Решение по дело №5704/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263413
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20211100505704
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………………………

 

гр. София,26.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ състав, в закрито заседание, в състав:                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

                                                                                                                                                 

                                                                                   

                                                                                                                       

като разгледа докладваното от съдия Данаилова частно гражданско дело № 5704/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 1976/08.03.2021 г. на длъжника по изпълнението Ч.Т.  срещу  постановление на ЧСИ И.М.-К.по изп. дело №20218390400039, с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, както и срещу постановление за разноски, с което във връзка с присъединяване на взискател са определени и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 2789,10 лв..

Доводите в жалбата са, че длъжникът не дължи разноски, тъй като не бил отказал доброволно изпълнение по отношение на разноските, а само оспорил размера на адвокатското възнаграждение, чиито размер не е обоснован, законосъобразен и справедлив, като по-голямата част от вземането е събрана, което не е отчетено при признаване на разноските за възнаграждение, а са определени и такси за събиране на вземане на присъединен взискател, което длъжникът оспорва, тъй като е погасено по давност. Счита, че до подаване на жалбата не са предприемани никакви действия е нее е необходимо да бъдат предприемани такива, поради което адвокатския хонорара е завишен. Моли за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минималните размери, както и на таксите по изпълнението до 70 лв., като в тази връзка и за отмяна на наложената обезпечителна мярка възбрана, както и за спиране на изпълнението до произнасяне на органите на НАП/АССГ.

 Взискателят по делото К.-К.не взема становище по жалбата.  

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като взискателят е направил разноски и искане за присъждането им, като  макар и адвокатското възнаграждение да не е в минималния размер, то поради обстоятелството, че длъжникът не е погасил цялото вземане в срока за доброволно изпълнение, а в производството се е присъединила и Държавата с публични вземания, то няма основание възнаграждението да се намалява до минималния размер, тъй като следва да се продължи принудителното изпълнение, като и принудителното събраната сума не може да послужи за принудителното удовлетворяване на първоначалния взискател, а подлежи на разпределение.По отношение на таксите от 2789,10 лв. е посочено да са начислени във връзка с присъединяването на Държавата като взискател с публични вземания в общ размер на 33886,67 лв. – такса за присъединяване по т.11, такса за връчване на собщение до длъжника за присъединяване по т.5, такса по т.26 ТТПЗЧСИ за събиране на вземането, ДДС и разноски за банков превод.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата, в частта, в която е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските,  е  процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 14.01.2021 г. на К. Х.К., подадена чрез адв. И.И.-С., въз основа на изпълнителен лист 23.12.2020 г., издаден от РС – Севлиево по гр.д.№ 1185/2018 г., с което Ч.Т. е осъден да заплати на взискателя разноски по делото пред първа и въззивна инстанция в размер на общо 4000 лв., като с молбата за образуване е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв., като с нея са представени доказателства за изплащането му.

По искане на взискателя съдебният изпълнител е извършил справки относно имущественото състояние на длъжника и е установил наличие на недвижим имот и банкови сметки, като е изпратил запорно съобщение, въз основа на което по изпълнителното дело са постъпили 3400 лв. преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, поканата за което е връчена на длъжника на 26.01.2021 г., като в нея са посочени задълженията по изпълнителния лист, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 850 лв. и 779, 60 лв. такси по изпълнението, включително такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

С възражение от 01.02.2021 г. длъжникът е оспорил размера на адвокатското възнаграждение и таксите, които е начислил съдебния изпълнител, като е поискал намаляването им до минималните размери

На 09.02.2021 г. въз основа на уведомлението до НАП за започналото изпълнение, е постъпило удостоверение за публични задължения на длъжника Ч.Т. в размер на33886,67 лв.

С постановление от 10.02.2021г. съдебният изпълнител е отказал намаляване на разноските, като е посочила, че липсата на доброволно изпълнение в предоставения срок и присъединяването на Държавата като взискател със значително вземане предполагат необходимост от продължаване на принудително изпълнение и увеличават фактическата и правна сложност на делото и няма основание за намаляване на възнаграждението до минимума. Посочени са детайлно начислените такси по отделни пера в рамките на общо посочените 779, 60 лв. в поканата, от които 408 лв. са таксите по т.26 ТТРЗЧСИ без ДДС./489,60 лв. с ДДС/, като изброените такси, включват всички възможни такси по изпълнението, включително относимите към приключване на изпълнението.

Със съобщение от 10.02.2021 г., връчено на длъжника на 24.02.2021 г., е уведомен за присъединяването на взискател с вземане от 33886,67 лв. във връзка с което са определени допълнителни такси по ТТРЗЧСИ в размер на 2789,10 лв. , от които 50 лв. такса за присъединяване по т.11, 20 лв. - такса за връчване на съобщение до длъжника за присъединяване по т.5, 2253 лв. - такса по т.26 ТТПЗЧСИ за събиране на вземането, 464,50 лв.  ДДС и разноски за банков превод.

Тъй като в жалбата не е посочено конкретното „постановление“ за разноските, с оглед съдържанието й съдът приема, че се оспорва отказа  на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя, както и допълнително определените разноски за такси по изпълнението във връзка с присъединения взискател, тъй като друго не следва нито от титулната част, нито от съдържанието на жалбата, нито от отправените към съда искания.

Съдът намира, че доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е удовлетворил изцяло вземането по изпълнителния лист, като в изпълнителното дело е встъпила като присъединен по право взискател и Държавата, чието вземане също не е удовлетворено в предоставения допълнителен срок, то няма основание разноските, които длъжникът дължи, да свеждат само до тези във връзка с образуването на делото. Неоснователни са поддържаните от длъжника възражения относно дължимостта на публичните вземания, тъй като законът задължава съдебният изпълнител да уведоми НАП за всяко започнало изпълнение и да приеме за събиране всички, посочени в съобщението на НАП публични задължения без възможност за каквато и да било преценка дали същите са възникнали и установени валидно, дали са погасени по давност. Следователно въз основа на удостоверението от НАП, което е постъпило на 09.02.2021 г., съдебният изпълнител е длъжен да приеме, че подлежаши на принудително изпълнение са както вземанията на първоначалния взискател, така и тези на присъединения, като до отричането на съществуването им с влязъл в сила съдебен акт, е длъжен да действа за принудително събиране на вземанията.

Първоначалният взискател е направил разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, като с оглед вече изложените съображения, не може да се приеме, че в причинна връзка с поведението на длъжника са само разноските за образуване, като няма основание и постъпилите в резултат на наложения запор суми да се отнесат в погашение на вземанията на първоначалния кредитор при изчисление на размера на адвокатското възнаграждение, тъй като поради встъпване на кредитор ще следва да се извърши разпределение.

По становище на настоящия състав обаче разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение следва да се намалят от минималния размер от 455 лв. за водене и образуване на делото, тъй като независимо от присъединяването на взискател, размерът на вземанията и установеното имуществено състояние на длъжника не предполагат фактическа и правна сложност на делото.

Отчасти основателна е и жалбата относно определените такси по изпълнението в частта относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, но не по изложените от жалбоподателя съображения. Съгласно разпоредбата  тази такса „се събира върху събраната сума“, като при тълкуване във връзка с останалите разпоредби от Тарифата, под „събрана сума“ следва да се разбира само принудително събраната от съдебния изпълнител сума, тъй като за останалите действия на съдебния изпълнител са предвидени други прости или пропорционални такси. Не представлява принудително събрана сума тази, която в срока за доброволно изпълнение е била платена от длъжника доброволно или е постъпила в резултат на запорно съобщение, изпратено едновременно с поканата за доброволно изпълнение, тъй като до изтичане на срока за доброволно изпълнение не е налице основание за извършване на принудителни действия.

По аргумент от забележки 1 и 2 към т.26 ТТРЗЧСИ таксата се определя върху цялото вземане, в случая всички подлежащи на принудително събиране вземане, а в случай на частични погасявания от длъжника се събира съответна част от таксата, така че общо събраната такса да не надвишава общо изчислената. Следователно съдебният изпълнител е длъжен да изчисли и посочи на длъжника таксата по т.26 върху всички подлежащи на събиране вземания, а основание за събирането й възниква едва в случай на принудителното им събиране, като първоначалното й определяне не е основание да не се съобразят настъпили след това факти, които са от значение за размера й и оплакванията на жалбоподателя, че липсва основание за определяне на таксата са несъстоятелни.С поканата за доброволно изпълнение длъжникът следва да бъде предупреден за всички последици, включително за предвидимите дължими такси, които би дължал, ако не плати доброволно.

Допълнително посочената такса по т.26 ТТРЗЧСИ  в съобщението от 10.02.2021 г. обаче е изчислена не според Тарифата, върху общия размер на подлежащите на принудително изпълнение вземания, а само върху вземанията на присъединения взискател, като при положение, че съдебният изпълнител не е намалил, нито изменил вече посочената в първоначалната покана такса от същия вид, а тя не съобразява постъпилото впоследствие плащане на 3400 лв. и намалението на адвокатското възнаграждение, то таксата следва да се определи при съобразяване на тези факти, като от нея се приспадне вече определената в първоначалната покана такса.

Към момента на разглеждане на жалбата подлежащи на принудително събиране е разликата между сбора на  вземанията по първоначалния изпълнителен лист, разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение от 455 лв., както се определят в настоящото производство и вземането на държавата, посочено в удостоверението и постъпилата сума от 3400 лв., която съдът третира като платена доброволно. Следователно таксата следва да се изчисли върху вземания от 34941,57 лв./ 4000 лв. +455 лв.+33886,67 – 3400 лв./, които подлежат на принудително събиране по изпълнителното дело, съответно  в размер на 2779,80 лв. с ДДС.От тази такса, съгласно мотивите на ЧСИ, в първоначалната покана са посочени 489,60 лв. с ДДС, в която част не е съдебният изпълнител не е  изменяла постановлението си, поради което и във връзка с присъединяването на Държавата възниква основание за определяне на допълнителна такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 2290,20 лв., в който смисъл следва да се отмени постановлението на съдебния изпълнител.

В останалата част, по отношение на останалите такси, които са законно определени, макар и за някои от тях да не възникнало още основание за събирането им и в частта, в която се  иска отмяна на възбрана поради липса на необходимост и спиране на изпълнението до приключване на производство във връзка с оспорване на публични вземания жалбата е неоснователна.

Отмяна на възбраната, като последица от отмяна на обжалвани действия,  не е може да се постигне дори и в случаите на основателност на жалба срещу насочване на изпълнението върху несеквестируем имот, доколкото не е несъвместима с несеквестируемостта на недвижим имот/ т.1 ТР 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. Възраженията относно несъразмерност на изпълнението са относими единствено към отговорността на съдебния изпълнител при незаконосъобразност на действията.

Неоснователно е и искането за спиране на изпълнителното дело до приключване на спор относно съществуването на публични вземания. Спиране на изпълнението в производството по чл.435 и сл.ГПК се допуска само в хипотезите на чл.438 ГПК до решаване на спора по жалбата, както и в хипотезата, в които се обжалва отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнението и жалбата е основателна. В последния случай обаче, спирането е възможно единствено на основанията, които съдебния изпълнител е компетентен да приложи, а наличието на висящо дело или административно производство за оспорване на подлежащи на изпълнение вземания, включително и публични, не е измежду основанията, които съдебният изпълнител може да преценява, нито такава преценка може да се извършва от съда при обжалване законосъобразността на действията му.Спиране на изпълнението на публични вземания се извършва в съответното производство по оспорването им.

Софийски градски съд

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  постановление от 10.02.2021 г. на ЧСИ И.М.-К.по изп. дело №20218390400039, с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, както и постановление за разноски, обективирано в съобщение с изх.№ 1574/10.02.2021 г. по изп. дело №20218390400039, в частта, в която във връзка с присъединяване на взискател е определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 2789,10 лв. без ДДС, като ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя К. Х.К. в размер на 455 лв. и допълнително такса по т.26 ТТРЗЧСИ във връзка с присъединяването на Държавата като взискател в размер на 2290,20 лв. с включен ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 1976/08.03.2021 г. на длъжника по изп. дело №20218390400039 Ч.Т. в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: