О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 12.12.2016 г.
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 12 декември..…………………………………………
през две хиляди и шестнадесета
година…….………………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА
ФИЛИПОВА
при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като
разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 619 по
описа за 2016 г………..…..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:
При проверка на допустимостта и редовността на
исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно
чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :
Предявен е иск от М.Н.И. и е образувано гр.д. 619 по
описа на БРС за 2016 година. Повод за образуване на делото е постъпило
възражение по реда на чл.414 от ГПК.
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 256 по описа на БРС за 2016 година.
Ищецът в производството твърди, че по силата на запис
на заповед издаден на 05.05.2015 година
ответникът се задължил да му плати
сумата 16500 лева. Падежът на паричното задължение е 31.12.2015 година и
ответникът не изпълнил задължението си да плати. Това дало повод на ищеца да
предяви вземането си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. На 13.06.2016
година съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 16500 лева,
представляваща главница. Предвид обстоятелството, че длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то ищецът е предявил иск за
установяване на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Моли
съда, да постанови решение, с което признае за установено вземането му в
посочените размери. Претендира и осъждане за разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.К.К. оспорва
предявения иск. Твърди, че ищецът не може да се позовава на менителничния ефект
на ценната книга, тъй като повод за издаване на процесната запис на заповед е
наличие на каузално правоотношение между страните. Въвежда твърдения, че бил
изнудван от ищеца да му преведе сумата от 200 000 лева. В тази връзка бил
заплашван той и семейството му, ищецът създавал проблеми и на работното му
място – площадка за изкупуване на вторични суровини, стопанисвана от
представляваното от него дружество – „К – Груп” ЕООД. За горните действия подал
и жалба в ОД на МВР – Монтана. Въпреки, че не дължал нищо на ищеца, бил
принуден да му преведе сумата от 20 000 лева. На 04.05.2015 година ищецът го посетил
отново, този път придружен от баща си и за да остави на мира него и семейството
му, му поискал сумата от 8 357.00 лева, която представлявала „стойността
на на неговата ½ част от
продадения му по – рано от ТД „К – Груп” МПС марка „Ивеко, модел Дейли 3513 с
ДКН М 3883 ВВ”, срещу което той щал да му върне МПС – то. За тази сума издал на
ищеца запис на заповед за посочената сума и му я превел на 29.05.2015 година.
На 05.05.2015 година ищецът отново посетил ответника и го накарал да подпише
запис на заповед за търсената в настоящото производство сума – 16 500
лева. Това била цената на автомобила, който реално не бил платен на „К – Груп”,
но се намирал във владение на ищеца. Твърди, че това е конкретното каузално
правоотношение и оспорва записа на заповед.
Искът е допустим, предявен от лице с правен
интерес срещу пасивно легитимиран ответник. Предявен е пред местно и родово
компетентен съд. Отговаря на изискванията на чл.127 и 128 ГПК.
При така изложените твърдения, съдът определя
правното основание на иска по чл.422 ГПК. Ищеца се позовава на менителничния
ефект на издадената в негова полза ценна книга.
Ответникът е въвел твърдение за наличие на
каузално правоотношение между него и ищеца, по повод на което е издадена и
ценната книга. От изложението обаче, съдът не можа да установи твърдяното
конкретно правоотношение конкретно между ищеца и ответника. В тази връзка съдът
може да даде конкретни указания за разпределение на доказателствената тежест и
да се произнесе по доказателствените искания, едва след като установи точното
твърдение на ищеца, което ще стори по реда на чл.145 ГПК.
По делото са представени доказателства, които няма
пречка да бъдат приети.
С оглед гореизложеното и на
основание чл.140, ал.1и ал.3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените с
исковата молба писмени доказателства: копие на запис на заповед от 05.05.2015
г.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. 256/2016
година.
ДА СЕ ИЗИСКА преписка
301000-8155/27.04.2015 година на ОД на МВР – Монтана.
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание за ………. година от ……. часа, за която да се призоват страните.
ДАВА възможност за становище
в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните
възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.
УКАЗВА на страните, че
присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на
списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта
му за разноските.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните,
а на ищеца и копие от отговора на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :