Присъда по дело №1760/2009 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 1760/2009г. по описа на РС – Велико Търново.

 

Обвинението на Великотърновската районна прокуратура е срещу: Ю.Е.Ж., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, завършен първи клас, неженен, безработен, осъждан и срещу А.Т.А., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неосъждан, за това, че на 20.12.2006 г. в близост до Килифаревския манастир, след предварителен сговор помежду си и чрез използване на МПС - лек автомобил „Нисан Примера" с peг. № СТ 16 57 АХ, собственост и управляван от А., от товарен автомобил „Волво" с per. № 33 RH 933 с прикачено ремарке с peг. № 33 FF 398 отнели от владението на М.Ш.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да присвоят чужди движими вещи - 57 бр. якета с две лица, 1 бр. черен сак тип раница, 1 бр. шалте, 3 бр. раници, 1 бр. електронна игра „ХВОХ 360 МСЕ MADCAT3" - волан и педали - всички вещи на обща стойност 3 878.00 лв., собственост на Службата за обмен на армията и военновъздушните сили "AAFES" Европа - Поделение № 146-3615 гр. Багдад като случаят е немаловажен и подсъдимият Ю.Ж. е действал при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК, по отношение на подсъдимия Ж. и престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, по отношение на подсъдимия А.А..

В съдебно заседание, представителят на ВТРП поддържа повдигнатите спрямо двамата подсъдими обвинения. Заема становище, че по отношение на подсъдимия Ж. деянието е извършено при условията на повторност, по смисъла на чл. 28, ал. 1, от НК, поради което същият следва да бъде оправдан по обвинението, за това деянието да е било извършено при условията на опасен рецидив по см. на чл. 29, ал. 1, б. б от НК. Счита, че извършването на престъплението и от двамата подсъдими е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира, подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им се наложа наказания при хипотезата на чл.55, ал. 1 от НК, за приложението на които приема, че са налице основания. При това твърди, че наказанието по отношение на  подсъдимия Ж. следва да бъде изтърпяно - ефективно, при първоначален „Строг” режим, с оглед на липса на предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, а по отношение на подсъдимия А. приема, че изпълнението на определеното, към минималния размер наказание, следва да бъде отложено. Излагат се подробни съображения.

Производството по делото е проведено по отношение на подсъдимия Ю.Е.Ж. по реда на чл. 269, ал. 3, тн. 2 и т. 4, б. А от НПК. Назначеният на подсъдимия защитник, адв. И. К. (ВТАК) заема становище, според което по делото е безспорно доказано участието и двамата подсъдими в процесното престъпление. Счита, че по отношение на подсъдимия Ж., са налице основания за определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т 1 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства изразяващи се явяване пред органите по разследване, съдействие за разкриване на обективната истина, възстановяване на предмета на престъплението.

В хода на съдебното следствие, А.Т.А. дава обяснения имащи характер на самопризнания. Не се признава за виновен. Отрича да е извършил престъплението, за което е подсъдим. Твърди, че към момента на отиване в района на гр. Килифарево и натоварването на вещите не е знаел, че същите са предмет на престъпление - кражба. Моли да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Упълномощеният от подсъдимия А. защитник адв. Д. П., заема становище, според което в производството по делото не е доказано извършването на престъплението и участието на А.А. в него. Подържа направеното от подсъдимия искане, същият да бъде признат за невинен. При условията на алтернативоност с направеното искане счита, че за извършеното престъпление, на подзащитния му, следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55 от НК. Излага подробни съображения в тази насока.

         Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите Ю.Е.Ж. и А.Т.А. *** и се познават. Случвало се е двамата да работят заедно като оказват различни услуги на преминаващите, през находящия се в близост до града проход „Хаинбоаз”, товарни автомобили.

На 17.12.2006г., в близост до Килифаревския манастир, се реализирало пътнотранспортно произшествие, при което водачът на товарен автомобил „Волво" с peг. № 33 RH 933, с прикачено към него ремарке с peг. № 33 FF 398 напуснал платното за движение, в резултат на което товарният автомобил с ремаркето, натоварени с вещи, собственост на Службата за обмен на армията и военновъздушните сили "AAFES" - Европа - Поделение № 146-3615 гр. Багдад, се обърнали по склона до пътя. От реализираното преобръщане се разпилели превозваните вещи. При това починал турския гражданин - водач на автомобила, който единствен превозвал стоката. Непосредствено след това, в страната, пристигнал управителя на дружеството - превозвач „Т. ***, Турция - св. М.Ш.Т.. Първоначално охраната на местопроизшествието се осъществявала от служители на РУ на МВР гр. В. Търново, които охранявали вещите и товарния автомобил, а след пристигането на св. Т. същата била преустановена. Горните обстоятелства станали известни на широк кръг лица, включително и на граждани на гр. Гурково, които се насочили към мястото на произшествието да извършват кражби на вещите находящи се в и около товарния автомобил.

На 20.12.2006г. подсъдимият Ю.Е.Ж. успял да вземе от вещите от товарния автомобил и да ги складира в близост до местопроизшествието - на склона под мантинелата ограничаваща платното на пътя. Подсъдимият изнесъл по стръмния склон, до пътя - 57 бр. якета с две лица, 1 бр. черен сак тип раница, 1 бр. шалте, 3 бр. раници, 1 бр. електронна игра „ХВОХ 360 MCE MADCAT3" - волан и педали.

На същия ден подсъдимият Ж. заедно с три други, неустановени по делото лица от мъжки пол, помолил св. Л. Л. да ги откара с личния си л. а „Хюндай пони” до гр. Килифарево. За услугата обещал да му заплати сумата от 20 лв. Свидетелят се съгласил и заедно със св. П.Д., който през това време бил с първия свидетел, подсъдимия Ж. и посочените трима мъже се качили в л. а и се отправили към гр. Килифарево. Пътувайки установили, че пътя през прохода „Хаинбоаз” бил затворен, и заобикаляйки през прохода - Твърдица - Елена се придвижили, първоначално до гр. В. Търново, след което се отправили към гр. Килифарево. Като стигнали до града горивото на св. Л. започнало да привършва, поради което автомобилът започнал да прекъсва. През това време покрай тях минал л. а Мерцедес, на който се качили

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 1760/2009г. по описа на РС – Велико Търново, лист 2.

 

пътуващите с тях неустановени по делото мъже и се отправили в неустановена посока. Подсъдимият Ж., заедно със св. Л. и Д. продължили да се придвижват по прохода, като успели да стигнат до бензиностанцията на с. В. вода, където автомобилът окончателно спрял, поради липса на гориво. Бензиностанцията не работела по това време, паради което св. Л. се обадил на свой приятел да му помогне да се прибере до гр. Гурково, а подсъдимият Ж., използвайки няколкократно телефона на св. Д., успял да се обади на подсъдимия А.А.. След известно време подсъдимият А. пристигнал на бензиностанцията със собствения си лек автомобил „Нисан Примера" с per. № СТ 15 67 АХ. При него се преместил подсъдимият Ж. и двамата се отправили към гр. Килифарево. По пътя подсъдимият Ж. казал на А. за преобърнатия товарен автомобил, за разпилените покрай него вещи и сакове. В близост до района на произшествието с товарния автомобил, спрели л.а на подс. Ангелав, след което слезли от него и от находящите се зад мантинелата на пътя храсти двамата подсъдими, с общи усилия, натоварили вещите, които преди това бил изнесъл по склона подсъдимия Ж.. След това двамата подсъдими се прибрали в гр. Гурково, където в дома на А.Т.А. разтоварили откраднатите вещи. При това Ж. взел и отнесъл със себе си един брой от якетата, черния сак, тип раница и едно шалте.

На следващия ден (21.12.06г.), действайки по получени оперативни данни и такива от св. Т., група от служители на РУ на МВР гр. Велико Търново пристигнала в гр. Гурково. Служителите на МВР установили собствеността на л. а Нисан Примера с рег. СТ 1567 АХ в лицето на подс. А.. През това време Ж. доброволно предал намиращите се у него вещи (протокол от 21.12.06г. – т. 1, лист 24). Същият посочил, че, че по-голямата част от отнетите такива се намират у подс. А.. След това служителите на МВР, сред които и св. Р.К., отишли в дома на подс. А., който след покана, предал доброволно(протокол от 21.12.06г. – т. 1, стр. 36) всички находящи се при него вещи, които заедно с предадените от Ю.Ж. били  върнати на превозвача – св.Т. /л. 50 и 51, т. 1/

По делото е назначена и изслушана съдебно–оценъчна експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприе като компетентни и обосновано, е видно, че общата стойност на отнетите на това деяние вещи възлиза на 3 878.00 лв.

От приобщените като доказателства по делото справки за съдимост на подсъдимите се установява, че А. не е осъждан за престъпления от общ характер, а Ж. е многократно осъждан за извършени от него, като непълнолетен престъпления от общ характер. С влязла в сила на 29.06.2006 г. присъда по НОХД № 629/05 г. на PC гр. Казанлък е осъден за извършено на 04.02.2005 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 28 от НК, на наказание три месеца лишаване от свобода. Същото изтърпял на 25.10.2006 г. С влязла в сила на 03.07.2006 г. присъда по НОХД № 1001/05г. на PC гр. Казанлък, е осъден за извършено на 15.09.2005 г. престъпление по чл. 343 в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от четири години. С Определение по ЧНД № 75/06 г. на PC гр. Казанлък, на Ж., е наложено едно общо наказание измежду определените му по посочените присъди, а именно една година лишаване от свобода при първоначален общ режим. Общото наказание изтърпял в периода 21.12.2006 г. до 17.09.2007 г.

Горната фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимия Ж., приобщени като доказателства по реда на ч. 279, ал. 1, т. 2 от НПК, от обясненията на подсъдимия А., дадени в хода на съдебното следствие; от показанията на свидетелите дадени на съдебното следствие Р. К., Л. Л. и П. Д. и показанията на св.М. Т, приобщени по ред на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК, от заключението на съдебнооценъчната експертиза, протоколи за доброволно предаване, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимия Ю.Е.Ж., с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а подсъдимият А.Т.А., с деянието си, е осъществил от обективна и субективна страна - престъпление чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Безспорно установено е, че на 20.12.2006г., в близост до Килифаревския манастир, двамата подсъдими, в съучастие, помежду си - като съизвършители и чрез използване на МПС - лек автомобил „Нисан Примера" с peг. № СТ 1567 АХ, собственост и управляван от А., от товарен автомобил „Волво" с peг. № 33 RH 933 с прикачено ремарке с peг. № 33 FF 398, са отнели от владението на М.Ш.Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят чужди движими вещи - 57 бр. якета с две лица, 1 бр. черен сак тип раница, 1 бр. шалте, 3 бр. раници, 1 бр. електронна игра „ХВОХ 360 МСЕ MADCAT3" - волан и педали - всички вещи на обща стойност 3 878.00 лв., собственост на Службата за обмен на армията и военновъздушните сили "AAFES" Европа - Поделение № 146-3615 гр. Багдад.

От обективна страна е безспорно доказано по делото, че Ж. е предприел  действия по прекъсване фактическата власт на досегашния владелец върху посочените вещи - представителя на превозвача Т., като е изнесъл и укрил вещите, предмет на престъплението, в непосредствена близост до пътя. Това укриване е станало в района на местопроизшествието, в който са се намирали и други разпилени вещи, представляващи част от превозвания товар. Това обективира извод, че към този момент все още не е прекъсната фактическата власт на владелеца на вещите, а същата се е прекратила едва с вземането и натоварването им в лекия автомобил на подсъдимия А. и отдалечаването им от мястото на произшествието. Поради това съдът приема, че е налице съизвършителство между двамата подсъдими при отнемането на вещите. При това и двамата подсъдими са установили собствена фактическа власт върху отнетите вещи, като са се разпоредили с тях в свой интерес с прибирането им в мазата на подсъдимия А. и вземането, и личната употреба на част от вещите от подсъдимия Ж..

Безспорно е установено и използването на моторното превозно средство - лек автомобил „Нисан Примера" с per. № СТ 15 67 АХ, тъй като предвид обема и тежестта на отнетите вещи, кражбата не би могла да бъде довършена без него. Поради което извършеното деяние е квалифицирано по чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НК. Същият, към настоящия момент, не е собственост на подсъдимия А., с оглед на което не са налице основания за произнасянето на съда, по реда на чл. 53, ал. 1, б. А от НК.

Подсъдимите са извършили деянието действайки в немаловажен случай, който извод се обективира от стойността на отнетите вещи (3878,00лв.), както от техния брой, вид и предназначение.   

            От субективна страна подсъдимите са извършили деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Всеки един от тях е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици на деянието и е искал тяхното настъпване.

Налице е и причинна връзка между деянието на подсъдимите и настъпилия престъпен резултат, а именно с извършване на общественоопасното деяние подсъдимите са прекъснали фактическата власт на владелеца на отнетите вещи и са установили

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 1760/2009г. по описа на РС – Велико Търново, лист 3.

 

собствена фактическа власт върху отнетите вещи, като са се разпоредили с тях в свой интерес.

            Предвид изложеното съдът счита, че следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимите за извършената от тях на 20.12.2006г., в близост до Килифаревския манастир, кражба на описаните по – горе движими вещи на обща стойност 3878,00лв.

Обоснованите от съда изводи свързани с предмета на доказване по чл. 102 от НПК - извършването на описаната по – горе кражба, участието на подсъдимите в извършването и, както и характера и размера на вредите, причинени с деянието, се предпоставят от доказателствата по делото, събрани съобразно предвидените в НПК доказателствени средства, а именно обясненията на подсъдимия Ж., приобщени като доказателства по реда на ч. 279, ал. 1, т. 2 от НПК, от обясненията на подсъдимия А., дадени в хода на съдебното следствие; от показанията на свидетелите дадени на съдебното следствие Р. К., Л. Л. и П. Д. и показанията на св.М.Т., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК, относно възприетите от съда дата, място и механизъм на извършване, както и по отношение на вещите (вид, брой и характер) обект на престъпното отнемане.

В подкрепа на обоснованият от съда извод относно извършването на деянието и неговото авторство са и приобщените като доказателства по делото протоколи за доброволно предаване на вещите предмет на кражбата от двамата подсъдими протокол от 21.12.06г. – т. 1, лист 24 и протокол от 21.12.06г. – т. 1, стр. 36 и в частност  отразеното в съдържанието на последния, лично изявление на подсъдимия А.А., според което подсъдимият Ж. му е казал да отидат до тира, където се е бил обърнал тир, в близост до гр. Килифарево и да вземат от разпиляната стока, която била изхвърлена и разпиляна. Самата известност на тези обстоятелства, а именно, че се касае за стока, като част от товар, която е разпиляна в района на пътно произшествие с катастрофирал товарен автомобил обективира наличие на умисъл в извършваните от подсъдимите и в частност у А. действия, тъй като те са съзнавали, че лишават от фактическа власт владелеца на тези вещи ( представител на превозвача), като с това са предвиждали, преминаването им в тяхна фактическа власт и са целяли установяването на такава върху предмета на престъплението. Това мотивира съда да приеме, че в конкретния случай поведението на подсъдимите не може да се разглежда като фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НК.

В подкрепа на обоснования от съда извод относно съставомерността на поведението на подсъдимия А. са и неговите обяснения дадени в хода на съдебното производство, в които той посочва „На всеки нормален човек трябва да му дойде на акъла, че е крадено”. 

Изложените по – горе съображения мотивират съда да не кредитира обясненията на подсъдимия А., дадени в хода на съдебното следствие, в които се твърди, че не е знаел, че извършват кражба на процесните вещи, тъй като мислел че са изоставени, разпилени и представляващи вещи, собственост на подсъдимия Ж.. В тази част същите представляват защитна позиция целяща избягване реализирането на наказателна отговорност за извършеното престъпление.  

Посочените преки и косвени доказателства и установената систематична връзка и непротиворечивост между тях, преценени по вътрешно убеждение обосновават извод небудещ съмнение за доказаност на основните факти на доказване по чл. 102 от НПК, а именно че двамата подсъдими са осъществили от обективна страна състава на посочените по – горе престъпления. Този извод съгласно съдебната практика-ТР № 402/99г., ТР № 70/95г. и ТР № 90/95г. на ВС на Р България е единствено възможен, не буди никакво съмнение и изключва всички останали възможни версии.

В производството по делото не се събраха преки или косвени доказателства, деянието да е извършено, от подсъдимите, след предварителен сговор помежду им, при което предварително и в сравнително спокойна обстановка да са обсъдили начина на извършване и да са разпределили ролите си, поради което съдът ги намери за невинни и на основание чл.304 от НПК, оправда Ю.Е.Ж. и А.Т.А., по повдигнатите им обвинения  по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК в тази им част.

Ю.Е.Ж. е извършил деянието при условията на повторност  - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, тъй  като е многократно осъждан за извършени от него, като непълнолетен престъпления от общ характер, които не се вземат предвид при прилагане на разпоредбите на чл. 29, ал. 1 от НК. При това с влязла в сила на 29.06.2006г. присъда по НОХД № 629/05 г. на PC гр. Казанлък, Ж. е осъден за извършено на 04.02.2005 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 28 от НК, на наказание три месеца лишаване от свобода, а с влязла в сила на 03.07.2006 г. присъда по НОХД № 1001/05 г. на PC гр. Казанлък е осъден за извършено на 15.09.2005 г. престъпление по чл. 343 в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години. Деянията по тези присъди, подсъдимият е извършил, преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което между тях е определено едно общо наказание измежду наложените с посочените присъди в размер на най-тежкото от тях с Определение от по ЧНД № 75/06 г. на PC гр. Казанлък, а именно една година лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Изложеното обективира извод, че е налице едно осъждане по отношение на описаните присъди, което от своя страна предпоставя такъв, че Ж. не е извършил деянието при условията на опасен рецидив. Предвид на това и на основание чл.304 от НПК, съдът го оправда по повдигнатото обвинение по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. Б от НК в тази му част.

Причините за извършване на престъпленията от подсъдимите са ниското им правосъзнание, незачитане правото на собственост и стремеж към противозаконно материално облагодетелстване.

Като призна за виновни подсъдимите по предявените им обвинения, съдът съобразно чл.54 от НК обсъди обществената опасност на деянията и личната такава на всеки един от дейците, подбудите за извършване, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства за всеки един при индивидуализация на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите.

Обществената опасност на извършената от Ж. и А. кражба е висока, с оглед на това, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни.

Обществената опасност на Ю.Е.Ж. съдът прецени като висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете възстановяването на вредите от извършеното престъпление, както и оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи такива съдът възприе наличието на предходни осъждания на подсъдимия, за извършени от него престъпления срещу собствеността, които обективират извод, че същият е с утвърдени престъпни навици. Изложеното обективира извод, че, осъществената до този момент наказателна принуда и налагането на наказания под предвидения в закона минимален размер не е оказала необходимата превъзпитателна, поправителна и възпираща функция.

Гореизложеното мотивира съда да наложи на подсъдимия Ю.Е.Ж. наказание в минималния размер, предвиден за този вид престъпления, а именно една

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 1760/2009г. по описа на РС – Велико Търново, лист 4.

 

година лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален “Строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

Съдът намира, че с така наложеното наказание на Асенов, целите на генералната и специална превенция ще бъдат постигнати.

Обществената опасност на А.Т.А. съдът прецени като невисока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, че подсъдимият не е осъждан. При това се взе под внимание направените от подсъдимия самопризнания, възстановяването на вредите, съдействие за разкриване на обективната истина, семейното и имотно състояние. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.

Съдът, след като обсъди и прецени обществената опасност на деянието и личната такава на А.А., като взе предвид и нормата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и като съобрази наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, реши, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което наложи на подсъдимия наказание от три месеца лишаване от свобода. Като съобрази, че наложеното на А.А. наказание не надвишава три години, същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и не е наложително да изтърпи наложеното наказание, приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на постановеното на подсъдимата наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът намира, че с така наложеното наказание; неговия начин и срок на изпълнение, целите на генералната и специална превенция ще бъдат постигнати.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, Ю.Е.Ж. и А.Т.А., със снети по делото самоличности, се осъдиха да заплатят по сметката на ВТРС направените по делото разноски в размер на по 55 лв. (петдесет и пет лева) всеки един от тях и по 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: