Номер 102820.11.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Стара ЗагораI-ви граждански състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
Секретар:Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20205530103139 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.210, ал.3, вр. с чл.203, ал.1 КТ.
Ищецът „МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК“ ЕАД, гр. Раднево твърди в исковата си молба,
че по силата на сключен Трудов договор №136/13.06.2014г. и Допълнително споразумение
№432/01.09.2014г. към него между „Рудник Трояново -1“, с.Трояново, клон на „Мини
Марица-изток“ ЕАД, гр. Раднево и Й.М. ответникът бил назначен на работа в ищцовото
предприятие на длъжност „машинист многокофов багер - Рс 710“. Към настоящия момент Й.
М. Й. бил на длъжност „машинист на разтоварна стрела на многокофов багер Рс2000-№143“
в участък РТНК-1 на Рудник „Трояново-1“. На 24.04.2020г. в деловодството на
администрацията на Рудник „Трояново-1“, с. Трояново постъпил Акт за авария с вх.
№73/27.04.2020г. /на ПТО/, с който се съобщавало на работодателя за възникнала авария
„наранено ГЛТ 1111 “ в участък РТНК-1 на рудника. По Заповед №ЗБУТ-05-33/27.04.2020г.
на управителя на Рудник „Трояново-1“, с. Трояново, инж. М.М. се сформирала комисия,
която да извърши разследване на възникналата авария - транспортьор 1111 - наранен
работен протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното, забелязани на
23.04.2020г., смяна „В“ и изготвил Протокол с констатации за причините за възникването на
аварията, нанесените материални щети, виновните длъжностни лица, както и решение за
съответно налагане на дисциплинарна и имуществена отговорност на същите. В протокола
се сочело, че на 22.04.2020г. II смяна „В“ Б.И.Г. раб.№2038 бил назначен като МОТТМ на
задвижваща станция №1111. Около 07°° часа сутринта при оглед на съоръжението видял
„черта“ на работния борд на гуменото платно. Той спрял задвижващата станция и забелязал
05
забита релса между челната чистачка и бункера. В 07 часа М.Д.Д. №2160 ОПУС получила
информация от машиниста на ГЛТ1111, че е спрял системата и оглежда вуланизация №3 на
работен борд. След това тя подала информация за огледа на минния диспечер, завеждащ
смяната и механошлосера. След огледа на вулканизацията МОТТМ уведомил ОПУС, че
1
имало „черта“ по гуменото платно. Няколко минути след получаване на сигнала от ОПУС
началник смяната С. И. К. раб.№1187 получил информация от МОТТМ на задвижваща
станция №1111, че гуменото платно е надрано. Той уведомил ръководител участък РТНК-1
за случилото се, който от своя страна запознал А.И.С. ИММ участък РТНК-1. Началник
смяната заедно с двамата дежурни МММ огледали съоръжението. Установили, че има
забито парче релса между откатната дъска и челната чистачка и предприели мерки за
отстраняването и. След отстраняването на релсата направили оглед на линейната част и
развъртели системата за да я източат. След източването установили, че гуменото платно има
40
нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и плата. В 7 началник
смяната информирал за състоянието на лентата ръководител участък РТНК-1 и ИММ
участък РТНК-1. При извършване оглед на 23.04.2020г. около 9 часа комисията
констатирала следното: „1.1. ГЛТ 1111 е в покой. Парче от релса с дължина 1620мм се
намира в близост до задвиждащата станция. По лентовото платно няма наличен товар.
1.2.Състояние на бункера: няма налични деформации по бункера; има челна чистачка, по
която се забелязват конци от плата на лентата-приложена снимка; има челно перде на
което се забелязва следа от релсата- приложена снимка; 1.3.Състояние на лентовото
платно: 1.3.1.ГЛТ 1111 е с дължина на линейна част 1501 м, а лентово платно е тип В1800
ЕР2500 с обща дължина 3100 м.“ При огледа на лентата се констатирало, че е надрана по
цялата дължина, като следата от надирането се намира на работния борд. Напречно следата
била на разстояние 580 до 600мм от левия кант на лентата. Дълбочината на нараняването
била от 10мм до 14мм, затова бил наранен работният протектор и два до три плата от
лентата. Дебелината на лентата била измерена и била около 24мм. Към протокола били
приложени снимки. Твърди, че виновни длъжностни лица са: С. И. К. раб.№1187 началник
смяна РТНК-1; К. Ж. И. раб.№0143 машинист на многокофов багер; Й. М. Й. №1857 МРС
многокофов багер; Д. И. Д. раб.№3747 МММ многокофов багер; Д.Н.К. №1861 работник
мини-многокофов багер; Б.И.Г. раб. №2038 МОТТМ-ЗС1800; Н.Г.Д. раб.№5326 МОТТМ-
ЗС1800; А.Г.А. раб.№8971 МОТТМ-ЗС1800; Е.Д.Д. раб.№2035 МОТТМ- ЗС1800; Н.Р.Н. раб.
№0094 МОТТМ-ЗС1800. Въпреки честите спирания от засечени метали от металдетектора
изброените по-горе работници не постъпили отговорно към опазване на имуществото на
работодателя, като не потърсили по-обстойно за наличие на такива в изкопаната и
натоварена в лентовите транспортьори земна маса, чрез постепенно развъртане на лентите
от място с цел разстилане на натрупаната земна маса по междинна и разтоварна лента, което
би довело до намиране на релсата или металите от всички осем изключвания от метал
детектор. Това от своя страна довело до преминаването им по цялата линейна част на
участъка и в частност засядането на парче релса в бункера на ЗС1111 и последвалото
увреждане на лентовото платно. След направено проучване от страна на комисията по
протокола и получено писмено становище от фирмата производител на ГЛТ фирма
„Каучук“АД, гр. София, че стойността на щетата, поради нерентабилност от извършване на
ремонт на лентата се равнявала на пазарната стойност на ново гумено платно В1800 ЕР 2500
с дължина 3100 м възлизала на 1336100 лева, което се определяло от сключения между
„Мини Марица- Изток“ЕАД и „Каучук“АД договор за доставка на такова гумено платно МТ
2
0470/2018г. Заключението на комисията по възникналата авария било, че е било необходимо
разпределяне на персонала за постоянно наблюдение на багерните транспортьори за наличие
на „материали”, натоварени на тях. Във връзка с образуваното дисциплинарно производство
и производство за търсене на ограничена имуществена отговорност от горепосочените лица,
един от които бил и Й. М. Й. , постъпили в администрацията на Рудник „Трояново-1“
възражения. Във възражението си /вх. № 10295 / 02.06.2020г./ Й. М. Й. изразявал несъгласие
със заповедта за налагането на ограничена имуществена отговорност във връзка с аварията,
тъй като считал, че няма достатъчно основание за това по длъжностна характеристика, във
връзка със заеманата му длъжност и отговорността му. Ответникът имал задължение по:
„Длъжностна характеристика на машинист на разтоварна стрела на многокофов багер,
а) Основни функции и задължения.- Да следи и контролира натоварването на материала
(въглища или откривка) върху ГТЛ“. Счита, че той не е положил достатъчно усилия за
изпълнението им, като по този начин проявил груба небрежност, а е бил длъжен и е могъл
да предотврати настъпилите по-големи щети за имуществото на работодателя, вследствие на
продължилото около два часа нараняване на ГЛТ от металната релса, с дължина 1620мм и
тегло 79,38 кг. Моли съда да постанови решение, с което след като установи, че е налице
основание за търсене на ограничена имуществена отговорност спрямо ответника Й. М. Й. и
като установи, че същата е в размер на 1627,93 лв. в рамките на претърпяната загуба от
1336100 лв., но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение, равняващо се на
1627,93 лв., моли да осъди ответника да му заплати сумата 1627,93 лв., представляваща
размера на ограничената имуществена отговорност, определена по правилата на чл. 205 от
КТ, както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Моли съда да му бъдат присъдени направените по
делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Й. М. Й. счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Оспорва
изложената в исковата молба фактическа обстановка и изложените констатации за
причините за настъпване на вреда за работодателя и твърдението за действия при груба
небрежност от страна на ответника. Не оспорва наличието на трудово-правни отношения с
ищеца. Действително с последното изменение и сключено допълнително споразумение
между ищеца и ответника, последният бил назначен на длъжност „машинист на разтоварна
стрела на многокофов багер“ с посочени в приложената длъжностна характеристика
задължения. За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.203,ал.2 КТ, обаче,
следвало да се установят елементите на фактическия състав на този текст. В тежест на
ищцовото дружество било да докаже наличието на всеки от елементите, включени във
фактическия състав на чл.203, ал.2 КТ и това били: наличие на трудово правоотношение с
ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и че ответникът е причинил с груба
небрежност твърдените вреди. В настоящия случай липсвали изложени твърдения за част от
елементите, подлежащи на установяване. На първо място не било установен по безспорен и
категоричен начин моментът, в който увреждащата релса е попаднала на увредената лента,
3
т.е. в коя смяна на работници се е случило, а оттам и чия отговорност следва да бъде
ангажирана. В исковата молба се твърдяло, че е открита в смяната на ответника, но това не
водело до автоматична констатация, че именно в този момент е попаднала релсата в
работния участък. Освен това не бил установен начинът, по който е попаднала същата, от
кой участък на натоварване. За да е налице основание за ангажиране отговорността му,
същият следвало по безспорен начин да е допринесъл със своето поведение до настъпване
на производствената авария, довела до причиняване на вреда. Нито в исковата молба, нито
от приложените към нея доказателства се сочело в какво точно се състои вината му, какви
действия или бездействия е извършил, за да допринесе за настъпване на вредоносния
резултат. Тъй като не се твърдяло и не се установявало кога и по какъв начин е попаднал
увреждащият елемент върху работната лента, не можело да се установи и дали изобщо е
преминала през участъка, на който работи той. В исковата молба се твърдяло общо, че
виновните длъжностни лица, с посочени данни, „не са постъпили отговорно към опазване
на имуществото на работодателя, като не са потърсили по — обстойно за наличие на
такива в изкопаната и натоварена на лентовите транспортьори земна маса... “. Видно
обаче от протокол от разследване на възникнала авария, приложен като писмено
доказателство към исковата молба, като възможна причина за настъпване на авария било
посочено, че практически наличната релса е възможно да не бъде забелязана и открита
поради затрупването й със земна маса. Касаело се за обективна невъзможност да бъде
предотвратена настъпилата авария, т.е. до нормален производствено-стопански риск.
Съдебната практика приемала, че за нормален се смята обичайният за дадена производствен-
стопанска дейност риск, т.е рискът който е присъщ и неотменно съпътства тази дейност,
респ. трудова функция, при конкретните материални и организационни условия за тяхното
осъществяване. В конкретния случай той осъществявал трудовите си функции на многокоф
багер, като от кабинката, в която се намирал, следвало да наблюдава земната маса, която
пада в т.нар. „ботуш“ /фуния/, която била закрита, голяма и в която нямало никаква
видимост. Единственият показател за елементи, различни от земна маса били металдетектор,
който сигнализирал за преминал метален предмет и силния грохот, който би се чул при
падане на такъв. След излизането на земната маса от тази „фуния“ и извличането й на
лентата, дори и да имало попаднал някакъв друг елемент, то той не би могъл да бъде открит,
тъй като би бил зарит в земната маса, така както било констатирано и в протокол за
разследване на производствена авария. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан и моли да му бъдат присъдени сторените в производството
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск за сумата 1627,93 лева, представляваща обезщетение за имуществена
вреда, причинена от ответника по небрежност при изпълнение на трудовите му задължения,
като ищецът претендира ограничена имуществена отговорност. Със заповед №
39/20.05.2020 г. на управителя на „Рудник Трояново -1“, с.Трояново е наредено да се
4
реализира ограничена имуществена отговорност на ответника, като от уговореното месечно
трудово възнаграждение се удържи сумата 1627,93 лв. Срещу тази заповед е постъпило
възражение от ответника от 02.06.2020 г. С оглед на това съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.210, ал.3 КТ за предявяване на иск за реализиране на ограничената
имуществена отговорност на ответника по съдебен ред.
Разпоредбата на чл.203, ал.1 от КТ предвижда, че работникът или служителят
отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или
по повод изпълнението на трудовите си задължения.
По делото не се спори, че към датата на настъпване на вредата ответникът е работил
по трудово правоотношение с ищеца на длъжността „машинист на разтоварна стрела на
многокофов багер Рс2000-№143“ в участък РТНК-1 на Рудник „Трояново-1“, с.Трояново
/видно и от допълнително споразумение № 1168/16.05.2019 г. към трудов договор №
136/13.06.2014г. /.
От представения протокол от разследване на възникнала авария – транспортьор 1111
– наранен работен протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното, забелязани на
23.04.2020 г., смяна „В“ в Рудник „Трояново-1“ от 19.05.2020 г. на Комисия, назначена със
заповед № ЗБУТ-05-33/27.04.2020 г. на управителя на рудник „Трояново-1“, с.Трояново,
става ясно, че при извършване оглед на 23.04.2020г. около 9 часа Комисията е констатирала
следното: „1.1. ГЛТ 1111 е в покой. Парче от релса с дължина 1620мм се намира в близост
до задвижващата станция. По лентовото платно няма наличен товар. 1.2.Състояние на
бункера: няма налични деформации по бункера; има челна чистачка, по която се забелязват
конци от плата на лентата; има челно перде на което се забелязва следа от релсата;
1.3.Състояние на лентовото платно: 1.3.1.ГЛТ 1111 е с дължина на линейна част 1501 м, а
лентово платно е тип В1800 ЕР2500 с обща дължина 3100 м. При огледа на лентата се
констатира, че е надрана по цялата дължина, като следата от надирането се намира на
работния борд. Напречно следата е на разстояние 580 до 600мм от левия кант на лентата.
Дълбочината на нараняването е от 10мм до 14мм, затова е наранен работният протектор и
два до три плата от лентата. Дебелината на лентата е измерена и е около 24мм“. По делото е
представено и писмо от 18.05.2020 г. от „Каучук“ АД, в което се сочи, че след анализ на
констатираните повреди на траспортна лента ГТЛ В 1800 ЕР2500/4+2 8/4 Х с обща дължина
3100 л.м. се налага извод за нецелесъобразност на ремонта, тъй като след евентуалното му
извършване експлоатационните характеристики на транспортната лента не могат да бъдат
достигнати и съответната лента не може да бъде пусната в експлоатация. Видно от т.IV,3 от
горепосочения протокол от разследване на възникнала авария от 19.05.2020 г. стойността на
щетата поради нерентабилност на ремонта се равнява на пазарната стойност на ново гумено
платно В1800 ЕР2500 с обща дължина 3100 м. и възлиза на 1336100 лева. Тази стойност е
потвърдена и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Твърдението на ищеца е, че при изпълнение на трудовата си функция ответникът е
5
причинил горепосочената вреда, тъй като не е изпълнил задължението си по трудова
характеристика да следи и контролира натоварването на материала /въглища и откривка/
върху ГТЛ. Визираното задължение е регламентирано в т.2.6 от длъжностната
характеристика за длъжността „машинист на разтоварна стрела на многокофов багер
Рс2000“, връчена му на 17.05.2019 г.
Според свидетеля Х.Г.Ч., който уточнява, че не е очевидец, аварията е започнала
около 5 часа, когато е била изкопана от роторно колело и натоварена в роторна лента релса
с дължина 1620 мм. с тегло около 80 кг. След падане на роторна лента релсата е засечена от
монтирания на роторна лента металдетектор, като при това засичане се изключва
автоматично роторната лента. Съгласно инструкцията за работа с металдетектора след
засичане на метал трябвало да се извърши търсене на метал от багерната бригада, в която
влиза и ответникът. На конкретната дата 22.04.2020г.-нощната смяна, която влиза и в
23.04.2020г., е имало 8 броя изключвания от металдетектора до около 5 часа сутринта, като
последното е било някъде около 5 часа, когато е изключен металдетекторът за последен път.
Тогава багерът е работил на горна шайба. Горна шайба било най-високото стъпало, на което
може да се качи багерът, откъдето обикновено се засичат такива материали от
металдетектора. След 5.30 - 6.00 часа багерът се е придвижил и е свалил роторното колело за
панировка, т.е. обиране на най-ниското стъпало, където вече нямало откъде да има метали.
Според свидетеля в конкретния случай няма как тази релса да е попаднала от друго място.
Свидетелят Д.Х.Б. твърди, че задействането на металсигнализатор на багера означава, че
има наличие на метал, който трябва да се търси в първия транспортьор. Реакцията на
багерната бригада трябвало да е след спиране на металсигнализатора да търси наличния
метал. Проверката за наличие на метали се извършвала визуално и ако е необходимо, се
търсело с подръчни средства, с инструменти или на ръка. Височината на земните маси,
изкопавани от багера, била около 30 см., като било възможно металите да не бъдат открити.
Търсенето ставало при спрян транспортьор при развъртане. Според свидетеля металът,
който е увредил гумената лента, е било невъзможно да не бъде открит, тъй като ставало
въпрос за ЖП релса с размер 1600 мм. Възможно било при почистване с фадрома някъде по
станциите да се натовари земна маса, която има някакъв друг метал, но в тази смяна
фадрома не била викана. Свидетелят Н.Г.Н. сочи, че през конкретната смяна е имало седем
или осем спирания на багера от задействан металсигнализатор, което показвало, че в
натоварения материал имало наличие на метални предмети. Реакцията, която следвало да
последва от целия багерен екипаж, е да намери този метал, тъй като можел да причини щети
- да порази гумените транспортьори. Трябвало да излезе целият багерен персонал и да
направи оглед. Ако не е спрял на първата лента, следвало да се развърти следващата лента
на багера и да бъде осторожно следено за метал. От видеонаблюдението на багера не се
забелязвало последното спиране излизане на който и да е човек от багера. Камерата била
спряна само за една минута и било невъзможно да бъде намерен какъвто и да е било метал
за такова време. Минималното време за обезопасяване за пускане на лентата било около 10-
15 минути. Според свидетеля не е възможно металдетекторът да не улови метал. В
6
конкретния случай не можело металът да бъде натоварен от друго място, тъй като в този
момент нямало откъде да се натовари. Свидетелят Д. И. Д. сочи, че е механик на същия
багер, на който работел ответникът. Потвърждава, че имало спирания от металдетектора,
които се проверявали на място. Имало открит траверс, който бил изваден от багера, и
работата продължила. Според свидетеля метални предмети могат да бъдат натоварени и от
добивни ленти, които извозват въглища. Фадроми, които чистят станциите, също могат да
натоварят метал, но този случай свидетелят не е видял фадрома, която да товари. Твърди, че
има случаи, в които минават метали, които не са засечени от металдетектора, например цяла
траверса е минавала, без да е засичана от метал детектора. Заявява, че не му е известна
инструкция за работа с метал детектор и не се е запознавал изрично с такава. Твърди, че в
тази смяна са извършвали процедура по развиване на лентата, за която се е задействал
металдетектор, за да бъде изваден металът. Свидетелят К. Ж. И. сочи, че работи като
„машинист на роторен багер“ в „Рудник Трояново - 1“. На 23.04.2020г. по време на работа
имало осем спирания от металдетектор, като последното било в 5.10 часа, след което нямало
други спирания до 7 часа, когато системата спряла, понеже машинист установил, че има
метална релса на 11-та станция. При всяка сигнализация багерът сам спирал. Свидетелят
уведомявал смяната по уредбата, след което човек от смяната отивал и започвал да търси в
първа лента дали има материал. Ако нямало нищо, давал сигнал на свидетеля да развърти
лентите една по една. При това развъртане на единственото място, на което имало
видимост, стоял човек, който гледал втори път за наличие на материал, в случая работник -
багера. Ако не се установяло наличие на такъв, продължавали работа, а ако видят материал,
имало бутон, чрез който се спирала лентата. Блокировъчният кабел спирал багера, когато
спрат лентите. Когато въпросният кабел е неизправен, машинистът на разтоварна стрела
трябвало да следи да няма спиране на лентата и ако има такова, той трябвало да спре багера.
Още преди края на тяхната смяна бил пратен човек от автоматизацията и с помощта на
елшлосера на багера била направена проверка, при която се установило, че при разстояние
на 20 см над лентата метал детекторът не засича метал. Обемът на земната маса можело да
достигне до 40 см. Твърди, че се е случвало и друг път да преминават метали, без да се
задейства метал детекторът, дори по-големи от процесния. Свидетелят сочи, че не е запознат
с инструкция за работа с металдетектор и за пръв път чува за такава. Твърди, че е напълно
възможно ответникът да не види релса, ако е затрупана с пръст, от мястото, на което се
намира. Свидетелят Б.Б.А., ръководител „Участък РТНК-1“, в „Рудник Трояново - 1“,
твърди, че на 22.04.2020г. има запис с подпис на завеждащ смяната и на служителите за
повишено внимание за материали в забоя. Това било записано в тетрадка с подпис на
завеждащ смяна. Не е присъствал на инструктаж от завеждащ смяната.
От съвкупната преценка горепосочените гласни доказателствени средства се налага
изводът, че същите не съдържат данни дали и в кой момент увреждащото парче от релса с
дължина 1620мм и тегло 79,38 кг е преминало през участъка, в който ответникът е
изпълнявал трудовата си функция. Единствено свидетелят Ч. твърди, че това е станало към
5,00 ч., но същият няма непосредствени възприятия и твърденията му се основават на
7
„събраните свидетелски сведения“. По делото обаче липсват показания на свидетели-
очевидци за изкопаване на парчето от релса от управлявания от ответника багер. Не са
ангажирани и доказателства, от които да е видно какъв период от време е необходим за
придвижването на парчето от релса от евентуалното му изкопаване до мястото, където е
намерено в 7,00 ч. на 23.04.2020 г. Не се установява по категоричен начин и твърдяната от
ищеца невъзможност металната релса да попадне върху ГТЛ от източник, различен от
управлявания от ответника багер. Според свидетелите Ч., Б. и Н. това е невъзможно, тъй
като в конкретната смята не е използвана фадрома, която би могла да натовари такива
материали. Според свидетеля Д. обаче метални предмети могат да попаднат и от добивни
ленти, които извозват въглища и които са разположени успоредно на лентата, на която е
работел ответникът.
На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин, че увреждащото парче от релса с дължина 1620 мм и тегло 79,38 кг е било
засечено от металдетектора на лентата, на която ответникът е товарил изкопаната от багера
земна маса. В протокол от разследване на възникнала авария – транспортьор 1111 – наранен
работен протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното, забелязани на 23.04.2020
г., смяна „В“ в Рудник „Трояново-1“ от 19.05.2020 г. като възможна причина за аварията е
посочена: „неизправен или некоректен металдетектор“. Свидетелите Д. и И. излагат
твърдения и за други случаи, при които метални предмети, дори по-големи от процесната
релса, не са били засичани от метал детектора. Според свидетеля И. непосредствено след
аварията е извършена проверка на металдетектора и е констатирано, че същият не отчита
предмети, разположени на повече от 20 см от лентата. Същевременно според свидетеля И.
обемът на земната маса на лентата може да достигне до 40 см, а според свидетеля Б. – 30 см.
При тези обстоятелства съдът намира, че не може да бъде изключена възможността
увреждащото парче от релса да не е било засечено от металдетектора, поради което
движението на лентата да не е било спряно автоматично за проверка от багерната бригада.
Освен това, по делото няма данни увреждащото парче от релса с дължина 1620 мм и
тегло 79,38 кг, макар незасечено от металдетектора, да е било видимо с просто око, поради
което да е могло да бъде забелязано от ответника при насипването на изкопаната земна маса
върху транспортната лента. Нещо повече, в протокол от разследване на възникнала авария –
транспортьор 1111 – наранен работен протектор и два слоя плат по цялата дължина на
платното, забелязани на 23.04.2020 г., смяна „В“ в Рудник „Трояново-1“ от 19.05.2020 г. е
отразено, че никой от обслужващия персонал не е забелязал такава релса, което с според
Комисията е възможно, ако е затрупана от земна маса. В т.III,1 от същия протокол като
вероятна причина за настъпване на аварията е посочено, че „поради инерцията на лентата
парчето релса е възможно да се е придвижило заедно със земната маса по роторната лента и
е попаднало в централен бункер или следващата лента, затрупано от земна маса, което не е
позволило намирането. Багерната бригада /вкл. и ответникът/ е започнала да търси
материала, който е причинил спирането на багера, но не е успяла да го намери. След това
развъртат багера в централен режим, като по този начин релсата, вероятно затрупана със
8
земна маса, се е придвижила, без да има възможност да бъде забелязана“.
При тези обстоятелства съдът счита, че не може да се направи категоричен и
еднозначен извод, че на 23.04.2020 г. ответникът е проявил небрежност и не е положил
дължимата грижа при изпълнение на трудовата си функция като „машинист на разтоварна
стрела на многокофов багер Рс2000-№143“ да следи и контролира натоварването на
материала /въглища и откривка/ върху ГТЛ - за откриване на парче от релса с дължина 1620
мм. и тегло 79,38 кг. От събраните по делото доказателства се установява наличието редица
фактори от обективно естество, създаващи възможност посоченият метален предмет да не
бъде открит, дори при полагане на дължимата грижа от страна на ответника.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение
за причинени от ответника имуществени вреди в размер на 1627,93 лева, представляваща
обезщетение при условията на ограничена имуществена отговорност за причинена по
небрежност имуществена вреда на 23.04.2020 г. в размер на 1336100 лева при изпълнение на
трудовите му задължения като „машинист на разтоварна стрела на многокофов багер
Рс2000-№143“ в участък РТНК-1 на Рудник „Трояново-1“, с.Трояново, ведно със законната
лихва върху тази сума от 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД, гр.Раднево, ул.“Георги
Димитров“ 13, ЕИК *********, представлявано от Андон Петров Андонов, против Й. М. Й.
от гр.Стара Загора, ..... иск за заплащане на сумата 1627,93 лева, представляваща
обезщетение при условията на ограничена имуществена отговорност за причинена по
небрежност имуществена вреда на 23.04.2020 г. в размер на 1336100 лева при изпълнение на
трудовите му задължения като „машинист на разтоварна стрела на многокофов багер
Рс2000-№143“ в участък РТНК-1 на Рудник „Трояново-1“, с.Трояново, ведно със законната
лихва върху тази сума от 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД, гр.Раднево, ул.“Георги Димитров“ 13,
ЕИК *********, представлявано от Андон Петров Андонов, да заплати на Й. М. Й. от
гр.Стара Загора, ..... сумата 400 лева, представляваща разноски по делото.
9
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10