Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.07.2017 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ЮНИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯД И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря Атанаска Иванова по гр. дело
№ 2111 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.124 от ГПК.
Производството по делото е образувано
с искова молба от М.Р.Д., ЕГН:**********, адрес ***, чрез адв.
П.Й.Н., ЕГН:**********, Варненска адвокатска колегия, и съдебен адрес:*** ЕИК: ******** адрес: гр. В. бул."О.П.п.” ** с правно
основание чл. 124 от ГПК.
В исковата си молба ищцата твърди, че
е собственик на недвижим имот с настоящ идентификатор 10135.2555.318 по кадастрална
карта, находящ се в 23 м. р. на гр. Варна, на ул. „Мир" 50 -
административен адрес според удостоверение издадено то район „Приморски",
община Варна, с площ 1.305 декара, който е придобила по силата на нотариален
акт за дарение на недвижим имот №126, том VIII, дело №3032/1971 год., с който
баща й Р.Г.Р. й дарил 700 (седемстотин) кв. метра идеални части от лозе, цялото
с площ 3,094 декара, находящо се в квартал 4, в 23 подрайон на гр. Варна и по
наследство останалите 605 кв. м идеални части след смъртта на Р.Г.Р., починал
на 23.03.1977 год.
Целият имот е притежаван от нейния
наследодател по силата на крепостен акт №357/1896 год. за собственост
установено с удостоверение за общинско управление.
От 1971 г. М.Д. упражнява правото на
собственост върху 700 (седемстотин) кв. метра идеални части от недвижимия
недвижими имот, а от 1977 год. върху 1 305 кв. метра идеални части или целият
имот. От този период тя владее имота непрекъснато и необезпокоявано, оградила
го е, плащала данъците му, вписана е като негов собственик в дирекция „Местни
данъци и такси" при Община Варна, на два пъти от Община Варна са й били
издавани скици за имота, в които тя е била посочена като негов собственик. В
имота има изградено кафене от 40 кв. м., в което търговска дейност развивал
съпруга й, за което също е плащала данъци.
През 2015 год. на узнала, че имотът й
бил актуван от Община Варна с Акт №7886 за частна общинска собственост, издаден
на правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС във вр с Параграф 42 от ПЗР към
ЗИД на ЗОС.
Твърди, че е собственик на поземлен
имот в гр. Варна с идентификатор 10135.2555.318, с площ 1305 кв. м по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот №126, том VIII, дело №3032/1971 г.,
с който баща й Р.Г.Р. й дарил 700(седемстотин) кв. метра идеални части от лозе,
цялото с площ 3,094 декара, находящо се в квартал 4, в 23 подрайон на гр. Варна
и по наследство 605 кв. м след смъртта на Р.Г.Р. настъпила на 23.03.1977 год.,
алтернативно е собственик на недвижимия имот по силата на давностно владение
продължило в период повече от 10 години от 1977 год. до датата на предявяване
на иска.
В исковата молба е заявен петитум, с
който ищцата моли съда да постанови Решение с което да признаете за установено,
по отношение на ответника Община Варна, че тя е собственик на поземлен имот с
административен адрес гр. Варна кв.”Изгрев” ул.”Мир” 40, с идентификатор
10135.2555.318 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със
Заповед № РД-18/14.10.2008 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, с площ 1305
кв. м., при граници: имот с идентификатор № 10135.2555.115, 10135.2555.61,
10135.2555.66, 10135.2555.65, 10135.2555.31851, 10135.2555.319
С исковата молба са депозирани писмени
доказателства и са направени доказателствени искания за допускане на гласни
доказателства.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована явява се лично и се представлява се от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа иска. Претендира направените поделото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника по делото, с която се оспорва предявения
иск, като неоснователен.
В отговора се твърди, че Община Варна
е придобила правото на собственост върху имот с идентификатор 10135.2555.318 с
площ от 1 305 кв. м. по силата на закона, съгл. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, като
правно основание за съставяне на АЧОС № 7886/12.08.2014 год., а конкретно &
42 от ПЗР на ЗИДЗОС.
Правото на собственост върху процесния
имот община е придобила от държавата, като правото на собственост на държавата
е обективирано в Акт за държавна собственост и с влизане в сила на § 42 от ПЗР
на ЗИДЗОС е придобито от държавата е станало общински имот, за което съставен и
съответния акт.
По силата на чл. 86 от ЗС, действал до
1996 г. съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна,
респективно общинска собственост. С § 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от
2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в
сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и
доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.), изтичането на давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост е спряно до 31
декември 2017 г. Придобивната давност не е породила правния си ефект, тъй като
не е изтекъл изискуемият 10-годишен период от време.
Поради и тази причина, че не са налице
визираните в чл. 79 от ЗС предпоставки за придобиване на собствеността върху
имота по давност, както и че неоснователна е претенцията на ищцата за
придобиване на собственост върху ПИ с идентификатор 10135.2555.318 с площ от
1305 кв. м. въз основа на давностно владение, поради което същата следва да
бъде оставена без уважение.
Моли съда, да отхвърли исковата молба.
С отговора са депозирани писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ответника
редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие,
който оспорва искът, моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан,
претендира разноски.
При преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищцата М.Р.Д. е единствен наследник на
Р.Г.Р. б.ж. на гр.Варна починал на 25.03.1977 год., видно от представеното
удостоверение за наследници.
С Нотариален акт № 126, том.VІІ, дело
№ 3032/26.06.1971 год., вписан рег. № 2488 в СП-Варна, за дарение на недвижими
имот ищцата М.Р. Р. е била надарена от своя баща Р.Г.Р.
със следния недвижим имот 700 кв.м. идеални части от собственото му лозе цялото
от 3,094 квадратни метра по нот.акт № 357/1896 год. в местността „Малка
франга”, представляващ имот пл. № 3009 в кв.4 в 23 подрайон по плана на
гр.Варна при граници , М.И.,Д.М., Т.Ж. и път, а понастоящем гр.Варна ул.”Мир”,
ул.”Дружба” им.пл. № 3008, 3010 и 3012 в кв.4 23 подрайон на гр.Варна.
По делото е представен Крепостен
акт357/1896 год. от който е видно, че Е., К., М. и Е.В. от гр.Варна са признати
за собственици на Лозе от 5 760 кв.м. в местността „Чеира”
при съседи П.К., Ю.П. и А. ……
Доказателства относно придобиване на
права от наследодателя на ищцата Р.Г.Р. б.ж. на гр.Варна поч. на 25.03.1977
год., от сочените лица по този крепостен акт не са представени.
В кадастралната карта на гр.Варна
одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК кадастрална карта и
кадастрален регистър на район „Приморски", гр.Варна, имота е актуално
описание и административен адрес гр.-Варна ул."Мир"№40, ПИ с идентификатор
№ 10135.2555.318 с площ 1 305 кв.м.
За процесния имот е съставен АОС
№7886/12.08.2014 год. като е посочено основание чл.2 в вр. § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС /ДВбр.96/99 год
Имот с идентификатор № 10135.2555.318
е идентичен с част от бивш ПИ 3009 по КП от 1956г. на м."Чаира” 23-ти
м.р., гр.Варна.
С протокол №5/25.11.1960 год., решение
I-во на комисия по §85 от ППЗПИНМ е извършена процедура по отчуждаване на 667
кв.м. ид. части от имот пл.№3009, кв.977, попадащи в отреждане за улица,
собственика Х.Ф.Д..
С протоколно решение №7/32 от
28.06.1967 год. на ИК на ГНС - гр.Варна е извършено последващо отчуждаване на
част, представляваща площ около 2000 кв.м. ид. части от имот пл.№3009 (бивши
парцели XIII, XIV и XV) по плана на 23-ти м.р. на гр.Варна, във връзка с
реализация на мероприятие: жилищни блокове №3, 4 и 5 за ведомствено жилищно
строителство. Като собственик на имота е посочен Х.Ф.Д. и същият е обезщетен парично.
Наличен е трети документ оценителен
протокол от 11.08.1973 год. за отчуждаване на 172 кв.м. ид. части от имот
пл.№3009 за мероприятие „озеленяване в 23-ти п.р." от собственици Р.Г.Р. и
М.Р. Р., които са обезщетени парично и е
съставен АДС №12558/24.06.1975 год.
Във връзка със заявление
вх.№Р-1045/30.07.1992г. от М.Р.Д., в качеството й на собственик на 700 кв.м.
ид. части от 3094 кв.м., представляващи имот пл.№3009 е издадени Решение № 597/28.09.1992
г. на Кмета на Община Варна за отказ отмяна на отчуждаване на част от имот
пл.№3009.
Решение №597/28.09.1992 год. на Кмета
на Община Варна е обжалвано пред ВОС, който със свое Решение от 09.07.1993 год.
по гр. дело №2128/1992г. е отхвърлил жалбата на М.Р. Р., което е окончателно.
От бивш имот пл.№3009 са отчуждени
около 2 839 кв.м. и същите са със статут на общинска собственост, съгласно
чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. За останала част
от имота не са налице отчуждителни документи.
От заключението на вещото лице В.А.,
което съдът кредитира, установи, че територията, в която попада процесния имот
е земеделска територия до одобряване на първия регулационен план на гр.Варна
със Заповед № 244/ 16.01.1959 год. на МКСПБ.
От 1959 год до датата на предявяване
на иска, както и към настоящия момент територията е урбанизирана - имотите,
респективно процесния поземлен имот е в регулацията на гр.Варна.
За територията, в която попада
процесния имот има изработени следните планове: КП на Крайбрежието на гр.Варна,
м."Чаира" - 1956, в който е обозначен имот с пл.№ 3009, записан в разписния
лист на Х.Ф.Д.. Върху КП -1956г. е
изчертан регулационен план на гр.Варна, одобрен със Заповед № 244/ 16.01.1959г.
на МКСПБ. Съгласно този РП имот пл.№ 3009 попада в територия, отредена за
жилищни нужди. ПИ 10135.2555.318 по КК на гр.Варна представлява южната част от
имот пл.№ 3009 по КП-56г.; Приет е Общ градоустройствен план на гр.Варна,
одобрен с Решение № ТСУ-7/30.12.1982г. на КТСУ при МС; Със Заповед № 112/
25.09.1987г. на Председателя на ИК на ОНС-Варна е одобрен кадастрален и
регулационен план на 23-ти м.р., гр.Варна, съгласно който процесният имот
попада в терен, отреден „За училище"в кв.4-а., КП на 23-ти м.р. на
гр.Варна - 1988г., в който е обозначен имот пл.№ 10, като за този КП няма
заповед за одобряване. Със Заповед № Г-258/ 21.07.1994г. на Кмета на Община
Варна е одобрено изменението на застроителния и регулационен план за кв.4а,
кв.4б и к.4в по плана на 23м.р., влязло в сила с Решение на ВОС от 19.04.1995 год.
по гр.д.№ 457-А/ 1994 год.; Със Заповед № РД-02-14-1734 от 21.09.1999г. на МРРБ
са одобрени СПН (Специфични правила и нормативи) за застрояване; КК на
административен район „Приморски", гр.Варна, одобрена със Заповед №
РД-18-92/ 14.10.2008 год. на ИД на АГКК - действаща към настоящия момент, в
която е обозначен ПИ № 10135.2555.318 с площ от 1305 кв.м., стар идентификатор
10135.2555.60, номер по предходен план: 10, трайно предназначение на
земята-урбанизирана територия, начин на трайно ползване - Ниско застрояване до
10м.
Със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012
год. на МРРБ е одобрен общ устройствен план на Община Варна, а със Заповед №
РД-02-14-2197/03.09.2012 год. - Правилата и нормативите за прилагането му -
действащи и към настоящия момент.
В КП на Крайбрежието на гр.Варна,
м."Чаира" – 1956 год, процесният имот е обозначен с пл.№ 3009 с площ
графично изчислена 3909 кв.м., записан в разписния лист(л.102 от делото) на : Х.Ф.Д., при граници: имот пл.№ 3008 – Н.К., имот пл.№ 3010 - Л.П.(Я.Н.Д.), имот пл.№ 2387- С.К.,
пл.№ 3012 - н-ци Д.И. Б. и на северозапад - път.
Върху КП -1956 год. е изчертан
регулационен план на гр.Варна, утвърден със Заповед № 244/16.01.1959 год. на
МКСБП. Съгласно този РП за имот пл.№ 3009 са отредени парцели XI-3009,
ХІІ-3009, ХІІІ-3009, XIV-3009 и XV-3009 в кв.977 и части от имота попадат в
новопроектирани улици на северозапад и североизток.
Със Заповед № 112/25.09.1987 год. на
Председателя на ИК на ОНС-Варна е одобрен кадастрален и регулационен план на
23-ти м.р., гр.Варна, съгласно който процесният имот попада в терен, отреден
„За училище" в кв.4-а. В този план имот пл.№ 3009 е с площ графично
изчислена 1673 кв.м., като части от стария имот 3009 (по КП-56 год.) са
останали в улица „Дружба", и на север от ул."Дружба" (в ПИ
10135.2555.39 по КК) и в ул."Мир";
В КП на 23-ти м.р. на гр.Варна – 1988 год.,
процесният имот е обозначен с пл.№ 10 с площ графично изчислена 1512 кв.м. при
граници: ул."Мир", имот пл.№ 17 – И.Я., улица „Дружба", имот
пл.№ 11-И.М. и имот пл.№ 12-Т.К.Т.. В разписен лист към КП-88г. за имот пл.№ 10
няма вписан собственик.
Със Заповед № Р-379/25.11.1996 год.,
коригирана със Заповед № 1652/14.06.2002 год. върху част от имот 10 по КП-88г.
е попълнен имот 3008=1365, като площта на имот 10 става 1300 кв.м.
Съгласно Заповед № Г-258/21.07.1994 год.
на Кмета на Община Варна за процесният имот е отреден парцел І-10 в кв.4-б по
плана на 23м.р.(зона за жилищни нужди), като за парцела е предвидено
застрояване на 3,4 и 5 етажна жилищна сграда.
Със Заповед № РД-02-14-1734 от
21.09.1999 год. на МРРБ са одобрени СПН, които определят устройствените зони и
застрояването на територията на гр.Варна, ограничена от строителните граници,
определени с ОГП на града. Тези правила и нормативи са действащи до
одобряването на нов общ градоустройствен план, в случая общ устройствен план – 2012
год. Съгласно СПН -1999г., процесният имот попада в зона ЖС2.2.3.(Многоетажни
смесени жилищни зони)
В КК на административен район
„Приморски", гр.Варна – 2008 год.(л.17) е обозначен ПИ 10135.2555.318 с
площ от 1305 кв.м., стар идентификатор 10135.2555.60, номер по предходен план:
10, трайно предназначение на земята- урбанизирана територия, начин на трайно
ползване - Ниско застрояване до 10м, собственик: Община Варна, съгласно АЧОС №
7886 вписан в АП-Варна акт № 6, том.XLV, per. 17268, дело 9280 от 12.08.2014 год.
В акта е вписан Поземлен имот с идентификатор 10135.2555.318 по КК и КР на
гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК,
ул."Мир" № 40, при граници: ПИ 10135.2555.115, ПИ 10135.2555.61, ПИ
10135.2555.66, ПИ 10135.2555.65, ПИ 10135.2555.51 и ПИ 10135.2555.319.
В АДС № 12558/24.06.1975 год.(л.96 от
делото) е вписано : Дворно място с площ от 172 кв.м., находящо се на
ул."Аршинков" № 10 в 23-ти подрайон на гр.Варна. Вписано е, че имотът
е отреден за озеленяване. В АДС от 1975 год. е допусната техническа грешка в
изписването на една от граците касаещо ул.”Аршинков”, поради тази причина
вещото лице е заключило не може да се идентифицира тези 172 кв.м., макара да е
посочено, че имота е в 23-ти м.р. на гр.Варна, а ул."Георги Аршинков"
№ 10, който се намира в 18-ти м.р.
От извършения на място оглед вещото
лице установява, че имота е ограден с телена мрежа с циментови колове. В имота
има изградени две масивни сгради, обозначен в КК с идентификатори
10135.2555.318.1 и 10135.2555.318.2. Същите не са жилищни, а са се ползвали
като заведение за хранене.
По двете извършени отчуждителни
процедури Решение № 1 по Протокол № 5/ 25.11.1960 год. е извършена процедура по
отчуждаване на 667 кв.м. Решение 7 по Протокол № 32 от 28.06.1967г. няма съставени актове за държавна
собственост.
Вещото лице е изчертало комбинирана
скица № 2 - извадка от КК на гр.Варна върху основа от КП-56г. и РП-59г., на
която е обозначил: частите от имота, попадащи в улици по регулация - с жълти
защриховани линии (общо изчислена площ 750 кв.м.); частите, усвоени от
територията за жилищни блокове северно от ул."Дружба", в които
попадат парцели XIV, XV и част от XIII - с розови линии(площ графично изчислена
1540 кв.м.).
Вещото лице е изготвило комбинирани
скици неразделна част от заключението.
По делото са събрани гласни
доказателства.
От показанията на св. Ч. съдът
установи, че е посещавала процесния имот. От 1996 г. в имота има изградено
барче, което в момента не се ползва. Имота познава имота от 1993 г. – 1994 год. Имота е ограден с
телена мрежа с циментови колони.
От показанията на св. С. съдът
установи
Познава ищцата от 1996 год и е ходила
с нея в процесния имот. По данни от ищцата, свидетеля твърди, че имота е бил
неин, наследствен от баща й. Мястото е заградено с циментови колони с мрежа.
Това е на ул. „Мир“ имота. Улицата е откъм Базар Левски нагоре към блоковете. Имало
е барче, което е работила и от ищцата знаела, че имота е бил отчуждаван.
Тази фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които кредитира. Съдът кредитира заключението на повторната съдебно медицинска
експертиза, като компетентно и обективно.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание
чл.124 от ГПК.
Искът е частично основателен и
доказан.
Ищцата е заявила две основания за
придобиване правото на собственост върху процесния имот - чрез правна сделка за
700 кв. м. идеални части и за останалата част по наследство и второ основание чрез
непрекъснато и трайно владение върху имота продължило от 1977 год. насам до
датата на предявяване на иска.
Правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива, чрез правна сделка по давност и или срез друг
способ предвиден в закона.
По делото е представен С Нотариален
акт № 126, том.VІІ, дело № 3032/26.06.1971 год., вписан рег. № 2488 в СП-Варна,
по силата на договорно правоприемество ищцата е придобила 700 кв.м. идеални
части от процесния недвижим имот.
Съгласно проведена отчуждителна
процедура за отчуждаване на 172 кв.м. ид. части от имот пл.№3009 за мероприятие
„озеленяване в 23-ти п.р." от собственици Р.Г.Р. и М.Р. Р., които са обезщетени парично и е
съставен АДС №12558/24.06.1975 год. В по-късен момент по искане на ищцата със
Заявление вх.№Р-1045/30.07.1992г., в качеството й на собственик на 700 кв.м.
ид. части от 3094 кв.м., представляващи имот пл.№3009 е постановено Решение №
597/28.09.1992 г. на Кмета на Община Варна за отказ отмяна на отчуждаване на
част от имот пл.№3009, което е потвърдено с Решение от 09.07.1993 год. по гр.
дело №2128/1992 год. на .
Нотариалния акт е със обвързващата
доказателствена тай като не е оспорен по реда на чл. 179, ал.
1 ГПК. Задължителната съдебна практика приема, че когато насрещната
страна не е оспорила нотариалния акт, съдът не може служебно да не зачете доказателствената
сила на този акт.
В случая съдът следва да зачете
материалната доказателствена сила на нотариалния акт относно придобитите от
ищцата права върху 700 кв.м. идеални части върху процесния имот.
След датата на придобиването е
проведена отчуждителна процедура по наличния оценителен протокол от 11.08.1973
год. за отчуждаване на 172 кв.м. ид. части от имот пл.№3009 за мероприятие
„озеленяване в 23-ти п.р." от собствениците Р.Г.Р. и М.Р. Р., които са обезщетени парично и е
съставен АДС №12558/24.06.1975 год.
След 11.08.1973 год. от притежаваните
от ищцата 700 кв.метра идеални части са отчуждени още 86 кв. метра за които е
съставен акт за собственост и отчуждаването не е отменено.
От горното следва извод, че правото на
собственост на ищцата върху процесния имот е в размер на 614 км.м.идеални
части.
Съдът не приема за основателна тезата
на ответника, че процесния имот е бил изцяло отчужден. Доказателства за
отчуждаването на целия имот не са представени. По делото е установено, че са
налице отчуждителни процедури по ЗПИНМ и ЗТСУ като отчуждени от целият имот с
пл.№3009 с площ 5 760 кв.м са отчуждени 2 839 кв.м, като за останалата
част от имота липсват отчуждителни процедури.
Ищцата се легитимира като собственик
на 614 кв.м метра идеални части от процесния имот, като е придобила право на
собственост по нот.акт № 126, т.8, дело № 3032/1971 год. и до този размер съдът
следва да уважи претенцията й.
Над този размер до претендирания в
размер 1305 кв. метра искът се явява неоснователен.
По делото не са представени
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че ищцата е придобила
останалата част от имота по наследство.
В исковата молба е изложено твърдение,
че е придобила собствеността от своя баща по наследства. По делото не са
установи наследотеля на ищцата Р.Г.Р. б.ж. на
гр.Варна починал на 25.03.1977 год., да е придобил приживе право на собственост
върху процесния имот, които след неговата смърт да бъдат наследени от ищцата
като негов единствен наследник.
Не установена правната връзка на
правопрпиемство между наследодателя на ищцата и лицата посочение в Крепостния
акт № 357/1896 год., по силата на която той да е придобил правото на собственост.
В този смисъл предявения иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По отношение на въведеното продобивно
основание от ищцата, че е придобила правото на собственост върху целия имот с непрекъснато,
трайно, явно и необезпокоявано владение в продължение на 10 години съгласно чл.
79 от ЗС считано от 1977 год. насам.
В случаите не е доказано придобивното
основание на ищцата, а при липсата тя
като владелецът е винаги недобросъвестен, а срокът на владение, за да придобие
право на собственост и върху останалата идеална част от имота, не може да бъде
по-малък от 10 години.
Съгласно чл. 83 от ЗС, който докаже,
че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка,
ако не се докаже противното "
Владението съдържа в себе си „аншлус”
и „корпус” обективно да осъществява фактическа власт върху веща и от субективна
страна с намерение да я свои. Съгласно правната доктрина намерението да се
държи веща с намерение за своене се изразява в това, че по ясен начин,
недвусмислен и категоричен начин владелеца да отрича чуждата власт върху вещта,
той не трябва да допуска чужди действия и цялото му поведение не трябва да
изразява,каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата
власт за себе си., като владението е способ за придобиване правото на
собственост.
По делото не се събраха категорични доказателства,
че ищцата е владяла, непрекъснато, трайно, явно и необезкоявано процесния
период от време от 1971 год. до дата на предявяване на иска.
За доказване на това обстоятелство по
искане на ищеца съдът е допуснал гласни доказателства. Разпитаните по делото двама
свидетели не доказаха по несъмнен и категоричен начин, осъщественото от ищацата
владение. Техните показания са бегли, лаконични и не установяват фактическия
състав на владението. Не установи факт на явното установяване на владение, от
кой момент с явните от ищцата х.фактически действия. Не се установява как
ищцата трайно необезпокоявано и в продължение на повече от 10 години е владяла
процесния имот. С тези неубедителни гласни доказателства съдът не може да
обоснове извод, за осъществявано от ищцата непрекъснато, явно, трайно и необезпокоявано
владение върху имота, с намерение за своене.
По отношение на направеното възражение
от ответника.
В хода на производството ответника община Варна се позовава на нормите
на § 42 ПЗР ЗИД
ЗОС, като основание за придобиване правото на собственост върху
процесния имот. От заявеното основание за собственост на общината следва да
докаже, че до 17.09.1991 г., когато влиза в сила закона имотът е бил държавна
собственост. Доказателства в тази насока не са представени.
В § 42 от ПЗР
на ЗИД ЗОС /ДВбр.96/99 год. са изчерпателно изброени имотите, които
по силата на закона от държавна стават общинска собственост.
С оглед заявеното от ответника
деривативно придобивно основание, то в негова тежест, е да установят, че са
били налице предпоставките за трансформиране на държавната в общинска
собственост по някоя от хипотезите на § 42 ПЗР ЗИД
ЗОС.
Правните норми свързват
трансформирането на държавната в общинска собственост по силата на закона с
вида на имота и неговото предназначение да обслужва дейността или територията
на съответната община или да е предвиден според действащите планове за
мероприятие на общината, като наличието на посоченото предназначение се
преценява към момента на влизане в сила за съответното законово основание. Към
момента на влизане на закона в сила само част от имота е бил държавен, тъй като
е бил отчужден.
Останалата част от имота не е била
отчуждавана от неговите собственици.
Това мотивира съда да приеме, че
процесния имот за признатите на ищцата 614 кв.м. идеални части, не е придобит
от ответника на основание на § 42 ПЗР ЗИД
ЗОС /ДВ бр. 96/1999 г./.
След като не е установено да е налице
някоя от законовите хипотези, по силата на която процесния имот да е преминал в
собственост на ответника и след като не е отчуждаван по надлежния ред, че
същият е останал собственост на ищцата да 614 кв.метра идеални части, за които
се легитимира като собственик по силата на сключения договор за дарение, с
приспадане на част от отчуждаването.
По искането за разноски.
С оглед изхода на спора съдът следва
да възложи в тежест на страните направените разноски, като възложи в тежест на
ответника да заплати на ищцата разноски съобразно уважената част от иска, а на
ответника съобразно отхвърлената.
Претендираните от ищцата разноски съобразно
представения списък размер на 5 050 лева, от които 5000 лева адвокатско
възнаграждение.
По размер на възнаграждението е
направено възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност
по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК.
По направеното възражение.
Цената на иска определена съобразно
правилата на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК е в размер на 62 944 лева.
Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба за
минималните адвокатски възнаграждение размера на дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 2 418,32 лева, тъй като делото не се отличава
с фактическа и правна сложност. Налице и доказателства да плащане на
договореното възнаграждение.
Претендираните от ищцата разноски са в
размер на 5050 лева, от които адвокатско възнаграждение в размерна 5000 лева,
което следва да бъде намалено по реда на чл.78 ал.5 от ГПК до размер на
2 418, 32 лева или претендираните
разноски на основание чл.78 ал.5 от ГПК следва да са в размера на 2 468,32
лева.
Претендираните от ответника разноски
са в размер на 650 лева.
Съобразно уважената част от иска съдът
следва да присъди в тежест на ответника да заплати на ищцата сумата от 1161.35
лева, разноски по делото включително и възнаграждение за адвокат защитник,
чийто размер на възнаграждението е намален по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Съобразно отхвърлената част от иска
съдът следва да присъди разноски, в тежест на ищеца, да заплати на ответника съобразно
отхвърлената част то иска в размер на 344,17 лева.
С Определение № 39/05.01.2017 год.
ищцата М.Р.Д. е освободена от внасяне на държавна такса в размер на 629,44
лева.
При частично уважаване на иска съдът
следва да осъди ответника да заплати по сметка на ВОС държавна такса за
уважената част от иска в размер на 296,16 лева, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между М.Р.Д., ЕГН:**********, адрес ***, чрез адв. П.Й.Н.,
ЕГН:**********, Варненска адвокатска колегия, и съдебен адрес:***, ЕИК:******* адрес гр.В. бул. "О.п.п." № **, че ИЩЦАТА М.Р.Д. е собственик на
следния недвижим имот, а именно: 614 кв. м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
административен адрес гр. Варна кв.”Изгрев” ул.”Мир” 40, с идентификатор
10135.2555.318 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със
Заповед № РД-18/14.10.2008 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, от целия
имот с площ 1305 кв.м, при граници: имот с идентификатор № 10135.2555.115,
10135.2555.61, 10135.2555.66, 10135.2555.65, 10135.2555.31851, 10135.2555.319 придобит
на основание договор да дарение обективиран в с Нотариален акт № 126, том.VІІ,
дело № 3032/26.06.1971 год., вписан рег. № 2488 в СП-Варна.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения иск от М.Р.Д. ***, с който се иска да се признае, че
ИЩЦАТА М.Р.Д. е собственик на следния недвижим имот: 691 кв.м. идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с административен адрес гр. Варна кв.”Изгрев” ул.”Мир” 40, с
идентификатор 10135.2555.318 по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрена със Заповед № РД-18/14.10.2008 год. на Изпълнителния Директор на АГКК,
целият с площ 1305 кв. м., при граници: имот с идентификатор № 10135.2555.115,
10135.2555.61, 10135.2555.66, 10135.2555.65, 10135.2555.31851, 10135.2555.319
по давностно владение и наследство от нейния баща Р.Г.Р.
б.ж. на гр.Варна починал на 25.03.1977 год.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да ЗАПЛАТИ по
сметка на Бюджета на съдебната власт в полза на Окръжен съд гр.Варна сумата от
296,16 лева, съобразно уважената част от иска на основание чл.78 ал.6 от ГПК,
тъй като с Определение № 39/05.01.2017 год. ищцата е освободена от
предварително внасяне на дължимата държавна такса.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да ЗАПЛАТИ на М.Р.Д.
направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 1161,35 лева,
включително и възнаграждение за адвокат защитник намалено по реда на чл.78 ал.5
от ГПК, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Р.Д. *** направените по
делото съдебно деловодни разноски в размер на 344,17 лева, съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, чрез Окръжен съд гр.Варна пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: