Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1444, 15.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 09.03.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
13023 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът П.В.Я. с ЕГН **********,***, твърди, че на 28.01.2019 г. сключил с „Вива
Кредит” ООД Договор за паричен заем „Вивакредит план“ № **** за сумата от 300 лева, в който е
уговорено и плащането на еднократна такса, свързана с усвояване и управление на
кредита, а именно такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
кредит в размер на 95.26 лева, като съобразно постигнатите договорености
кредитът следвало да бъде върнат на 11 анюитетни вноски, платими през две
седмици, в размери от по 38.54 лева, при годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.32% и
годишен процент на разходите /ГПР/ 49.46%, при което общата сума, която следва
да бъде върната, е в размер на 423.94 лева. Ищецът твърди, че договорът за
кредит е недействителен, тъй като : ответникът не му е предоставил по пълен и разбираем
начин преддоговорна информация, необходима за сключване на договора за кредит;
в договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума, нито
какъв е размерът на възнаградителната лихва, а само ГПР; липсва
посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент; липсва
погасителен план; не е посочено по ясен и разбираем начин разпределението на
вноските измежду различните незаплатени суми, както и последователността, в
която същите ще се погасяват; уговореното еднократно възнаграждение в договора
за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
кредит в размер на 95.26 лева също е недължимо на основание чл. 10а, ал. 2 от
Закон за потребителския кредит, тъй като се касае за услуга, свързана с усвояване
и управление на кредита, а законът забранява изискването за плащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда, тъй като е
налице изначална недействителност на договора за кредит, да постанови решение,
с което да признае за установено, че сключеният между страните договор за
кредит е
Продължение
на решение по гр. д. № 13023/19 г. на РСПд – стр. 2/7
недействителен поради противоречието му с императивни
правни норми – чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11, чл. 10, ал. 2 Закон за
потребителския кредит.
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 предложение 1-во ЗЗД.
Ответникът „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г, представляван
от управителя ***, а също и от пълномощника му адвокат ****, оспорва
предявените искове, като твърди, че : невярно е твърдението на ищеца, че не му
е предоставена преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр /СЕФ/, тъй като в чл. 1, т. 1 от същия изрично е отбелязано, че се
сключва въз основа на СЕФ, предоставен предварително на заемателя и посочващ
индивидуалните условия на бъдещия заем; договорът съдържа необходимите
реквизити, а размерът на ГПР е изцяло съобразен с императивните изисквания на
ЗПК и е изчислен на база на формулата посочена в Приложение № 1 към ЗПК, а по отношение на размера на възнаградителната
лихва законът не поставя изрично изискване той да бъде посочен отделно; вярно
е, че изискването за посочване на всички разходи по кредита е изискване,
произтичащо от чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗПК, но неспазването му не влече недействителност
на договора; неоснователно е и възражението, че договорът е недействителен, тъй
като в него не са посочени условия за прилагане на договорения лихвен процент –
в договора е конкретизиран лихвеният процент от 40.32%, като с уточнението, че той
е фиксиран и годишен, е спазено това изискване на закона; не е налице и
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като договореният лихвен процент е
фиксиран за целия срок на договора, поради което не се изисква предоставяне на
информация за последователността на разпределяне на вноските между различните
неизплатени суми; неправилни и необосновани са и твърденията на ищеца, че
уговорката за плащане на такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на заема противоречи на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, тъй като тази
такса се дължи напрактика преди сключване на договора за услугата за експресно
/до 20 минути/ разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от
10 дни, поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане
на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
в тяхната съвкупност приема следното :
Не е налице спор, че на
28.01.2019 г. страните са сключили договор, наименуван „Договор за паричен заем
„Вивакредит ПЛАН” № 5503065”, по който „Вива Кредит“
ООД, в качеството му на „заемодател“, е предало в собственост на П.Я., в
качеството му на „заемател“, сумата от 300 лв., като последният, от своя
страна, се е задължил да върне заемната сума при следните условия : размер на
погасителна вноска в лева : 38.54, в която са включени част от дължимите
главница,
Продължение
на решение по гр. д. № 13023/19 г. на РСПд – стр. 3/7
лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема : 22 седмици; брой
вноски : 11; дати на плащане на всяка от погасителните вноски : 11.02.2019,
25.02.2019, 11.03.2019, 25.03.2019, 08.04.2019, 22.04.2019, 06.05.2019,
20.05.2019, 03.06.2019, 17.06.2019, 01.07.2019; фиксиран годишен лихвен процент
– 40.32%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден –
0.11%; общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане
– 423.94 лева; годишен процент на разходите по заема – 49.46%; вид на
предоставения заем – потребителски заем; условия за усвояване на цялата сума по
заема – в брой /чл. 2, ал. 1/, като в чл. 1, ал. 2 е възпроизведено изявление
на заемателя, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва
от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, за което в чл. 1, ал. 4 от договора 1 е уговорено плащането на
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на
95.26 лева.
Договорът представлява източник
на облигационно правоотношение по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, но за да породи
действие, въпреки предоставената на страните в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне,
следва да е съобразен с императивните изисквания на закона. Именно във връзка с
наведените от ищеца твърдения за несъответствие на процесния договор с
императивни правни норми е повдигнат и настоящият спор.
Изхождайки от предмета на
договора – предоставяне на пари в размер на 300 лв. срещу поето от ищеца
задължение да върне сума в същия размер в посочения в договора срок, както и от
страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа
извън рамките на своята професионална компетентност, а също и финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 Закон за кредитните институции,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, то съдът приема, че
процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит,
чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския кредит
/ЗПК/.
Последният предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според чл. 11,
ал. 1 ЗПК : „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: 1. датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения
кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора; 5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци
и юридически лица - когато в договорите участва кредитен
Продължение
на решение по гр. д. № 13023/19 г. на РСПд – стр. 4/7
посредник; 6. срока на договора за кредит; 7.
общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата
и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а;
10. годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на
свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да
се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване
(усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното
извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички
други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те
могат да бъдат променяни; 15. лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при
Продължение
на решение по гр. д. № 13023/19 г. на РСПд – стр. 5/7
просрочие на вноските; 17. наличието на нотариални
и други такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива; 18.
обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива; 19.
изискуемите застраховки, ако има такива; 20. наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.
29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден; 21. информация за правата на потребителя, произтичащи
от чл. 27 и 28, както
и условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно погасяване
на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване
на договора за кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите
клаузи и условия по договора; 26. адреса на Комисията за защита на
потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон; 27.
подписи на страните.”, като при неспазване на изискванията за съдържание,
визирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 ЗПК, законът – чл. 22,
ал. 1 ЗПК, постановява, че договорът за кредит е недействителен и че в този
случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита - чл. 23 ЗПК.
Констатира се по-горе в
настоящото изложение, че в чл. 1, ал. 4 от договора е уговорено плащането на
такса за услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен
заем в рамер на 95.26 лева, която сума е включен в общия размер на всички плащания
по договора, но същевременно в него липсва указание дали тя е взета предвид при
определяне на годишния процент на разходите по кредита.
Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК : „Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.” Следователно по силата на тази норма дефиниция
уговорената по договора такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане
на заявката за паричен заем съставлява разход по кредита, който следва да бъде
взет предвид при определяне на ГПР по кредита. В договора, обаче, няма
пояснение дали тази такса е включена при изчисляване на ГПР по заема. При
направеното от съда изчисление за проверка на това обстоятелство с помощта на
електронен изчислителен модул „БЪРЗИ
КРЕДИТИ - КАЛКУЛАТОР” от интернет страницата : www.calculator.bg, бе установено, че ако в разходите по кредита е включена
само възнаградителната
Продължение
на решение по гр. д. № 13023/19 г. на РСПд – стр. 6/7
лихва по него, то при това положение оскъпяването по кредита е 41.31%, а
годишният лихвен процент и ГПР по кредита възлизат съответно на 326.27% и на 2268.21%. Следователно посочените в договора техни
стойности са нереални, като дори и без прибавянето на дължимата такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в ГПР, размерът на
последния надвишава максималния допустим такъв съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК,
постановяващ, че : „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.”, който към датата на сключване на договора е 50 %.
|
Моля,
въведете необходимите данни |
|
|
Размер на кредита: |
|
|
Начин на погасяване: |
|
|
Срок на кредита в седмици: |
седмици |
|
Размер на вноската: |
|
|
|
|
РезултатиX
Общо изплатено по кредита: 423.94 лева
Оскъпяване за срока на кредита: 41.31%
Годишен лихвен процент: 326.27%
Годишен процент на разходите (ГПР): 2268.21%
С оглед на констатираните несъответствия съдът
приема, че в договора напрактика няма информация относно начина на определяне
на лихвения процент и на ГПР по него, а също и информация относно условията за
прилагане на посочения в чл. 2, ал. 1, т. 5 лихвен процент, които са съществени
елементи от съдържанието на договора за кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК, липсата на които влече недействителността му по силата на закона – чл.
22 ЗПК. А несъблюдаването на договора с тези императивни изисквания е достатъчно
основание за прогласяване на недействителността му, без да се обсъждат
останалите наведени в исковата молба твърдения.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв.
разноски за заплатена по производството държавна такса.
По изложените мотиви
съдът :
Продължение
на решение по гр. д. № 13023/19 г. на РСПд – стр. 7/7
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения на 28.01.2019 г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано
от *** ****, от една страна в качеството му на „заемодател” и от друга - П.В.Я.
с ЕГН **********,***, в качеството му на
„заемател”, Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН” № ****, поради противоречието му на закона – чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 Закон за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър Център“,
ет. 2, офис 73Г, представлявано от ****, да заплати на П.В.Я. с ЕГН **********,***, сумата от 50 лева разноски по производството за заплатена
държавна такса.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Р.М.