Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 02.07.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 41 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
С.П.Д. *** предявил срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение
в размер на 200 000 лева за причинени му неимуществени вреди – физически
болки и страдания вследствие нанесени му телесни увреждания – тежка
черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание, фрактура на предна дъга на атлас
/1-ви шиен прешлен/ вляво, двустранна контузия на бял дроб, фрактура на леви
ребра, отворена полифрагментна фрактура на долната челюст с дислокация и
кървене от разкъсана лигавица, фрактура на алвеоларния израстък на максилата
във фронта с патологична подвижност на фрагмента и експулсия на зъби 12, 11, 21
и 22, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.08.2019 год. около 10.25
часа на 184-ти км на път ПП 1-1 /гр. Б. – гр. В./, по вина на Н.М.Н. с ЕГН **********
– водач на товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ12 420” с ДК № СВ 8254 НН,
със застрахователна полица № BG/22119001161073 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 09.08.2019
год. до 25.09.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.08.2019 год., до окончателното й заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на
адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на
20.08.2019 год. ищецът управлявал т.а. „Форд Рейнджър“ с ДК № СВ 7116 КС на път
ПП 1-1 в посока гр. Ботевград – гр. Враца, когато на 184-ти км около 10.25 часа
движещият се в обратна посока товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ12 420”
с ДК № СВ 8254 НН, управляван от Н.М.Н., внезапно навлязъл в неговата лента за
движение и причинил удар между двете МПС. Виновен за настъпване на ПТП бил
водачът на товарния автомобил, който с действията си нарушил правилата за
движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена за конкретните
пътни условия скорост, изгубил е управлението над него и на ляв завой е
навлязъл в насрещната лента за движение.
Твърди се, че в резултат на ПТП
ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в тежка черепно-мозъчна
травма със загуба на съзнание, фрактура на предна дъга на атлас /1-ви шиен
прешлен/ вляво, двустранна контузия на бял дроб, фрактура на леви ребра,
отворена полифрагментна фрактура на долната челюст с дислокация и кървене от
разкъсана лигавица, фрактура на алвеоларния израстък на максилата във фронта с
патологична подвижност на фрагмента и експулсия на зъби 12, 11, 21 и 22. Бил
приет по спешност в УМБАЛ „Св. А.” АД – С. в крайно тежко общо състояние в кома
и настанен в КАИЛ на апаратна вентилация. Била му е поставена твърда шийна яка
и бил интубиран. Установено било кървене от устната му кухина и интраорално
патологична подвижност на фрагменти от долната челюст в областта на ъгъла. На
28.08.2019 год. била извършена операция за открито наместване на мандибуларна
фрактура под обща анестезия, фрагментите били фиксирани – свободният фрагмент
се е стабилизирал с плака с 6 отвора и 3 винта, вдясно се е фиксирала права
плака с 8 отвора и 4 винта.
Поради силното главоболие, световъртеж и проблеми с
координацията се наложило ищецът да бъде приет в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ
„С” ООД за продължаване на лечението. На 21.10.2019 год. била извършена
оперативна интервенция и направена пунктиформена краниотомия, била извършена
ендоскопска ревизия с дренажна система.
Твърди се, че след ПТП ищецът бил в изключително тежко
състояние и неконтактен. Поради тежката фрактура на долната челюст и
извършената операция нямал възможност да се храни, което довело до загуба на
телесна маса. През цялото време на лечението бил неподвижен и лекуван с венозни
вливания на медикаменти, като болките бяха изключително интензивни. И към
момента дъвченето и говоренето му са затруднени, все още не може да лекува
експулсираните зъби поради незавършил оздравителен процес на счупената челюст.
Продължава да изпитва главоболие, световъртеж и замаяност и не е в състояние да
работи.
Ищецът сочи, че за товарния автомобил марка „Волво“,
модел „ФХ12 420” с ДК № СВ 8254 НН, управляван от деликвента Н.М.Н., била
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
със застрахователна полица № BG/22119001161073, валидна от 09.08.2019 год. до
25.09.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 20.08.2019 год.
Без изрично да е посочено в исковата молба, видно от
приложената към нея писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С.П.Д.
– вх. № 15319/19.11.2019 год. по описа на З. „Л.И.” АД, при ответника била
образувана преписка по щета № 0000-1000-03-19-7844, по която няма данни до
изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ същият да се произнесъл, като определи
и изплати застрахователно обезщетение.
С писмения отговор на и.м. ответникът е оспорил иска
по чл.432, ал.1 от КЗ в частта му за заплащане на сума над 90 000 лева
като неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и
е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че по повод настъпилото на
20.08.2019 год. ПТП с участието на ищеца в „З.Л.И.“ АД е постъпила претенция от
С.П.Д. за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на същата била
образувана преписка по щета № 0000-1000-03-19-7844, като по нея застрахователят определил застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева. Поради горното
ответникът заявява, че не оспорва по основание предявения иск за неимуществени
вреди за сумата до 90 000 лева, като оспорва основателността на претенцията в
частта над тази сума.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за
изключителната вина на водача на товарния автомобил „Волво“ Н.М.Н. за
настъпване на ПТП и причинения вредоносен резултат при ищеца. Оспорва се и
предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, като се сочи, че
такава не се дължи преди изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, т.е. за част
от претендирания период – от 20.08.2019 год. до 19.02.2020 год.
Ответникът
също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение
по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с исковата молба и с молбата от 15.04.2021 год. на пълномощника на ищеца констативен протокол № 128/21.08.2019 год. за ПТП с пострадали лица на ОДМВР – С., РУ – Б. и протокол от 20.08.2019 год. за оглед на местопроизшествие, находящи се по пр. пр. № 2472/2019 год. по описа на Софийска окръжна прокуратура, в същите е отразено настъпило ПТП на 20.08.2019 год. около 10.25 часа на 184-ти км на път ПП 1-1 /гр. Б. – гр. В./, с участието на МПС 1 – товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ12 420” с ДК № СВ 8254 НН, с водач Н.М.Н. с ЕГН ********** и МПС 2 – товарен автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с ДК № СВ 7116 КС, с водач С.П.Д. с ЕГН **********. В констативния протокол е отразено, че при движение на МПС 1 от гр. М. към гр. Б. водачът навлиза в насрещната пътна лента и реализира ПТП с МПС 2, при което е причинена смъртта на пътник в лекия автомобил и телесни повреди на водача му.
Видно от протокола за оглед, в същия са отразени следните щети след ПТП по товарния автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с ДК № СВ 7116 КС, управляван от С.П.Д. –
„Предна дясна гума на автомобила се намира на 8,50 м след ориентира и на 0,10 м вдясно от левия край на пътното платно и бордюра на левия тротоар. Задната дясна гума се намира на 11,80 м след ориентира и на 0,10 м вдясно от левия край на пътното платно и бордюра на левия тротоар. Лявата страна на автомобила е изцяло унищожена, купето и цялостната му конструкция са изцяло деформирани от предната броня, двигателен отсег, предна и задна леви врати, предни и задни леви калници – всичките са силно деформирани, като се наблюдават разкъсвания на ламарината и на тавана вляво в посока навътре към вътрешността на конструкцията на купето. Предното стъкло е счупено, счупени са и страничните стъкла на двете леви врати, конструкцията на ламарината на двете леви врати е силно разкъсана и облицовката на задната лява врата е отделена от конструкцията й.“.
От показанията на свидетеля Д.С., пътувал в товарния автомобил „Форд Рейнджър“ при ПТП, се установява следното :
На 20.08.2019 год. около 10 часа свидетелят пътувал на предна дясна седалка до водача С.Д. в автомобила – служебен бял „Форд Рейнджър“, пикап, като преминавали през с. Н., Софийска област в посока гр. В. И пътникът С., и водачът Д. били с поставени предпазни колани. За самата катастрофа свидетелят няма ясни спомени, защото загубил съзнание за момент, но си спомня, че се сблъскали с товарен автомобил, може би бетоновоз. Спомня си, че товарният автомобил се движил срещу тях и навлязъл в тяхната лента, ударът също настъпил там – съвсем близо до тротоара, на сантиметри от бордюра. Пътният участък бил прав, имало видимост, а в този момент Стилиян Д. управлявал автомобила със скорост не повече от 30-40 км/ч.
От показанията на
свидетелката Татяна Дичева, съпруга на ищеца, се установява, че разбрала за
катастрофата със съпруга й още в деня на ПТП, но го видяла 15 дни по-късно, тъй
като бил в кома в Окръжна болница в гр. С.. Докато бил в реанимацията, не
познал детето си, което дошло на свиждане, първоначално не познал и съпругата
си. Правили му операция на счупената челюст и дълго време не можел да се храни,
четири-пет месеца поемал само течна храна. От поставените импланти получавал
изтръпване на челюстта, бил много слаб, не можел да се обслужва сам, бил на
памперси. Продължително време след изписването му от болница съпругът й бил
напълно неадекватен – като му се ходело до тоалетна, се изпускал на дивана,
мислил, че е в тоалетната, нямал никаква ориентация. След известно време
започнал да се въздържа, но съпругата му го водела за ръка до тоалетната.
След първоначалното изписване от болницата много
го боляла главата и след изследване със скенер им казали, че има течност, която
трябва да извадят, затова го оперирали втори път. Когато повторно се прибрал
вкъщи, започнал да говори по малко, но пак се изморявал много, не можел да ходи
както преди, имал забавени движения. Било необходимо непрекъснато да има човек
при него, защото ако тръгнел нанякъде, до такава степен бил с нарушена памет,
че се губил от дома им до магазина за хляб.
Свидетелката непрекъснато полагала грижи за
съпруга си – къпела го в банята на стол, защото не можел да стои прав; месеци
наред го хранила, докато не можел сам; преди катастрофата бил 74 кг, а след
изписването му от болницата – 45 кг. Челюстта му била счупена, отпред му били
избити всички зъби и лечението му започнало преди четири месеца, защото
докторът, който оперирал челюстта, казал, че трябва да зарасне и тогава да
почнат да се правят зъбите; в този период и говореното на ищеца било много
затруднено.
Преди катастрофата ищецът работил като електротехник,
но вече не може да упражнява професията си, защото нямал необходимите
концентрация и внимание за това. И в момента вратът често го боли, има шум в
ушите, болят го костите, има и проблеми с очите – изписали му очила, но лекарите
казали, че от дясната страна няма периферно зрение – от удара се е получило
петно в мозъка, което отговаряло за периферното зрение, поради което от дясната
страна почти нищо не виждал. Преди ПТП имал очила с малък диоптър – половин
диоптър.
След инцидента ищецът се променил и психически.
От една страна станал много нервен, а от друга – много притеснителен – от
всичко го било страх, притеснявал се много за близките си, но не смеел да
излиза сам от вкъщи, изпитвал страх като се вози в кола. Спомнял си някакви
случки отпреди 20 години, но не и за катастрофата. Нямал и памет за близки
случки – не помнел например за разговор с познат отпреди 15 минути, отричал, че
майка му го посетила в болницата. И в момента приема медикаменти за очите и за влошената
си памет.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и протокол от 20.08.2019 год. за оглед на местопроизшествие, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 20.08.2019 год. около 10.25
часа – в светлата част от денонощието, по първокласен път № 1 от
републиканската пътна мрежа, в населено място – село Н., община Ботевград, при
сухо асфалтово покритие, нормална видимост, със скорост около 40 км/ч, в посока
от гр. Б. към гр. М., в дясната част на дясната си лента за движение се е
движил товарен автомобил „Форд Рейнджър” с ДК № СВ 7116 КС, управляван от ищеца
Стилян П.Д.. На предна дясна седалка е пътувал свидетелят Д.Х.С., а на задната
седалка е пътувал С.Г.С. Платното за движение в участъка на ПТП е било
двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, отделени една от друга
посредством единична трудно забележима бяла лента „М1”, всяка с широчина по 4.40
метра. Участъкът в зоната на ПТП е бил прав, равнинен, като от страната на гр. М.
е имало „лек” (според протокола за оглед) ляв завой. В същото време и условия
на движение, но в противоположна посока – от гр. М. към гр. Б., със скорост
около 54 км/ч, също в дясната си лента за движение, се е движил товарен състав
с влекач „Волво ФХ 12420” с ДК № № СВ 8254 НН с прикачено за него полуремарке с
ДК № С 5913 Е, с водач Николай Методиев Николов. В един момент влекачът е
навлязъл в лентата за насрещно движение и с челната си лява част е ударил
движещият се в тази лента товарен автомобил „Форд” в челната му лява част. При
удара кинетичната енергия на товарния автомобил е изцяло преобразувана в
енергия за деформации и в същото време от товарния състав му е придадена кинетична
енергия с която товарният автомобил се е придвижил в посока назад по отношение
първоначалната си посока на движение, на около 13.5 метра, където се е
установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед. Товарният състав
след удара се е придвижил в посока напред по отношение първоначалната си посока
на движение и след мястото на удара на около 30 метра е започнал
материализиране на спирачни следи и се е установил в мястото, в което е описан
в протокола за оглед на местопроизшествие.
Експертизата сочи, че изводимо от разположението на описаните в протокола за оглед следи и веществени доказателства и окончателното установяване на процесните автомобили след удара, се стига до извода, че мястото на удара между челна лява част на влекач „Волво ФХ 12420” и лявата габаритна челна странична част на товарен автомобил „Форд Рейнджър” е осъществен в пространство, както следва : на около 5 метра преди приетия по време на огледа ориентир и по широчина на платното за движение – на около 2.5 метра вляво от десния край на платното за движение по отношение посоката Б. – М., т.е. ударът е осъществен изцяло в лентата за движение на товарен автомобил „Форд Рейнджър”.
Експертизата сочи, че за водача на товарния състав с влекач „Волво” Н.М.Н. ПТП е било предотвратимо при условие, че при движението си в зоната на ПТП не е навлизал в лентата за насрещно движение. За ищеца ПТП е било непредотвратимо, тъй като към момента на навлизане на челната част на товарния състав в зоната на лентата за движение на товарния автомобил „Форд” челната част на последния е отстояла от мястото на удара на 18.5 метра при опасна зона за спиране на този автомобил от 27 метра. С оглед на изложеното заключението на КСМАТЕ е, че причините за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на товарния състав с влекач „Волво”, който при движение по двупосочен път с две пътни ленти е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
Експертизата сочи, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че в резултат на ПТП при пострадалия С. П.Д. са били причинени следните травматични увреждания : черепномозъчна травма, усложнена с развитието на субдурален хроничен синдром вдясно челно; лицева травма, изразяваща се в счупване на долната челюст и отчупване на алвеоларния гребен и избиване на 11, 12, 21 и 22-ри зъби; шийна травма, изразяваща се в счупване на първи шиен прешлен вляво; гръдна травма, изразяваща се в счупване на първо, второ и девето ребра вляво до гръбначния стълб. В случая първите три травми са получени при достигане на главата на водача до кормилното колело, което не може да се осъществи, ако той е бил с правилно поставен обезопасителен колан, който ограничава движението на тялото, придържа го към облегалката и не му разрешава да достигне до кормилния кръг.
От заключението по
назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация,
представена по делото и личен преглед на ищеца, се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие същият е получил описаните по-горе травматични увреждания, като няма данни пострадалият
да е бил в коматозно състояние при постъпване в лечебното заведение. Пострадалият е бил подложен
двукратно на оперативно лечение, приложена е и медикаментозна терапия.
В резултат на лицевата травма на пострадалия е причинено трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от около 1.5 –2 месеца. В резултат на черепномозъчната травма са налице усложнения, които се изразяват в значително намаление на зрението – повече на лявото око, нарушения на слуха, чувство за несигурност при ходене, залитане и др. От горната клиника може да се направи извод, че в резултат на травмата е било налице счупване на черепната основа със засягане на съответните анализатори, налице са и оплаквания от снижаване на паметовите способности и промяна на психоемоционалното състояние. В резултат на фрактурата на първи шиен прешлен ще са налице схващания и болки във врата при движение на главата, които ще са доживот и ще се наблюдават при физическо натоварване и промяна на времето.
От заключението по назначената СМЕ, изготвено от специалист по дентална медицина, се установява, че в резултат на ПТП на ищеца са причинени увреждания на зъбите /11, 12, 21 и 22-ри/, причинили му силни болки и страдания, невъзможност за хранене, затруднен говор и изразено нарушена естетика. Нарушеното хранене се изразява в невъзможност за сдъвкване на храната, което от своя страна води и до други нарушения в храносмилателния тракт. След проведеното хирургично лечение в клиниката по лицево-челюстна хирургия при ищеца следва да се проведе саниране на устната кухина с отстраняване на налични клатещи се зъби и корени, провеждане на кореново лечение и при необходимост – протетично лечение. В о.с.з. вещото лице допълва, че проведената оперативна намеса се е изразила в наместване на костните фрагменти, което е изисквало определеното време, посочено в листа за история на заболяването. През това време ищецът е бил с особени тежки болки и страдания, тъй като са били налице разместване на костни фрагменти, което води до притискане на нерви и съдове и това обуславя силните болки, както и невъзможното хранене и говор. В сходни случаи оздравителният период е до две години.
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по делото и личен преглед на ищеца, се установява, че при ищеца са налице претърпени телесни наранявани сред които и мозъчна контузия – тежка черепно-мозъчна травма; операция, след мозъчен хигром; исхемични контузиони зони в мозъка, включително в окципиталния дял; травмена болест на мозъка, психоорганичен синдром. остатъчна десностранна хомонимна хемианопсия. Видно от медицинската документация и проведения неврологичен преглед констатираното от в.л. състояние на ищеца е следното :
По отношение на нараняването в лицевата област и счупването на долната челюст е проведено ортодонтско лечение и ищецът е напълно възстановен както функционално, така и без видими загрозяващи белези или деформации. Фрактурата на първия шиен прешлен С1 е консолидирана, но с остатъчни ограничени и болезнени движения в главата, понякога е възможно да бъде свързана с оплаквания от скованост във врата и главоболие. Налице е остатъчна неврологична симптоматика, а именно: десностранна хомонимна хемианопсия, което представлява отпадане на зрителното поле едностранно; увреждането е в резултат от исхемични контузионни зони в мозъка, включително в окципиталния дял, потвърдено с данни от проведени образни изследвания – КТ и МРТ на глава. Този зрителен дефект е свързан със затруднение при придвижването в околната среда, внезапно спиране или блъскане в предмети, затруднения при четене, спъване при ходене. Налице са и дискретни координационни нарушения. Описаната остатъчна неврологична симптоматика е в рамките на т.нар. посттравмена енцефалопатия - последица от контузията на мозъка. Установява се и нарушена краткосрочна памет при ищеца, изразяваща се в трудности при запаметяване на нова информация и невъзможност за възпроизвеждане на скорошни случки и събития.
При ищеца е налице травмена болест на мозъка, следствие от тежката черепно-мозъчна травма, ретроградна и антероградна амнезия и психоорганичен синдром, което прави трудно изследване на психоемоционалното състояние. Налице са церебарстенни симптоми като главоболие, раздразнителност, паметови, леки координационни и когнитивни нарушения. Спектърът на психопатологичните прояви на травмените състояния е широк, отличителните черти на тези разстройства образуват две главни групи. От една страна, тук са налице синдроми, при които най-изявените и задължително налични особености са или нарушения на когнитивните функции, като памет, интелект и за заучаване, или нарушения на сензориума, като разстройства на съзнанието и вниманието. От друга страна, има синдроми, при които най-ярките прояви са в областта на емоциите (депресивност, неувереност, суетливост, раздразнителност, тревожност). При ищеца се характеризира и значителна промяна на преморбидния начин на поведение, трудно запаметяване на нова информация и невъзможност за възпроизвеждане на скорошни случки и събития, емоционална лабилност, повишена раздразнителност, церебрастенни оплаквания, допълнително влошени от остатъчните зрителни нарушения – десностранна хомонимна хемианопсия. Паметово-интелектуалните и когнитивни нарушения могат да се подобрят след втората година след претърпяната травма, а някои да останат и след това.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ12 420” с ДК № СВ 8254 НН, със застрахователна полица № BG/22119001161073, сключена със З. „Л.И.” АД, валидна от 09.08.2019 год. до 25.09.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 20.08.2019 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С.П.Д. – вх. № 15319/19.11.2019 год. по описа на З. „Л.И.” АД, при ответника е била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-19-7844, по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ същият да се произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение. Независимо, че в отговора на и.м. ответникът сочи, че по образувана преписка определил застрахователно обезщетение на Стилиян П.Д. за претърпени неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, горното не е удостоверено по делото; не е установено и плащане на горната сума.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе
в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички
доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се
произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде
мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б)
основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на
вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С.П.Д.
– вх. № 15319/19.11.2019 год. по описа на З. „Л.И.” АД, по която при ответника
е била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-19-7844 и по която застрахователят
не се е произнесъл до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били субективните действия на водача на товарния автомобил марка „Волво“, модел „ФХ12 420” с ДК № СВ 8254 НН –Н.М.Н., който при движение по двупосочен път с две пътни ленти е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания,
причинени при ПТП на ищеца – тежка черепно-мозъчна травма със загуба на
съзнание, фрактура на предна дъга на атлас /1-ви шиен прешлен/ вляво,
двустранна контузия на бял дроб, фрактура на леви ребра, отворена
полифрагментна фрактура на долната челюст с дислокация и кървене от разкъсана
лигавица, фрактура на алвеоларния израстък на максилата във фронта с
патологична подвижност на фрагмента и експулсия на зъби 12, 11, 21 и 22, са в
причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП. Вината
на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен
начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по
пътищата от този водач, регламентирани в ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните
нанесени на ищеца телесни увреждания и търпените от него физически болки и
страдания.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че за товарния автомобил марка „Волво“, модел „ФХ12
420” с ДК № СВ 8254 НН, управляван при ПТП от деликвента Н.М.Н., е била
сключена със З. „Л.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/22119001161073, валидна от
09.08.2019 год. до 25.09.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 20.08.2019 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1
от КЗ е доказан
отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на изключително тежки и продължителни физически болки и
страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични
увреждания, както и трайни и необратими
последици за здравословното му състояние, налагащи сериозни ограничения в
нормалния му начин на живот.
От заключенията на обсъдените горе две съдебно-медицински
и комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертизи бяха установени както
интензитета и продължителността във времето на физическите болки и страдания,
понесени от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесените му при ПТП травматични
увреждания. Установено бе, че :
- в резултат на черепномозъчната травма при ищеца е
било налице счупване на черепната основа със засягане на съответните
анализатори с оплаквания от снижаване на паметовите способности и промяна на
психоемоционалното състояние;
- в резултат на лицевата травма му е причинено трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за срок от около 1.5 –2 месеца;
- в резултат на фрактурата на първи шиен прешлен ще са
налице схващания и болки във врата му при движение на главата, които ще са
доживот и ще се наблюдават при физическо натоварване и промяна на времето;
- увреждания на зъбите /11, 12, 21 и 22-ри/ са му
причинили силни болки и страдания, невъзможност за хранене, затруднен говор и
изразено нарушена естетика; нарушеното хранене и невъзможност за сдъвкване на
храната са и причина за нарушения в храносмилателния тракт. Видно и от
показанията на свидетелката Татяна Дичева, съпруга на ищеца, преди катастрофата
ищецът е бил 74 кг, а след изписването му от болницата – 45 кг;
- КСМПЕ установява и изключително сериозните поражения
върху здравето на ищеца вследствие на тежката черепно-мозъчна травма. Остатъчната
неврологична симптоматика е в рамките на т.нар. посттравмена енцефалопатия –
последица от контузията на мозъка. Установява се и нарушена краткосрочна памет
при ищеца, изразяваща се в трудности при запаметяване на нова информация и
невъзможност за възпроизвеждане на скорошни случки и събития;
- при ищеца е налице травмена болест на
мозъка като следствие от тежката черепно-мозъчна травма, ретроградна и
антероградна амнезия и психоорганичен синдром. Налице са церебарстенни симптоми
като главоболие, раздразнителност, паметови, леки координационни и когнитивни
нарушения. Спектърът на психопатологичните прояви на травмените състояния е
широк – нарушения на когнитивните функции като памет, интелект и за заучаване,
разстройства на съзнанието и вниманието, промени в областта на емоциите
(депресивност, неувереност, суетливост, раздразнителност, тревожност), значителна
промяна на преморбидния начин на поведение, трудно запаметяване на нова
информация и невъзможност за възпроизвеждане на скорошни случки и събития, емоционална
лабилност, повишена раздразнителност, церебрастенни оплаквания, допълнително
влошени от остатъчните зрителни нарушения – десностранна хомонимна хемианопсия.
Паметово-интелектуалните и когнитивни нарушения могат да се подобрят след
втората година след претърпяната травма, а някои да останат и след това.
Следва да се посочи, че освен изброените горе и
установени със събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на
медицинските експертизи увреждания, описани в исковата молба, в хода на
производството бяха установени и други, които обаче не са предмет на настоящата
искова претенция, поради което не се обсъждат от съда – зрителни нарушения,
нарушения при слуха и обонянието на ищеца. Доколкото последните не са предмет
на предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ – същите изобщо не са въведени с
исковата молба или като искане за изменение на иска, предявен по настоящото
дело, обезщетение за неимуществени вреди от същите може да бъде претендирано
само в последващ исков процес.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените
неимуществени вреди, предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът –
мъж в работоспособна възраст към момента на ПТП – на 55 години, е бил до такава
степен физически и умствено увреден, че е невъзможно вече да се върне към
нормалния си пълноценен начин на живот, не може да упражнява за в бъдеще
професията си на електротехник /показанията на св. Д./, дълго време е бил
напълно зависим от помощта на близките си за елементарни хигиенни и битови
грижи. Съдът отчита и че търпените от ищеца физически болки и страдания са
се отличавали с много по-голям интензитет от обичайния при такъв вид увреждания
и са продължили продължително време, а част от физическия дискомфорт от
уврежданията ще го съпътства доживот /схващания
и болки във врата му при движение на главата, физическо натоварване и промяна
на времето в резултат на фрактурата на първи шиен прешлен; част от паметово-интелектуалните
и когнитивни нарушения, обсъдени от КСМПЕ/. В обобщение съдът приема, че така установените
неблагоприятни проявления на причинените на С.П.Д. увреждания налагат
определяне на обезщетение
за претърпените от него неимуществени
вреди и репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер на 150 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 200 000
лева.
Върху сумата от 150 000 лева съдът на осн. чл.409
от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 11.12.2019
год. – деня, следващ изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на
законна лихва в частта му за периода от 20.08.2019
год. до 10.12.2019 год. В случая лихва се дължи не от датата на увреждането, 20.08.2019
год., както е претендирано с и.м., а от датата, на която е изтекъл срокът по чл.108, ал.1 от КЗ – 15 работни дни от
датата на завеждане на писмената застрахователна
претенция на ищеца по чл.380, ал.1 от КЗ /19.11.2019
год./, доколкото не бе установено, че с претенцията не са били представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ и такива допълнително да са били изискани
от застрахователя.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
намаляване на така присъденото обезщетение на ищеца поради негови действия или
бездействия, довели до съпричиняване на вредоносния резултат. На първо място
следва да се отбележи, както е сочено и в определението по чл.374 от ГПК, че независимо, че с отговора на
и.м. ответникът мотивира доказателственото си искане за назначаване на КСМАТЕ с
„твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия“, то
нито с отговора, нито с допълнителния отговор ответникът е направил възражение
по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
застрахователното обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат от конкретни
действия, респ. бездействия на пострадалия, по което съдът да дължи произнасяне
с решението по същество – напр. да е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Поради горното и на осн. чл.370 от ГПК е настъпила преклузия за въвеждане на
такива възражения след изтичане на срока за отговор на и.м.
На следващо място, от показанията на свидетеля Димитър
Симеонов, пътувал в товарния автомобил „Форд Рейнджър“ при ПТП, се установява
че както той, така и ищецът са били с поставени обезопасителни колани, като
няма никакви основания показанията на свидетеля в тази им част да не бъдат
кредитирани. Установено бе, че именно тези участници в тежката катастрофа с
челен удар между два товарни автомобила са оцелели, докато третият пасажер в
т.а. „Форд“, пътувал на задната седалка, е починал. Доколкото показанията на
свидетеля Симеонов влизат в противоречие с част от изводите на в.л. по КСМАТЕ,
съдът не кредитира последната в частта й, сочеща, че част от уврежданията на Д.
не биха могли да бъдат причинени, ако същият е пътувал с правилно поставен
обезопасителен колан. Експертизата не отчита, че в случая дори ищецът да е бил
с поставен колан, ограничаващ движението на тялото му напред след удара, то
последният е бил полкова тежък, че – както обстойно е описано в протокола за
оглед, цялата лява част на автомобила /където се е намирал и Д./ е била не
просто деформирана, а напълно унищожена – т.е. дори ищецът да е бил с поставен
колан, то части от купето са го притиснали и причинили описаните в и.м.
увреждания.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 266/20.05.2020 год. ищецът е бил освободен от заплащане на
държавна такса
за предявения иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ /не и
от разноски/, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна
такса върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ – ДТ в размер на 6 000
лева.
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с
уважената част на иска – 1 050 лева от общо направени разноски в размер на 1
400 лева – внесен депозит за изготвяне на заключения по две СМЕ, КСМАТЕ и
КСМПЕ.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 605 лева – внесени депозит за
КСМАТЕ и такса за издаване на съдебно удостоверение. Тъй като ответникът е бил представляван
по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева,
което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто,
доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 263.75 лева, съставляваща направени по делото
разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Тъй като, видно от
представения по делото договор за правна помощ № 825004/06.03.2020 год. /л.80
от делото/, сключен между ищеца и адвокат С.К.Н. от САК, с ЕГН **********, със
служебен адрес ***, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в размер на 4 530 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.5
при интерес от 150 000 лева – уваженият размер на иска/, като осъди ответника
да заплати тази сума на адвоката. Върху горната сума не следва да се присъжда
заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК да заплати на С.П.Д. ***, с ЕГН **********, сумата от 150 000
лева /сто и
петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки
и страдания вследствие нанесени му телесни увреждания – тежка черепно-мозъчна
травма със загуба на съзнание, фрактура на предна дъга на атлас /1-ви шиен
прешлен/ вляво, двустранна контузия на бял дроб, фрактура на леви ребра,
отворена полифрагментна фрактура на долната челюст с дислокация и кървене от
разкъсана лигавица, фрактура на алвеоларния израстък на максилата във фронта с
патологична подвижност на фрагмента и експулсия на зъби 12, 11, 21 и 22,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.08.2019 год. около 10.25 часа на
184-ти км на път ПП 1-1 /гр. Ботевград – гр. Враца/, по вина на Н.М.Н. с ЕГН **********
– водач на товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ12 420” с ДК № СВ 8254 НН,
със застрахователна полица № BG/22119001161073 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 09.08.2019
год. до 25.09.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2019
год., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до
пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./ и предявения иск
по чл.409 от КЗ
в частта му заплащане на законна лихва
върху застрахователното обезщетение за периода от 20.08.2019
год. до 10.12.2019 год.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.К.Л.И.” АД,
ЕИК да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 6 000 лева /шест хиляди лв./, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********* да
заплати на С.П.Д.
***, с ЕГН **********, сумата от 1 050 лева /хиляда и петдесет лв./, съставляваща разноски
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК С.П.Д.
***, с ЕГН **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК сумата от 263.75 лева /двеста шестдесет и три лв. и
седемдесет и пет ст./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената
част от ис„З.К.Л.И.” АД ка.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА „З.Б.И.” АД, ЕИК да заплати на адвокат С.К.Н. от САК, с ЕГН **********,
със служебен адрес ***, сумата от 4 530 лева /четири хиляди петстотин и тридесет лв./, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :