№ 731
гр. София, 07.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110116356 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Г. Д. против Ц. И. С. за
прекратяване на сключения между страните граждански брак с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК вр. чл. 59, ал. 2 СК и относно ползване на
семейното жилище на основание чл. 56 СК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. И. С. депозира писмен отговор, с
който оспорва исковата молба единствено досежно режима на лични
отношения между бащата и детето и размерна на претендираната издръжка.
Ответницата твърди, че от раждането на детето Любослава Д.а грижите по
отглеждането и възпитанието на детето изцяло са поети от нея, както и че е в
състояние да осигури необходимите условия за правилното отглеждане и
възпитанието му. Заявява искане за предоставяне ползването на семейното
жилище, като изтъква, че не притежава собствено жилище.
В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова
претенция за развод по вина на мъжа с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3
вр. чл. 59, ал. 2 СК, съединени с небрачен иск по чл. 56 от СК за ползване на
семейното жилище.
Ответникът по насрещния иск Р. Г. Д. е депозирал отговор на
насрещната искова молба, с който оспорва твърденията на ответната страна.
Поддържа направените в сезиращата съда първоначална искова молба
искания- родителските права по отношение на детето бъдат предоставени на
майката, както и за определяне на режим на лични контакти с детето,
съобразно предложения в исковата молба режим. Заявява, че има възможност
да заплаща издръжка в размер от 200 лева. Оспорва иска за предоставяне
ползването на семейното жилище на майката, с оглед обстоятелството, че
имотът е собственост на трето за спора лице и за ответника не е налице
основание да ползва същото повече от една година и следва да го освободи.
С определение от 19.09.2023г. съдът е приел на основание чл. 211 ГПК
за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от
1
ответницата Ц. С. насрещни искове.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Искането на всяка от страните за допускане на събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане е
необходимо, относимо и допустимо.
Искането за допускане на разпит на трети свидетел на ответницата за
обстоятелствата посочено в т. 2 от доказателствените искания в отговора на
исковата молба е неоснователно, като такъв може да бъде допуснат при
условията на чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК, а за двама свидетели за посоченото в
т. 1 от отговора на исковата молба е неоснователно.
Следва по почин на съда да бъдат събрани доказателства във връзка с
доходите на страните.
Съдът констатира, че исковата молба в частта относно предявения иск
за издръжка за минало време на основание чл. 149 СК Р. Г. Д. да бъде осъден
да заплати на дъщеря си издръжка в размер на 600 лв. месечно за периода от
30.03.2023 г. до 15.09.2023 г. е нередовна, тъй като не е ясно дали е предявена
от Любослава Р.ова Д.а, действаща чрез своята майка и законен представител
Ц. И. С. или от последната в лично качество. Ето защо следва да бъде
оставена без движение за уточняване на ищеца. Съдът намира, че за
процесуална икономия, за да не става това допълнителна причина за забавяне
на делото, е необходимо да бъде даден срок за отстраняване на нередовността
и едновременно с това делото насрочено за разглеждане в съдебно заседание.
Като при неизпълнение на указанията в срок производството ще бъде
прекратено единствено в частта относно посочения иск.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба в частта
относно иска, предявения иск за издръжка за минало време на основание чл.
149 СК Р. Г. Д. да бъде осъден да заплати на дъщеря си издръжка в размер на
600 лв. месечно за периода от 30.03.2023 г. до 15.09.2023 г.
УКАЗВА на ищеца по насрещната искова молба, че следва в
едноседмичен срок от съобщението уточни дали искът по чл. 149 СК
епредявен от Любослава Р.ова Д.а, действаща чрез своята майка и законен
представител Ц. И. С. или от Ц. И. С. в лично качество.
УКАЗВА на ищеца по насрещната искова молба, че при неизпълнение
на дадените указания в срок, молбата за защита ще бъде върната в
съответната част.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата
2
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на страните при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането наответника и ищца по НИМ за
допускане на събирането на гласни доказателства чрез разпит на още трима
свидетели.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
УКАЗВА на двете страни, че явяването им в първото заседание по
делото е задължително, като при неявяването без уважителна причина
производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2
ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и размер на декларирани доходи страните за периода от 24
месеца преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния
доход на страните за периода от 24 месеца преди издаване на справката.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото
пълнолетие тяхно дете, като в случай, че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане
от съда в размер от 50,00 до 300,00 лева.
ДОПУСКА изслушване на детето Любослава Р.ова Д.а на основание чл.
59, ал. 6 СК.
НАСРОЧВА делото за 13.03.2024 г. от 10.30 часа , за когато да се
призоват страните, както и компетентните ДСП /по местоживеене на детето и
страните/, които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение
на задълженията си по чл. 15, ал. 5 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви
са условията за живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане
на детето, родителски капацитет, привързаността на детето към всеки от
родителите, доходи и ангажираност на родителите, подкрепяща среда и др.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл. 140,
ал. 3 ГПК:
Предявени са първоначални обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 СК и чл. 56 СК и насрещни
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр.
ал. 3 вр. чл. 59, ал. 2 и чл. 56 СК.
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
страните, доколкото всеки от съпрузите има качеството ищец, досежно
собствената си искова претенция за развод, че бракът им е дълбоко и
3
непоправимо разстроен чрез установяване на всички положителни факти,
които са довели до това положение.
В доказателствена тежест на ищцата по НИМ, която е релевирала
искане за произнасяне по въпроса за вината, е да докаже вината на другия
съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка, доколкото в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и
брачната вина не се предполага, като докаже твърденията си за положителни
факти, представляващи поведение на съпруга й, довели до това състояние.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Предвид наличието на малолетно дете от брака при уважаване на иска
по чл. 49, ал. 1 СК законна последица от това е решаване на въпросите по чл.
59, ал. 2 СК. Във връзка с тях в тежест на всяка от страните е да установи
своята пригодност като родител, както и интереса на детето той да упражнява
родителските права спрямо него; нуждите на детето от издръжка в
претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в
този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.
По иска с правно основание чл. 56 СК в тежест на ищеца е да установи
собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз основа
на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства
от значение за ползването му.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в чужбина
или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат,
ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната.
В случай, че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
4
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа
по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по взаимно съгласие и
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на
страните, че при останалите два начина за уреждане на спора – медиация
и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да
постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или
СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние
да го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне
процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
• поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или
част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните
за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на
намеса в техните отношения;
• взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат
да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на
5
вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат
да се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат
да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координатора на Програма ”Спогодби” страните могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6