МОТИВИ към Присъда № 40 от 27.03.2018
г. по НОХД № 451/2015 г. по описа на Районен съд – Дупница
Районна прокуратура гр.Дупница е повдигнала обвинение срещу Й.Н.П. *** за
това, че на 17.07.2014 г. около
09.00 часа в гр. Дупница, в книжарница „***”, ул. „***” чрез удар с крак е причинил
средна телесна повреда на Р.С.М., изразяваща се във
фрактура на пета дланна (метакарпална)
кост на дясна
ръка, довела до трайно затрудняване
на движението на горен десен
крайник - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. ІІІ, във вр.
с ал. 1 от НК.
Предявен е граждански иск от пострадалия Р.С.М. за причинени неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания в резултат на престъплението, в размер на 7
000 лв. М. е направил искане да бъде конституиран и като частен обвинител в
производството.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане и Р.С.М. е конституиран
като граждански ищец и частен обвинител. В съдебно заседание повереникът му – адв. Н. Л. Н.
поддържа повдигнатото от ДнРП обвинение, пледира за
постановяване на осъдителна присъда и за уважаване на гражданския иск в пълен
размер.
Представителят на ДнРП в съдебно заседание
поддържа обвинението, счита същото за безспорно доказано и предлага да бъде
наложено наказание на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава
обяснения по обвинението, като моли да бъде оправдан. Защитникът му адв. З.В. излага доводи за недоказаност на обвинението и
пледира подсъдимият да бъде оправдан.
От събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели,
заключенията на съдебно-медицинските експертизи и от писмените такива,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Й.Н.П. е роден на ***г. в гр. Дупница, живущ
***, българин, гражданин на Р България, с полувисше образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият П. и свидетеля Р.М. са съсобственици на имот, находящ се в гр. Дупница, ул. ,,***“ № 2. На 17.07.2014 г.
свидетелят М. бил на работа в книжарница ,,***“, намираща се на същия адрес.
Около 09.00 часа в книжарницата влязъл подсъдимия и веднага започнал да се кара
с М., че е счупил някакво стъкло, като част от него държал в ръцете си. В
книжарницата бил и свидетеля М.М., познат на
пострадалия, който станал свидетел на разправията. Агресията на П. ескалирала
като същият посягал да удари М., а той се опитвал да се предпази от ударите. П.
замахнал със силен удар да ритне М. в областта на
слабините, който за да се предпази сложил дясната си ръка отпред и П. го ритнал
по нея. Свидетелят М. излязъл от книжарницата, а конфликтът между двамата продължил.
М. за пореден път казал на подсъдимия да напусне книжарницата и да не разправя
с него, след което П. излязъл, а пострадалият се обадил на телефон 112 и
поискал съдействие. На място пристигнали служители на РУ Дупница – свидетелите П.
и М., които разговаряли с участниците в скандала. Малко след това в
книжарницата се върнал свидетелят М., който казал на М., че е пребледнял, а той
му отговорил, че изпитва силна болка в областта на дясната си ръка. М.
придружил пострадалия до кабинета на д-р Б. – специалист ортопед. Била
направена рентгенова снимка в СМДЛ ,,Рентгенов кабинет – Поли Кукушева“, от която било установено, че пострадалият е
получил фрактура на пета метакарпална кост на дясната
ръка, която била гипсирана от д-р Б.. След това М. продължил лечението си в
МБАЛ ,,Люлин“ ЕАД, гр. София.
От изготвената на досъдебното производство медицинска експертиза от д-р Н.,
приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че пострадалият е
получил фрактура на пета дланна /метакарпална/
кост на дясната ръка. Описаното увреждане може да бъде получена чрез удар с или
върху твърд тъп предмет и е възможно да е получено по време и начин, описани от
пострадалия и св. М. – нанесен удар с крак /ритник/ по дясна ръка. Срокът за
пълно възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес е около
1,5-2 месеца. Така установената фрактура е причинила на пострадалия трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник, тъй като увреждането води до
практически значимо затрудняване на основната хватателна
функция на ръката.
По време на съдебното следствие е допусната и назначена съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т.. От това заключение се установява,
че счупването на пета дланна кост се получава
най-често при силен удар с твърд предмет по страничната част на дланта или при
удар на ръката в твърд предмет. Според вещото лице, при този вид счупване,
началото на калусообразуването започва между 10 – 15
ден и тъй като първоначално е имало разместване на двата фрагмента на костите, калусообразуването е било слабо. В съдебно заседание вещото
лице е дало допълнителни обяснения, че на снимката направена в рентгенова
лаборатория ,,Поли Кукушева“ на 17.07.2014 г. няма
начало на зарастване, няма ,,калус“. Вещото лице
пояснява, че на посочената дата е възможно да е причинена травмата.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на
показанията на пострадалия Р.М., н свидетелите М.М.
/присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК/, Р.Б., писмените доказателства и съдебно-медицински
експертизи, присъединени по реда на чл. 283 НПК.
Същите не си противоречат и установяват приетата от съда фактическа
обстановка и последователност
на събитията. По обвинението срещу подсъдимия
се събраха достатъчно доказателства, които разгледани в последователност и взаимовръзка сочат извършването на престъплението. Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, които предават лични възприятия от протеклите
събития на инкриминираната дата, същите се подкрепят
и от писмените доказателства по делото – медицинско свидетелство изд. от д-р Р.Б. на 17.07.2014
г., часови график за работа на нарядите от ПК при РУ Дупница, история на
заболяване 2736/2014 и 3204/2014 от МБАЛ ,,Люлин“ София, писмо от 12.10.2017г.
от Дирекция ,,Национална система 112“, писмо от СМДЛ ,,Рентгенов кабинет – Поли
Кукушева“ ООД гр. Дупница, писмо изх. №
11-00-1-1/25.01.2018 г. от РЗК – Кюстендил, амбулаторен лист № 1385/17.07.2014
г. на Р.М., изд. от д-р Р.Б., направление за медико-диагностична дейност, рентгеново
изследване от СМДЛ ,,Рентгенов кабинет – Поли Кукушева“
ООД, съдебномедицинско удостоверение № 35/20.09.2014 г., изд. от д-р Илия Льондев, справка за съдимост, както и от изготвените
съдебно-медицински експертизи, обсъдени по-горе.
Показанията
на свидетеля Р.М. са изцяло последователни в твърденията му относно мястото,
начина и самоличността на лицето, което му е нанесло удара с крак в областта на
дясната ръка. Действително този свидетел е пострадал от престъплението и е
страна в настоящото производство и като такъв е заинтересован от изхода на
делото, но това обстоятелство не е основание за игнориране на показанията му,
доколкото същите са първично доказателствено средство
и в тях се съдържат преки доказателства относно фактите подлежащи на доказване.
Дадените от него сведения относно релевантните факти са обективни и достоверни,
поради което съдът изцяло ги цени.
Същите
изцяло се подкрепят от показанията на свидетеля М., /присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК/, който заявява, че е възприел
поведението и действията на П. в книжарницата, както и нанесения удар с ритник
в областта на дясната ръка на пострадалия, а при завръщането си отново там след
около 20 минути е възприел и неблагоприятните последици от този удар за М..
Съдът цени
като достоверни и показанията на свидетеля М.Г., който свидетелства за друг
случай преди процесния, когато двамата се скарали и М.
счупил стъклото на подсъдимия, което дало повод на подсъдимия да влезе в
книжарницата на инкриминираната дата. Съдът намира за достоверни и показанията
на св. Б., който е установил фрактурата, непосредствено след нейното
причиняване и е издал съответната медицинска документация - медицинско
свидетелство, амбулаторен лист и направление за медико-диагностична дейност.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Станислав Г. който твърди, че след като св. М. излязъл,
подсъдимият е влязъл в книжарницата, за да се разправя с М., което
обстоятелство е в противоречие с показанията на свидетелите М. и М., а освен
това възприятията му са относими за м. март 2014 г.,
а не за 17.07.2014 г., поради което съдът ги изключи от доказателствената
съвкупност. Съдът не кредитира и показанията на св. И.Б., който твърди, че
видял Р.М. да блъска с ръце подсъдимия, който паднал на земята заедно със
стъклото пред книжарницата. Показанията на този свидетел от една страна са
напълно изолирани и неподкрепени от показанията на свидетелите М. и М., а от
друга страна - съдът не ги кредитира и поради обстоятелството, че според св. Б.
инцидентът е станал около обяд, като съдът взе предвид и факта, че отношенията
между този свидетел и пострадалия са конфликтни и същият има интерес да дава
показания в подкрепа на защитната теза на подсъдимия.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е нанасял никакви удари
на М. като съдът възприе същите единствено като защитна теза, която бе
опровергана от показанията на свидетелите, чиито показания съдът обсъди по-горе.
При оценка достоверността на обясненията на подсъдимия,
съдът се ръководи от правилото,
че освен средство за защита
те са и важен
източник на доказателства, но като доказателствено средство същите следва да се
ценят във връзка с останалия доказателствен материал и с оглед на собствената
им убедителност, логичност и вътрешна последователност. Давайки обяснения по повдигнатото
му обвинение,
подсъдимият
изразява своето отношение към обвинението,
като не го
признава. Същият не е длъжен да
съдейства за собственото си разобличаване и има процесуално право да дава такива
обяснения, каквито намери
за необходимо, включително и неверни. В настоящия случай, по пътя на
доказването със съответните доказателства събрани по реда
на НПК
се установи неверността на обясненията на подсъдимия,
поради което и изложената от него версия съдът прие за защитна,
противоречаща на събрания доказателствен материал. Възражението на защитника на подсъдимия, че направлението
изд. от д-р Б. е от 18.07.2014 г., а снимката е направена на 17.07.2014 г.,
съдът намира за неоснователно. Напълно обяснимо и логично е пострадалият първо
да потърси медицинска помощ и такава да му бъде оказана, а в последствие да се
издаде съответната медицинска документация, както е процедирано
в случая.
По другото
възражение на защитата, че в епикризата издадена на
25.07.2014 г. от МБАЛ ,,Люлин“ ЕАД било посочено, че ,,анамнезата е снета по
данни на пациент, страданието му датира от преди една седмица, след падане
върху ръката вкъщи“, от което според защитата следвал извод, че травмата не е
причинена от подсъдимия и на посочената в обвинителния акт дата, а преди това,
съдът намира за неоснователно, като съпостави всички доказателствени
източници, от които безусловно приема, че като цяло пресъздадената от свидетелите
/чиито показания съдът кредитира по изложените по-горе съображения/ фактическа
обстановка на събитията преди, по време и непосредствено след инцидента се
отличават с обективност и достоверност от една страна, а от друга – са в пълна
корелация с изготвената по делото медицинска експертиза от вещото лице д-р Т., според
която при този вид счупване началото на калусообразуването започва между 10 – 15 ден и тъй като
първоначално е имало разместване на двата фрагмента на костите, калусообразуването е било слабо. В съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че на снимката направена от рентгенова лаборатория ,,Поли Кукушева“ на 17.07.2014 г. няма начало на зарастване, няма
,,калус“ и инкриминираната дата е възможна дата на
причиняване на травмата. Допълнителен довод в подкрепа на този извод са и
данните от амбулаторния лист от 17.07.2017 г. за установеното обективно
състояние на пациента: ,,дясна длан – оток и силна палпаторна
болезненост по проекцията на 5-та метакарпална кост“.
От събраната доказателствена маса следва несъмнения
извод относно авторството на деянието, поради което съдът приема за установено,
че именно подсъдимия на посочените в обвинителния акт дата и място е причинил травматичното
увреждане на пострадалия Р.М..
С оглед на така установеното, съдът прие, че подсъдимият Й.Н.П. е осъществил от обективна и субективна страна
следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. В настоящия случай, от установената по-горе
фактическа обстановка е видно, че подсъдимият П. с поведението си е осъществил от обективна страна състава на чл. 129, ал.2,
пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК като на 17.07.2014 г. около
09.00 часа в гр. Дупница, в книжарница „***”, ул. „***”, чрез удар с крак е причинил
средна телесна повреда на Р.С.М., изразяваща се във
фрактура на пета дланна (метакарпална)
кост на дясна
ръка, довела до трайно затрудняване
на движението на горен десен
крайник.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие - чрез удар с крак е причинил средна телесна повреда на Р.С.М.,
изразяваща се във фрактура на пета дланна (метакарпална кост) на дясна ръка, довела до трайно затрудняване на
движението на горен десен крайник, като по този начин
подсъдимият е осъществил въздействие, предизвикало описаното по-горе увреждане.
Налице е причинна връзка между действията на подсъдимия и причинения противоправен резултат. Така
установеното телесно увреждане, се отнася към медико-биологичния признак трайно
затрудняване на движението на десен горен крайник и представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр. 3 във вр. с
ал. 1 от НК.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
Субект на престъплението е подсъдимият. Деянието е извършено умишлено при
пряк умисъл. Механизма на причиняване на увреждането – удар с крак /ритник/ по
дясната ръка, обективира съзнанието на подсъдимия да
причини именно такова увреждане. Същият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението
по чл. 129, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК от
обективна и субективна страна, призна го за виновен и на основание чл. 54, ал.
1 от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца като
на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изтърпяването му за срок от 3 /три/
години. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би
го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно
поведение и ще спомогне на подсъдимия да полага повече старание, за да приведе
поведението си с установения в страната правов ред. Определеното наказание
съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.
36 НК.
Съдът прецени, че на подсъдимия не е необходимо да бъдат налагани
възпитателни грижи при условията на чл. 67 от НК.
Видът и размера на наказанието съдът определи,
като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца и
смекчаващите вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието по
чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 2 от НК следва да се отчете
като висока, доколкото са засегнати обществени отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, възрастта му и
недобро здравословно състояние на подсъдимия, както и конфликтните отношения
между подсъдимия и пострадалия. Съобразявайки изложеното съдът наложи на
подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Отегчаващи
обстоятелства не са налице.
Така определения размер на наказанието е
справедлив и е съобразен с тежестта на деянието и естеството на засегнатите
обществени отношения, свързани с посегателството върху личността.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 ЗЗД, за възстановяване на щети,
виновно причинени другиму. Съдът прие, че предявения
граждански иск за причинени неимуществени вреди е частично основателен по
размер, тъй като пострадалият е претърпял болки и страдания вследствие на
причиненото му увреждане, поради което го уважи за сумата от 2 000 лв.
Настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение личността на гражданския ищец. Деянието
на подсъдимия е противоправно и виновно. На
гражданския ищец Р.М. са причинени неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установи се по делото, че в
резултат на приетото от съда виновно противоправно
поведение, на пострадалия са причинени болки и страдания, като срокът за пълно
възстановяване е 1,5 – 2 месеца. При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с
критерия за справедливост. Претърпените болки и страдания от пострадалия
вследствие на причиненото му телесно увреждане мотивират съда да приеме, че
определеното обезщетение в размер на 2 000 лв. е съответно на критерия за
справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид интензитета
на претърпените от пострадалия болки и страдания, възстановителния период и
причинените му неудобства, изразили се в затрудняване движението на горен десен
крайник, нарушения на функцията му, невъзможност за пълноценен захват, както и да бъде използван в трудов и социално-битов
аспект. Съдът отхвърли като неоснователен иска за разликата над уважения размер
от 2 000 лв. до предявения от 7 000 лв.
Лихва за забава върху обезщетението не се претендира, поради което съдът не
е присъдил такава.
По разноските
Съдът осъди подсъдимия
Й.Н.П. да заплати
на Р.С.М. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 800 лв. Съдът
осъди подсъдимия да заплати по
сметка на Районен съд Дупница
сумата в размер на 80 лв., представляваща
държавна такса в размер на 4 % върху
уважения размер на гражданския иск; по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил сумата от 80 лв. за възнаграждение на вещо лице; по сметка на Районен съд Дупница сумата от 120 лв., представляваща възнаграждение
на вещо лице.
Вещественото доказателство
по делото – 1 бр. диск „Cd-R” в хартиен плик с ръкописен текст „Отворен от д-р Н.”, съдът постанови след
влизане на присъдата в сила да бъде върнато на пострадалия
Р.С.М..
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: