Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 04.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като
разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 44/2020г. по описа на Административен
съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение
№ 390 от 19.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 318/2019г., Ловешки районен
съд, втори състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление
(НП) № 11-0001079/21.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) гр. Ловеч, с което на „Глория Турс 2013“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „България“ №49, вх.В, ет.2, ап.6,
представлявано от управителя Г.Л.Г., е наложено на основание чл.416, ал.5 вр. с
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – „Глория Турс 2013“ ЕООД гр. Ловеч, страна по н.а.х.д.
№ 318/2019г. по описа на Ловешки РС.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
необоснованост и нарушение на материалния закон. Доводите за това са, че
доказателствата не са изследвани в пълнота и цялост, и съдът не е съобразил
обстоятелството, че друг служител на дружеството е заболял на процесната дата и
това е наложило с. да извърши неговия курс, за да не бъде извършено нарушение
на чл.19, ал.4 от Закона за автомобилните превози. В тази връзка се твърди, че
макар и извършено, процесното деяние е извършено при условията на крайна
необходимост по смисъла на чл.13, ал.1 от НК, което изключва обществената
опасност на деянието. Моли се да се отмени оспореното решение и НП.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощен адвокат поддържа
жалбата на изложените в нея основания, за което излага подробни доводи, и
претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответната
страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Представени
са писмени бележки, с които се ангажира становище за неоснователност на
касационната жалба и се излагат съображения по същество, включително за липса
на законова възможност нарушението да бъде квалифицирано като маловажно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените
в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело,
съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 07.11.2018г. около 09:50
часа от служители в ДИТ Ловеч била извършена проверка на обект Автогара в гр. Ловеч,
на площадката за тръгващи автобуси. При проверката било заварено да работи
лицето С.Г. с. като шофьор на автобус „Опел Наваро” с рег.№ ****** и извършвал
превоз на пътници по линията Ловеч – Троян. Линията била обслужвана от „Глория
Турс
На
23.11.2018г. в ДИТ Ловеч била извършена документална проверка на представената
от пълномощник на „Глория Турс
На
25.01.2019г. на „Глория Турс
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от
компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН
реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно
доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение по КТ и неговия
автор. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и
ги приел за неоснователни, като се обосновал за изводите си. Мотивирайки и
неприложимост на чл.28 от ЗАНН, районният съд потвърдил обжалваното пред него
НП.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е
стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт.
При
постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. При правилен анализ на събраните писмени и гласни
доказателства, районният съд е постановил решението си в съответствие с
материалния закон.
Съгласно
чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно чл.63,
ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1 – екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП. Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ
предвижда работодател – юридическо лице, който наруши разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ, да се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
Пред първоинстанционния съд е оспорено
НП, с което на касатора е наложена имуществена санкция за това, че на 07.11.2018г.
е допуснал до работа като „шофьор автобус” на експлоатираната от дружеството транспортна
линия Ловеч – Троян, лицето С.Г. с., преди да му бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. В
момента на проверката с. е заварен да работи, като извършва превоз на пътници,
т.е. да изпълнява трудови задължения чрез престиране на работната си сила.
На 23.11.2018г.
пред ДИТ Ловеч е представен трудов договор от 01.11.2018г. за длъжността „шофьор
автобус”, подписан от работника и работодателя, със задължение работникът да
постъпи на работа на 07.11.2018г. Договорът е регистриран в НАП на 08.11.2018г.
в 11:01 часа, т.е. след проверката на работните места, която е извършена на 07.11.2018г.
Действително
в Справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, издадена
от ТД на НАП на 08.11.2018г., е посочено, че придружителното писмо е подадено и
регистрирано в НАП на 02.11.2018г. Независимо обаче по какви причини
уведомлението не е било обработено на последната дата и трудовият договор е бил
регистриран и уведомлението заверено на 08.11.2018г., нормата на чл.63, ал.2 от КТ е ясна и не подлежи на разширително тълкуване – лицето не следва да се
допуска до работа, без да му бъде връчено заверено копие от уведомлението.
В
конкретния случай е безспорно доказано, че с. е бил допуснат до работа като
шофьор, преди трудовият му договор да е регистриран в НАП и да му бъде връчено заверено
копие от уведомлението, с което касаторът е извършил вмененото му от АНО
нарушение, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Достатъчно е
работодателят да не предостави един от двата документа на работника преди
допускане до работа, за да е налице нарушение на забраната по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като изискването на закона е допускането до работа да стане след
предоставяне и на двата документа, кумулативно, поради което
непредоставянето и само на единия от тях при допускане на работа е в
противоречие с изискването на закона и е достатъчно да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на работодателя.
Съставеният АУАН и издаденото НП
отговарят на изискванията на ЗАНН, а нарушението е безспорно доказано.
Наложената санкция е в минималния предвиден от закона размер. По възраженията
на дружеството за маловажност на случая, районният съд е изложил подробни
мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да се повтарят –
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
Настоящият
състав намира за неоснователни и недоказани доводите на касатора за приложение
на чл.13, ал.1 от НК. Тези доводи се излагат за първи път едва в касационната
жалба, като не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че друг
шофьор на дружеството е заболял на процесната дата (болничен лист или друг
медицински документ, който да удостоверява временната му нетрудоспособност).
Дори да бяха представени обаче, те няма как да удостоверят наличието на крайна
необходимост, каквито възражения прави касаторът.
Съгласно
чл.13, ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого
при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и
свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която
деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди
са по-малко значителни от предотвратените. Следователно крайната необходимост
се прилага и е оправдана само и единствено когато не е имало друг начин, когато
това е единственият, последният, крайният начин за избягването на опасността.
Крайната необходимост е субсидиарна разпоредба, тя влиза в действие, само
когато няма какво друго да се направи. В случая, както бе изложено, не са
представени доказателства както за твърденията за внезапно заболяване на друг
служител, така и за невъзможност друго лице в трудови правоотношения с
дружеството да изпълни процесния курс. Нещо повече – в представения пред ДИТ
Ловеч трудов договор изрично е отбелязано, че лицето трябва да постъпи на
работа на 07.11.2018г., т.е. на датата на извършената проверка. След като не са
доказани условията за приложение на цитираната норма, то не може да се приеме,
че процесното нарушение е извършено при условията на крайна необходимост.
Касационните
основания са посочени в чл.348 от НПК и сред тях не присъства необоснованост на
решението, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по това
основание, посочено в касационната жалба.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК,
които да водят до неговата отмяна.
При този
изход на спора разноски на касатора не следва да се присъждат.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 390 от 19.12.2019г., постановено по н.а.х.д. №318/2019г. по
описа на Ловешки районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.