Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14261/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните,
че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна
съществува вземане срещу ответника М.С.М., ЕГН ********** *** в размер на
сумите, както следва: 395,11лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с аб. № 1178679 с обект на потребление на
адрес гр. Варна, ул. „Св. Прокопий Варненски“
№ 77 за периода от 04.12.2015г. до
10.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 07.06.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 65,75лева,
представляваща лихва за забава
начислена върху главницата за периода от 12.02.2016г. до 03.06.2019г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4470/10.06.2019г.
по ч.гр.д. № 8874/2019г. по описа на ВРС, 20 състав.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в
обект на адрес гр. Варна, ул. „Св. Прокопий
Варненски“ № 77. На основание чл. 5, т. 6 и
чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на
фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за периода от 04.12.2015г.
до 10.04.2018г. е доставил на ответника услуги цената, на които той не е
заплатил. По партидата му е натрупана като дължима главница в размер на
395,11лева, ведно с лихва за забава от 65,75лева, начислена върху всяко
задължение от датата на съответните падежи до 03.06.2019г. Поради неплащане на
горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр. д. № 8874/2019г. по описа на ВРС. Заповедта е връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с което обосновава и правния си
интерес от настоящата искова молба. Уточнява, че задължението по фактурите
касае цена на реално доставени отчетени ВиК услуги. Искането отправено до съда
е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се
направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
В първото по делото съдебно
заседание, ответникът се е явил лично и е направил изявление за признание на задължението.
Изразил е готовност за плащане на задължението в рамките на месец.
По повод становището на ответника, ищцовото дружество чрез процесуален
представител юк. Ралчева е отправило искане за
спиране на производството, за да се даде възможност на ответника да погаси
задължението си. Ответникът е изразил съгласие и производството е било спряно
на основание чл. 229, ал.1, т.1 ГПК, а впоследствие възобновено по искане на
ищеца, поради неизпълнение задължението на ответника.
В проведеното на 28.09.2020г. ответникът надлежно уведомен не се е явил. Ищецът, предвид направеното признание на иска е
отправил искане за постановяване на решение
при признание на иска. Претендира се присъждане на разноски.
При така заявеното признание на иска направено от ответника, съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение
при признание на иска, като същевременно не са налице пречките за това. Признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави и е от категорията такива,
с които страната може да се разпорежда. Изявлението за
признание на иска, означава съдът да преустанови извършването на по- нататъшни
действия по събирането и преценката на доказателствата установяващи въведените
твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска
и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.
При това положение исковата претенция следва да бъде уважена.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните
такива в настоящото производство са в общ размер на 275лева, от които 200лева юк.възнаграждение и 75лева допълнителна ДТ. На основание
чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение
в полза на ищеца в размер на 150лева, отчитайки и факта, че липсва фактическа и
правна сложност на спора. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
от 225лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са били в размер на 25лева за
платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 75лева,
които следва да се присъдят в цялост.
Водим от изложеното съдът,
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ срещу М.С.М.,
ЕГН ********** *** в размер на сумите, както следва: 395,11лева, представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с аб. № 1178679 с
обект на потребление на адрес гр. Варна, ул. „Св. Прокопий
Варненски“ № 77 за периода от 04.12.2015г.
до 10.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 07.06.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 65,75лева,
представляваща лихва за забава
начислена върху главницата за периода от 12.02.2016г. до 03.06.2019г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4470/10.06.2019г.
по ч.гр.д. № 8874/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК *********, сумата от 225лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД,
ЕИК ********* сумата от 75лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 8874/2019г. по описа на
ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: