№ 44
гр. Кюстендил, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от К. СТ. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., *** и В. К. Г., ЕГН **** с постоянен адрес: гр. С., ул.
„*** чрез адв. Ю.С., срещу Решение № 260275 от 01.07.2021 г., постановено
по гр. д. № 472/2020 г. на Районен съд Д..
Жалбоподателите считат, че решението на РС Д. за допускане
извършването на делба е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат доводи,
че процесният имот е неподеляем, по арг. oт чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ,
поради което първоинстанционният съд е трябвало да отхвърли иска за делба.
Не е съгласен с извода на съда, че неподеляемостта на имота е въпрос, който
се обсъжда във фазата по извършване на делбата. Моли съда да отхвърли
предявения иск за делба.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Й.
К. Г., ЕГН ********** и В. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „***
чрез адв. П.М.. В него се сочи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Излагат, че не е необходимо в първа фаза на делбата съдът
да се произнесе по отношение на поделяемостта на имота. Освен това, ако
имот е неподеляем, той се изнася на публична продан. Твърдят, че делбата на
дворното място е допустима. Молят съда да остави обжалваното решение в
сила, въззивната жалба без уважение. Молят да им бъдат присъдени разноски,
направени пред въззивната инстанция.
След като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
1
на страните по отделно и в тяхната съвкупност Кюстендилският окръжен съд
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му. При проверка на решението, съобразно направените
възражения във въззивната жалба Окръжен съд Кюстендил намери, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, фактическата
обстановка е пълно изложена. Въззивния съд, при самостоятелна преценка на
твърденията на страните и събрания доказателствен материал, достигна до
същите правни изводи и намира мотивите на районния съд за последователни
и аргументирани, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Възражението на въззивника, че неподеляемостта на имота е въпрос,
който се обсъжда във фазата по извършване на делбата, в конкретния случай е
неоснователно, по следните съображения:
I. В т. 1, б.“д“ и „е“ на ППВС № 2/1982 г. е разгледан въпросът за
недопустимостта на делба на съсобствен парцел, когато в него има
хоризонтална или вертикална етажна собственост, т. е. когато отделни сгради
при хоризонталната ЕС или отделни етажи при вертикалната ЕС, са
индивидуална собственост на различните съсобственици на дворното място.
Прието е, че в този случай земята има характеристиката на обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и нейната делба е недопустима, съгласно чл. 38,
ал. 3 ЗС.
II. Изключение от горното правило е дадено в посоченото решение № 97
от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г. на ВКС, II-г.о., което се позовава на
практиката на ВКС, според която в този случай делбата е допустима само ако
е възможно от съсобствения урегулиран поземлен имот да се обособят
толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците на
мястото, като всеки съсобственик получи УПИ, в който се намира
собствената му сграда.
В практиката на ВКС се приема, че при делба на дворно място, което
представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, в първата фаза на
производството трябва да се прецени дали съществува възможност от имота
да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ при спазване
изискванията на чл. 19 ЗУТ и в случай, че това не може да се осъществи
делбата следва да се приеме за недопустима, тъй като дворното място има за
предназначение да обслужва всички построени в него сгради. Съдът е длъжен
в подобна хипотеза да предприеме действията, необходими за изпълнение на
процедурата по чл. 201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, за да
установи възможно ли е да се промени предназначението на имота и същият
да бъде поделен между съсобствениците, т.е. възможно ли е от общия
съсобствен УПИ да бъдат обособени самостоятелни имоти, съсобствеността
върху които да бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство –
2
арг. решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 2585/2015 г. ВКС, докладчик
С.К..
III. Настоящият случай не попада нито в общото правило на т. 1, б. “д“ и
„е“ на ППВС № 2/1982 г., нито в изключението, разгледано в решение № 97
от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г. на ВКС, II-г.о.
Предметът на съдебната делба поземлен имот с идент. № 65365.601.426
е съсобствен между ищцата Й.Г. (придобит по време на брака и със съищеца
В. Л. Г.), К.Г. и В. Г.. В поземления имот се намират сграда с идент. №
65365.601.426.1, като първият етаж на сградата в имота е собственост на С.Е.
и Е.Е., а вторият етаж е собственост на К.Г. и С.Е.. Другата сграда с идент. №
***, представляваща селскостопанска постройка, се използва от
съсобствениците на земята.
По настоящото дело в дворното място има сграда в режим на
етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти
притежават идеални части от дворното място, а наред с това идеални
части от дворното място притежават и лица, които нямат вещни права
върху самостоятелен обект в сградата, и затова дворното място няма
статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. В този смисъл е решение
№ 28 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, II.
Земята би била обща част само ако всеки от съсобствениците на парцела
притежаваше в него индивидуална собственост върху отделна сграда или
етаж от сграда. Това условие в случая не е налице, затова делбата на земята е
допустима на основание чл. 34, ал. 1 ЗС – арг. определение №
60257/14.06.2021 г. по дело № 1835/2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., Решение № 21
от 25.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2019 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията ***
По аргумент за противното от т. 1, б. “д“ и „е“ на ППВС № 2/1982 г., и
решение № 97 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г. на ВКС, II-г.о.,
изискванията за изследване на реалната поделяемост и спазване на
изискванията на чл. 19 и чл. 201 ЗУТ, които се вменяват на съда в първата
фаза на делбата, не могат да бъдат приложени. Изложеното от
първоинстанционният съд, че трябва да се произнесе по отношение на
поделяемостта на имота във втората фаза по извършване на делбата е
правилно. Съдът не държи изясняване на въпроса дали процесния урегулиран
имот може да се раздели технически на две УПИ-та, а становището на
главния архитект по чл. 201 ЗУТ следва да се изиска във фазата по
извършване на делбата.
Възражението на въззивника, че имотът не може реално да бъде
разделен на толкова имота, колкото са съделителите и поради това не трябва
да бъде допуснат до делба е неоснователно, неправилно и неаргументирано.
Решението по допускане на делбата е задължително и се ползва със сила на
пресъдено нещо по въпросите между кои страни, за кои имоти и при какви
квоти ще се извърши делбата, т.е. относно обектите, по отношение на които е
допусната делбата, но не и по въпросите за тяхната функционална
характеристика /жилище, ателие, гараж, второстепенна постройка и др./ и
3
поделяемостта, както и пазарната оценка, които са в предметната рамка на
делбеното производство в неговата втора фаза. Възивният съд е длъжен да
установи актуалната цена и поделяемостта към датата на извършване на
делбата, с оглед на това постановеното във втора фаза решение да съответства
на действителното правно положение - да се извърши делба на имота във
вида, в който съществува и съобразно актуалния му устройствен статут – арг.
определение № 34/17.01.2019 г. по дело № 1977/2018 г. на ВКС, ГК, II г.о. В
случай че във фазата по извършване на делбата се установи, че имотът е
неподеляем и не може да се постави в дял на един от съделителите, това не
води до недопустимост на делбата, а имотът следва да бъде изнесен на
публична продан по см. на чл. 348 ГПК.
Въззивният съд намира решението на Районен съд Д. за правилно и
законосъобразно и като такова ще го потвърди.
IV. По разноските:
При този изход на спора на въззивниците не се следват разноски.
Въззиваемите Й. К. Г. и В. Л. Г. претендират разноски – адвокатско
възнаграждение на адвокат П.М. - общо 1760 лв. Преупълномощеният
процесуален представител на въззивниците адв. Джоргова е направила
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така определения размер
на адвокатския хонорар, което според въззивния съд е неоснователно. Не са
налице предпоставките за присъждане на разноски адвокатско
възнаграждение на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., тъй
като в тази хипотеза то се дължи за изготвяне на отговор на въззивна жалба,
без процесуално представителство, а в случая такова е осъществено.
Съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд на Й.Г. и В.Г. е по 600 лв.
за всеки от тях. Като взе предвид, че и двамата въззиваеми се представляват
от един пълномощник, пред въззивната инстанция не са сочени и събирани
нови доказателства, съотв. като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, настоящият състав намира, че направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника
на въззиваемите е основателно и следва да бъде уважено, като в полза на
всяка въззиваема страна се присъди минималното такова на основание чл. 7,
ал. 4 от Наредба № 1 то 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 600 лева.
Воден от горното Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260275 от 01.07.2021 г., постановено по
гр. д. № 472/2020 г. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА К. СТ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., *** и
В. К. Г., ЕГН **** с постоянен адрес: гр. С., ул. „*** чрез адв. Ю.С., ДА
ЗАПЛАТЯТ на всяка от въззиваемите страни Й. К. Г., ЕГН ********** и В. Л.
4
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „*** чрез адв. П.М., по 600
(шестотин) лева – разноски за въззивното производство.
Решението на КОС подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните при обосноваване на
предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5