О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№736 27.03.2023 година гр. Бургас
Административен съд - гр. Бургас XXV-ти състав,
на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и трета
година.
като разгледа докладваното от съдия Тодор Икономов,
административно дело № 107 по описа за 2023 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 389 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от
Адиминстративнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба на „Ди-м-груп“ ООД, ЕИК ***********, срещу Община Бургас, с
искане да бъде установено по отношение на Община Бургас, че павилион – „Гъбка“
от 6 кв.м., построен на входа на Морска градина Бургас, на ъгъла на ул. „Алеко
Богориди“ и бул. „Демокрация“, не е преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и Община Бургас няма право да издава на всеки 3 години разрешение за
поставяне, тъй като същият има право да се запази до реализиране на строежа,
предвиден с действащ подробен устройствен план.
С
определение № 470/28.02.2023 г. постановено по делото, образуваното
производство е спряно, до влизане в сила на съдебни актове по адм. д. №
181/2023 г. и адм. д. № 182/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.
С
молба вх. № 3104/24.03.2023 г. по описа на съда
е
направено особено искане, с оглед защита на интересите на „Ди-м-груп“ ООД, на
основание чл. 389, ал. 1, във
вр. с чл. 391, ал. 5, във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК,
във вр. с чл. 144 АПК, да се допусне
налагането на обезпечителна мярка - спиране на образуваното административно
производство по реда на чл. 57а от ЗУТ за премахване на обект представляващ
„Павилион за продажба на кафе и закуски“, с приблизителна площ от 6 кв.м.,
поставен в УПИ I,
кв. 1 и ПИ с идентификатор 07079.618.214 по КК на гр. Бургас на входа на „Парк
Историческо ядро на Морската градина“, позиция № Е9 по схемата на целогодишните
преместваеми обекти на територията на Дирекция „ЦАУ Зора“, собственост на
„Ди-м-груп“ ООД и обект „Маси-18броя -42
кв.м. за кафе и напитки“, поставен на пешеходна алея, находящ се до съществуващ
павилион с позиция № Е по схемата на целогодишните преместваеми обекти на
територията на Дирекция „ЦАУ Зора“, в
УПИ I,
кв. 1 и ПИ с идентификатор 07079.618.214 по КК на гр. Бургас на входа на „Парк
Историческо ядро на Морската градина“, собственост на „Ди-м-груп“ ООД .
Като
обсъди доводите на дружеството и съобрази приложените писмени доказателства,
съдът приема, че искането е допустимо, като подадено от лице с правен интерес
за целите на обезпечаване на иск, предявен на основание чл. 128, ал. 2 от АПК.
Разгледано
по същество, искането за допускане на обезпечение на иска е основателно, поради
следните съображения:
Дружеството
– ищец, има правен интерес за предявяване на установителен иск по чл. 128, ал. 2 АПК срещу Община
Бургас, като в случая процесуалната легитимация на страните се определя, според
чл. 26, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК (лицата от
чието име и срещу които се води делото ), тъй като се касае за исково
производство, макар и проведено пред административен съд.
Настоящото
производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК. Според посочената
разпоредба, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има
интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Процесуалните предпоставки
за допустимостта на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК са: 1. да е
налице спор за съществуването на претендираното административно право или
правоотношение, който да обосновава правен интерес от търсената защита по
съдебен ред и 2. да липсва друг ред за защита, т. е. друга процесуална възможност
за защита на права и интереси, като визираните предпоставки следва да са налице
кумулативно. Искът по посочената разпоредба е за установяване съществуването
или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато
лицето има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Наличието на
интерес за ищеца и липсата на друг способ за защита са абсолютни процесуални
предпоставки, които обуславят правото на иск и надлежното му упражняване. В
настоящия случай, съда намира че предявеният иск е допустим за разглеждане,
поради наличие на визираните в разпоредбата предпоставки. По отношение на „Ди-м-груп“
ООД е налице пряк и непосредствен правен
интерес от предявяването на иска по чл. 218, ал. 2 от АПК, тъй като същият не
разполага с друг ред за защита в случая.
Законовите
предпоставки за допускане на обезпечение на предявен иск са уредени в нормата
на чл. 391 от ГПК, която е
приложима и в съдебното административно производство по силата на чл. 144 от АПК. За да бъде
допуснато обезпечение на иска, следва да са налице следните кумулативно налични
условия: искът да е процесуално допустим, да е подкрепен с писмени
доказателства /или да бъде представена гаранция в определения от съда размер/,
да се установи наличието на обезпечителна нужда - без исканото обезпечение за
ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяването правата по решение по
съществото на спора, което евентуално ще бъде в негова полза, както
предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща, т. е. да съответства на
обезпечителната нужда. Липсата на която и да е от посочените предпоставки
обуславя неоснователност на молбата за обезпечение на иска. Относно
приложимостта на производството по чл. 391 АПК е налице и
съдебна практика - Определение №
4726/25.06.2021 г.
по адм. дело № 6246 по описа за 2021 на АССГ.
В
производството по чл. 389 от ГПК съдът няма
процесуална възможност да установява в цялост фактическата и правната страна на
спора, но от представените по делото писмени доказателства, обсъдени единствено
за целите на настоящото обезпечително производство, съдът намира, че предявеният
иск е допустим, като доказателствата в своята съвкупност установяват неговата
вероятна основателност. Установява се и наличието на обезпечителна нужда от
спирането на административното производство по издаване на заповед по реда на
чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ за премахване на обекта, понеже за ищеца биха настъпили
значителни и трудно поправими вреди. Това е така тъй като предмет на настоящето
адм. дело № 107/2023 г. е искова молба срещу Община Бургас, с искане да бъде
установено по отношение на Община Бургас, че павилион – Гъбка от 6 кв.м.,
построен на входа на Морска градина Бургас, на ъгъла на ул. „Алеко Богориди“ и
бул. „Демокрация“, не е преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и Община
Бургас няма право да издава на всеки 3 години разрешение за поставяне, тъй като
същият има право да се запази до реализиране на строежа, предвиден с действащ
подробен устройствен план. При евентуално уважаване на така предявената искова
претенция, то законоустановените права на дружеството няма да могат да бъдат
осъществени или значително ще бъдат затруднени, тъй като при издаване на
заповед по реда на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ,
за която по закон е допуснато предварително изпълнение по силата на чл.
217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, и предприемане на действия от страна на общината за
фактическото премахване на обекта, ще бъде невъзможно същият да бъде
възстановен в предишният му вид. Тези обстоятелства обуславят извод, че без
исканото обезпечение за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни
осъществяването правата по решение по съществото на спора, което евентуално ще
бъде в негова полза.
С
оглед на изложеното, искането за налагане на обезпечителна мярка е основателно,
като съдът приема, че в конкретния случай най-подходяща се явява спиране на
производството по издаване на заповед по реда на по реда на чл. 57а от ЗУТ за
премахване на горепосочените обекти.
Така
мотивиран и на основание чл. 391 от ГПК във вр. с чл.
144, във вр. с чл.
128, ал. 2 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявен
иск с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК, по искова
молба подадена от „Ди-м-груп“ ООД, ЕИК ************,
срещу Община Бургас, с искане да бъде установено по отношение на Община Бургас,
че павилион – Гъбка от 6 кв.м., построен на входа на Морска градина Бургас, на
ъгъла на ул. „Алеко Богориди“ и бул. „Демокрация“, не е преместваем обект по
смисъла на чл. 56 от ЗУТ и Община Бургас няма право да издава на всеки 3 години
разрешение за поставяне, тъй като същият има право да се запази до реализиране
на строежа, предвиден с действащ подробен устройствен план.
СПИРА административното производство образувано пред
Община Бургас по реда на чл. 57а от ЗУТ за премахване на обект представляващ
„Павилион за продажба на кафе и закуски“, с приблизителна площ от 6 кв.м.,
поставен в УПИ I,
кв. 1 и ПИ с идентификатор 07079.618.214 по КК на гр. Бургас на входа на „Парк
Историческо ядро на Морската градина“, позиция № Е9 по схемата на целогодишните
преместваеми обекти на територията на Дирекция „ЦАУ Зора“, собственост на
„Ди-м-груп“ ООД и обект „Маси-18броя -42
кв.м. за кафе и напитки“, поставен на пешеходна алея, находящ се до съществуващ
павилион с позиция № Е по схемата на целогодишните преместваеми обекти на
територията на Дирекция „ЦАУ Зора“, в
УПИ I,
кв. 1 и ПИ с идентификатор 07079.618.214 по КК на гр. Бургас на входа на „Парк
Историческо ядро на Морската градина“, собственост на „Ди-м-груп“ ООД .
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: