№ 180
гр. Русе, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520103348 по описа за 2022 година
Ищцата Т. Х. С. твърди, че на 31.08.2021 г. сключила Договор за паричен заем
Стандарт 14 № 5728601/31.08.2021 г. с ответното дружество ,,Вива Кредит" ООД.
Договорът бил сключен онлайн, чрез средства за комуникация от разстояние. Пo
силата нa Договора, „Вива Кредит" ООД поело задължението да предостави на ищцата
- потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 900 лв., a тя се задължила
да я върне, заедно с възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: Общ
размер на кредита - 900 лв.; ГПР - 49.39 %; Фиксиран годишен лихвен процент на
заема - 40,32 %; Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден
- 0,11 %; Брой погасителни вноски – 26; Размер на погасителната вноска - 63,08 лв.
/включваща част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане/;
Такса за услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на заема - 539,50
лв. и Обща сума, дължима по кредита - 1640.08 лв. На 31.08.2021 г. ищцата получила
сумата от 469,21 лв. /а не 900 лв./ по процесния Договор за паричен заем, като
ежемесечно изплащала погасителните вноски на падежните дати. Въпреки това счита,
че процесният Договор за потребителски заем е изцяло недействителен, по смисъла на
ЗПК и ЗЗП.
Позовава се на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК, предвиждащ като условие за
действителност на договорите за потребителски кредити наличие на подробен
погасителен план, а в случая такъв към процесния договор за заем липсвал.
Недействителен бил и договор за потребителски кредит, в който не бил изрично
уговорен лихвен процент на ден — чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, както и
1
договор, който ако е сключен при Общи условия, не включва Общи условия,
подписани на всяка страница от потребителя. Тези условия в случая също не били
изпълнени. Липсвал още един задължителен реквизит — лихвен процент на ден, който
да не зависи от друго условие. Въпреки, че формално в ДПЗ бил вписан ГПР в размер
на 49.39 %, неясно било какво е включено в него. Процесният договор за заем бил
сключен и при нарушение на добрите нрави. Член 1, ал. 3 съдържал едностранно
определена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем
в размер на 539,50 лв., която била почти равна на размера на отпуснатия заем и така се
целяло заобикаляне на материалния закон. Тази такса представлявала скрита лихва или
такса по усвояване и управление на кредита, с която се заобикалял материалния закон,
а именно - фиксирания таван на ГПР. Наред с това, клаузата, регламентираща
договорна лихва от 40.32 %, също била нищожна поради противоречие с добрите
нрави, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Твърди, че
кредиторът не би предложил и не би сключил процесния договор за паричен заем без
включване в него на посочените по-горе две нищожни клаузи — за начисляване на
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 539.50 лв. и договорна лихва
в размер на 40,32 %.
Ищцата счита за нищожни и отделни клаузи в процесния договор за заем.
Клаузата за експресно разглеждане на документи била неравноправна, тъй като
представлявала уговорка във вреда на ищцата, не отговаряла на изискването за
добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Неясно било какво включва тази такса в размер на 539,50
лв., при главница от 900 лв., нито дали е предоставена услуга „експресно разглеждане
на документи". Клаузата нарушавала и добрите прави, уговорена при заобикаляне на
ЗПК, който от 2014 г. фиксирал таван на ГПР. На потребителя било наложено да я
приеме без да има възможност предварително да се запознае с нея. Същата клауза била
нищожна и на основание — чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Нищожна поради неравноправния й
характер по смисъла на ЗЗП била и клаузата, регламентираща неустойка при
непредоставяне от страна на заемателя на визираните в Договора за паричен заем
обезпечения по чл. 4, ал.1 и 2. Размерът на неустойката бил фиксира на 359,84 лв. -
почти половината от главницата, който се явявал необосновано висок, съгласно чл.
143, т. 5 ЗЗП. Изискванията към обезпеченията, както и краткият срок, в който трябва
да се представят /три дни от сключване на договора/, граничели с абсурда по
отношение възможността потребителят - заемополучател да ги изпълни. Поради това
основната цел на заемодателя не била обезпечение на вземането си, а поставяне в
невъзможност на заемателя да изпълни изискванията към обезпечението и
начисляването на неустойка в необосновано висок размер. Това от своя страна бил и
поредният опит, наред с таксите, да се заобиколят разпоредбите на ЗПК по отношение
максималния лимит на ГПР. Нищожна поради противоречие с добрите нрави била и
2
клаузата, регламентираща размера на договорната лихва, фиксиран на 40,32 %, тоест
над 4 пъти законната лихва за периода.
Моли да бъде постановено решение за прогласяване недействителността на
договор за паричен заем Стандарт 14 № 5728601/31.08.2021 г., сключен между
страните, поради противоречие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност, ако
съдът приеме, че процесният договор е действителен, моли да бъде прогласена
нищожността на клаузите, предвиждащи такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер на 539,50 лв., фиксиран годишен лихвен
процент по заема в размер на 40,32 % и заплащане на неустойка в размер на 359,84 лв.
при непредоставяне нa обезпечения.
Ответникът „Вива Кредит“ ООД оспорва изцяло исковите претенции по
съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Моли да бъде
постановено решение, с което предявените срещу Дружеството искове като
неоснователни и недоказани бъдат отхвърлени, като му се присъдят направените
разноски в производството.
Тъй като договорът изтекъл, а ищцата не изплатила изцяло задължението си,
като заплатени били само 12 погасителни вноски, ответникът предявява насрещен иск,
на основание чл.240 във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Т. Х. С. да му
заплати сумите: 528.94 лв. – главница по договор за паричен заем от 31.08.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, 63.68 лв. договорна лихва за
периода 01.03-30.08.2022 г. и направените в производството разноски.
Ответницата по насрещния иск депозира отговор, в който счита претенциите
срещу нея за неоснователни. Същата изплатила на „Вива Кредит“ ООД общо сумата
923.04 лв., с което счита, че е надплатила чистата получена от нея заемна стойност от
469.21 лв., а не 900 лв. Позовава се отново на недействителност на процесния договор
за потребителски заем, при
което дължи връщане само на чистата стойност на заема. Претендира отхвърляне на
исковете и присъждане на разноските, направени от нея по насрещния иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
Не се спори, а се установява и от писмените доказателства по делото, че на
31.08.2021 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем
„Standart 14” № 5728601, по силата на който „Вива Кредит” ООД се задължава да
предаде в собственост на Т. С. сумата от 900.00 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент по заема 40.32 %, годишен процент на разходите – 49.39 %, лихвен процент на
ден, приложим само при отказ от договора до 14-тия ден – 0,11 % и срок за погасяване
на заема 52 седмици.
3
Размерът на месечната погасителната вноска възлизал на сумата 63,08 лева
/включваща част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане/. В
чл.1, ал.3 от контракта е предвидена такса за услуга по експресно разглеждане на
заявка за заема от 539.50 лева, като общата сума, дължима по кредита, е 1640,08 лева.
Съгласно чл.2 от договора, с подписването му страните се съгласяват да се
рефинансира текущия заем на заемателя, който заявява, че желае да погаси
задължението си по договор за паричен заем от 29.01.2021 г. изцяло, което е в размер
на 430.79 лв. Освен това, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му –
поръчител, отговарящ на конкретни изисквания или банкова гаранция , като в случай
на неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 359.84
лв., която да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски. В този случай дължимата вноска от 63.08 лв. се увеличава на 76.92 лв., а
общото задължение по договора от 1640.08 лв. – на 1999.92 лв.
Видно от приложения по делото разходен касов ордер, издаден от „Вива
Кредит" ООД, ищцата е получила сумата от 469.21 лева по процесния Договор за
паричен заем на 31.08.2021 г.
Ответникът представя Справка-погасителен план по процесния договор, от
която са видни заплатените от ищцата погасителни вноски, като последната е от дата
15.03.2022 г. Според „Вива Кредит“ задълженията на Т. С. по заемния договор към
24.08.2022 г. възлизат на сумата 1206.88 лв., от която: 528.94 лв. главница, 63.68 лв.
договорна лихва, 193.76 лв. неустойка, 290.50 лв. такса експресно разглеждане и 130
лв. разходи за събиране на просрочени вземания.
По делото е прието заключението по назначената по искане на ищеца по
насрещния иск съдебно-счетоводна експертиза, според което с извършените от Т. С.
плащания в общ размер на 933.04 лв. са погасени следните задължения: 371.06 лв.
главница, 136.90 лв. договорна лихва, 166.08 лв. неустойка, 249 лв. такса за експресно
разглеждане на документи и 10 лв. разходи за събиране на вземанията. Общият размер
на неизплатената главница възлиза на претендираните и по насрещния иск 528.94 лв.,
както и 63.68 лв. неизплатена договорна лихва.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Изхождайки от предмета на договора за паричен заем „Standart 14“ №
5728601/31.08.2021 г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на
контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност, и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в
рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа
4
в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и
чл.11.
Атакуваният в настоящото производство договор за паричен заем нарушава
разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
В него е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна
стойност - 49.39 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1
ЗПК). Действително в чл.3, ал.1, т.8 е указано, че ГПР на заема не включва възможни
разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че
единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва
и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 49.39 %, т.е. какво друго е
включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент – 40.32 %. Неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно
чл.22 ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че кредиторът дължи да включи в
съдържанието на договора за потребителски кредит условията за издължаване на
кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Т.12 от същата норма
определя какво следва да е съдържанието на погасителния план – планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо допълнително
разходи. В договора не се съдържа погасителен план със законоустановеното
съдържание, като само е посочен паричен размер на вноската и дати на плащане, без да
е ясно какво точно ще се погасява с нея. Ирелевантен в случая е фактът, че както
лихвения процент, така и ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума,
тъй като от тази уговорка не може да се извлече информацията за размера на
включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса
ангажимент. Остава неизяснен въпросът дали и тези суми са с фиксиран размер във
5
всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за ангажимент и лихвата и
едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено значение за
изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за
база на изчислението им ще служи неизплатената част от главницата. Дори са се
приеме, че кредитополучателят е изначално наясно какъв е процентът на оскъпяване на
кредита, това не освобождава кредитодателя от задължението, вменено му с
императивна правна норма от ЗПК, да информира своя съконтрагент за условията за
заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде
платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар.”оскъпяване” на
кредита. Неспазването на изискванията на чл.11 ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК също
е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.
По отношение вземането за неустойка: За договорите за потребителски кредит
на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от
ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към
него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени, по смисъла на чл.146, ал.2
от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството
дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и
различни потребители.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите
за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен
пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите –
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение
и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл.5, ал.2 от договора за паричен заем,
според която се дължи неустойка в размер на 359,84 лева при неизпълнение на
задължението по чл.5, ал.1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на
заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря
на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.
6
По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя
да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се
сключи договора за кредит.
Освен това, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
По посочения по-горе начин се заобикаля закона – чл.33, ал.1 от ЗПК, който
текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка
в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна.
Непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално
очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се
иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от
липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това
навежда на извода, че нито една от страните не е имала реално намерение да се
представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при
непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение, е могъл
да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на
обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността
исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това
плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под
условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които
7
законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като
неустойка.
По изложените съображения съдът счита, че Договор за паричен заем „Standart
14“ № 5728601, сключен на 31.08.2021 г., не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.10, 11 и 12 от ЗПК, с оглед което същият е недействителен. Предявеният
главен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Поради уважаването на главния иск съдът не следва да се произнася по
предявения евентуален такъв за прогласяване нищожността на отделни клаузи от
заемния договор.
Предявен е и насрещен иск за заплащане от Т. С. на „Вива Кредит“ ООД на
сумата 592.62 лв., от която: 528.94 лв. – главница по договор за паричен заем от
31.08.2021 г. и 63.68 лв. договорна лихва за периода 01.03.2022 г. - 30.08.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита“.
От приетата икономическа експертиза става ясно, че заемателят по процесния
договор е погасил чрез извършените на падежните дати плащания сумата от общо
933.04 лв., т.е. с 33.04 лв. над чистата стойност по кредита. При това положение
насрещният иск се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата - адвокат К.
Б. адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ в размер на
370 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – Русе държавна такса за производството по делото
в размер на 80 лева /определена по чл.69, ал.4 от ГПК 4% от стойността на договора
– 1999,92 лева/.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем „Standart 14“ №
5728601, сключен на 31.08.2021 г. между “Вива Кредит” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин 7”, бул.”Джавахарлал Неру” 28,
бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2, офис 73Г, с ЕИК: *********, и Т. Х. С., с ЕГН
8
**********, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, поради
противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск на “Вива Кредит” ООД, гр.София, с ЕИК:
*********, срещу Т. Х. С., с ЕГН **********, за заплащане на сумата 592.62 лв., от
която: 528.94 лв. – главница по договор за паричен заем от 31.08.2021 г., ведно със
законната лихва от 08.09.2022 г. и 63.68 лв. договорна лихва за периода 01.03-
30.08.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Вива Кредит” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Люлин”, ж.к.”Люлин № 7”, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, бл.АТЦ „Силвър
център”, ет.2, офис 73Г, ЕИК *********, да заплати на адвокат К. И. Б., с ЕГН
**********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на
370 лева.
ОСЪЖДА “Вива Кредит” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Люлин”, ж.к.”Люлин № 7”, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, бл.АТЦ „Силвър
център”, ет.2, офис 73Г, ЕИК:*********, представлявано от управителя Д. Страхилова
Димитрова, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе сумата от 80.00
лева държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9