М О Т
И В И към
Присъда № 12/11.02.2019г., постановена
по НОХД № 8/2019г. по описа на
Пловдивски окръжен съд
ОП Пловдив е повдигнала
обвинение срещу А.М.Б. – роден на ***г***, обл. П., българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********
за това, че на ***г. около 18:25ч., на път II-56, километър 81, при
управление на МПС – л. а. „Форд Мондео“ с рег. № *** от гр. Р.към с. С., обл. П.
в посока от изток на запад е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 изр.2
от ЗДП /Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението/, като по непредпазливост е
причинил смъртта на Ю.А.К. *** – престъпление по чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.
чл.342 ал.1 от НК.
Производството е по реда на
чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
срещу подс. Б. обвинение, като моли съда да го признае за виновен в извършване
на престъплението и му наложи наказание при условията на чл.55 от НК при наличие
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно една година лишаване
от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, като от същото бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
около една година. Прокурорът предлага вещественото доказателство по делото –
л. а. „Форд Мондея“ с рег. № .*** да се върне на подсъдимия, а велосипедът – на
наследниците на починалия пострадал.
По делото като частните
обвинители срещу подс. Б. във връзка с повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр. чл.342 ал.1 от НК са конституирани
наследниците на починалия пострадал Ю.А.К., а именно Ф.Ю.К., Н.Ю.К., А.Ю.К., А.Ю.К.
и А.Ю.К..
Частните обвинители, лично и
чрез повереника си адв. А.Б., молят съда да признае подс. Б. за виновен в
извършване на престъплението, във връзка с което му е повдигнатото обвинение, и
да му наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства около
средния, предвиден от закона размер, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде намалено с
една трета и на подсъдимия да се наложи наказание две години и четири месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от
четири години. Наред с горното се иска подс. Б. да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от три години и шест месеца. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подс. Б. – адв. Н.К.
моли съда да наложи на подзащитния му за извършеното от него престъпление, във
връзка с което му е повдигнато обвинение, наказание при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, а именно шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от три години, като от
същото се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан, като наред
с това същият бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Адв.
К. предлага иззетият като веществено доказателство по делото лек автомобил да
бъде върнат на подс. Б., както и същият да бъде осъден да заплати разноските по
делото, с изключение на тези, направени от частните обвинители за адвокатско
възнаграждение.
Защитникът на подс. Б. – адв. М.Ч.-Т.
моли съда да наложи на подзащитния й наказание при условията на чл.55 от НК,
което да бъде под една година лишаване от свобода, като изпълнението на същото
се отложи с изпитателен срок от три години и подсъдимият бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от около една година.
Подс. Б. се признава за
виновен, поддържа казаното от неговия защитник и моли за наказание, което да
бъде максимално малко.
На основание чл.373 ал.3
от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт,
фактическа обстановка:
Подс. А.М.Б. е роден на ***г***,
обл. П., българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. Б. бил правоспособен
водач на МПС, като придобил категориите В, М и АМ и притежавал свидетелство за
управление на МПС № ***, валидно до ***. Спрямо същия нямало установени
административни нарушения по ЗДП и наложени административни наказания.
Подс. Б. притежавал и ползвал
л. а. „Форд Мондео“ с рег. № ***.
На ***. след 18.00ч. в тъмната
част на денонощието подс. Б. и приятелката му – св. М. Г. пътували от гр. Р. за
гр. П.. Подсъдимият управлявал л. а. „Форд Мондео“ с рег. № **** по път II-56 в посока
от изток на запад, а св. Г. се возела на предна дясна седалка. Около 18.25ч.
управляваният от подс. Б. автомобил се намирал между гр. Р.и с. С., обл. П.., в
района на километър 81 от посочения път. Подсъдимият се движел в дясната лента
за движение, на къси светлини, със скорост от около 71 км/ч. Движението се
осъществявало по хоризонтален, равен и прав участък от пътя, на суха асфалтова
настилка.
По същото време и в същата
посока по цитирания по-горе път се движел велосипедистът Ю.А.К. ***. Същият бил
употребил алкохол и управлявал велосипеда със скорост от около 12 км/ч., на
около 1,0-1,5 м. от разделителната линия, т.е. около средата на дясната лента
за движение. На задния калник на велосипеда имало поставен кръгъл
светлоотразител.
В противоположната посока, т.е.
от с. С. към гр. Р., по същото време се движел л. а. „Опел Вектра“, управляван
от св. А. С., който управлявал автомобила на къси светлини, като заедно с него
пътувала и св. Н. Г., с която живеели на семейни начала, и осеммесечното им
бебе.
При наличието на насрещно МПС,
движещо се на къси светлини, подс. Б. имал техническата възможност и е бил
длъжен да възприеме като опасност за движението намиращия се на пътното платно
пред автомобила му велосипед от около 150-180 м., тъй като от това разстояние
се отразявала светлината на фаровете му в светлоотразителя на велосипеда.
Въпреки това той не реагирал незабавно чрез намаляване на скоростта и спиране,
а продължил движението си, при което последвал удар между предната лява част на
лекия автомобил, управляван от подс. Б., и задната част на велосипеда. Ударът
настъпил в северната лента на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намирала по дължина на около 36-37
м. източно от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествието, и
по широчина на около 4,5-5,0 м. северно от южната граница на платното за
движение или на около 1,0-1,5 м. северно от разделителната линия на платното за
движение. От удара велосипедистът Ю.К. бил отхвърлен напред и наляво и паднал
върху пътното платно. Вследствие на съприкосновението на тялото на пострадалия
с асфалта, същият получил травми, несъвместими с живота и починал на място.
След удара подс. Б. спрял
автомобила на известно разстояние, след което направил обратен завой и се
върнал до мястото, където лежало тялото на пострадалия. Той слязъл от колата и
отишъл до велосипедиста, но не установил той да има пулс.
Междувременно св. С. възприел
удара и също спрял управлявания от него автомобил, обръщайки го по посока на с.
С., за да освети тялото на пострадалия. В същото време св. Г. подала сигнал за
случилото се на номера за спешни повиквания 112. На мястото пристигнал екип на
спешна помощ, който констатирал смъртта на пострадалия Ю.К..
Пристигнали също така и
свидетелите К.Т.и Г. Т.– служители на РУ на МВР гр. Р., които извършили
проверка с техническо средство на подс. Б. за употреба на алкохол. При същата
установили, че подсъдимият не е употребил такъв.
С надлежен протокол бил
извършен оглед на местопроизшествието от дежурен разследващ полицай, при който л.
а. „Форд Мондео“ с рег. № .***и велосипедът на пострадалия били иззети като
веществени доказателства по делото.
Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на труп № 27/2018г. при
огледа и аутопсията на трупа на Ю.А.К. били установени: тежка черепно-мозъчна
травма с разкъсно-контузна рана на меките черепни покривки в дясна
теменно-тилна област, многофрагментно счупване на черепния покрив в дясната
тилно-слепоочна област, счупване на черепната основа в средната черепна ямка,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява тилна област, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки на двете голямо-мозъчни хемисфери, оток на мозъка и
контузия със заличаване на структурите на десния тилен дял на мозъка с
точковидни кръвоизливи в бялото мозъчно вещество; оток на белите дробове с
контузионни огнища около хилусите; счупване на гръдната кост, две ребра в лява
и множество ребра в дясна гръдна половина; разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания и охлузвания по главата; разкъсно-контузна рана на пети пръст на
лявата ръка; кръвонасядания и охлузвания по двата долни крайника; мастна
дистрофия на черния дроб; плеврални сраствания в дясна гръдна половина;
лекостепенна хипертрофия на сърцето и атеросклеротични промени по венечните
съдове и аортата. Причината за смъртта на Ю.К. според вещото лице е тежката
черепно-мозъчна травма, довела до многофрагментно счупване на черепния покрив в
дясната тилно-слепоочна област, многофрагментно счупване на черепната основа в
средна черепна ямка, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява тилна
област, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на двете голямо-мозъчни хемисфери
с контузия и заличаване на структурите на десния тилен дял на мозъка с
точковидни кръвоизливи в бялото мозъчно вещество. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да са получени
така, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при ПТП-то, като
велосипедист, блъснат от лек автомобил. Състоянието на трупа, преценено по
трупните изменения и съобразено с метеорологичните условия, съответства на
смърт от първо денонощие.
При аутопсията била взета кръв
от трупа на Ю.К. за изследване за употреба на алкохол, като съгласно
заключението на химическата експертиза, обективирана в Протокол за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта № ***., в изпратените за изследване проби
кръв се доказало етилов алкохол в количество 0,66 на хиляда.
Съгласно заключението на
изготвената автотехническа експертиза ударът е настъпил в северната лента на
платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира: по дължина на около 36–37 м. източно от ориентира,
приет в протокола за оглед; по широчина на около 4,5–5,0 м. северно от южната
граница на платното за движение или на около 1,0–1,5 м. северно от
разделителната линия на платното за движение. Скоростта на движение на л. а.
„Форд Мондео“ в момента на удара е била около 71 км/ч. Скоростта на
велосипедиста Ю.А.К. най-вероятно е била около 12 км/ч. В анализираната пътна
ситуация, водачът на л. а. „Форд Мондео“ е имал техническа възможност да
забележи велосипедиста Ю.К. и да намали скоростта си или да спре преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът
на л. а. „Форд Мондео“ е имал техническа възможност да избегне произшествието
със скоростта, с която се е движил при своевременна реакция и задействане на
спирачната система. В случая технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е
била 76 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Форд Мондео“ 71 км/ч е била
технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните
условия на осветеност при движение на къси светлини. В случая технически
съобразена скорост с пътно-климатичните условия и конкретните условия на
видимост към велосипедиста при движение на къси светлини е била 121 км/ч.
Скоростта на движение на л. а. „Форд Мондео“ е била технически съобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към
велосипедиста при движение на къси светлини. Най-вероятен от техническа гледна
точка е следният механизъм на анализираното ПТП: водачът А.Б. е управлявал л.
а. „Форд Мондео“ по дясната лента на платното за движение на пътя гр. Р.– с. С.в
посока от изток на запад. През това време велосипедистът Ю.К. се е движел по
дясната лента на платното за движение в същата посока пред л. а. „Форд Мондео“.
При настигане на велосипедиста Ю.К., водачът на л. а. „Форд Мондео“ не е
реагирал своевременно на опасността от удар и така е настъпил удар в предната
лява част на л. а. „Форд Мондео“ и в задната част на велосипедиста Ю.К.. След
удара л. а. „Форд Мондео“ е спрял на платното, след което е бил преместен на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. След удара тялото на Ю.К. е паднало на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Основни причини за настъпилото ПТП от техническа гледна
точка според вещото лице са, от една страна, това, че велосипедистът Ю.К. не се
е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, а от
друга, че водачът на л. а. „Форд Мондео“ не е реагирал своевременно на
опасността на удар с велосипедиста Ю.К..
По този начин с поведението си
като водач на МПС подс. Б. е нарушил нормативно установеното и задължително за
спазване правило за движение, регламентирано в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП, в
резултат на което е настъпил вредоносният резултат.
Описаната фактическа
обстановка, съдът приема за установена на основание направеното от страна на
подс. Б. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство. В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на
свидетелите – М.М. Г., А. М. С., Н.Г. Г., К.С. Т., Г. Т. Т., Ф.Ю.К., Р.А.К., А.А.К.,
М.А.К., О.А.К., Д.А.К. и Т.А.К., разпитани в хода на досъдебното производство,
които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви
и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
Както самопризнанието на подсъдимия, така и показанията на свидетелите са в
подкрепа на приетите за установени от съда факти и обстоятелства.
От показанията на св. Г., която
е пътувала заедно с подс. Б., возейки се на предна дясна седалка на
управлявания от него автомобил, се установява, че двамата на инкриминираната
дата, след 18.00ч., в тъмната част на денонощието, са пътували от гр. Р. за гр.
П., като инцидентът се е случил по пътя за с. С.. Св. Г. посочва, че силуетът,
който е видяла пред управлявания от подс. Б. автомобил и с който е настъпил
ударът, се е движил в лявата част на дясната пътна лента. От показанията на св.
Г. се установят и последващите действия на подсъдимия, който спрял след мястото
на удара, след което направил обратен завой и се върнал, за да разбере какво се
е случило.
В подкрепа на фактическата
обстановка са и показанията на свидетелите С. и Г., които са били в
управлявания от последния л. а. „Опел Вектра“, заедно с осеммесечното им бебе,
пътувайки от гр. П.за гр. Р., като след излизането от с. С. видели управлявания
от подс. Б. автомобил, който се движел на къси светлини така, както и автомобилът,
управляван от св. С.. Преди автомобилът на св. С. да се размине с този на подс.
Б., свидетелите видели, че пред подсъдимия в неговата лента на движение по
средата, по-близо до осовата линия, се движи велосипедист. След удара между
автомобила и велосипедиста, св. С.спрял управлявания от него автомобил,
обръщайки го по посока на с. С., за да освети тялото на пострадалия. Установява
се от показанията на свидетелите, че подс. Б. също спрял автомобила си, след
което слязъл от него и отишъл при пострадалия. Именно св. Г. подала сигнал за
случилото се на посочения телефон за спешни повиквания.
В подкрепа на приетите за
установи факти по делото са и показанията на полицейските служители К. Т. и Г.
Т. – служители на РУ на МВР гр. Р., посетили местопроизшествието след получен
сигнал от ОДЧ за станалото ПТП. На място установили участниците в ПТП-то, както
и това, че подс. Б. с управлявания от него автомобил е ударил велосипедиста Ю.К.,
в резултат на което последният починал. Полицейските служители запазили
местопроизшествието, като подс. Б. бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, резултатът от което изследване бил отрицателен.
Фактическата обстановка се
подкрепя частично и от обясненията, дадени от подс. Б. в досъдебното
производство в разпита след привличането му като обвиняем, като същите не
следва да бъдат кредитирани в частта им относно заявеното от подсъдимия, че се
е почувствал заслепен, в резултат на което започнал да намалява скоростта, с
която управлявал автомобила. Това обстоятелство не е било заявено от подсъдимия
пред полицейските служители, посетили местопроизшествието. Пред тях подсъдимият
единствено е заявил, че е видял движещия се велосипедист, когато е бил едва на
около три метра от автомобила му, както и че същият се е движел по средата на
пътното платно, на около метър от осовата линия. Ето защо и предвид направеното
от подс. Б. самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, това обстоятелства следва да се приеме за недоказано.
В подкрепа на описаната
фактическа обстановка са и заключенията на изготвените по делото
съдебномедицинска, химическа и автотехническа експертизи, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната
област.
От обективна страна, фактите по
делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства: от досъдебното
производство – протокол за оглед на местопроизшествие от 20.01.2018г.
/л.4-л.7/, албум за посетено местопроизшествие от 22.01.2018г. /л.8-л.24/,
характеристична справка /л.34/, справка за собственик на автомобил /л.42/,
талон за изследване № ***/л.43/, застраховка „Гражданска отговорност“ /л.44/,
свидетелство за управление и за регистрация на МПС, и контролен талон /л.45/,
удостоверение за техническа изправност на ППС /л.46/, удостоверение за
наследници изх. № 048/02.02.2018г. /л.106-л.107/, препис-извлечение от акт за
смърт от 02.02.2018г. /л.108/, 1 бр. снимка на електронен картон на приетото
повикване от номер **** /л.111/, справки за лице – АИС „Български документи за
самоличност“ /л.128, л.129, л.130, л.131, л.132, л.133, л.134, л.135, л.136,
л.137/.
В подкрепа на фактическата
обстановка са и приобщените по делото веществени доказателства – л. а. „Форд
Мондео“ с рег. № *** и велосипед, черен на цвят.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.в
пр.1 вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на ***г. около 18:25ч., на път II-56,
километър 81, при управление на МПС – л. а. „Форд Мондео“ с рег. № *** от гр. Р.
към с. С., обл. П. в посока от изток на запад е нарушил правилата за движение
по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП /Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/, като по непредпазливост
е причинил смъртта на Ю.А.К. ***.
От обективна страна, подс. Б. е
осъществил състава на посоченото престъпление, тъй като при управление на МПС е
нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинил смъртта на друго
лице.
Подс. Б. е правоспособен водач
с издадено свидетелство за управление на МПС № ***, валидно до ***г., за
категории В, М и АМ. На ***г. около 18:25ч. на път II-56, километър 81 подсъдимият
управлявал МПС – л. а. „Форд Мондео“ с рег. № *** от гр. Р. към с. С., обл. П.
в посока от изток на запад, при което нарушил правилото за движение,
регламентирано в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП, което задължава водачите да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, като не реагирал своевременно, чрез намаляване на скоростта и
спиране, на възникналата опасност за движението, а именно движещият се пред
автомобила велосипедист Ю.К., при което последвал удар между двете превозни
средства, в резултат на което била причинена смъртта на пострадалия.
Разпоредбата на чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДП урежда т.н. „непредвидима опасност“, въвеждаща задължение водачите
да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението.
Опасността е внезапна и в границите на установената избрана съобразена скорост
се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването
на ПТП. Обвинението, касаещо вменено на дееца поведение за нарушение на режима
на скоростта по чл.20 ал.2 от ЗДП, е такова по смисъла на изр.2 при положение,
че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр.1 и разбира се
осъщественото нарушение следва да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия противоправен резултат.
Скоростта на движение на
управлявания от подс. Б. автомобил в момента на удара е била около 71 км/ч,
като същата освен, че е била в рамките на разрешената, е била и съобразена с
атмосферните условия, с конкретната пътно-климатична обстановка, с конкретните
условия на осветеност и видимост към велосипедиста при движение на къси
светлини. Разстоянието на конкретната видимост към велосипедиста е било 150-180
м., съобразено с дължината на видимост към велосипед със светлоотразител, при
наличие на насрещно МПС, движещо се на къси светлини и отчитане на ефекта им.
Скоростта на движение на автомобила на подсъдимия е била съобразена с тази
видимост и му е позволявала предприемане на мерки за безопасност, като не е
имало фактори, утежняващи пътната обстановка и налагащи предприемане на такива
мерки на по-ранен етап. Въпреки това обаче подсъдимият не реагирал своевременно
на възникналата опасност чрез намаляване на скоростта и спиране, поради което
настъпил удар между управлявания от него автомобил и велосипедиста и в резултат
на това се стигнало до противоправния резултат.
От субективна страна,
престъплението е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Подс. Б.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Непредпазлива ще е вината на дееца и тогава, когато е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги
предотврати, в който случай ще е налице самонадеяност. При управление на
автомобила подсъдимият е бил длъжен да спазва правилото за движение,
регламентирано в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП. Същият обаче го е нарушил и така се е
отклонил от дължимото поведение, като не е проявил дължимата грижа, в резултат
на което за него възниква задължение да предвиди и предотврати
общественоопасните последици от своето деяние. При небрежността не се изискват
конкретни представи за престъпния резултат, а деецът да има някакви най–общи
представи за това, което върши, за обстановката и за възможните опасности. На
следващо място, за да е налице небрежност, трябва деецът да е могъл да предвиди
и предотврати общественоопасните последици. Възможността за предвиждане и
предотвратяване на резултата зависи от конкретните обективни условия за
извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца. В
случая са съществували всички обективни условия, за да се предвиди и
предотврати настъпването на престъпния резултат. Подс. Б. е могъл да предвиди,
че нарушавайки правилото за движение, регламентирано в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП,
е възможно настъпването на ПТП и причиняването на общественоопасни последици.
Същият притежава свидетелство за управление на МПС от дълги години с придобити
от него категории В, М и АМ. Налице са били и всички условия за предприемане на
мерки за преодоляване и предотвратяване на възникналата опасност, като не е
имало фактори, утежняващи пътната обстановка. В случая става въпрос за
непредпазливост под формата на небрежност, а не на самонадеяност, тъй като, за
да е налице такава трябва у деецът да е формирана една субективна увереност, че
общественоопасните последици въобще няма да настъпят, която увереност обаче е
обективно необоснована. За наличието на такава субективна увереност се съди по
това, че деецът е взел известни мерки за предотвратяване на престъпния
резултат, а не разчита само на случайността. В случая не се установява
предприемането на каквито и да било мерки от страна на подсъдимия за
предотвратяване на общественоопасните последици.
С оглед на посочената и приета
по–горе правна квалификация за извършеното от подс. Б. престъпление, като се
съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената
опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да
бъде определено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради които и най–лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Като такива следва
да бъдат посочени съжалението за стореното, оказаното съдействие за изясняване
на обективната истина по делото, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, трудовата ангажираност на подсъдимия, това, че същият не
е наказван за други нарушения на правилата за движение по пътищата, както и
неговото поведение след деянието и по-конкретно това, че същият слязъл от
автомобила си и отишъл до велосипедиста, за да провери дали има пулс. Наред с горното
следва да бъде отчетено поведението на велосипедиста и неговият принос за
настъпилото ПТП, изразяващ се в нарушения и от негова страна на ЗДП. Съгласно
чл.80 от ЗДП водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка
при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и
при намалена видимост /т.1/ и да се движи възможно най-близо до дясната граница
на платното за движение /т.2/. От доказателствата по делото се установява, че на
задния калник на велосипеда е имало поставен кръгъл светлоотразител.
Велосипедистът обаче не е бил снабден със светлоотразителна жилетка. Освен това
същият е управлявал велосипеда на около 1,0-1,5 м. от разделителната линия,
т.е. около средата на дясната лента за движение, а не най-близо до дясната
граница на пътното платно така, както изисква разпоредбата на чл.80 т.2 от ЗДП.
Наред с горното същият е управлявал велосипеда след употреба на алкохол в
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДП, която забранява на водача на пътно
превозно средство /каквото съгласно §6 т.19 от ЗДП е и велосипедът/ да го
управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а съгласно
заключението на изготвената по делото химическа експертиза в изпратените за
изследване проби кръв на Ю.К. се доказало етилов алкохол в количество 0,66 на
хиляда.
Не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371 т.2 от НПК, тъй като същото не е негово изначално процесуално поведение,
доколкото в разпита след привличането му в качеството на обвиняем не е взел
отношение по въпроса за вината, а това е направено при искането за разглеждане на
делото по реда на съкратено съдебно следствие.
Предвид горното съдът намира,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание една година лишаване от
свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и
генералната превенция на наказанието. В случая чл.55 от НК се явява по-благоприятен
за дееца, поради което и съгласно ал.4 на същия следва да бъде приложен.
На основание чл.343г вр. чл.343
ал.1 б.в пр.1 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК подс. Б. следва да бъде лишен от право
да управлява МПС. При определяне размера на това наказание съдът отчита
посочените по–горе обстоятелства, взети предвид при определяне наказанието
лишаване от свобода и особено това, че от приложената към материалите по делото
справка за нарушител/водач се установява, че подсъдимият не е наказван за
нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДП и актовете, свързани с
неговото приложение. Предвид горното съдът намира, че подс. Б. следва да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане в
сила на присъдата, което наказание се явява справедливо и би постигнало целите
на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът намира, че за постигане
целите на наказанието по чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието
на подс. Б. не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание
една година лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът не споделя виждането на
частните обвинители и техния повереник, че на подс. Б. следва да бъде наложено
наказание две години и четири месеца лишаване от свобода, след редукцията,
както и че същият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три
години и шест месеца. И това е така, доколкото, от една страна, не може да се
игнорира наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства и липсата
на отегчаващи такива. Данните за личността на подсъдимия са изцяло положителни.
Не може да не бъде взето предвид и поведението на пострадалия. Наред с горното
не са налице обстоятелства, извън престъпния състав, относно деянието и дееца,
които да ги характеризират като такива с висока степен на обществена опасност.
Неоправдано е и отлагане
изпълнението на наложеното на подс. Б. наказание лишаване от свобода с по-дълъг
изпитателен срок, доколкото би се стигнало до излишна репресия, извън
необходимата. В тази връзка следва да се посочи, че при решаване на този въпрос
приоритет има поправянето на осъдения, именно върху което обстоятелство е
акцентирал законодателят, която цел надделява над останалите индивидуални и
общи цели на наказанието.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от наложеното на подс. Б. наказание една година лишаване от свобода следва
да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на ***г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Веществените доказателства по
делото – л. а. „Форд Мондео“ с рег. № ***, намиращ се на съхранение в РУ на МВР
гр. Раковски, следва да се върне на подс. Б., след влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство по
делото – велосипед, черен на цвят, намиращ се на съхранение в РУ на МВР гр.
Раковски, следва да се върне на съпругата на починалия пострадал Н.Ю.К., след
влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 696,06 лв., представляваща разноски по делото, направени в хода на
досъдебното производство.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Б. следва да бъде осъден да заплати: на Н.Ю.К., ЕГН ********** и А.Ю.К.,
ЕГН ********** сумата от общо 800 лв.; Ф.Ю.К., ЕГН ********** сумата от 500
лв.; А.Ю.К., ЕГН ********** и А.Ю.К., ЕГН ********** сумата от общо 800 лв.,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на
адв. К., че на подс. Б. не следва да бъдат възлагани направените от частните
обвинители разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати включително разноските, направени от частния обвинител
и гражданския ищец, ако са направили такова искане, като не е задължително
пострадалият, респ. неговите наследници да са предявили граждански иск и да са
конституирани като граждански ищци, за да им бъдат присъдени направените от тях
разноски.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: