Р Е Ш Е Н И Е
№ 239/19.11.2019г. Година
2019 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На деветнадесети септември Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
Членове:
АСЕН ПОПОВ
ЯНА
ПАНЕВА
Секретар Цветелина Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВНЧХД №
926 по
описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на подс. В.Й.Ш.,чрез защитника му- адв. В.Т. от ВАК
срещу присъдата постановена от РС-Варна, І състав, по НЧХД № 248/2018г., с
която подс. В.Й.Ш. е признат за виновен за
престъпление по чл. 130 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 15.11.2017
г. около 14:00 часа в гр. Варна, в дома си на ул. „***** ** ** **причинил лека
телесна повреда на М.С.Д., изразяваща се в причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 78а ал.1 от НК го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 /хиляда/
лева.
На основание чл.45
вр. чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд осъдил подс. Ш. да заплати на частния
тъжител и граждански ищец М.С.Д.
сумата от 500 /петстотин/ лева за причинените от деянието неимуществени вреди,
като отхвърлил гражданският иск в останалата му част до сумата от 3 000
лева, като недоказан по размер.
На основание чл.189
от НПК съдът осъдил подс. В.Й.Ш. да заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитникът на жалбоподателя Д. поддържа жалбата, сочи, че съдът е направил
извод, неподкрепен със събраните по делото доказателства, като възразява и
срещу неправилното интерпретиране на същите, както и на заключението на СМЕ.
Моли за отмяна на първоинстанционната присъда изцяло, като бъде постановена
нова оправдателна присъда и предявеният граждански иск бъде отхвърлен.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител моли
съда да остави жалбата без уважение, като изразява становище, че
първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен. Счита, че съдът
достатъчно аргументирано е изложил фактическата обстановка и е направил
обосновани изводи.
Жалбоподателят Ш. редовно призован, не се явява.
След
преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание
чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.
От
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият В.Й.Ш. и тъжителката се познавали отдавна и имали близки и
интимни отношения, живеели в близост и били съседи.
На 15.11.2017г. около обяд, ч.тъжителка
Д. била в дома на подс. Ш. ***. Около 14.00часа предвид възникнал скандал между
двамата, подс. Ш. решил, че следва да изгони от дома си тъжителката Д.. Тя от
своя страна не искала да напусне дома му и това станало причина двамата да влязат
в пререкания в апартамента му. Д. отказвала да се облече и да напусне
апартамента на подсъдимия, а той от своя страна се опитвал със сила да
преодолее съпротивата й. Подс.Ш. се опитвал да облече тъжителката, като и
нахлузил със сила тениската през главата. За целта преодолял съпротивата на Д.
с груби действия от своя страна, като бутане, блъскане и други. След това подс.Ш.
успял да избута през външната врата на апартамента, на стълбището на блока ч.
тъжителка Д.. От там тя успяла да се обади по телефона първо на майка си- свид.
Ф. Д. и сестра си- свид. И. Й.. Майката на тъжителката по молба на Д. отишла до
блока на Ш., за да й помогне да се прибере до дома си, а след това се обадила
на тел.112, на който съобщила за наненесен побой на Д. от Ш.. На място
пристигнали екип на Бърза помощ и полицията. След инцидента Д. била откарана за
оказване на спешна помощ в здравно заведение – МБАЛ „Св.Анна“- Варна, където
била настанена за наблюдение и лечение, а Ш. бил отведен в РУ МВР.
По случая бил изготвен предупредителен
протокол по ЗМВР на подс. Ш. да не заплашва и да не се саморазправя с
тъжителката.
Извършена била и проверка от ВРП, за
установяване наличието на данни за извършено престъпление от общ характер от Ш..
Във връзка с представените от страна
на пострадалата медицински документи и събраните свидетелски показания от
сестрата на пострадалата и твърденията описани в тъжбата била назначена и
изготвена СМЕ на частната тъжителка Д., от заключението на която се установило,
че по тялото на Д. не били констатирани и описани следи от травматични
увреждания, за каквито тя твърди. Липсата на следи от нараняване лишили вещото
лице от възможността да определи времето и механизма на получаването му.
Установило се, че ч.т. Д. е била приета за лечение с диагноза „Мозъчно
сътресение“, което не било потвърдено и била изписана два дни след приема. При
изслушването на експерта в с.з. се установило, че при извършени действия като
бутане, дърпане на ръцете, насилствено нахлузване на дрехи през главата, ако са
по-груби, биха могли да причинят болки и без да оставят следи от насилие.
По делото била изискана преписка
№15525/2017г. по описа на ВРП, която била образувана във връзка с инкриминираното
деяние и била прекратена от прокурор при ВРП, с изготвено постановление за
отказ за образуване на наказателно производство от 28.12.2017г. В
постановлението си прокурорът направил заключението за липса на данни за
извършено престъпление от общ характер по чл.129 ал.1 от НК, като приел, че са
налице данни за извършено престъпление от частен характер, по чл.130 от НК,
което се преследва по тъжба на пострадалия.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният
съд приел за безспорно установена от събраните по делото доказателства -
показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, които
в своята същност установяват различни моменти от случилото се, но са принципно
непротиворечиви и взаимно се допълват, свидетелство за съдимост, материалите по
изисканата преписка на ВРП и др.
Правилно първоинстанционният съд не е ценил частично показанията
на свидетелките-
Ф. Д. и И. Й.,от които да се установява
наличието на синини по тялото и врата на тъжителката. Обективни данни за такива
насинявания не били установени по делото,
нито са били описани от медиците, при приемането на ч.т.Д. на лечение.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил
твърденията на ч.т. Д. изложени в
частната тъжба и показанията на допуснатите по нейно искане свидетели, които
съдът кредитирал и с които се установило, че подс.Ш. е изгонил от дома си
тъжителката, която не е искала да си тръгва, наложило се е да я облича насила,
като е преодолял съпротивата, която тя му е оказвала. В следствие на тези
действия на Ш., Д. е била приета за наблюдение в болнично заведение, като е
твърдяла, че изпитва силни болки в областта на врата и гръбнака. Св.Й. твърди,
че познава подс.Ш. като агресивен човек. Също така в хода на съдебното
следствие било установено, че лично тя се е грижила за сестра си в продължение на месец след инцидента, като я
е хранила в леглото, тъй като изпитвала болки в гърба и не била подвижна. Правилно
първоинстанционният съд кредитирал и показанията на свидетеля А., но намерил същите
за неотносими към предмета на делото.
Правилно първоинстанционният съд не е приел частично обясненията
на подсъдимия, които по своята същност са негова защитна теза и не кореспондира
с останалите доказателства по делото, а именно неговото твърдение, че не употребил
сила по отношение на ч.т. Д..
Въззивната инстанция споделя изцяло изводите на
първоинстанционният съд относно безспорно установеното, че на инкриминираната
дата и място частната тъжителка е получила травматичните увреждания, описани и
характеризирани като лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето в приобщеното по делото заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза. Въззивната инстанция намира, че не следва да
преповтаря правилните изводи на съда за механизма на причинената телесна
повреда, като тази оценка е извършена на база задълбочения анализ на събраните
и ценени като непротиворечиви писмени и гласни доказателства.
Съдът намира възраженията на защитата изложени във въззивната
жалба за неоснователни. Възраженията, че се касае за „по-грубо обличане на
фланелка“ от страна на подсъдимия, като това не било доказано от свидетелските
показания не се споделят от въззивната инстанция, доколкото ч.т. Д. е получила
лека телесна повреда именно при това „обличане“ и в опит да бъде изгонена от
дома на подс. Ш.. Що се отнася до възражението относно неправилното
интерпретиране на заключението на вещото лице по изготвената СМЕ от страна на
първоинстанционния съд , то също не се споделя от въззивната инстанция, тъй
като вещото лице е изготвило СМЕ, която е била приета без възражения от
страните, като в това заключение вещото лице е отговорило на въпрос поставен от
съда- Какъв е начинът на причиняване на травматичните увреждания и възможно ли
е да бъдат получени по начин и време описани в тъжбата. В съдебно
заседание на 16.05.2019г. на
л.103-гърба, вещо лице Господинова е дала отговор, като е посочила, че действия
като бутане, дърпане на ръце, насилствено нахлузване на дрехи през главата ако
са по-груби, то същите могат да доведат до болка.
Предвид,
изложените съображения, с оглед на така установената фактическа
обстановка, въз
основа на кредитираните по делото доказателства, съдът констатира от правна страна, че с
поведението си В.Й.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 15.11.2017 г. около
14:00 часа в гр. Варна, в дома си на ул. „***** ** ** **причинил лека телесна
повреда на М.С.Д., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето
Въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е установил по безспорен и категоричен начин
съставомерността на престъплението по чл. 130 ал.2 вр. ал.1 от НК, като е
изследвал обективната и субективна страна на деянието.
Въззивната
инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е съобразил
предпоставките на 78а от НК и е освободил от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „Глоба“ подс. Д.. При определяне размера на
административното наказание първоинстанционният съд е мотивирал задълбочено и
последователно наличието на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил по
справедливост размера на Глобата, а именно 1000 лева.
Въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд при определяне размера на предявения
граждански иск срещу
подсъдимият се е съобразил с обстоятелството, че вследствие на осъщественото деяние и в пряка
причинна връзка с него, на частния тъжител са причинени
неимуществени вреди, изразени в болки и страдания. Правилно е обсъдил
причинените морални вреди на ч.т. Д., като е отчел, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна връзка с поведението на дееца, частният тъжител е претърпял лека телесна повреда, свързана с
болки, страдания и отрицателни преживявания Въззивната инстанция намира, че
правилно първоинстанционният съд изхождайки от принципа за справедливост е уважил частично предявения граждански иск, а
именно за сумата от 500 /петстотин/ лева, като се е съобразил и отчел характера
на причинените увреждания, техния брой, както и периода на възстановяване на
лицето. Правилно е бил отхвърлен гражданският иск в останалата му част до
размера на 3000 лева.
Правилно на подс. Ш. са били
възложени и деловодните разноски сторени по делото и държавната такса върху
уважения граждански иск.
В този
смисъл въззивната инстанция намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно, законосъобразно и обосновано, възраженията
са неоснователни, не са налице други основания за отменяването или изменяване
на съдебния акт, поради което и на основание чл. 338 от НПК същият следва да
бъде потвърден.
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6
и чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда постановена от РС-Варна, І състав, по НЧХД № 275/2018г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: