Р Е Ш Е Н И Е
№….…………./.……..12.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар
Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1617 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от Р.Т.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощникът му адв.П.К., с адрес *** ***, с банкова сметка ***: ***,
против Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Б А Б и А А Л, действащи чрез АД “З.В.
и Т.Я.“, представлявано от адв.Т.Я., със съдебен адрес:***, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.513, ал.1 във вр. с чл.511, ал.1, т.2 и ал.3, и чл.506,
ал.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след допуснат изменение по реда на
чл.214 от ГПК съдът е за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от
150000лв., представляваща частичен иск от 280000лв., съставляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, в резултат от смъртта на синът му Г. Р. Т., в
следствие от ПТП настъпило на 30.12.2017г. около 18.00 часа в гр.Дългопол,
ул.“Христо Ботев“ №8 по ул.“Никола Обретенов“-до ЖП гара Дългопол, посока
гр.Айтос, по вина на водача на л.а.“***“, с рег.№****, с английска регистрация,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2018г.-датата на
изтичане срока по чл.429, ал.3 от КЗ вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на
30.12.2017г. около 18.00 часа в гр.Дългопол, ул.“Христо Ботев“ №8 по ул.“Никола
Обретенов“-до ЖП гара Дългопол, посока гр.Айтос, се движил л.а.“***“, с рег.№****,
с английска регистрация, чиито водач е нарушил правилата за движение по
пътищата и е причинил смъртта на пешеходеца Г. Р. Т., който е син на ищеца.
Твърди се, че за случая е образувано ДП №2163/2017г. по описа на РУП-Варна,
пр.пр.№166/2018г. на ОП- гр.Варна, което към настоящия момент не приключило, но
в хода на наказателното производство е установено, че произшествието е
настъпилото вследствие от допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата от водача л.а.“***“, с рег.№****. Сочи се, че увреждащия автомобил,
следва да има сключена застраховка “Гражданска отговорност“, валидна към датата
на ПТП. Сочи се, че тъй като процесното ПТП е настъпило на територията на
България и е причинено от МПС с чужда регистрация, то в този случай, следва да
се ангажира отговорността на ответника, която е уредена и в чл.3 от Вътрешните
правила на съвета на бюрата. Сочи се, че по силата на застрахователния договор,
застрахователят, респективно ответника, покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10000000лв. Сочи
се, че във връзка с инцидента, ищеца е завел пред ответника претенция за
заплащане на обезщетение, като е представил всички документи, с които
разполага. Твърди се, че ответника не се произнесъл по заведената претенция, до
изтичането на законоустановеният срок за това.
Поддържа се, че починалият при процесното ПТП, е бил в работоспособна
възраст, деен, активен и с добро здравословно състояние, като е бил и опора за
семейството си, и всички са разчитали на неговата подкрепа. Поддържа се, че
смъртта на сина на ищецът, е довела до неизмерима и непреходна скръб, тъй като
между тях са съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост,
обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Твърди се, че ищецът е
възлагал големи надежди на сина си, включително и да бъде негова опора в
живота, като е разчитал да му помага на старини. Сочи се, че най-голямата мъка
и непреодолима загуба, е загубата на дете, която не може никога да бъде
преживяна, като смъртта на синът на ищеца е настъпила неочаквано и
несвоевременно. Твърди се, че моралните страдания, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа загуба на неговият син, ще съпътстват ищеца през
остатъка от живота му. Твърди се, че преживяната загуба се отразява
изключително тежко на здравословното и емоционалното състояние на ищецът, който
търпи много болки и страдания във връзка с причинената смърт, независимо от
изминалото време болката от загубата не утихва и той продължава да страда, и
скърби постоянно. Ето защо се поддържа, че причинените на ищецът неудобства,
болки и страдания, следва да бъдат компенсирани, макар паричното обезщетение да
не може да замести накърнените морални блага, то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинената смърт. С оглед на изложеното, се моли
за присъждане на справедлив размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди възлизащ на сумата от 200000лв., който размер е съобразен с
принципа на справедливост, с лимита на отговорност на застрахователите за
2017г. и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК
писмен отговор от ответникът, се поддържа становище за неоснователност на
претенциите, като същите се оспорват по основанието и размер. Оспорва се
отговорността на водача на л.а.“***“, с рег.№**** за настъпилото произшествие,
механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния
инцидент. Сочи се, че към настоящия момент отговорността на водача за
процесното ПТП, не е установена с влязъл в законна сила съдебен акт, като по
делото е представен единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
При условията на евентуалност, се оспорва изключителната отговорност на водача
за реализиране на произшествието и настъпилите от него последици, като се
поддържа, че Г. Р. Т., е съпричинил ПТП, съответно претъпените от него телесни
увреждания, довели до смъртта му. Отново в условията на евентуалност, се
твърди, че реализираното пътнотранспортно произшествие, е било предотвратимо за
пешеходеца. На следващо място, се оспорва претърпяването на неимуществените
вреди от ищеца, както се сочи, че твърденията за това не са подкрепени с
доказателства. В условията на евентуалност се поддържа, че претендираният от
ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди от 200000лв., частично от
280000лв., е несъответен на претърпените вреди и завишен, съобразно принципа за
справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и съобразно
трайната съдебна практика в аналогични случаи. Оспорва се и иска за законна
лихва, поР.неоснователност на главния иск, или евентуално, тъй като ответникът
не е изпадал в забава от претендираната дата. Сочи се, че ответникът не е
застраховател и не дължи лихва от датата на произшествието, а съгласно чл.497,
ал.1, т. 2 от КЗ, едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне
по извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца. Сочи
се, че в настоящия случай, извънсъдебната претенцията за обезщетение, е
предявена от ищеца на 19.01.2018г., като с Писмо изх.№1-0187/25.01.2018г.
ответникът е изискал представянето на документи, относими към материално
правната легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение и
основателността на претенцията за неимуществени вреди. Ето защо и предвид
липсата на установеност на фактите и обстоятелствата по процесното
произшествие, както и вината за настъпването му към момента на предявяване на
претенцията, началният момент на дължимост на лихвата за забава, е не по-рано
от 19.03.2018г.-първият ден след изтичане на срока по чл.107, ал. 1 от КЗ
/ отм./.
С подадената допълнителна искова молба, се
оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата
молба. Поддържа се, че ответникът неоснователно оспорва механизма на ПТП и
вината за настъпването на ПТП на водача на увреждащият автомобил, като се сочи,
че механизмът не е част от фактическият състав на непозволеното увреждане и
като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Твърди се, че в
случая следва да се има предвид представеният Констативен протокол за ПТП,
който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на неговият издател за
това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени
от участниците в произшествието. Сочи се, че срещу виновния водач на МПС е
образувана пр.пр.№166/18г. по описа на ОП Варна. Относно възражението на
ответника за липсата на вина на водача на увреждащият автомобил, се поддържа,
че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право,
като за да се приеме наличие на вина по смисъла на чл.45 от ЗЗД, не се изисква
тя да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Оспорва се
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия Г.Т., като се поддържа, че същото не е подкрепено с доказателства,
като тежестта за това се носи от възразяващата страна. Поддържа се още, че от
представените писмени доказателства не може да се направи извода, че
пострадалият е извършил нарушение, което да е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат. По отношение на оспорването от
ответникът на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно на размера
на претендираното обезщетение, се сочи, че същите ще бъдат установени в хода на
процеса, като претенцията на ищеца е съобразена с принципа за справедливост, лимитите на
отговорност на застрахователите за 2017г. и със съдебната практика. Относно
оспорването на ответника на началният момент на забавата се сочи, че посочената
от ищеца дата, от която се дължат лихви върху обезщетението, е правилно
определена, с оглед изтичане на срока за произнасяне по доброволно заявената
претенция по смисъла на чл.429, ал.3 от КЗ във вр. с чл.430, ал.1 от КЗ.
С отговора на допълнителната искова молба,
се поддържат оспорванията и възраженията изложени в първоначалният отговор на
ответника, а именно: за недоказаност на отговорността на водача на МПС,
съответно причинната връзка на процесното ПТП с претърпяването на
неимуществените вреди: относно доказателствената сила на Констативен протокол
за ПТП; заявените при условията на
евентуалност възражения за предотвратимост от пострадалия на инцидента или
съпричиняване на вредоносният резултат и за прекомерност на претендираното
обезщетение, както и относно началният момента на забавата. В допълнение се
сочи, че застрахователният лимит по застраховка “ГО“ на автомобилистите, не е
сред необходимите и въведени с Постановление №4/1968г. критерии за определяне
на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се, че въпросния лимит
представлява максимална граница на отговорност и същата е обвързана с различни
хипотези на отговорност и обхваща съвкупната такава при предвидената в КЗ
хипотеза на голям риск, какъвто настоящия случай не е. Твърди се, че основен и
относим критерий при определяне на размера на застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди, е доказването на претърпени по вид и степен вреди,
съобразно изричните указания на Пленума на Върховен съд, като съобразяването на
същите в цялост води до определянето на справедлив размер на обезщетение.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощниците си, поддържа предявения иск. Моли за уважаване на претенциите и
присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки се излагат подробни
съображения за основателност на претенциите.
Ответникът, чрез
процесуалният си представител, оспорва предявеният иск и поддържа възраженията
си. Претендира деловодни разноски. Депозира писмени бележки, с които доразвива
доводите си за неоснователност на претенциите.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 30.12.2017г. около 18.00 часа в гр.Дългопол, на ул.“Никола
Обретенов“-до ЖП гара Дългопол, посока гр.Айтос, е реализирано ПТП с участието
на л.а.“***“, с рег.№****, с английска регистрация и пешеходеца Г. Р. Т., в
резултат, от което е настъпила смъртта на втория, който е син на ищеца.
По делото е приет Констативен протокол с
пострадали лица №3454 от 30.12.2017г., в който са описани обстоятелствата по
настъпване на процесното ПТП, както и че по отношение на участващият в
инцидента автомобил има валидна застраховка “ГО“, сключена с “Tesco Bankcar
Insurance”.
Според заключението на назначената по делото
КСМАТЕ, изготвеното от вещите лица Д. и М., процесното ПТП е настъпило на
30.12.2017г., около 17.50 часа в гр.Дългопол, на ул.“Никола Обретенов“ в района
на ЖП гара Дългопол при движение на л.а.“***“, с рег.№**** със скорост от около
70 км/ч, в посока гр.Айтос, при мокро пътно платно, като водачът на автомобилът
е допуснал удар с пешеходеца Г. Р. Т., който е пресичал в границите на ширината
на пешеходната пътека, свързваща тротоара на сградата на ЖП-гара и градския
парк, в дясно от платно за движение, като в резултат от инцидента е настъпила
смъртта на пешеходеца. В заключението е отразено, че опасната зона за спиране
на автомобила при изследваната скорост на удара е 65.8 метра, като технически
водачът на МПС е нямал възможност да предотврати сблъсък при изпълнение на
аварийно спиране при скорост на движение от около 70 км/ч, при ограничение 50
км/ч. Отразено е още, че няма данни за аварийно спиране или маневра за
избягване на удара от страна на водачът на автомобила, както и че техническата
възможност за забелязване на пешеходеца и на автомобила един към друг е била
над 80 метра, с оглед липсата на обекти ограничаващи видимостта. Забелязването на
пешеходеца от водача е било възможно преди стъпването на първия на пътното
платно, а пешеходеца е имал възможност да възприеме наличието на движещ се
автомобил от дясната си страна, преди и по време на осъщественото пресичане на
пътното платно. Според вещите лица основна причина за настъпилото ПТП, е
движението на автомобила със скорост несъобразена с пътните условия и липсата
на адекватни реакции от водачът и от пешеходеца. Водачът на процесния автомобил
е имал техническа възможност, при движение с 50 км/ч и реакция при пресичане на
първата попътна пешеходна пътека, да осъществи аварийно спиране и да не допусне
удар с пешеходеца. Налице са данни за употреба на етилов алкохол от пешеходеца
непосредствено преди настъпването на ПТП, тъй като според взетите по време на
аутопсията проби концентрациите са, както следва: кръв - 3.65 ‰, урина - 4.03‰
и гръбначномозъчна течност - 4.17‰, които концентрации съответстват на тежка
степен на алкохолно повлияване, при която са налице значителни нарушения в
координацията на движенията, адекватна преценка на собствените постъпки и
околната действителност и други. В това състояние пострадалия би могъл да
възприема опасността, но без да може да реагира адекватно.
Съгласно заключението на повторната
съдебномедицинска и авто-техническа експертиза, изготвено от вещите лица Г. и К.,
процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието при лоши видимост
/липса на улично осветление/ и метрологични условия /проливен дъжд/, в платното
за движение на л.а.“***“, с рег.№****, на около 1.30 - 2.00 м. вдясно от
осевата линия и на около 16.70 м. след пешеходна пътека. Вещите лица са
заключили, че към момента на удара скорост на МПС е била 45 - 50 km/h, при
което опасната зона за спиране е 30.4 м. Водачът на автомобила е имал
техническа възможност за предотвратяване на удара, тъй като към момента на
стъпване на пешеходеца на пътното платно, л.а.“***“ се е намирал на 45 м.,
което е извън изчислената “опасна зона“. Пешеходецът също е могъл да избегне
удара, защото през цялото време е имал неограничена видимост към приближаващия
автомобил, а светещите му къси светлини са различими при тъмнина и дъжд. Според
вещите лица причините за настъпване на ПТП, са: шофиране на къси светлини,
тъмнина и дъжд, и тъмни дрехи на пострадалия /т.е. значително намалена видимост
за водача/; пресичане на пешеходеца на необозначено място; неправилна преценка
на пешеходеца за движението на наближаващо МПС; водачът на МПС не забелязва
пешеходеца и не реагира своевременно, навлизайки в зоната на видимост 30 м. до
пешеходеца. Отразено е в заключеното, че при възприетата дистанция на видимост
в условията на къси светлини, тъмнина и дъжд, водачът е следвало да забележи
пресичащият пешеходец, когато автомобилът е наближил до него на 30 м. или
по-малко и да реагира съответно, при което не би могъл да спре напълно, но би
могъл да намали скоростта до момента на удара. Отразено е още, че към момента
на произшествието концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пешеходеца е
била 3.65 ‰, съответно 4.17 ‰ в гръбначномозъчната течност, които концентрации
съответстват на тежка степен на алкохолно повлияване и водят до тежки нарушения
в равновесието, координацията на движенията, адекватното възприемане на
околната среда, критичната оценка на собствените постъпки, възможни са
нарушения в зрението, които в своята съвкупност създават реални условия за
неправилни действия и реализация на пътно транспортно произшествие.
Вещите лица М., И. и Д., които са изготвили
заключение по допуснатата, повторна тричленна САТЕ, заключават, че процесното
ПТП е настъпило на 30.12.2017г. около 17:50 часа в отсъствие на улично и друго
осветление и проливен дъжд с големи количества вода по пътното платно.
Процесният автомобил се е движил със скорост от около 70 км/ч като е реализирал
удар на 16.45 м., след първата, разположената по посоката му на движение,
пешеходна пътека, с находящият се на пътното платно, облечен в тъмни дрехи без
светлоотразителни елементи, пешеходец Г. Р. Т., който е бил с концентрация на
етилов алкохол в кръвта от 3.65 ‰. Пешеходецът е предприел пресичане на пътното
платно в участък отстоящ на около 20 м. от намиращата по посока на движение на
автомобила пешеходна пътека, като той не е бил видим за водача в момента на
навлизане на пътното платно, тъй като не е попадал в зоната на осветеност на
автомобилните фарове, а друго осветление не е имало. Пешеходецът е станал видим
за водача /попаднал е в зоната на осветеност на автомобилните фарове/, когато
се е намирал на 2.02 м. от левия бордюр и на 62.4 м. от автомобила и от мястото
на удара. Пешеходецът не е спрял да изчака автомобила да премине, навлязъл е в
лентата за движение на същия, а водача го е видял и е предприел аварийно
спиране с 0.54 с. закъснение, като не е било възможно автомобилът да спре преди
мястото на удара. Вещите лица са изчислили механизъм на ПТП и при движение на
автомобила със скорост от 60 км/ч, при което ударът би бил реализиран на около
23.78 м. след гореописаната пешеходна пътека. Изчислените от вещите лица опасни
зони за спиране на автомобила при движение със скорости 70 км/ч, 60 км/ч и 50
км/ч, съответно са: 82.62 м.; 66.57 м. и
51.89 м. Вещите лица заключават, че при движение на автомобила със скорост от
70 км/ч или 60 км/ч, дори при своевременна реакция водача, не е налице
техническа възможност за предотвратяване на ПТП чрез аварийно спиране, тъй като
пешеходецът попада в опасната зона за спиране, а друг тип спасителна маневра не
би могла да се реализира безопасно. При движение със разрешената за района на
ПТП скорост от 50 км/ч и своевременна реакция на водача, ПТП е можело да бъде
предотвратено чрез аварийно спиране, тъй като пешеходеца не попада в опасната
зона за спиране на автомобила. Пешеходецът е имал възможност да предотврати
ПТП, тъй като е могъл да възприеме наближаващият автомобил преди да навлезе в
неговата лента за движение, съответно да спре и да го изчака да премине, или да
се върне назад. Според вещите лица установената концентрация на алкохол в
кръвта от 3.65 ‰, съответстваща на тежка степен на алкохолно повлияване,
очевидно е забавила реакциите на пешеходеца и му е попречила да възприеме
ситуацията адекватно.
В показанията си свидетелката Ж. С. Я.-Д. сочи, че е управлявала процесният автомобил със скорост от
30-40 км/ч, като инцидентът с пешеходеца е настъпил, тъй като последния е
изскочил внезапно на пътното платно и се “хвърлил“ на предното стъкло. Сочи, че
преди удара не е забелязала пешеходеца, защото валял проливен дъжд и пътният
участъкът не бил осветен. Сочи, че ПТП е реализирано на пътен участък, на който
няма обозначена пешеходна пътека
Свидетеля М.Д.Р., чиито показания съдът цени
като изградени въз основа на лични възприятия, последователни и логични, сочи
че ищецът бил много разстроен от новината, че синът му е починал в резултата от
ПТП. Сочи, че отношенията между починалия и ищеца били много добри, като същите поддържали регулярни
контакти. Сочи, че синът полагал грижи за своя баща и му помагал материално и
финансово. По думите на свидетелят,
ищецът разчитал на помощта, своя син, тъй като дъщеря му е семейна и живее
гр.Белослав, поР.което няма възможност да го посещава често в с.Игнатиево
Свидетеля И.Г.П. /брат на ищеца/, чиито
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, но като изградени на база
непосредствени впечатления и логични, сочи че ищецът бил шокиран от вестта за
смъртта на синът си, като се наложило да ползва медицинска помощ, тъй като
загубил съзнание. Сочи, че едва след погребението на Г., емоционалното
състояние на ищеца се стабилизирало, но той продължава да скърби и понастоящем.
Сочи още, че починалият помагал на ищеца с пари и с лични грижи, от който
последния се нуждаел предвид напредналата си възраст и здравословно състояние.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иск с настоящата
правна квалификация, следва да се установи настъпването на вреди, в резултат от
ПТП с участието на лек автомобил с регистрация в държава членка по
многостранното споразумение за системата “Зелена карта“ и застраховка “ГО“,
различна от Република България, съответно че виновни действия или бездействия на неговия собственик/водач,
са станали причина за съответното ПТП, както и причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат.
В разглежданият казус по делото не е налице
спор, а и от приложеният Констативен протокол за ПТП е видно, че към датата на
инцидента по отношение на л.а.“***“, с рег.№**** /с английска регистрация/ е
имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с
великобританско застрахователно дружество. Наред с това е прието за безспорно,
че на 30.12.2017г. около 18.00 часа в гр.Дългопол, на ул.“Никола Обретенов“-до
ЖП гара Дългопол, посока гр.Айтос, е реализирано ПТП с участието на въпросният автомобил и пешеходеца Г. Р. Т., в
резултат, от което е настъпила смъртта на втория, който е син на ищеца.
От изслушаните по делото заключения на
КСМАТЕ и по конкретно от заключенията на първоначалната и повторната тричленна
експертизи, които се кредитират от съдът като взаимноподкрепящи се, се
установяват останалите елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по
отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно
извършено от същото виновно противоправно деяние. Въпросното деяние на водача
на процесният автомобил, се изразява в неспазване на правилата за движение по
пътищата и по точно на чл.21, ал.1 от ЗДв.П., тъй като преди настъпване на
процесното ПТП, същият се движил със скорост от около 70 км/ч, т.е. със 20 км/ч
над разрешената за движение в градски условия. Налице е и нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДв.П, според който водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. За пълнота следва да се посочи, че констатациите на вещите лица,
че пешеходецът е попадал в ”опасната зона на автомобила“, не изключва
отговорността на водачът му, тъй като ако същия бе управлявал с разрешената от
закона скорост от 50 км/ч, въобще не би се стигнало до настъпване на ПТП, а при
евентуалното му настъпване значително се повишава вероятността да не последва
летален край за пешеходеца.
С оглед гореизложеното съдът приема, че иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е доказан по основание.
Относно определянето на размера на
обезщетението при съблюдаване на критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
На първо място, следва да се има предвид, че
смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването ѝ от една страна невъзвратими и от друга
най-големи, поР.което за това житейско събитие, следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, спрямо този за претърпени
неимуществени вреди от телесни повреди. Характерът и тежестта на вредите
търпени от ищецът, се установиха от показанията на свидетелите Р. и П., а имено
че същият е преживял тежко загубата на своя син, с когото са поддържали
регулярни контакти и са имали топли отношения. На следващо място следва да се
отчете и вида на родствената връзка между ищецът и починалият-баща и син, както
и че втория е участвал в живота на първия, включително и с финансова подкрепа.
По изложените съображения и като съобрази
възрастта на ищецът, съответно продължителността на негативните психически
преживявания, както и предстоящите такива, съдът счита, че за репариране на
претърпените неимуществени вреди, е необходима сумата от 80000лв.
От друга страна възражението на ответника за
съпричиняване на вредата от пострадалия, се явява основателно. За да е налице
съпричиняване, е необходимо наличието на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на
увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като
го обуславя в някаква стенен. От заключенията на повторните единична и
тричленна САТЕ, които съдът цени като кореспондиращи помежду си, безспорно се
установи, че починалият при ПТП пешеходец, е нарушил задълженията си предвидени
в чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.2 от ЗДв.П, които повеляват пресичането на
платното за движение да се извършва на пешеходна пътека, като преди да навлязат
на платното за движение, пешеходците следва да се съобразят с приближаващите
пътни превозни средства и да не пресичат при условията на ограничена видимост.
В случая поведението на пешеходеца, може да се определи като внезапна опасност,
тъй като пресичането е предприето в тъмната част на денонощието, при липса на улично
осветление и лоши метрологични условия, т.е. при условията на силно влошена
видимост за водача на процесния на пътен участък. Наред с това вероятно под
влияние на установената тежка степен на алкохолно опиянение пресичането е
предприето в участък от пътното платно, който не е обозначен с пешеходна
пътека, т.е. на място, на което не би трябвало да се извършва пресичане и без
да се отчита наличието на приближаващ се автомобил. В тази връзка следва да се
има предвид, че в случая пешеходецът е могъл да избегне инцидента, ако бе
изчакал преминаване на автомобила, който за него е бил видим от достатъчно
далечна дистанция, която да позволи това.
Воден от горното съдът намира, че с поведението си починалият пешеходец е допринесъл за настъпване на инцидента, съответно за настъпване на вредоносните последици, респективно че размера на определеното по-горе обезщетение за неимуществени вреди, следва да се намали наполовина.
Предвид изложеното предявеният иск за
неимуществени вреди се явява основателен за сумата 40000лв., до който размер
следва да се уважи, като за разликата над този размер до претендираните
150000лв., представляваща частичен иск от общо 280000лв., следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът,
чиято отговорност е еквивалентна с тази на застраховател по ЗГО, дължи
мораторна лихва върху обезщетението за вреди. Според актуалната съдебна
практика, обективирана в Решение №167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС,
ТК, II т.о., Решение №128 от 04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I
т.о. и др., която се споделя от настоящият съдебен състав,
мораторна лихва върху обезщетението се дължи,
считано от момента на сезирането на застрахователя, тъй като той отговаря за
забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователят от отговорността на делинквента. Действително според чл.409
от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380,
ал.3 от КЗ. Но от друга страна съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493,
ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка “Гражданска отговорност”,
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
включително чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига
лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен
от размера на застрахователната сума. Ето защо и доколкото по делото липсват
данни за уведомяване на застрахователя от застрахования, следва извода, че в
разглежданият случай меродавна е датата на предявяване на искането за заплащане
на обезщетение от увреденото лице, която според отбелязването върху известието
за доставяне на пощенска пратка и съгласно изявлението на ответника, е
19.01.2018г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ответникът дължи мораторна лихва върху основателният размер на обезщетенията,
считано 19.01.2018г., респективно че искането на ищецът за присъждане на
законната лихва, считано от 7.01.2108г. до горепосочената дата, следва да бъде
отхвърлено.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът, се полагат деловодни разноски, съразмерно
с уважената част от иска, като в случая такива липсват. Предвид обаче
направеното искане от процесуалният му представител за присъждане на
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2
от ЗА и тъй като условията за това са налице, в полза на адв.К., следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищцата по
делото, чиито размер изчислен по реда на НМРАВ, в актуалната ѝ редакция,
съобразно размера на иска възлиза на 1130лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно
отправеното искане от ответника, в негова полза, следва да се присъдят
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и според
доказателствата за направени такива, чиито размер изчислен по посоченият начин
възлиза на 5343.07лв.
Във връзка с освобождаването на ищеца от
заплащане на държавни такси и разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за производството държавна
такса, чиито размер възлиза на 1600лв. и направените разходи от бюджета на съда
в размер на 2062.15лв., или общо сумата от 3662.15лв. На основание чл.405, ал.5
от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да заплати
и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2, представлявано от Б А Б и А А Л, да заплати на Р. Т.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 40000лв.,
представляваща частичен иск от 280000лв. и съставляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат от смъртта на синът му Г. Р. Т., в
следствие от ПТП настъпило на 30.12.2017г. около 18.00 часа в гр.Дългопол,
ул.“Христо Ботев“ №8 по ул.“Никола Обретенов“-до ЖП гара Дългопол, посока
гр.Айтос, по вина на водача на л.а.“***“, с рег.№****, с английска регистрация,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
уведомяване на сдружението-19.01.2018г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата
над 40000лв. до частично претендираните 150000лв. от общо 280000лв. и за
присъждане на законна лихва считано от 07.01.2018г. до 18.01.2018г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2, представлявано от Б А Б и А А Л, да заплати на адв.П.К., с адрес *** ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1208лв., за осъществено
безплатно представителство на Р. Т.П., с ЕГН **********,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
ОСЪЖДА
Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“
№2, ет.2, представлявано от Б А Б и А А Л, по сметката на Окръжен съд
Варна, сумата от 3662.15лв., представляваща сбор от дължимата за
производството държавна такса и направени разноски от бюджета на съда, както и сумата от 5лв. за служебно издаване
на ИЛ.
ОСЪЖДА
Р. Т.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Сдружение
“Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Б А Б и А А Л, сумата от 5343.07лв., представляваща
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: