РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Ямбол , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Х. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Х. Христова Иванова Гражданско
дело № 20202330102034 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение на С. Д.
И., с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника
„Новел – Трейд“ООД, че дължи на ищцата сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.
В исковата молба и уточнението се посочва, че за стопанските 2016 – 2017 и
2017 – 2018 год. ответното дружество обработвало земеделски земи в землището на с.
Ч., ½ ид. част от които ищцата притежава по наследство от баща си. За посочения
период ищцата не получавала обезщетение за ползването и обработването Сумата,
която следвало да й бъде заплатена съгласно данни на НСИ била в размер на общо 976,
25 лв. Ищцата посочва, че никога не е сключвала договор за наем или рента с
ответното дружество.Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на
разноски за заповедното и исковото производство.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че за процесните земи
между него и И. С. С.- *** са сключени договори за наем през 2016 и 2017 год., като е
определена и наемна цена, като срещу разписки дружеството е заплатило на
наемодателя дължимия наем в пълен размер. Ето защо не се дължало плащане на
допълнителни суми , а съсобствениците следвало да уредят отношенията си по
правилата на чл. 30,ал.3 ЗС. Иска се отхвърляне на претенцията, както и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищцата.
Ответникът оспорва иска.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното
производство. Предвид депозираното възражение и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Видно от представеното Удостоверение за наследници , след смъртта си С. К. С.
е оставила следните наследници по закон – И. С. С. и Д. С. И., последният починал на
10.06.2015 год., чийто единствен наследник е ищцата – С.И..
По силата на договор за доброволна делба от 03.09.2007 год. наследодателката
С. С. е станала собственик на нива от 18, 998 дка в землището на с. Ч., м.“***“ и нива с
площ 8, 500 дка в землището на с. Ч., м. „***“. Приети са скици на имотите, в които са
посочени и актуалните идентификатори на същите.
Установява се от приетото Удостоверение на ОСЗ – Т. – Я., че за стопанските
2016/2017 , 2017 /2018 и 2018 /2019 год. и 2019/2020 год. , имотите са заявени за
обработване в реални граници от „Новел – Трейд“ООД, съгласно договори за наем със
срок от една година.
Приета е и Справка от НСИ за средните цени на рентата за земеделска земя в
Област Я. за периода 2011-2018 год.
В подкрепа на твърденията си ответникът е представил договор за наем за
земеделска земя от 16.08.2016 год. , сключен между него и И. С. С., в качеството на
***, по силата на който последният е отдал под наем процесните земеделски земи за
стопанската 2016/2017 год. срещу заплащане на съответната наемна вноска. От
разписка за изплатен наем от 14.11.2017 год. се установява, че по посочения договор
на И. С. е изплатена сумата от 1154 лв.
С договор за наем за земеделска земя от 16.06.2017 год. , сключен между
ответника и И. С. С., в качеството на ***, последният е отдал под наем процесните
земеделски земи за стопанската 2017/2018 год. срещу заплащане на съответната наемна
вноска. От разписка за изплатен наем от 22.09.2018 год. се установява, че по посочения
договор на И. С. е изплатена сумата от 1237 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. С. посочва, че той заедно с ищцата имат наследствена земя
в землището на с. Ч.Потвърждава, че подписът под приложените по делото договори за
наем е негов. Твърди, че през 2017 г. и 2018 год. е получил пари по договорите и е дал
частта на С., давал й каквото й се полага от рентата. Парите й давал на ръка, като не си
спомня за кои години кога е получавал рентата, по колко точно и кога я давал на
ищцата, но за едната година я накарал да се подпише, че й я е дал.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
2
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата.
Безспорно се установи по делото, че ищцата по силата на наследствено
правоприемство е собственик на ½ ид.ч. от процесните земеделски земи- ниви в
землището на с. Ч., както и че свидетелят С. е ***на останалата ½ ид.ч. Страните не
спорят, че за стопанските 2016/2017 и 2017/2018 год. процесните земеделски земи са се
ползвали от ответника, както и че между ищцата и ответника не съществуват
облигационни отношения по повод това ползване. Според съда се установи още и , че
между ответника и *** С. са били сключени валидни догори за наем на имотите за
стопанските 2016/2017 и 2017/2018 година , както и че по посочените договори *** С. е
получил от ответника съответните суми. Следва да се има предвид във връзка със
становището на процесуалния представител на ищцата, че според тълкувателната
практика на ВКС - договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на
земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова
регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти,
посочени в чл.1,ал.3 от специалния ЗАЗ.
Горепосочените обстоятелства не се оспорват от ответника. Основния спор по
делото между страните е свързан с факта, че ищцата претендира ответникът да бъде
осъден да й заплати обезщетение за лишаване от ползването на собствената й ид. ч. от
процесните земи, а ответникът счита, че не дължи, т.к. е платил наем в пълен размер на
другия ***, като отношенията между съсобствениците следва да се уредят по
правилата на чл. 30,ал.3 ЗС.
С решение № 179/ 23.07.2015г. по гр. дело № 3104/2014 год. на ВКС е прието, че
когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от
съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не
е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици – заедно или
поотделно.Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и ползването на общата вещ се
извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от
половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да се
съобрази с това решение и да не може да го променя (извън хипотезата на чл. 32, ал. 2
ЗС). В тази връзка, съсобствениците, които притежават повече от половината от
общата вещ са властни да вземат решение за отдаването й под наем и това решение ще
обвърже всички съсобственици. Имуществените отношения в подобна хипотеза се
уреждат между съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия в сделката
съсобственик (чл. 31, ал. 2 ЗС). Той, поради обвързаността си в облигационното
отношение, има право на ползите, но търпи и ограниченията във връзка с
изпълнението на договора (арг. чл. 30, ал. 3 ЗС). Във всички случаи, когато наемният
договор, сключен с трето лице е противопоставим на съсобствениците, те разполагат с
3
възможност да търсят гражданските плодове, събрани изключително от
съсобствениците – наемодатели, по силата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Когато обаче сделката не
обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, те могат да търсят обезщетение за това, че са
лишени от възможността да ползват своя дял от общия имот. Щом сделката, въз основа
на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността не е по
чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите
съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е
непротивопоставима на съсобственика и той не я приема. В последната хипотеза
задължено е лицето, което фактически ползва вещта; основанието му е
непротивопоставимо на съсобственика –ищец./горната практика е застъпена и в
решение № 12/01.03.2018 год. по гр. дело №1251/2017 г. на ВКС/.
В процесния случай *** С. не притежава повече от половината от
собствеността върху недвижимите имоти, поради което не може да ги отдава под наем
на трето лице без съгласието и на другия *** – ищцата И., с която притежават равни
части в съсобствеността. Наемните договори са валидни, но непротивопоставими на
ищцата, т.к. липсват твърдения същата да ги е приела – изрично или мълчаливо, както
и в процеса изрично им се е противопоставила. По отношение на нея ползването на
вещта от наемателя се явява без основание, за което последният дължи обезщетение по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД определено съобразно средномесечния пазарен наем.
Действително въпреки указаната доказателствена тежест ищецът не е ангажирал
искане за назначаване на експертиза за установяване размера на претенцията си.
Съгласно чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключението на вещо лице. Цитираната разпоредба е императивна и решаващия
съд е длъжен да се съобрази с нея./така и Решение № от 10.04.2020 г. по в. гр. д. №
***год. на ЯОС./
В съответствие с цитираната норма от ГПК, ЯРС, за да определи размера на
предявения иск, съобрази данните на НСИ на РБ за размера на средните цени на
договорите за наем/аренда на ниви през 2017 и 2018 г. Съобразно тези данни средната
годишна цена (лева/дка) за Община "Т." - Я., в чийто район се намира с. Ч. , в чието
землище са процесните земеделски земи, е в размер на съответно 40 лв./дка и 41
лв./дка. При това положение, за неоснователното ползване на процесните земеделски
земи в размер общо на 13, 75 дка /притежаваната от ищцата част/ от ответника за
стопанската 2016/2017 год. дължимото обезщетение се определя на 549, 90 лв., а за
стопанската 2017/2018 г., на 563, 75 лв. Предвид невъзможността съдът да присъди
нещо повече от поисканото от ищеца искът следва да бъде уважен в пълния си
предявен размер от 976, 25 лв.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 375 лв. –
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 375 лв.-заплатена държавна такса и
4
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „НОВЕЛ-ТРЕЙД“ООД, ЕИК
***, че дължи на С. Д. И., ЕГН ********** сумата от 976, 25 лв. – обезщетение за
ползването без основание на 13, 75 дка земеделска земя в землището на с. Ч. за
стопанските 2016/2017 и 2017/2018 год. , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 08.06.2020 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „НОВЕЛ-ТРЕЙД“ООД, ЕИК *** да заплати на С. Д. И., ЕГН
**********, сумата от 375 лв. - разноски в заповедното производство, както и
разноски за настоящата инстанция в размер на 375 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5