г до 10.04.2025г.
В действителност съгласно чл. 214 ГПК ищецът може да измени основанието на своя
иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Ищецът може, без да
изменя основанието, да измени своето искане, както и да премине от осъдителен към
установителен иск и обратно, но не може да изменя едновременно основанието и петитума
на иска, т.е едновременното изменение на основание и петитум на иска е недопустимо. В
производството по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обаче това правило се прилага само в случаите,
когато изменението засяга период преди завеждане на исковата молба. Когато
претенцията за увеличение размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 кт, вр. с чл. 225, ал. 1
КТ е за период след предявяването му, изменението е допустимо, тъй като
шестмесечният период след уволнението, подлежащ на обезщетяване по чл. 225, ал. 1 КТ
изтича винаги след двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска за
отмяна на уволнението. В този смисъл решение № 83/11.04.2018г. по гр.д. .667/2017г. на
ВКС , IV г.о, решене № 215/08.07.2010г. по гр.д..66/2009г на ВКС, IV г.о.
Ето защо в случая е допустимо и извършеното увеличение на исковата претенция.
По съществото на правния спор:
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от 6 месеца.
10
Следователно основателността на иска изисква оставане без работа на работника за
съответния период, което е в причинна връзка с незаконното уволнение, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
Посочените предпоставки са налице. От извършената в съдебно заседание на 04.02.2025г
констатация по представена трудова книжка, се установява, че ищцата П. е останала без
работа до датата на извършената констатация.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
ищцата получава пенсия и поради това не и се дължи заплащане на обезщетение. На първо
място, това възражение е релевирано за първи път едва в открито съдебно заседание, но за
пълнота на изложението следва да се посочи, че пенсията е плащане по осигурително
правоотношение и поради това получаването й не е факт с правно значение спрямо
основателността и размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. В този смисъл е и
константната практика на обективирана в решене № 98/04.04.2000г по гр.д..283/1999г на
ВКС III г.о., решение № 542/09.06.2009г по гр.д.№ 256/2009г на ВКС, IV г.о.,определение №
456/01.02.2024г. по гр.д.№2160/2023г на ВКС, III г.о., определение № 649/01.08.2019г. по
гр.д. № 4683/2018г на ВКС, IV г.о
Представеното доказателство за извършено плащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ
е ирелевантно за правния спор, доколкото от ответника не са релевирани възражения във
връзка с плащането на подобни суми, нито под формата на възражение за прихващане, нито
по друг начин.
С оглед изложеното на основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателят в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това уволнение,
но за не повече от 6 месеца. Ищцата както беше посочено по-горе претендира обезщетение
за периода от 10.10.2024г до 10.11.2024г и за период от 29.11.2024г до 10.04.2025г.
Доколкото към датата на приключване на съдебното дирене и устните състезания пред
първата инстанция /04.02.2025г./ не е изтекъл пълния претендиран от ищеца период, то по
аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК като в хода на производството се установи,
че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на 09.10.2024г, на
която дата на ищцата е била връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение, от което следва, че
предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен и следва да бъде
уважен за периода от 10.10.2024 г. до 10.11.2024 г. и за периода от 29.11.2024г до 04.02.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ размера на обезщетение при незаконно
уволнение се равнява на брутното трудово възнаграждение, като в настоящия случая между
страните не се спори, че основното трудово възнаграждение на ищцата е 2000 лева, което
обстоятелство се установява и от приетия по делото фиш за заплата за месец юли 2024г.
Следва да се отбележи, че ищцата не претендира суми за допълнителното трудово
възнаграждение. Ето защо искът за периода от 10.10.2024 г. до 10.11.2024 г. е основателен за
11
сумата от 2000 лева, а искът за периода от 29.11.2024г до 04.02.2025г е основателен за
сумата от 4 400 лева, като за разликата над 4 400 лева до пълния предявен размер от 10 800
лева за период от 05.02.2025г до 10.04.2025г.
С молба от 14.01.2025г е направено и искане за присъждане на законна лихва върху
главницата от 2000 лева и върху главницата от 10 800 лева, което искане по аргумент от
чл.214, ал. 2 ГПК не представлява изменение на иска, а следва да бъде разгледано.
По искането за допускане на предварително изпълнение:
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за
работа.
От буквалното тълкуване на горепосочената разпоредба се налага извод, че съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа, дори и без да е сезиран с такова искане от страна в
производството.
Предвид горното, съдът намира, че следва да допусне предварително изпълнение на
настоящото решение, в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3,
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 10.10.2024 г. до 10.11.2024
г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 28.11.2024г. /датата на
предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане и за сумата от 4 400
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 29.11.2024г до 04.02.2025г., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 14.01.2025г. /датата на релевиране на искането за изменение/ до
окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца
А. П., която е направила искане за присъждане на заплатено от нея адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лева. При съобразяване на разяснения дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящия
случай съдът приема, че са представени доказателства за извършеното плащане на
посочената сума, доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение в размер на 2500 лева и с направено отбелязване, че сумата е
платена в брой. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което се явява неоснователно. С оглед предвидения минимум в чл.7, ал.1, т. 1 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за искове за отмяна на незаконна
уволнение и за възстановяване на работа минималният размер на адвокатското
възнаграждение е по-малко от размер на минималната месечна работна заплата за страната
към момента на сключване на договора, която по настоящем е 933 лева. От ищцата обаче е
предявен и иск за заплащане на парично обезщетение, поради което следва да намери
12
приложение и чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата с предвидено минимално възнаграждение за
предявен иск в размер на 12800 лева – 1552 лева. Следователно минималният размер на
възнаграждението за исковети по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ се равнява на 2485 лева.
Предвид това претендираният размер от 2500 лева, т.е с 15 лева над определения минимум
не се явява прекомерен. Ето защо в полза на ищцата следва да бъдат присъдени и сторените
от нея разноски в размер на 2500 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
дължимата държавна такса в общ размер за двата предявени иска - 592 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А. А. П., ЕГН
**********, извършено със заповед № .г. на управителя на „.“ ООД за налагане на основание
чл. 188, т. 3 КТ, вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ дисциплинарно наказание „уволнение“ и със
заповед № .г. на управителя на „.“ ООД за прекратяване на трудово правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „.“ № 2, да
заплати на А. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „.“ № ., на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сума в размер на от 2000 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 10.10.2024 г. до 10.11.2024
г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 28.11.2024г. до
окончателното й изплащане и за сумата от 4 400 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 29.11.2024г до 04.02.2025г.,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 14.01.2025г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 400 лева до пълния
размер от 10 800 лева за периода от 05.02.2025г. до 10.04.2025г.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „.“ № 2,
да заплати на А. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „.“ № ., на основание чл.78, ал.1
ГПК сума в размер на 2500 лева, представляващи сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА .“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „.“ № 2, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 592 лева
държавна такса за уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта за присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, а именно за сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 10.10.2024 г. до 10.11.2024 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.11.2024г. /датата на предявяване на исковата молба в
съда/ до окончателното й изплащане и за сумата от 4 400 лева, представляваща обезщетение
13
за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 29.11.2024г до
04.02.2025г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 14.01.2025г.
/датата на релевиране на искането за изменение/ до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
обявяването му на 18.02.2025 г.
Решението, в частта, с която е допуснато предварително изпълнение има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14