Решение по дело №44/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Сдружение ГД „Боец-България обединена с една цел“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Панония“, бл.4, вх.3, ап.157 , представлявано от Г.Б.Г., против частичен отказ на Народното събрание съобразно Решение №ЗДОИ-48-31-8/03.02.2023г. на Главния секретар на Народното събрание за предоставяне на достъп до обществена информация, изразяващ се в отказ да им се предостави поисканата обществена информация-копие от резолюцията за ограничаване на достъпа на членовете на сдружението и копие от Правилата  за вътрешния ред на Народното събрание.

Твърди се от жалбоподателя, че са получили процесното решение , с което НС потвърждават , че заявлението им по ЗДОИ отговаря на императивните изисквания на закона, че изискваната информация е служебна и следва да им бъде предоставена , с което се признава и надделяващият обществен интерес. Сочи се , че са поискали  и предоставяне на копия от посочените документи , но същите не са предоставени . Иска се от съда да отмени оспорения частичен отказ като задължи административния орган да предостави поисканата обществена информация –копие от посочената резолюция за ограничаване на достъпа  на членовете на сдружението и копие от Правила за вътрешния ред на НС. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата-Главен секретар на Народното събрание , чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата. Сочи се , че поисканото представяне на документи не представлява искане за достъп до обществена информация , ако същото не бъде обосновано с посочване на конкретна цел , което е направено от жалбоподателя едва с жалбата. Излагат се съображения по същество за законосъобразността на издадената резолюция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.   

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№ ЗДОИ-48-31-8/23.01.2023г. жалбоподателят ГД „Боец-България обединена с една цел“ е поискал по реда на ЗДОИ да му бъде предоставена следната информация : Има ли издадена заповед, или заповеди , както и други административни актове-разпореждания, указания и др. , от председателя на Парламента за периода от началото на дейността на 48-тото Народно събрание до 23.01.2023г. включително, или от друго длъжностно лице от администрацията на Народното събрание за забрана за достъп или за ограничаване на достъпа на Г.Б.Г. - Председател на Сдружение БОЕЦ, и/или на други членове на БОЕЦ , както и на други граждани,  до сградата на Народното събрание, на какво основание са издадени и да се предоставят копия от тези заповеди/актове. Изрично е посочено в заявлението , че изискват да им бъде предоставени посочените документи и цялата налична информация по зададените въпроси предвид високия и надделяващ обществен интерес , както и с цел да си изградят обективно мнение за дейността на институцията.

С решение №ЗДОИ-48-31-8/03.02.2023г. Главният секретар на Народното събрание е приел , че отправеното искане е до задължен субект по чл.3,ал.1 от ЗДОИ , както и че заявлението отговаря на императивните изисквания на закона по форма и съдържание . Приел е , че исканата информация е служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ и е постановил предоставяне на такава. Посочено е в решението , че съобразно чл.8,ал.1,т.13 и т.14 от Правилника за организация и дейността на НС председателят определя правилата за вътрешния ред в сградите на НС и контролира вътрешната и външната охрана на НС,  като с резолюция на Председателя на НС от 20.01.2023г. е разпоредено да се ограничи достъпът на Г.Г. и Любомир Венков , представители на сдружение „Боец-България обединена с една цел“, до сградата на НС . Във връзка с ограничението са посочени Правила за вътрешния ред на Народното събрание. Изложени са съображенията за основателността на постановената резолюция. Посочена е степен на осигурения достъп-пълен, а като място на предоставяне е посочено-по електронен път на заявения и-мейл , както и по пощата. Изпратен е препис от решението за осигуряване на достъп по електронен път на жалбоподателя. Не са изпратени преписи от посочените от органа актове – в частност резолюция на председателя на НС от 20.01.2023г.

В административната преписка е представено по делото извлечение от Правила за вътрешния ред на Народното събрание вх.№АД-950-09-20/29.05.2019г. , ведно със съответни заповеди от 2020г. за тяхното изменение, от които е видно , че с тях се урежда редът за достъп до сградите на Народното събрание и самият ред в тях.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва посочения отказ-заявител, и в законоустановения срок за обжалване по чл.149,ал.1 и ал.2 от АПК. 

По същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.2,ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон лица. Съгласно чл.3, ал.1 ЗДОИ този закон се прилага за достъпа до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България, като за субектите по посочената разпоредба е регламентирано задължение да предоставят информация, създадена или съхранявана в кръга на тяхната компетентност и е налична.

В случая жалбоподателят е поискал предоставяне на обществена информация, касаеща дейността на НС, като с решение ЗДОИ-48-31-8/03.02.2023г. поисканата от жалбоподателя информация е преценена като обществена такава-служебна по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, и е постановен пълен достъп до поисканата информация , поради което съдът следва да се съобрази с постановеното решение като положителен за жалбоподателя административен акт.

Видно обаче от заявлението, заявителят е поискал да му бъдат предоставени и копия от посочените документи, до информацията в които ответникът е постановил пълен достъп и е пресъздал в издаденото решение, но самите актове не се спори по делото , че не са изпратени на заявителя. Доколкото със заявлението е поискана информация, която е обективирана в посочените от органа в решението документи, които са именно материалният носител на информацията, предоставена на заявителя, не могат да бъдат възприети доводите на административния орган, че по реда на ЗДОИ не може да бъде предоставено копие от документите, съдържащи обществената информация.  Обратното следва от разпоредбите на ЗДОИ . Чл. 26 от ЗДОИ определя формите за предоставяне на достъп до обществена информация : преглед на информацията - оригинал или копие/т.1/, копия на материален носител/т.3/; копия, предоставени по електронен път/т.4/ като могат да бъдат използвани една или повече от формите. Съобразно чл.27, ал.1 от ЗДОИ органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, посочени в разпоредбата-за нея да няма техническа възможност; да е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; да води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права, като при наличие на някоя от посочените хипотези формата на достъп се определя от органа.

Видно от заявлението, заявителят изрично е поискал предоставяне на копия от съответните актове, като възможността да бъдат предоставени в съществуващата им форма като копия , каквато е и поискана от заявителя , е изрично разписана в закона. Не се установява наличие на някое от посочените в чл.27,ал.1 от ЗДОИ изключения. В случая достъпът до обществена информация, след като органът изрично е постановил предоставяне на пълен такъв, е следвало да бъде осъществен освен чрез систематизирането ѝ в решението , и чрез посочения от заявителя начин-чрез предоставяне на копия от поисканите актове на посочения от заявителя и-мейл, не само и единствено чрез възпроизвеждане на съдържанието им.

Не е предмет на производството по ЗДОИ нито пред административния орган , нито пред съда съображенията на органа за тяхното издаване, в каквато връзка има изложени обстойни доводи от ответната страна.

В случая органът, след като е предоставил пълен достъп до поисканата информация и е описал изисканата информация в решението си, не е постановил нито мотиви,  нито изричен отказ за предоставяне на копията от поисканите документи , поради което на практика е  постановил мълчалив отказ в тази част по подаденото заявление. Същият е незаконосъобразен като противоречащ на разпоредбите на чл.26 и чл.27 от ЗДОИ, поради което следва да бъде отменен, а преписката на основание чл.41,ал.1 и ал.2 от ЗДОИ да бъде върната на административния орган за произнасяне по постъпилото заявление вх. № ЗДОИ-48-31-8/23.01.2023г.  в частта относно поисканото предоставяне на копията на поисканите документи, като документите, относно които е подадена настоящата жалба-Резолюция на председателя на Народното събрание от 20.01.2023г. за ограничаване на достъпа на представители на сдружението до сградата на Народното събрание и Правила за вътрешния ред на Народното събрание , изрично индивидуализирани от органа в решението, и от жалбоподателя-само относно които същият е подал настоящето оспорване, следва да бъдат предоставени на заявителя по посочения от него начин – като копия на посочения и-мейл адрес, в сроковете по ЗДОИ.

Доколкото видно от издаденото вече решение за достъп, даващ информация за съдържанието на резолюцията, е видно , че е издадена спрямо конкретни физически лица, а на съда не е известно конкретното съдържание , при предоставянето на информацията следва да се съобразят разпоредбите на Закона за защита на личните данни, в случай , че актът съдържа такива. Действително по делото е представено извлечение от Правилата за вътрешния ред, но задълженият субект по ЗДОИ е съответният административен орган , а не съда , поради което и по отношение на посочените правила-като акт , уреждащ основания за ограничаване или забрана на достъп до сградите на Народното събрание на граждани, жалбата е основателна.

С оглед гореизложеното и установеното наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да отмени оспорения частичен отказ-мълчалив такъв, и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да изпрати преписката на административния орган за произнасяне и по искането за предоставяне на копия от посочените документи, като същите следва да бъдат предоставени.

При този изход на спора на основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото. От представения договор за правно обслужване от 05.02.2023г. е видно , че за процесуално представителство по делото на основание чл.8,ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв, поради което именно същото следва да бъде присъдено. Сумата в размер на 450 лв , изплатена за проучване и становище на основание чл.6,ал.1,т.3 от Наредбата, не следва да бъде присъждана, тъй като същата не е изплатена за процесуално представителство по делото. Освен горното с оглед направеното възражение за прекомерност, липсата на фактическа и правна сложност на делото, осъществена защита единствено чрез писмено становище и липса на явяване на упълномощения адвокат, възнаграждението следва да бъде определено съобразно минималния размер , предвиден в разпоредбата на чл.8,ал.3 от Наредбата , а именно в размер на 1000 лв. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени и разноските за държавна такса по делото в размер на 10 лв.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Видин

 

 

                               РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Главния секретар на Народното събрание за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление вх.№ ЗДОИ-48-31-8/23.01.2023г. на ГД „Боец-България обединена с една цел“ чрез предоставяне на копия на издадените актове.

ВРЪЩА преписката на Главния секретар на Народното събрание за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация с вх. № вх.№ ЗДОИ-48-31-8/23.01.2023г. в частта , в която е поискано предоставяне на копия на издадените актове , съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

На основание чл. 41, ал. 1 ЗДОИ ЗАДЪЛЖАВА административния орган да предостави достъп до поисканата обществена информация чрез изпращане на копия на поисканите актове-резолюция от 20.01.2023г. на Председателя на Народното събрание за ограничаване на достъп до сградата на Народното събрание , София, пл.“Народно събрание“ №2 и Правила за вътрешния ред на Народното събрание , в указания по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ срок.

ОСЪЖДА Народното събрание на Република България с адрес гр.София да заплати на Сдружение ГД „Боец-България обединена с една цел“, представлявано от Г.Б.Г., със седалище и адрес на управление гр.Видин, разноски по делото в размер на 1010 /хиляда и десет /лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                            Съдия: