Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
, гр. Добрич, 11.10.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и седми септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При участието на секретаря
Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 342
по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 315 ал. 2, вр. чл. 258 от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 2237/ 15.06.2017
г., подадена от „***“ ООД със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“
№ **, с ЕИК ***, против решение № 59/ 08.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1**/
2017 г. по описа на РС гр. Каварна, с които е било признато за незаконно и
отменено уволнението на И.И.Г., извършено от жалбоподателя, в качеството му на
работодател, със Заповед № 01/ 06.01.2017 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, ищецът е бил възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението и
дружеството – работодател е било осъдено да заплати обезщетение за оставането
му без работа в размер на 5 593. 99 лв. за периода от 09.01.2017 г. до
25.05.2017 г. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било
незаконосъобразно и неправилно, тъй като ищецът нямало доказателства да
боледува от някоя от лимитативно изброените в Наредба № 5/ 20.02.1*7 г.
болести. Решението било неправилно и в частта на осъждането на дружеството –
работодател да заплати обезщетение за оставане без работа. Неправилно съдът
приел, че в размера на това възнаграждение следва да се включи и допълнителното
премиране на работника, което се получавало допълнително и въз основа на
заповед на управителя на дружеството. Настоява се за отмяна на решението като
незаконосъобразно и неправилно, като въззивният съд, по съществото на спора,
отхвърли претенциите като неоснователни.
По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна е депозирала писмен отговор, в който се
противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване
на решението.
Постъпила е и втора въззивна
жалба, вх. № 23**/ 23.06.2017 г., подадена от ищеца И.И.Г. ***, с ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение в частта му, с
която е била отхвърлена претенцията му против „Е. Е.“ ООД гр. *** за присъждането
му на обезщетение за оставане без работа за разликата над уважение от Районния
съд размер на 5 593. 99 лв. до предявения такъв от 7 260 лв. Тъй като
състоянието на оставане без работа в резултат на уволнението продължавало и към
настоящия момент, то шестмесечния срок, визиран в чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, е
изтекъл, поради което следвало на работника да бъде присъдено обезщетение в
пълен размер. Настоява за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване
на иска му изцяло. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответната по тази въззивна
жалба страна „***“ ООД не е депозирала писмен отговор.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от И.И.Г. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния
му представител, против „***” ООД със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. „***“ № **, сЕИК ***, искове, както следва: с правно основание чл. 344 ал.
1 т. 1 от КТ, за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 1/ 06.01.2017
г. за незаконно и неговата отмяна; с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ,
за възстановяване на длъжността „организатор производство“, която е заемал в
ответното дружество преди уволнението, и по чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. с чл. 225 ал.
1 от КТ, за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 09.01.2017 г. до 09.07.2017 г., в размер на 7 260
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, между страните е налице трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 20/ 07.04.1*8 г., с който ищецът приел да изпълнява длъжността
„организатор производство“. На 06.01.2017 г. му било връчено предизвестие,
ведно със Заповед № 01 от същата дата, издадена от работодателя, че прекратяван
трудовото му правоотношение на чл. 328 ал. 1 т. 2 от ГПК, поради съкращаване в
щата. Уволнителният акт, според ищеца, противоречал на материалния закон и на
процесуалните правила. И.И.Г. страда от болест – исхемична болест на сърцето,
предвидена в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила. Работодателят не спазил изискванията на чл. 333 от КТ, поради което издадената заповед за уволнение била незаконосъобразна на това
основание. Освен това, фактическо съкращаване в щата не била извършено. В
предприятието на ответника съществували две щатни бройки за длъжността
„организатор производство“, с идентични характеристики на длъжностите и
функциите им, като разликата помежду им произтичала от териториалното вътрешно
разпределение в предприятието. В този работодателят не изпълнил задължението си
да извърши подбор между служителите, а ако имало такъв, то работодателят не бил
осъществил обективна преценка на посочените в чл. 329 от КТ критерии. Най –
сетне заповедта за уволнение е била издадена в нарушение на чл. 8 ал. 1 от КТ,
съгласно която всяка от страните в трудовото правоотношение следва да изпълнява
своите задължения добросъвестно. Работодателят не изпълнявал своите задължения
добросъвестно, тъй като уволнил ищеца на посоченото основание без да е налице
реално съкращаване в щата. Работодателят също така злоупотребил с правото си по
целесъобразност да съкрати щата в предприятието, тъй като уволнението на ищеца
било породено от възникнал спор с управителя му и само пет месеца преди И.И.Г.
да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоява
уволнението да бъде признато за незаконосъобразно и заповедта за прекратяване
на трудово правоотношение да бъде отменена, а като последица от това – да бъде
възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението. Ищецът настоява
също така дружеството – ответник да бъде осъдено да му заплати обезщетение за
оставяне без работа в размер на шест брутни трудови възнаграждения, възлизащо
на сумата общо от 7 260 лв., ведно със следващата се законна лихва върху
сумата. Настоява за пълно удовлетворяване на претенциите, претендира разноски.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който се противопоставя на
основателността на заявените претенции. Неверни били твърденията, че допуснал
нарушение на чл. 333 ал. 1 от КТ, тъй като ищецът не е твърдял, че страда от
болест, за която ползва особена закрила. Такава не се установявала и от
приложените към исковата молба доказателства, тъй като в нито един от
приложените медицински документи не се съдържала диагноза „исхемична болест на
сърцето“. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца било
налице реално съкращаване в щата, за което било надлежно взето решение от
управителния орган на дружеството. Действително, щатът на предприятието предвиждал
наличието на две щатни бройки „организатор производство“, но задълженията,
функциите и характеристиките на двете се различавали съществено, поради което за
работодателя не възниквало задължение да извърши подбор. Неоснователни били
твърденията му, че на същата длъжност бил назначен нов работник. Ново лице
наистина било назначено, но на различна длъжност – „електромеханик“, длъжност
различна от тази на ищеца, с различни изисквания за заемането и. Настоява за
отхвърляне на исковете, претендира разноски.
С оглед релевираните в жалбата
оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Добричкият
окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения
като доказателство трудов договор № 20/ 07.04.1*8 г. И допълнителни
споразумение се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в
ответното дружество, като последната заемана от него длъжност е
"Организатор, производствено планиране и координация” с шифър по НКПД –
4132 2001, при пълно работно време, за неопределено време, с основно месечно
трудово възнаграждение 530.00 лева и допълнително възнаграждение за всяка
година придобит трудов стаж и професионален опит – 0. 6%.
По делото е представена длъжностна
характеристика за длъжността, заемана от ищеца и връчена му срещу подпис. Видно
е, че се изисква образование „полувисше“, професионален стаж – минимум три
години като организатор производство, като основните функции и задължения са
следните: да ръководи протичането на производствените процеси в съответствие с
техническата документация и спуснатия му график; да анализира получените от
управителя задания и графици за работа; да контролира техническата и оперативна
подготовката на производството в цеха, т. е. осигуряването с документация, материали, инструменти, приспособления,
ремонт, енергия и пр., като при установяване на нарушения и възникнали проблеми
да предлага съответните решения; да организира изпълнението на графиците и
правилното протичане на производствените процеси; да утвърждава документите и
следи за достоверността на първичните документи, отчитащи разходи за материали
и труд; да упражнява контрол върху качеството на работа и да предлага решения
за подобряването му; да контролира спазването на правилата за безопасност на
труда, да участва в производствени и оперативни съвещания; организира и участва
във внедряването на проекти, в това число за повишаване на техническото
равнище, качеството, новата техника и технология, следи за спазването на
трудовата дисциплина. В правата и правомощията на тази длъжност се включва да
взема решения, отнасящи се до основната му дейност; да ползва техническия архив
на дружеството и да контролира производствения процес.
Страните по делото не спорят, че на същата длъжност „Организатор производствено планиране и координация“, със същия код по НКПД, е назначен и служителят Д. П. Л.. Видно от изискванията за заемането на тази длъжност, изисква се образование „полувисше техническо“ и професионален стаж – минимум три години. Основните функции и задължения на тази длъжност са да анализира текущото състояние на производството, за което отговаря; да разработва мероприятия, графици и други, свързани с ритмичното извършване на работата, която организира; да отговоря за срочното и ефективно изпълнение на дейността; да извършва самостоятелно оперативна работа по организиране на производството; да води първичната отчетност по труда и разхода на материални ресурси и отговаря за нейното качество; да обсъжда с работниците и специалистите възможностите за усъвършенстване организацията на дейността; да изпълнява текущите разпореждания на управителя, които са свързани с неговата работа; да спазва изискванията на установената в дружеството организация на труда, технологичната дисциплина и безопасността на труда. Основните му права и правомощия включват да взема решения, отнасящи се до основната му дейност и да прекратява дейности, заплашващи безопасността на труда.
И.И.Г. е приложил медицински
документи – амбулаторни листи и епикризи, видно от които му е поставена
диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, код МКБ –
I 11.9. Липсва доказателства да му е била поставена диагноза „исхемична болест
на сърцето“, код по МКБ – I 20 – I 25. Действително в графа „придружаващи
заболявания“ в някои от амбулаторните листи е посочено наличието на „Други
преходни церебрални исхемични атаки и свързани с тях синдроми“, които обаче
касаят исхемични атаки на мозъка и са с код по МКБ G 45.8, а не исхемична
болест на сърцето.
От приложената Заповед № 01/
06.01.2017 г., връчена на ищеца на същата дата с предизвестие, е видно, че
трудовото му правоотношение е прекратено по причини – прекратяване в щата.
Решението за изменение на щатното разписание на „*** *“ ООД е било взето с
протоколно решение № 2/ 20.12.2016 г. От заседание на общо събрание на
съдружниците в ООД. Видно от съдържанието му, поради необходимостта да се
оптимизира работата на предприятието във връзка с изпълнението на договорите за
производство и доставка на трансформатори, свързано с организацията на
работните процеси. Въз основа на взетото управленско решение е била издадена
Заповед № 37/ 29.12.2016 г. От управителя на дружеството – работодател. С
последната, считано от 01.01.2017 г. е била съкратена една щатна бройка от
длъжността „Организатор производствено планиране и координация“ със следните
функции по длъжностна характеристика: ръководство протичане производствените
процеси, контрол на техническата и оперативна подготовка на производството в
цеха – осигуряване с документация, ото, инструменти, приспособления и други;
организация на правилното протичане на производствените и; контрол върху
качеството на работата, използване на оборудване, и други ресурси, осигуряване на добро
техническо състояние на оборудването и транспортни средства; ежегодно
техническо освидетелстване на състоянието на оборудването и транспортни
средства; провеждане на периодична инвентаризация; осигуряване на
пожаробезопасно състояние на оборудването; заявяване и получаване на
необходимите за ремонт материали, резервни части, гориво и смазочни материали и
др. Със заповедта е предвидено да се допълни щатното разписание с една бройка
на длъжността „електромеханик“.
Видно от приложения трудов договор №
02/ 19.02.107 г. Дружеството – ответник е сключило такъв с лицето И. Б. М.на
длъжността „електромеханик“. От приложената длъжностна характеристика става
ясно, че изискването за заемането и е средно специално образование, работа като
електромеханик минимум три години. В основните и функции и задължения влизат
контролирането на нормалното функциониране на производството на електрически
уреди и мрежи, извършване на всички видове ремонтни и монтажни работи по
електрическата инсталация, както и на апаратури, уредби, табла и прибори,
контрол върху работата и изправността на таблата в производствените помещения и
др.
От заключението на вещото лице по
назначената СИЕ се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца през
периода 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г. е формирано като сума от основна работна
заплата съгласно трудовия договор; допълнително възнаграждение съгласно заповед
на управителя на предприятието, допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит, възнаграждение за платен годишен отпуск и
обезщетение за общо заболяване. Според вещото лице, допълнителните
възнаграждения са начислявани със заповед на управителя.
Съгласно чл. 13 от Вътрешните
правила за работна заплата на дружеството – ответник, при добро финансово
състояние на предприятието със заповед на работодателя могат да се определят и
еднократни допълнителни възнаграждения. Чл. 14 предвижда, че за решаване на
отговорни и важни задачи по структурното и технологично обновяване и повишаване
качеството на продукцията се прилагат и целеви награди, отново със заповед на
работодателя. Тези парични суми представляват част от трудовото възнаграждение,
регламентирано като основна и индивидуална работна заплата съгласно тези
правила.
При така изложените фактически данни
Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:
Предявените от И.И.Г. против „***“
гр. *** при условията на обективно съединяване претенции черпят правното си
основание от нормата на чл. 357, вр. чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
щото по своето естество представляват трудов спор между ищеца – работник, и
работодателя - ответник, за отмяна на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение, за възстановяване работника на длъжността, която е заемал преди
уволнението и за заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово
месечно възнаграждение за времето, през което е останал без работа. Исковата
молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл. 358 ал. 1 т. 2
от КТ и броим от датата на връчване на уволнителния акт, предвид което подлежи
на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да участва в процеса, поради
което при извършената служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Относно основателността му
Окръжният съд намира следното:
По жалбата на „***“ ООД:
Работодателят – ответник
оспорва законосъобразността и правилността на първоинстанционното решение, с
което уволнението на ищеца е било признато за незаконно поради нарушение на
императивната разпоредба на чл. 333 ал. 1 от КТ. Районният съд е приел, че И.И.Г.
страда от болест – „Хипертонично сърце“, което представлява проявна форма на
„Исхемична болест на сърцето“. Това заболяване е включено в чл. 1 т. 1 от Наредба№ 5 от 20.02.1*7 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333,
ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно която разпоредба при частична
ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни
предприятието само след предварително разрешение на съответната окръжна инспекция
по охрана на труда може да уволни работници. Според Районния съд, че
хипертоничното сърце представлява проявна форма на исхемичната болест на
сърцето било прието и в съдебната практика, като се позовава на Решение № 534
от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 417/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК. Видно от съдържанието на това решение, на първия
поставен материалноправен въпрос “Представлява ли хипертоничната сърдечна болест
исхемична болест на сърцето?” ВКС е счел, че този въпрос не е правен, а
фактически, поради което не дължи разрешаването му в производството по чл. 290 ГПК. Следователно не е налице задължителна съдебна практика относно проявните
форми на исхемичната болест на сърцето, а дали работникът страда от това
заболяване е въпрос на фактическо установяване в съдебното производство.
В представената от ищеца
медицинска документация липсва обективирана диагноза „исхемична болест на
сърцето“. Наличието на исхемични атаки на мозъка, които представляват
заболяване с код по МКБ различен от този на болестта исхемична болест на
сърцето не сочи на заболяване, попадащо в изчерпателно изброените в Наредба №
5/ 20.02.1*7 г. Именно поради тази причина не се е налагало и оспорване на
писмените документи по реда на чл. 193 от ГПК – в тях изобщо не е било посочено
такова заболяване, поради което за ответника липсва правен интерес да оспорва
дали ищецът страда от заболяване „хипертонично сърце“. Не е било налице
основание и за назначаване на съдебно – медицинска експертиза, защото от нито
едно от приложените писмени доказателства не се установяват данни ищецът да
страда от исхемична болест на сърцето. Именно поради тази причина за
работодателя не е било налице изискване да се снабди с предварително разрешение
от Инспекцията по труда. Към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца последният не е страдал от заболяване, което да попада в
изчерпателно изброените в чл. 1 от Наредба № 5/ 20.02.1*7 г., поради което
уволнението му на това основание не е незаконосъобразно.
В обжалваното решение
първоинстанционният съд се е спрял до това от оплакванията, визирани в исковата
молба, касаещи незаконосъобразността на уволнителния акт. Тъй като в тази му част
решението е незаконосъобразно, то въззивната инстанция, като втора по същество
следва да съобрази останалите релевирани от ищеца твърдения до установяването
дали опорочават проведеното уволнение и водят до отмяна на уволнителния акт.
И.И. П. е твърдял, че
работодателят не е изпълнил задължението си, визирано в чл. 329 ал. 1 от КТ, да
извърши подбор между него и заемащия идентична длъжност. Съгласно тази
разпоредба, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в
щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и
може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. Ответникът в отговора на исковата молба се е
противопоставил на това възражение с твърдението, че двете функции, макар и с
идентични наименования, са различни по своите функции, поради което изобщо не
се е налагало да извършва подбор, поради което такъв не е и извършван.
От представените по делото
доказателства става ясно, че в предприятието на ответника са налице две
длъжности, именовани „Организатор производствени планиране и координация“. Когато се определя кръга на лицата, които да
участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от
техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени – в
този смисъл Решение № 304 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2344/2014 г., IV
г. о. При определяне на кръга от лица, между които трябва да се извърши подбор,
не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във
възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали
различията са съществени. Преценката е винаги конкретна, тя се прави с оглед
характера и естеството на възложените на съответните длъжности задължения и не
зависи от близостта или съвпадението на наименованията им по щата, защото две
длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се
трудови функции. Ако една длъжност е от ръководно естество, а друга е свързана
с пряка изпълнителска работа, не може да се приеме, че има идентичност между
тези длъжности /Решение № 249 от 17.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 294/2015 г.,
IV г. о./
В длъжностната характеристика
на заеманата от ищеца длъжност са разписани като основни функции, задължения и
отговорности да ръководи протичането на производствените процеси в съответствие
с техническата документация и спуснатия му график; да анализира получените от
управителя задания и графици за работа; да контролира техническата и оперативна
подготовката на производството в цеха, т. е. осигуряването с документация, материали, инструменти, приспособления,
ремонт, енергия и пр., като при установяване на нарушения и възникнали проблеми
да предлага съответните решения; да организира изпълнението на графиците и
правилното протичане на производствените процеси; да утвърждава документите и
следи за достоверността на първичните документи, отчитащи разходи за материали
и труд; да упражнява контрол върху качеството на работа и да предлага решения
за подобряването му; да контролира спазването на правилата за безопасност на
труда, да участва в производствени и оперативни съвещания; организира и участва
във внедряването на проекти, в това число за повишаване на техническото
равнище, качеството, новата техника и технология, следи за спазването на
трудовата дисциплина. В правата и правомощията на тази длъжност се включва да
взема решения, отнасящи се до основната му дейност; да ползва техническия архив
на дружеството и да контролира производствения процес.
В длъжностната характеристика
на идентичната длъжност, заемана от лицето Д. П. Л. е посочено, че основните и
функции и задължения са да анализира текущото състояние на производството, за
което отговаря; да разработва мероприятия, графици и други, свързани с
ритмичното извършване на работата, която организира; да отговоря за срочното и
ефективно изпълнение на дейността; да извършва самостоятелно оперативна работа
по организиране на производството; да води първичната отчетност по труда и
разхода на материални ресурси и отговаря за нейното качество; да обсъжда с
работниците и специалистите възможностите за усъвършенстване организацията на
дейността; да изпълнява текущите разпореждания на управителя, които са свързани
с неговата работа; да спазва изискванията на установената в дружеството
организация на труда, технологичната дисциплина и безопасността на труда. Основните
му права и правомощия включват да взема решения, отнасящи се до основната му
дейност и да прекратява дейности, заплашващи безопасността на труда.
При съпоставка на двете
длъжностни характеристики Окръжният съд достига до извода, че присъщите им
трудови функции не са в значителна степен различни. Макар и да са използвани
различни изразни средства при описание на трудовите функции, задълженията и
отговорностите на двете длъжности, фактически основните им характеристики са
обезпечаване правилното и ритмично функциониране на работния процес и
свързаните с него вземане на непосредствени решения, осигуряването на
материали, технологии и апарати, с които същият да бъде подобряван, включително
и посредством анализиране на трудовия процес и на конкретните негови елементи,
както и изготвяне на графици, документация и пр., осигуряващи неговото
оптимално развитие. Окръжният съд намира, че разликите в описанието на двете
длъжностни характеристики са единствено граматически, но не и смислови и
всъщност описват сходни трудови функции. Така напр. задължението на ищеца да
утвърждава документите и следи за достоверността на първичните документи,
отчитащи разходи за материали и труд е сходна с функцията на другата длъжност
да води първичната отчетност по труда и разхода на материални ресурси и
отговаря за нейното качество. Не е налице сериозна разлика между естеството на
трудовите функции – и двете са свързани с организиране процеса на труд, поради
което е налице съвпадане на двете длъжности не само като наименования, но и
като характеристики.
При тези съображения за
работодателя е възникнало задължението и в съгласие с чл. 329 ал. 1 от КТ да
извърши подбор между двамата служители, заемащи идентични длъжности и изпълняващи
неразлични трудови функции. По делото не се спори, че процедура по подбор
изобщо не е била извършвана от работодателя, поради което извършеното от него
уволнение е незаконосъобразно на това основание. Макар и поради различни
мотиви, решението на първоинстанционния съд в тази му част е правилно като
краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Като последица от иска с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е произнасянето на първоинстанционния
съд, уважавайки ищцовите претенции да осъди дружеството - работодател да го възстанови на длъжността,
която е заемал преди уволнението, както и за осъждането му да заплати на
работника/ служителя обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението. В жалбата дружеството – въззивник не е релевирало конкретни
оплаквания относно размера на обезщетението, присъдено на ищеца, което и на
основание чл. 269 от ГПК да е необходимо да бъде обсъдено от въззивната
инстанция. Същото е определено от представените писмени доказателства относно
размера на изплащаното на ищеца възнаграждение, индивидуализирано за месеца,
предхождащ прекратяването на трудовото му правоотношение и от заключението на
вещото лице по назначената СИЕ. По отношение претенцията с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 3 от КТ въззивникът е
релевирал допълнителни възражения, че в размера на брутното трудово
възнаграждение е включително и допълнително възраграждение, изплащано му
ежемесечно от работодателя въз основа на заповед.
Съгласно чл. 3 от Наредбата на структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/ 17.01.2007 г., брутната
работна заплата включва в себе си основна работна заплата, определена съгласно
действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ и в наредбата, в друг
нормативен акт или в колективен трудов договор; както и други трудови
възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор
и невключени в т. 1 и 2. В брутното трудово възнаграждение, на основание чл.16,
ал.2, т.2 НСОРЗ, се включва и възнаграждението над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи на заплащане на труда.
В издадените от министъра на
труда и социалната политика Указания № ПК 25-1/ 23.07.2007 г. по прилагането на
НСОРЗ се посочва, че с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила
за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и
определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за
допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Според ал.2 на чл.15 НСОРЗ,
за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните
възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време.
В процесния случай
работодателят не доказа твърдението си, че изплащаното ежемесечно допълнително
възнаграждение, съгласно заповед на управителя е елемент извън посочените по
чл. 3 от Наредбата. Работодателят също така не е установил, че въпросните
допълнителни възнаграждения представляват извънредно премиране по смисъла на
чл. 13 или чл. 14 от приложените Вътрешни правила за работната заплата в
предприятието на работодателя. С оглед заключението на вещото лице, че това
допълнително възнаграждение представлява част от брутното трудово
възнаграждение, то въззивната инстанция намира, че правилно и в съгласие с
материалния закон първоинстанционният съд е приел дължимостта на обезщетение, в
чийто размер се включва и допълнително
изплащаното ежемесечно възнаграждение.
С оглед горното и в тази му част решението е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
По жалбата на И.И.Г.:
Ищецът обжалва
първоинстанционното решение в частта му, с която претенцията му против
работодателя за осъждането му да заплати сумата от 1 666 01 лв., представляваща
разликата между присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на 5 593.
99 лв., представляваща обезщетение за времето, в което И.И.Г. е останал без
работа поради уволнението в периода 09.01.2017г. – 25.05.2017г., и предявения
от него размер от 7 260 лв. Въпросната разлика се дължи на допълнителното
възнаграждение, което е изплащано на ищеца въз основа на заповед на
работодателя.
Първоинстанционният съд е
приел, че въпросната разлика се дължи на периода, изтекъл от датата на
предявяване на иска до датата на произнасяне със съдебното решение. Размерът на
обезщетението при оставане без работа на ищеца за срок от 6 месеца от
09.01.2017 г. до 08.07.2017 г. възлизал в размер на 7262. 28 лв. /брутна сума/,
а за периода от 09.01.2017 г. до 25.05.2017г. /датата на съдебното заседание, в
който е даден ход на устните състезания/ е в размер на 5 593. 99 лв. В
тази връзка е уважил претенцията до този размер, отхвърляйки я за горницата.
В тази част въззивната жалба
се преценя от Окръжния съд като неоснователна, тъй като съгласно постановките
на Тълкувателно решение № 6/ 2013 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/ 2013 та
ОСГК, в производството по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е
останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца –
работник. В първоинстанционното производство той е представил доказателства, че
е бил без работа през горепосочения период. Тъй като обаче претенцията му е
била отхвърлена за разликата в периода от 25.05.2017 г. до 08.07.2017 г., а
изтичането на периода представлява новонастъпило обстоятелство, което да бъде
съобразено от вторинстанционния съд, ищецът е носил доказателствената тежест
във въззивното производство да установи, че освен изтичането на срока между
25.05.2017 г. и 08.07.2017 г. е останал без работа. Не простото изтичане на
шестмесечния срок по чл. 344 ал.1 т. 3
от КТ е основание за присъждане на обезщетение. Необходимо е установяването и на
обективното състояние на оставане без работа, тежестта за установяването на
което, съобразно изложените по – горе съображения, е в тежест на ищеца –
работник. Такива доказателства не са представени, поради което и за посочения
период искът е останал недоказан. В тази му част решението правилно е и следва
да бъде потвърдено.
Като последица от
разрешаването на спора Районният съд и на основание чл. 78 от ГПК е присъдил на
всяка от страните разноски в процеса. С оглед неоснователността на всяка от въззивните жалби, разноски не следва да
бъдат присъждани.
При така изложените
съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
59/ 08.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1**/ 2017 г. по описа на РС гр.
Каварна.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок
от датата на обявяването му – 11.10.2017 г., пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.