Решение по дело №759/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 99
Дата: 16 август 2021 г.
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20215640200759
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. гр. Хасково , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200759 по описа за 2021 година
установи:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Д. Т. ЕГН: **********, от гр.Х., подадена чрез
адвокат Н.Т.С. от АК –София, против Наказателно постановление № 43- 0000383 от
29.04.2021г. на директор на ** „**“ - С. З., с което на жалбоподателя е наложено наказание
глоба от 1500 лева на основание чл. 178а, ал.7, т.1 от Закона за движение по пътищата за
нарушение на чл. 43, т.2, б."б" от Наредба Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. С жалбата се
прави искане за отмяна на наказателното постановление, като са изложени конкретни и
подробни доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на
АУАН и НП и такива по съществото на спора. В съдебно заседание жалбоподателя,чрез
защитника си адв. Н.Т.С. поддържа жалбата, като моли съдът да отмени атакуваното НП и
да присъди на жалбоподателя направените поделото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с
твърденията на страните приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2021г. св.В.М. и св.С.К. и двамата инспектори в ** „**“ - С. З. извършили
проверка по предоставен им запис от видео наблюдение на извършен периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на ППС марка "************" с per. № ** **** **, във
„Фулда България" ООД. След като изгледали записа свидетелите установили, че на
20.02.2021г. в гр. Хасково, бул. Освобождение № 112 в ПППТИ на ППС "Фулда България"
ООД, притежаващ Разрешение № 614 за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС валидно до 07.12.2022 г., жалбоподателят П. Д. Т. като
председател на комисия, видно от списък към Разрешение № 614, допуснал извършването на
периодичен преглед на МПС марка "************" с per. № ** **** ** собственост на Е. Г.
И. в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи посочени в чл.
43, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като е отбелязал заключение за
допускането на МПС с peг. № ** **** ** за движение по пътищата отворени за обществено
ползване, подписва и подпечатва протокол № 24784829 от 20.02.2021г. от извършения
преглед без член на комисията да е извършил проверката съгласно изискванията на част II,
Раздел I от методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. Нарушението е
установено на 10.03.2021г., от видеозапис към Протокол № 24784829/20.02.2021г. За това
нарушение е издаден АУАН серия А-2020 № 286706, като нарушението е квалифицирано по
чл.43, т.2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Акта е предявен и връчен на
нарушителя срещу подпис, като той не е изложил възражения по акта.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 178а, ал.7, т.1, предл.І-во от ЗДвП, било наложено административно наказание
"глоба", в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 43, т.2, б."б" от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС.
Тази фактическа обстановка съдът установи от показанията на св.В.М. и св.С.К.,
които възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи и
писмените доказателства, приложени по преписката ,част от които са оспорени от защитата
на жалбоподателя,като допустимостта и годността им към възведеното административно-
наказателно обвинение съдът ще обсъжда при излагане на правните си доводи.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.1, т.1, б."б" от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства на МТИТС – чл.43 (Нов – ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г.)
Председателят на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на ППС: т. 2. следи за качественото и пълнообемното провеждане
на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като: б) не допуска
извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване
2
на периодичните прегледи, определени в наредбата;
Според чл. 178а, ал. 7, т. 1 от Закона за движение по пътищата – чл. 178а, ал. (7)
Наказва се с глоба 1500 лв.: т.1. председател на комисия, извършваща прегледи, или
технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията,
определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или средства за измерване,
които не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;
Според съда са допуснати нарушения, във връзка със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на НП. Според съда
нарушението не е описано точно и ясно както в АУАН така и в НП. посочено е мястото и
датата на извършване на нарушението, но самото нарушение остава неясно описано. Видно
от текстовото му описание е посочено, че председателят на комисията в случая
жалбоподателят П. Д. Т. е допуснал извършването на периодичен преглед на МПС в
нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи посочени в чл. 43, ал.
1, т. 6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като е отбелязал заключение за
допускането на МПС с peг. № ** **** ** за движение по пътищата отворени за обществено
ползване, подписва и подпечатва протокол № 24784829 от 20.02.2020г. от извършения
преглед без член на комисията да е извършил проверката съгласно изискванията на част II,
Раздел I от методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. Тук следва да се
отбележи, че чл. 43 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, действащ към
датата на нарушението няма ал.1 и съответно т.6. Текста на чл.43 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС действащ към датата на нарушението е (Нов – ДВ, бр. 80 от
2020 г., в сила от 12.11.2020 г.) и в него липсва ал.1 и т.6. Тоест до колкото в описанието на
нарушението, наказващият орган препраща или по-скоро обвързва описанието на
нарушението с такова визирано в чл.43, ал.1,т.6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС , който текст не съществува към датата на твърдяното нарушение то според съда
остава неясно какво точно е искал да поясни наказващият орган, какво нарушение точно е
имал предвид, за извършено от жалбоподателя като е препратил към текста на чл.43, ал.1,т.6
/несъществуващ към датата на нарушението/ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС. Тоест според съда остава неясно и непълно описанието на нарушението.
Последното се налага като извод и от правната квалификация на нарушението, а именно чл.
43, ал.1, т.1, б."б" на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, където в т.2 на същият
текст той препраща към текстовете от същата наредба , а именно - б) не допуска
извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване
на периодичните прегледи, определени в наредбата. Тоест следва изрично да е посочено в
какво точно се състои нарушението в изискването за извършване на периодичният
преглед, не по принцип да се сочи наредбата като цяло. В случая до колкото като
нарушен е посочен чл.43, ал.1,т.6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС който не
съществува към датата на нарушението, няма как съда, а и жалбоподателят да разберат в
какво точно се изразява извършеното от жалбоподателя нарушение. От тук няма как той да
предприеме и адекватна защита. Така се нарушават правата на жалбоподателя и това
нарушение е съществено.
Съдът намира, че в случая до колкото нарушението не е описано точно и ясно, то
няма как де се приеме дали жалбоподателят го е извършил или не. Тоест така както е
описано нарушението, то по-скоро липсва състав на такова, поради което и следва НП да се
отмени.
3
Според съда неправилно за така вмененото нарушение жалбоподателят е бил
санкциониран на основание разпоредбата на чл. 178а, ал.7, т.1 от ЗДвП, доколкото същата
визира наказване на председател на комисия, който допусне извършването на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение
на изискванията, определени с Наредбата по чл. 147, ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че визираната
Наредба Н-32 е издадена на основание чл. 147 от ЗДвП, обаче, нито в АУАН, нито в
наказателното постановление като изпълнително деяние на нарушението е описано какво
точно не е извършил жалбоподателят. Тоест по-скоро липсва възможност да се прецени с
оглед допуснатите процесуални нарушения и липса на точно описание на нарушението дали
правилно е бил санкциониран нарушителя на осн. чл. 178а, ал.7, т.1 от ЗДвП. затова и Нп
следва да се отмени като незаконосъобразно.
С оглед горното и до колкото с жалбата е направено искане за присъждане на
разноските за адвокатско възнаграждение, за което има представено пълномощно и договор
за правна помощ в който изрично е записано, че възнаграждението от 402 лева е платено в
брой, съдът намира, че ще следва да осъди АНО да заплати на жалбоподателя направените
разноски по делото - представляващи адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43- 0000383 от 29.04.2021г. на директор
на ** „**“ - С. З..
ОСЪЖДА **“**“ - гр. С. З. да заплати на П. Д. Т. ЕГН: **********, от гр.Х.,
******************, сумата в размер на 402 лв.- адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне пред АС-Хасково.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
4