№ 1541
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110109085
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК *********, представлявано от Д.Ш. и М.В., с адрес: /фирма/, с която са
предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.432, ал.1 от
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 224,82 лв., представляваща
главница по рамков договор за потребителски кредит № FL 955857 от 07.12.2018г.,
възнаградителна лихва в размер на 185,99 лв. за периода от 07.10.2020 г. до 10.02.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 54,52 лв. за периода от 07.09.2020 г. до 24.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/08.06.2021г./, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 32555/2021 г. по
описа на СРС, 154 състав.
Ищецът твърди, че по силата на рамков договор за потребителски кредит № FL
955857 от 07.12.2018г. на ответника е предоставен кредит в размер на 6 980,00 лева срещу
задължението в срок до 07.12.2022 г. да върне горепосочената сума, ведно с лихва на равни
месечни погасителни вноски съгласно подписан погасителен план. Поради неизпълнение на
задължението за плащане на погасителни вноски, банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем, за което банката е изпратила съобщение на ответника.
Поради непостъпване на плащания по кредита, банката е депозирала пред съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което е било
образувано ч.гр.д. № 32 555/2021 г. по описа на СРС, 154 състав и е била издадена заповед, с
която съдът е разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 224,82 лв.,
представляваща главница по договор № FL 955857 от 07.12.2018г. за предоставяне на
потребителски кредит, ведно със законна лихва за периода от 08.06.2021 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 185,99 лв. за периода от 07.10.2020 г. до 10.02.2021
г., мораторна лихва в размер на 54,52 лв. за периода от 07.09.2020 г. до 24.05.2021 г. и
разноски по делото, от които държавна такса в размер на 89,31 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 463,54 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
15.06.2021 г. по ч.гр.д. № 32 555/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
Обосновава правния си интерес от водене на настоящото производство с
разпореждане на съда от 09.01.2022 г., с които съдът е дал на заявителя указания по чл.415,
ал.1, т.2 ГПК, а именно да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, тъй като
по делото е постъпило възражение от ответника.
Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на банката сумата по
1
рамков договор за потребителски кредит № FL 955857 от 07.12.2018г., съгласно заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 32 555/2021 г., 154 състав, представляваща
изискуема главница по вноски за настъпил падеж (редовно изискуема главница) в размер 4
224,82 лв., възнаградителна лихва в размер на 185,99 лв. за периода от 07.10.2020 г. до
10.02.2021 г., мораторна лихва в размер на 54,52 лв. за периода от 07.09.2020 г. до
24.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 09.06.2021 г. до
изплащане на вземането. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът с отговора на искова молба заявява, че исковата претенция е
неоснователна, респ. недопустима и производството по делото следва да бъде прекратено.
Твърди още, че след 27.10.2020 г. е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на
кредита на основание чл. 14 от договора за банков потребителски кредит. Прави
възражение, че не бил уведомен извънсъдебно за настъпилата предсрочна изискуемост,
съгласно практика на ВКС. Поддържа, че предсрочната изискуемост имала действие от
момента на получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент били настъпили обективните факти, обуславящи нейното настъпване. По делото
липсвали доказателства за извънсъдебно уведомяване на ответника. Оспорва връчването на
писмото, с което било изпратено уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит. Твърди още, че неговата „леля- Р. П.“ не била
упълномощено от него лице, което да получава негова кореспонденция. От представените
доказателства по делото от ищцовата страна било видно, че обратната разписка не доказвала
какво точно било прието с нея, какво точно приела , т.нар. „леля Р. П.“, чийто подпис бил
стоял върху разписката. Подписът положен върху обратната разписка не удостоверявал кое
лице било получило документите съгласно изискванията на чл. 46, ал.1 от ГПК. Съответният
подпис не доказвал, че документите били връчени на член на неговото семейство. Не
доказвал също, че с обратната разписка се връчвало уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост на дълга. Навежда твърдения, че представеният отрязък от
пощенската книга с отбелязвания кое лице получава пратката била неясна и нечетлива.
Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и не доказана като приеме за
установено, че не дължи на ищеца претендираните от него суми изцяло. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен
между страните договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
посочената сума, а последния се е задължил да я върне в уговорените срокове и при
договорените условия, изпадането на ответника в забава, обявената предсрочна изискуемост
на кредита, както и размера на предявените искове.
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между /фирма/ и П. С. Г. е сключен договор за потребителски кредит №
FL955857 от 07.12.2018 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 6980 лева за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за кредит № FL854469 от 12.05.2017 г., сключен между банката и
П. С. Г. като кредитополучател/картодържател - съкредитополучател, а кредитополучателят
се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Видно от приетия по делото погасителен план кредитополучателят
се е задължил да върне кредита на 48 бр. погасителни вноски от по 168,91 лв. всяка, платима
на 7-мо число всеки месец. Съгласно уговорените параметри и условия в договора усвоената
сума се олихвява през първите двадесет и четири месеца от срока на издължаване на кредита
с променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент
плюс фиксирана надбавка в размер на 1.150%, а след изтичане на посочения период до
крайния срок на издължаване на кредита, променлива годишна лихва, която се определя
като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
6.50%. Уговорен е ГПР в размер на 8,84 % и обща дължима сума по договора 8026,56 лв.
Съобразно чл. 9 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитололучателят дължи обезщетение за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
определя от МС.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
2
кредитира изцяло като компетентно, последователно и логично изготвено, се установява, че
ответникът е усвоил сумата в размер на 6980 лв. на 07.12.2018 г. чрез банков превод по
посочена в договора за кредит банкова сметка. Експертът сочи, че през процесния период
ответникът е извършил плащания в общ размер на 3437,67 лв., като след извършени
изчисления е достигнал до извод за непогасена главница в размер на 4224,82 лв., начислена
възнаградителна лихва в размер на 185,99 лв., както и начислена мораторна лихва в размер
на 54,52 лв.
Предвид това, съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за
потребителски кредит от 07.12.2018 г. Поначало банковият договор за кредит притежава
характеристиките на формален и консенсуален договор, т.е. с подписването му /момента на
постигане на съгласие/ между страните възникват посочените в съдържанието на договора
облигационни задължения. Съгласно изготвеното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ищецът е изпълнил основното си договорно задължение да
предаде на ответника сумата, предмет на кредита, поради което съдът стига до извод, че за
ответника е възникнало задължението да възстанови кредитната сума в размера и сроковете,
посочени в кредитното съглашение.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на
съответните месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, а в тежест на
ответника – насрещното задължение за тяхното заплащане при настъпване на уговорените
падежи, съгласно погасителния план по договора.
По отношение настъпване изискуемостта на вземането, което е и основният спорен
въпрос по делото, съдът намира следното: съгласно даденото задължително тълкуване на
закона в т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. В случая по делото е прието известие за доставяне, на което е посочено, че пратката е
доставена на адрес: /адрес/ и съдържа „писмо с изх. № 10692/09.02.2021 г.“, като върху
известието е положен подпис с изписана дата 10.05.2020 г. Прието е писмо от /фирма/ и
извадка от книга обр. 242, удостоверяваща доставка на препоръчана кореспондентска
пратка, съгласно които е отразено, че получател на пратката е Р. П. – леля на ответника.
Прието е още копие от писмо с изх. № 10692/09.02.2021 г., в съдържанието на което е
отправено изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Доколкото
адресът, на който е доставено писмото съответства напълно с адреса, посочен от самия
ответник в сключения между страните договор за потребителски кредит, а същевременно
писмото е подписано от получател - роднина на ответника, съдът намира, че е налице
редовно връчване. Този извод се подкрепя и от уговореното между страните по силата на чл.
18 от договора за потребителски кредит фингирано връчване. Предвид това съдът намира, че
ищецът е упражнил надлежно правото си за обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо.
Отделно от горното, само за пълнота следва да се посочи, че дори и да не беше
надлежно упражнено правото за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо преди
иницииране на заповедното производство, то към момента на приключване на съдебното
дирене е падежирала и последната погасителна вноска съгласно погасителния план.
Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
3
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Доколкото решението формира сила на пресъдено
нещо към момента на приключване на съдебното дирене по делото – а към този момент е
настъпил падежът и на последната вноска по изготвения погасителен план, то следва извод,
че вземането е изцяло изискуемо.
С оглед на изложеното, от страна на ищеца по делото се доказа наличието на всички
правопораждащи спорното право юридически факти, като за ответника се е породило
насрещното задължението да върне на кредитора непогасените суми по процесния договор,
ведно с договорната възнаградителна лихва, доколкото в представения договор страните са
уговорили лихвен процент и са посочили общия размер на всички плащания. Както се
посочи и по-горе, съгласно изготвената съдебно-счетоводна експертиза непогасената
главница възлиза в размер на 4224,82 лв., а непогасената възнаградителна лихва възлиза в
размер на 185,99 лв. Посочените суми в заключението на вещото лице напълно съответстват
на претендираните с настоящата искова молба.
По изложените съображения предявените установителни искове за сумата от 4 224,82
лв., представляваща главница по рамков договор за потребителски кредит № FL 955857 от
07.12.2018г., както и за сумата от 185,99 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 07.10.2020 г. до 10.02.2021 г. следва да се уважат изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава. В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед извода на съда относно съществуването на главното задължение в правната
сфера на ищеца е възникнало и акцесорното такова на основание чл. 9 от договора.
Съгласно посочената договорна клауза, при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитололучателят дължи обезщетение за
времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто
размер се определя от МС. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за процесния период начислената и неплатена мораторна лихва
възлиза в размер на 54,52 лв., което съответства на предявения процесен размер.
По изложените съображения, предявеният иск за признаването дължимостта на
вземането в размер на 54,52 лв. за периода от 07.09.2020 г. до 24.05.2021 г. следва да бъде
уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
Съобразно изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата 1040,38 лв. за сторени разноски в настоящото производство за
държавна такса, депозит за съдебно-счетоводна експертиза и уговорено и платено по
банкова сметка адвокатско възнаграждение /л.42 по делото/, както и сумата 552,85 лв.
сторени разноски в заповедно производство за държавна такса и уговорено и платено по
банкова сметка адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл.432, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК *********, представлявано от Д.Ш. и
М.В., с адрес: /фирма/ сумата от 4 224,82 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № FL 955857 от 07.12.2018г., възнаградителна лихва в размер на
185,99 лв. за периода от 07.10.2020 г. до 10.02.2021 г., мораторна лихва в размер на 54,52 лв.
за периода от 07.09.2020 г. до 24.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /08.06.2021г./, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 32555/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА П. С. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК
*********, представлявано от Д.Ш. и М.В., с адрес: /фирма/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1040,38 лв., представляваща сторени разноски по настоящото исково
4
производство, както и сумата от 552,85 лв., представляваща сторени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 32555/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5