Р Е Ш Е Н И Е
№262
гр. Хасково, 10.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на тринадесети януари,
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
При
секретаря Г. Тенева и в присъствието на прокурор Евгения Стефанова от Окръжна прокуратура
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №688 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „Р.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. С., подадена чрез пълномощник адв. Г.,
срещу Ревизионен акт № Р-16002621006322-091-001/18.04.2022г., издаден от И. К.
К. – началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Д. Х. Г. - И. – главен инспектор по приходите в
ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 264 от 23.06.2022г. на директора
на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив,
относно допълнително установен данък върху добавената стойност дължим от
дружеството по ЗДДС за периода от 01.09.2021г. до 30.09.2021г., в размер на
176 024.70 лева главница и лихви в размер на 6 624.79 лева.
Оспорващият намира РА за нищожен, необоснован
и неправилен, издаден в противоречие с процесуалните и материални правила, все
пороци водещи до неговата отмяна. Сочи, че органите по приходите неправилно приели,
че не се установявало декларираната ВОД, с получател полското дружество
Берилиус с ДДС номер PL9691642733,
по фактура с №**********/06.09.2021г. да е реално осъществена. Единственият
аргумент на ревизиращия екип, обосноваващ този извод, бил направен въз основа
на направена справка в АПИ за движението на товарната композиция, вписана в
ЧМР: влекач Е3366КТ и полуремарке с рег. № Е9669ЕА, от датата на товарене на
стоката 10.08.2021г. до 01.09.2021г. – датата на разтоварване на стаката в *, *. Ревизиращият екип не съобразил
обстоятелството, че дружеството е продавач и споразумението между страните по
продажбата било, че правото на собственост се прехвърляло с предаването на
стоката на превозвача и че за превоза отговарял купувача. В тази връзка сочи,
че правото върху машината било прехвърлено на датата на предаването и на
превозвача – 10.08.2021г. Превозът бил организиран и заплатен от купувача и от
датата на натоварване на машината, последният е можел както да се разпорежда
със собствеността и, така и да дава нареждания на превозвача за крайната точка
на доставка, респ. промяна на тази крайна точка на разтоварване, както и за
смяна на превозвача. Това били обстоятелства, които стояли извън сферата на
търговските отношения на дружеството с купувача на стоката. Поради изложените
съображения се иска отмяна на РА и потвърждаващото го решение на директора на
дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив. Претендират се разноски по делото.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени от процесуалния
представител на жалбоподателя в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – директор дирекция
"ОДОП" - Пловдив, чрез процесуалния представител юрк.Г., счита същата
за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й, по съображения,
изложени в представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита жалбата за неоснователна.
От фактическа страна се установява следното:
Производството по оспорвания РА е започнало
въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р – 16002621006322-020-001/09.11.2021г.,
изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизии (ЗИЗВР) №
Р-16002621006322-020-002/09.02.2022г.,
издадени от И. К. К. – началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, като на
основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е възложено
извършването на ревизия на „Р.“ЕООД.
След завършване на ревизията и в 14-дневния
срок по чл.117, ал.1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в
Ревизионен доклад (РД) № Р-16002621006322-092-001/22.03.2022г.
(л.9-17), връчен електронно на данъчно задълженото лице на 22.03.2022г.
(л.28-29).
От ревизираното дружество на 04.04.2022г. е
подадено възражение против изготвения РД, като към същото са приложени и
писмени доказателства.
След преценка на постъпилото възражение и извършените
при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на направените
изводи и основания за тях, органа възложил ревизията и ръководителя на
ревизията са приключили ревизията с издаването на Ревизионен акт №
16002621006322-091-001/18.04.2022г. Актът е връчен на 18.04.2022г., видно от
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.7). С
решение № 264 от 23.06.2022г. директорът на дирекция "ОДОП" – Пловдив
е потвърдил издадения РА.
С оспорения ревизионен акт на дружеството са
установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.09.2021г. до
30.09.2021г. в размер главница 176 024.70 лева и лихви 6624.79 лева.
Констатирано е, че ревизираният субект
извършва дейност: „машиностроителна и металообработваща промишленост -
производство на машини за тютюневата промишленост“ в собствен производствен цех
в ***.
За ревизирания период е дружеството е декларирало в дневника за продажби и в
справката- декларация по ЗДДС извършена вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки
по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, която се облага с нулева ставка на
основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, с данъчна основа 880 123,50 лв. /450 000 евро/
към клиент от Полша „BERYLIUM SPOLKA Z OGRANICZONA
ODPOWIEDZIALNOSCIA“ - PL9691642733
/невалиден ДДС номер - след 16.10.2021 г./. Доставката е документирана с
фактура № **********/06.09.2021 г. и предмет - машина /поточна линия с резервни
части/ за тютюневата промишленост. ВОД е отразена в кл. 15 „Данъчна основа на
ВОД на стоки“ в подадената справка-декларация (СД) по ЗДДС, съгласно
разпоредбите на чл. 125, ал. 2 от
ЗДДС и в кл. 3 на VIES-декларацията с един месец
закъснение. За доказване на вътреобщностната доставка ревизираното лице,
съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, в хода на ревизията представило следните
документи: Фактура, в която е вписан идентификационният номер за целите на ДДС
на получателя по доставката в друга държава членка - Полша; ЧМР /транспортен
документ - международна товарителница/ за извършен транспорт от „Р. Т.“ ООД;
Потвърждение за получаване на стоката на територията на друга държава членка –
Италия.
От представените документи органите по
приходите установили, че транспортът е за сметка на клиента и е организиран от
него. В приложения транспортен документ /ЧМР/ не е била вписана фактурата,
издадена на полския клиент. В кл. 24 за място и дата на получаване липсвали
данни. Положен бил само печат на полското дружество. Транспортното средство,
според товарителницата, представлявало товарна композиция влекач с peг.*** и
полуремарке с peг. *** с
превозвач „Р. Т.“ ООД. От потвърждението било видно, че стоката следвало да
бъде получена в И. /*, */ на 01.09.2021
г.
от лицето В. Л. И., за което не била посочена длъжност,
нито в качеството си на какъв същият подписва от името на полския клиент.
За изясняване на спорните обстоятелства от
органите по приходите било изпратено искане до Агенция пътна инфраструктура
(АПИ) с цел да бъдат предоставени всички записи от регистър „Събиране на данни
за автомобилния трафик в Република Б.“, получени от автоматични устройства за
записване на пътния трафик и от автоматичните преброителни пунктове и
стационарните и мобилни контролни точки на Националното ТОЛ управление,
стопанисвани от АПИ, за маршрутите на движение на товарна композиция влекач с peг. *** и
полуремарке с peг. ***
/посочена в потвърждението за получаване на стоката и в ЧМР / за периода
01.08.2021г. - 30.09.2021г . От полученият отговор се установявало, че за
посочения период това МПС не било засечено да се движи на територията на
области Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, въпреки че според ЧМР
стоката била натоварена в гр. Хасково. Обобщили, че съгласно представеното от
ревизираното лице потвърждение стоката била получена в* на 01.09.2021 г., но по информация на
АПИ влекачът на товарната композиция на 01.09.2021 г, бил засечен на
територията на Б. — София, Перник, Кюстендил и Благоевград.
По отношение на плащанията са установили, че
фактурата била разплатена от клиента с 6 бр. вноски. Сумите са постъпили по банкова
сметка *** /в „Юробанк Б.“ АД/, с титуляр ревизираното лице.
След анализ на събраните доказателства
органите по приходите констатирали, че не са налице доказателства,
удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки към „BERYLTUM
SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCLA“ - Полша. Аргументите на
ревизиращия екип са, че видно от получената информация от АПИ, посоченото в
товарителницата транспортно средство е било на територията на страната в
периода, за който се твърди, че стоката е била доставена в Италия. В
товарителницата не била вписана издадената фактура, въпреки че това било
задължително при превоз на стоки извън територията на страната. Наред с това,
от една страна в представеното потвърждение датата на получаване е 01.09.2021
г., а издадената фактура била с дата 06.09.2021 г., от друга страна
ревизираното лице сочело, че условията на доставка са FOB
-
Хасково /т.е. продавачът нямал ангажимент към стоката за следващ момент/, но за
дата на товарене била вписана 10.08.2021 г. Направен е извод, че липсва
последователност и обвръзка между представените документи и датата на данъчното
събитие, както и доказателства за това, че транспортното средство е напускало
територията на страната в периода от 10.08.2021 г. /сочена за дата на товарене/
до 01.09.2021 г. /сочена за дата на получаване/.
Въз основа на това органите по приходите са
приели, че за декларираната ВОД от „Р.“ ЕООД към „BERYL1UM
SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA“ - Полша не са изпълнени
всички условия на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. За данъчното третиране на въпросната
доставка е установено, че следва да се приложи общият ред за облагане на
доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната. Приложена е
ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 20 %. Размерът на данъка е определен по реда на
чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, във връзка с чл.
82, ал. 1 от с.з. е начислен допълнително ДДС в размер на 176 024,70 лв., за
данъчен период м.09.2021 г, върху данъчна основа от 880 123,50 лв. Отчетено е,
че за този данъчен период ревизираното лице е декларирало ДДС за възстановяване
в размер на 47 813,17 лв. Предвид констатираното, органите по приходите приели,
че „Р.“ ЕООД следва да внесе ефективно ДДС в размер на 128 211,53 лв., ведно с
прилежащи лихви, начислени на основание чл. 175 от ДОПК, в размер на 5 663,13
лв. /изчислени към датата на РД/.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е
възприел мотивите на ревизиращия екип, като подробно е изложил нормативната
уредба, уреждаща този вид отношения. Прието е за безспорно, че в хода на
ревизионното производство, не са представени и събрани доказателства, с които
дружеството-жалбоподател да удостовери извършването на ВОД.
Пред настоящата инстанция от страна на
жалбоподателя бе ангажирано назначаването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)
със задачи съдържащи се в протокола от открито съдебно заседание проведено на
14.10.2022г./ лист 60 /.
От заключението на допуснатата, изслушана и
приета ССчЕ с вещо лице М.Ц., прието в с.з. на 13.01.2023г., се установява, че
дружеството жалбоподател води счетоводството си редовно и в съответствие със
Закона за счетоводството и Националния сметкоплан по хронология и по
аналитичност. По повод на процесната доставка експертът се е запознал с
представените му от дружеството документи във връзка с осчетоводяването и като
вътреобщностна такава, описани в шест пункта. Посочило е, че процесната
доставка е осчетоводена правилно съгласно изискванията чрез следните счетоводни
сметки от сметкоплана на дружеството – с/ка 412/2- клиенти по аванси във валута
и 411/2 – клиенти във валута с аналитични партиди с контрагента „BERYLTUM
SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCLA“ – Полша; сметка 504-
разплащателна сметка във валута и сметка 702- приходи от продажба на стоки и
материали. Плащането е извършено чрез пет авансови сметки и един окончателен
паричен банков превод, при получаване на доставката от полското дружество по
разплащателна сметка в евро на „Р.“ ЕООД в Юробанк Б. АД. Авансовите вноски са
на дати : 11.08.2021г., 13.08.2021г., 18.08.2021г., 23.08.2021г. и 25.08.2021г.
Окончателното плащане за остатъка до 450 000 лв. е направено на
01.09.2021г. Вещото лице не е установило по счетоводни записвания плащане от
страна на дружеството за транспортни услуги по процесната доставка. Не е
констатирало осчетоводено задължение към фирмата транспортирала доставката - „Р.
Т.“ ЕООД. В потвърждение на констатацията си вещото лице сочи наличната по
делото фактура, издадена от превозвача „Р. Т.“ ЕООД към „BERYLTUM
SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCLA“, за извършения превоз за сметка на полското
дружество.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице в съвкупност с останалите писмени
доказателства, събрани по делото.
По делото е
разпитан като свидетел Е. А. М.. В показанията си пред съда свидетелят сочи, че
работи във фирма „Р.“ ЕООД. Фирмата развивала дейност в производството на
машини за преработка на тютюн и същевременно рециклиране на такива. След рециклиране
на машините или след производството им, същите предимно били изнасяни. В
показанията си свидетелят описва процеса по износа, като същият заявява, че в
повечето случаи транспорта се организирал от клиента – купувача или
възложителя.
По делото са приобщени като доказателство
представените от дружеството превозвач „Р. Т.“ ЕООД за въпросния превоз – пътни
листове, фактура удостоверяваща заплащането на извършения превоз, трудов
договор на служител в „Р. Т.“ ЕООД на длъжност шофьор и заповед за
командировка.
От страна на дружеството жалбоподател са
представени и приобщени като доказателства по делото ОПР за 2019г., 2020г.,
2021г., както и Справка за относителния дял на машините, които са изнесени извън
Б. за периода от 2019г. до 2022г., като процентното съотношение е от 93% до
99%.
При така изяснената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Жалбоподателят е надлежна страна –
адресат на РА, поради което притежава правен интерес от оспорване на акта.
Жалбата съответства на изискванията за
форма и реквизити. Подадена е след проведено оспорване по административен ред,
което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради
изложеното съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният РА е валиден, като издаден от компетентен
орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила, но при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно постоянната практика на Съда на
Европейския съюз, освобождаването на вътреобщностната доставка на стока става
приложимо само, когато правото на разпореждане като собственик със стоката е
прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е
изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това
изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на
държавата-членка на доставката - т. 42 от решение от 29.07.2007 г. по дело
С-409/04 (Teleos и др.), т. 23 от решение от 27.09.2007 г. по дело С-184/05 (T.
I.), т. 41 от решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09 (R.), т. 29 от решение
от 16.12.2010 г. по дело С-430/09 (Е. Т. Н.).
Предвид изложеното, за да се квалифицира
една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е
необходимо да са изпълнени три условия: 1) прехвърляне на правомощието за
разполагане със съответната стока на името на собственика, 2) физическо
преместване на стоките от една държава членка в друга и 3) придобиващото ги
лице да е данъчнозадължено лице. Освен тези условия, свързани с качеството на
данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена
стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава
членка в друга, не би следвало да се изисква друго условие, за да се определи
дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на
стоки - т. 70 от решението по дело С-409/04 (Teleos и др.).
В съответствие с чл. 131 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета, в правомощията на държавите членки е да определят
условията, при които освобождават вътреобщностните доставки от ДДС, за да
осигурят правилното и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване
и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба.
Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,
вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а
документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се
определят с ППЗДДС. Съобразно чл. 45 от ППЗДДС, за доказване на вътреобщностна
доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1.
документ за доставката; 2. документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка.
В хода на ревизионното производство
дружеството е представило изискуемия по т. 1 документ за доставка – фактура,
като получателят е с валиден към датите на издаване на фактурата идентификационен
номер по ДДС в Полша. Спорът касае документите по т. 2. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС (изм., ДВ, бр. 10 от 2011 г.)
изискваща, при транспорт, осъществен от трето лице за сметка на получателя,
транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от
него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга
държава членка. Текстът въвежда и конкретни изисквания към писменото
потвърждение - в него се посочват дата и място на получаване, вид и количество
на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Изисквания към транспортния
документ не са предвидени в националното законодателство. Следователно,
въведеното изискване за изпращането или транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава членка е сведено до
представянето на транспортен документ или потвърждение от получателя, като и
двете трябва да удостоверяват получаването на стоките на територията на друга
държава-членка. В тази връзка, при тези условия от приходните органи в хода на
ревизията не следва да се изискват от ревизираното лице представяне на пътни
листи, заповеди за командировки, документи за изплатени командировъчни или
други документи за доказване транспортирането на стоката, тъй като такива не са
предвидени като изискуеми в ЗДДС и ППЗДДС.
От събраните по делото доказателства се
установява, че към издадената фактура ревизираното лице е представило
международна товарителница и писмено потвърждение, посочило е, че транспортът
на стоката е за сметка на получателя, което е уговорено при сключване на
договора между двете страни, като натоварването и приемането на стоката е
извършено в гр. Хасково. Превозът на стоката е извършен от „Р. Т.“ ЕООД, за
което дружество не се спори, че има необходимите лицензи за извършване на
товарни превози. От посочените документи са видни датата и мястото на
получаване на стоката, вида, количеството и нейната стойност, вида и регистрационният
номер на превозното средство, както и лицето получило стоките. Съобразно
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза извършено е
фактуриране от страна на превозвача „Р. Т." ЕООД и плащане за извършения
транспорт от получателя „BERYLTUM SP. Z. O. O.“. По счетоводните
записвания на ревизираното дружество вещото лице не е установило плащане за транспортна
услуга по процесната доставка от банковите сметки или касата на дружеството.
Представената международна товарителница
(ЧМР) съдържа информация за място на натоварване и разтоварване, вид и
количество на получената стока, отразена и в издадената инвойс фактура. Вписани
са данните на изпращача „Р.“ ЕООД, получателя „BERYLTUM
SP. Z. O. O.“ Полша и превозвача „Р. Т.“
ЕООД. В товарителницата се съдържа подробна информация относно номер,
наименование на стоката, брой, общо количество в килограми, т.е. стоката е
достатъчно индивидуализирана. Товарителницата съдържа заверка с печат и подпис от страна на изпращач, превозвач и получател, като
в попълнената кл. 24 се съдържа информация и за получателя на стоката.
Безспорно по делото е налична и международна товарителница с посочено място на
получаване на стоката в Г., а не в Италия, но следва да се отбележи отново, че
превозът на стоката е за сметка на купувача и той след натоварването й има
правото да пренасочва и променя местополучаването и, стига в последствие да
удостовери, както е сторил в настоящия случай мястото на получаването и чрез
изпращане на потвърждение за получаване на стоки на територията на държава
членка на ЕС. Следователно, представената товарителница съдържа изискуемата
съгласно чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС информация – товарен пункт, място на
разтоварване, подписи и печати на изпращача и превозвача, регистрационен номер
на превозното средство, а името на водача, изпълнил превоза се удостоверява от
представените по делото пътен лист и командировъчна заповед. Представената международна
товарителница за тази доставка е подписана от изпращача и превозвача, и
съгласно чл. 9, § 1 от ратифицираната и влязла в сила за Република Б. Конвенция
за договора за международни автомобилни превози се ползват с материална
доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача.
Поставянето на подпис и печат на получателя в ЧМР удостоверява, че стоката е
достигнала до него. Конвенцията не изисква отбелязването в кл. 24 на имената на
лицето полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото
качество. В случая органите по приходите не са ангажирали доказателства, които
да опровергават представените от жалбоподателя и превозвача транспортни
документи, респ. доказателства оборващи доказателствената сила на
товарителницата по смисъла на чл. 9, § 1 от Конвенцията. Обратно, от
съпътстващото писмено потвърждение за доставка се удостоверява фактът на
осъществения превоз на процесната стока извън територията на страната и получаването
й на територията на Г.. Конкретната доставка е заплатена, като сумата е
постъпила в банковата сметка на „Р.“ ЕООД, чрез пет авансови вноски и една
окончателна, извършена от дружеството купувач, обстоятелство отразено и от
вещото лице в изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно тълкуването на чл. 138, § 1 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от
7.12.2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 (Mecsek-Gabona), правото на
освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че
бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил
полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е
трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от
приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за
избягване на собственото си участие в тази измама. В т. 61 от това решение СЕС
припомня практиката си, че национална мярка, която основно подчинява правото на
освобождаване от данък на вътреобщностна доставка на спазването на формални
задължения, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля
необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка, освен ако
нарушаването на формалните изисквания е възпрепятствало предоставянето на
сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните изисквания. В случая,
след като за доставката е съставен транспортен документ, отговарящ на
изискванията за редовност, а също и заверени с дата, подпис и печат на
получателя писмено потвърждение, удостоверяващо получаването на стоката на
територията на Г., наред с останалите изискуеми от националния закон документи,
налице е доказана вътреобщностна доставка. При липсата на обективни данни
доставката да е част от данъчна измама, ревизиращият орган неправилно е приел,
че спорната вътреобщностна доставка не е действително осъществени. Отделно от
посоченото от съществено значение в случая е и дейността на дружеството, която
се развива предимно в областта на производството и рециклиране на машини за
тютюневата промишленост, като от представената по делото справка за приходите и
разходите на дружеството по години от 2019г. до 2022г. е видно, че
относителният дял на машините, които са изнесени извън Б. през посочените
години варира процентово от 93% до 99%, поради което едва ли би могло да се
приеме, че дружеството е създадено с цел данъчни измами. Това се потвърждава и
от показанията на разпитания по делото свидетел, който еднозначно посочи пред
съда, че основната дейност на работа на дружеството е производство на машини за
преработка на тютюн и рециклиране на такива, след което същите се изнасят извън
Б..
Изложените до тук съображения, обосновават
крайния извод за основателност на жалбата и за незаконосъобразност на оспорения
РА и потвърждаващото го решение на директора дирекция ОДОП - Пловдив, поради
което същите ще следват да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора и своевременно
заявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на „Р.“ ЕООД съдебно-деловодни разноски в общ размер на 8030 лв.,
представляващи платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, договор за
правна защита и съдействие и платежни документи. Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено
под минимума дължим съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Хасково, трети състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002621006322-091-001/18.04.2022г.,
издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 264
от 23.06.2022г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна
практика" – Пловдив, с който на „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, за данъчен
период 01.09.2021г. до 30.09.2021г. са установени задължения за данък върху
добавената стойност в размер на 176 024.70 лева и лихви в размер на
6 624.79 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Р.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, съдебни разноски в размер на 8030 лева
(осем хиляди и тридесет лева) за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р. Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: