Р Е Ш Е Н И Е
№ …./……..11.2016г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 441 по описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл.124, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК от "БАНКА ДСК"
ЕАД, ЕИК *********, с седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н., чрез пълномощника
юрисконсулт М. Б. С. срещу Г.И.И. ЕГН **********,*** и Х.Щ.Г., ЕГН **********,*** за приемане
за установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество следните
суми: изискуема главница в размер на 19137.63 евро (деветнадесет хиляди сто
тридесет и седем евро и шестдесет и три евроцента); изискуема редовна лихва в
размер на 2573.75 евро (две хиляди петстотин седемдесет и три евро и седемдесет
и пет евроцента), начислена за периода от 20.07.2014г. до 06.01.2016г. вкл.;
изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 345.39 евро (триста
четиридесет и пет евро и тридесет и девет евроцента), начислена за периода от
04.11.2014г. до 06.01.2016г. вкл.; дължими такси и разноски в размер на 60.00
евро (шестдесет евро), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.01.2016г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 92/2016 г., 24
състав по описа на Районен съд -гр. Варна.
Твърди се в
исковата молба, че на 12.04.2013г. между "Банка ДСК" ЕАД и
Кредитополучателя Г.И.И. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в
размер на 19600 евро, с краен срок за издължаване 12.04.2023г. (сто и двадесет
месеца, считано от неговото усвояване). Неразделна част от Договора за кредит
са подписаните от Кредитополучателя Общи условия на "Банка ДСК" ЕАД
за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица. На същата
дата между „Банка ДСК" ЕАД и ответника Х.Щ.Г. бил подписан Договор за
поръчителство по описания Договор за кредит. Всички средства по отпуснатия
кредит били усвоени от Кредитополучателя на 12.04.2013г. по посочената в чл.4
от Договора за кредит негова разплащателна сметка при Банката с IBAN ***.
Съгласно Договора за кредит, за
ползване на заетите средства страните договорили тяхното олихвяване с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 8.95
% годишно при изпълнение на условията по «Договор за ползване на пакети Частно
банкиране на «Банка ДСК» ЕАД» и приложенията към него, сключен между страните
по Договора за кредит, като при нарушаване на тези условия било предвидено, че
Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият
лихвен процент се увеличава, като максимално може да достигне размера на
променливия лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити. По
силата на чл.19.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта
от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката
за забава не се прилага, ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска
до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл.19.2. от Общите условия, при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта.
Поради затруднения на
кредитополучателя в плащането на погасителните вноски на 16.04.2014г. между
страните по договора било подписано Допълнително споразумение, в което същите
се съгласили и приели за установено, че към датата на сключване на
споразумението дългът по кредита е в размер на 20516.54 евро, от които
кредитополучателят е внесъл 282.73 евро, а кредиторът се е отказал от вземането
си за сума в общ размер на 485.81 евро. По отношение на остатъка от задължението
в размер на 19748 евро била договорена нова схема на плащане, отразена в
приложения погасителен план, определен бил и текущия лихвен процент в размер на
8.95 %, без да се променя крайния срок за погасяване на кредита - 12.04.2023г.
След подписване на споразумението към Договора за кредит, Кредитополучателят
направил няколко погасителни вноски, като последното плащане е на 03.11.2014г.,
с което е погасено задължението към дата на падеж 20.07.2014г.
На следващите дати на падеж от
20.08.2014г. до 20.07.2015г. нито Кредитополучателят, нито Поръчителят
заплащали дължимите към Банката месечни вноски, поради което на осн. чл.19.2.
от приложимите към договора Общи условия "Банка ДСК" ЕАД упражнила
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
обективирала едностранното си волеизявление в писма, отправени до задължените
лица, както следва: до Г.И.И. (Кредитополучател) - писмо изх.№
06-20-02777/28.07.2015г. и до Х.Щ.Г. (Поръчител) - писмо изх.№ 06-20-02778/28.07.2015г.
С оглед горното, на 24.11.2015г. Банката осчетоводила кредита като предсрочно
изискуем.
На 06.01.2016г. "Банка ДСК" ЕАД
подала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по
което било образувано ч.гр.д.№ 92/2015г. по описа на Районен съд - гр.Варна и
издадени Заповед за изпълнение № 103/07.01.2016г. и Изпълнителен лист от
12.01.2016г., по силата на които длъжниците Г.И.И. и Х.Щ.Г. са осъдени
солидарно да заплатят на "Банка ДСК" ЕАД дължимите по Договора за
кредит суми, съгласно представения по делото документ по чл.417, ал.2 от ГПК -
Извлечение от счетоводните книги на "Банка ДСК" ЕАД. Срещу издадената
Заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжниците, с което банката
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
В
допълнителната искова молба, депозирана в срока по чл.372 от ГПК, ищецът
поддържа твърденията си за настъпила предсрочна изискуемост след надлежно
уведомяване на кредитополучателя чрез връчена нотариална покана. Сочи се, че
отделно уведомяване на поръчителя не е необходимо, тъй като с уведомяване на
кредитополучателя настъпва предсрочна изискуемост и по отношение на поръчителя.
Във връзка с твърденията за нищожност на клаузи се излага в отговора, че от
момента на сключване на допълнителното споразумение до обявяване на
задължението като предсрочно изискуемо лихвеният процент по кредита не е
променян от страна на банката, в резултат на нейно решение за промяна на
базовия лихвен процент.
В срока по чл. 367,
ал. 1 от ГПК ответникът Г.И.И. е
депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни
въз основа на твърдение за липса на надлежно уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди се нищожност на предвидената в чл.8
от договора възможност за едностранно изменение на договорената лихва на осн.
143, т.1. от ЗЗП, като позволяваща търговецът да променя едностранно условията
на договора въз основа на непредвидено основание. Оспорва се представеното към
заявлението по чл.417 от ГПК банково извлечение като несъдържащо всички
необходими данни, оспорват се и вписванията в счетоводните документи.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът Х.Щ.Г.
е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни въз основа на
твърдение за липса на надлежно уведомяване на поръчителя за настъпилата
предсрочна изискуемост. Твърди се в отговора, че поръчителят не носи
отговорност поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, като се позовава
на нищожност поради противоречие на закона на предвидената в договора за
поръчителство клауза за продължаване отговорността на поръчителя и след
изтичане на преклузивния срок. Твърди се нищожност на предвидената в чл.8 от
договора възможност за едностранно изменение на договорената лихва на осн. 143,
т.1. от ЗЗП, като позволяваща търговецът да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено основание. Оспорва се представеното към
заявлението по чл.417 от ГПК банково извлечение като несъдържащо всички
необходими данни, оспорват се и вписванията в счетоводните документи.
В
депозираните в срока по чл.373 от ГПК допълнителни отговори от ответните страни
се поддържат изложените в отговора твърдения за липса на настъпила предсрочна
изискуемост поради ненадлежно връчване на нотариалната покана на длъжника Г.И..
Сочи се, че с уведомяване на солидарно задълженото лице не настъпва предсрочна
изискуемост на кредита.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д.№92/2016г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, с седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н.,
чрез пълномощника юрисконсулт М. Б. С. срещу Г.И.И. ЕГН **********,*** и Х.Щ.Г., ЕГН **********,***
за следните суми: изискуема главница в размер на 19137.63 евро (деветнадесет
хиляди сто тридесет и седем евро и шестдесет и три евроцента); изискуема
редовна лихва в размер на 2573.75 евро (две хиляди петстотин седемдесет и три
евро и седемдесет и пет евроцента), начислена за периода от 20.07.2014г. до
06.01.2016г. вкл.; изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 345.39 евро
(триста четиридесет и пет евро и тридесет и девет евроцента), начислена за
периода от 04.11.2014г. до 06.01.2016г. вкл.; дължими такси и разноски в размер
на 60.00 евро (шестдесет евро), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.01.2016г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 92/2016
г., 24 състав по описа на Районен съд - гр. Варна.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили
възражения от длъжниците Г.И.И. и
Х.Щ.Г. за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, с
което се обосновава и правния интерес от предявяване на настоящия иск.
От приетия като доказателство по делото Договор за кредит за текущо потребление от 12.04.2013г. се установява, че страните са се споразумели ищцовото дружество да предостави на кредитополучателя Г.И.И. ползването на кредит в размер на 19600 евро. Договорени са условията, при които ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на задълженията по договора, съгласно приложен погасителен план. Съгласно установеното в чл.19.2 от Договора, при допусната забава в плаанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Съгласно подписаното на 16.04.2014г. допълнително споразумение страните по договора са приели за установено, че към датата на сключване на споразумението дългът по кредита е в размер на 20516.54 евро, от които кредитополучателят е внесъл 282.73 евро, а кредиторът се е отказал от вземането си за сума в общ размер на 485.81 евро. По отношение на остатъка от задължението в размер на 19748 евро била договорена нова схема на плащане, отразена в приложения погасителен план, определен бил и текущия лихвен процент в размер на 8.95 %, без да се променя крайния срок за погасяване на кредита - 12.04.2023г.
С договор за поръчителство от 12.04.2013г. Х.Щ.Г.
е поела солидарна отговорност с кредитополучателя за изпълнението на
задължението на главния длъжник, произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 12.04.2013г.
Назначена и приета по делото е
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява, че по разплащателната
сметка на кредитополучателя еднократно на 12.04.2013г. е постъпила сума в
размер 19600 евро с основание усвояване на кредит за текущо потребление;
отразени са погашения по кредита в общ размер 1113,99 евро, кредитът не е
издължаван редовно и са налице множество просрочия, като е налице забава още по първата месечна вноска с
падеж 20.04.2014г.; изцяло са погасени 5 броя месечни вноски и частично
вноската с падеж 20.08.2014г.; след 20.07.2014г. всички падежирали месечни
вноски са в забава, като за най-рано падежиралата непогасена вноска забавата
към 06.01.2016г. възлиза на 535 дни; не са налице данни за извършени погашения
на процесните задължения, налице са документи за допълнително извършени разходи
от банката във връзка с процесния кредит в общ размер 2048,55 лв.; не са
представени данни за събрани суми по изп.дело, образувано въз основа на
издадения изп.лист по ч.гр.дело №92/2016г.; не е установена разлика между
сумите по погасителен план към договора и допълнителното споразумение и
действителните плащания за главница и лихва; при погашенията на падежиралите
главници банката е спазвала уговорените с погасителните планове размери на
вноските за главница и лихви.
При така установените факти и обстоятелства
по делото на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск
с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за издаване
на кредитна карта, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора,
т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника,
както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства
ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на
производството доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че
страните са били обвързани по силата на валидно сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 12.04.2013г. и Договор за поръчителство от същата дата. От
ответната страна не се оспорва наличието и действителността на сключения
договор. В заключението си вещото лице по приетата СЧЕ
установява, че кредитът е усвоен изцяло, с еднократен превод в размер на цялата
договорена сума, извършен на датата на сключване на договора. Следователно
доказано се явява и обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си
реално да предаде сумата по кредита на кредитополучателя.
Възражението на ответника за липса на
доказателства за извършено редовно уведомяване съдът намира за неоснователно
предвид на следното: съобразно постановките на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече
вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда
на чл. 417, т. 2 ГПК.
В случая по делото са ангажирани
доказателства, че към 20.07.2014г. всички падежирали месечни вноски са в забава,
като забавата за най-рано падежирата вноска е 535 дни, тоест е изпълнена
предвидената в чл.19.2 от договора предпоставка да е налице забава повече от 90
дни. Установява се също, че преди
подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката - кредитор е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост чрез отправяне на нотариална покана, връчена
на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
По силата на чл.50 ЗННД е предвидена законова
възможност за делегиране на компетентност - нотариусът може да възложи на
определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при
условията и по реда на чл.37-58 ГПК, в настоящия случай тази дейност е
възложена на пом.нотариус. Видно от представеното нотариално удостоверяване и
приложения към него протокол за извършени действия при връчване на поканата до
длъжника са спазени въведените с разпоредбата на чл.47 от ГПК изисквания за извършване
на посещения на адреса, при което не е открит адресата или лице, съгласно да
получи съобщението, залепено е уведомление и е изчакан законоустановения
14-дневен срок, през който книжата са били на разположение в канцеларията на
нотариуса. Съставен е протокол, в който е отразен периода на извършване на
посещенията, извършените от служителя действия по залепване на уведомлението, конкретните
места на поставяне, изтичане на срока, поради което и предвид извършването на
тези действия от лице с делегирана компетентност за предвидената в процесуалния
закон процедура, съдът намира за редовно
извършеното уведомяване.
Възражението по отношение датата на съставяне
на протокола, отразяващ извършените от пом.нотариуса действия, е неоснователно,
тъй като протоколът не е датиран, а отразените в него действия са вписани в
нотариалното удостоверяване, което като официален документ има достоверна дата
и обвързваща доказателствена сила за извършените от длъжностното лице действия,
предвид липсата на оспорване неговата истинност.
Възраженията относно връчването на съобщение
на поръчителя са неотносими към предмета на доказване, тъй като съобразно
константната съдебна практика само уведомяването на длъжника е предпоставка за
настъпването на предсрочната изискуемост.
На следващо място е направено от ответника Г.И.
възражение за нищожност на клаузата на чл.8 от договора, предвиждаща възможност
за едностранно изменение на договорената лихва на основание чл.143, т.10 от ЗЗП.
Кредитополучателите – физически лица се явяват потребители на финансова услуга
по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като договорите за кредит, в това число
потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансова услуга и
клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за
наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗЗП, каквито са направени от
ответниците. Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са
предвидени различни хипотези относно начина, по който се достига до този
резултат – т.10 определя като неравноправна клауза, която позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от
търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да
влияе, както и в случаите на договор при общи условия. Видно от цитираната
договорна клауза изменение на лихвения процент се предвижда само при нарушаване
условията на кредита, при което отпада правото за ползване на преференциален
процент. При така установената зависимост между нарушаване условията на
договора и отпадане на преференциалните условия, което от своя страна води до
увеличаване на лихвения процент, се налага извода, че клаузата не може да бъде
определена като позволяваща на търговеца да извърши едностранна промяна.
Промяната е обусловена именно от действията на кредитополучателя, което опровергава
тезата за неравноправния характер на клаузата. Освен изложеното, в заключението си вещото лице не е установило
разлика между сумите по погасителен план към договора и допълнителното
споразумение и действителните плащания за главница и лихва. От поясненията на
вещото лице в съдебно заседание, които се илюстрират с приложената към
заключението таблица 2.2, се установява, че не е налице изменение на лихвения
процент. Увеличението от 8,95% на 13,45%, като по-високият процент е начисляван
само през периода от 24.11.2015г. до 06.01.2016г., се дължи на наказателната лихва
вследствие забавата на длъжника. Въз основа на изложеното съдът намира за
неоснователно възражението за нищожност на клаузата по т.8 от договора за
неоснователно.
Възражението
за нередовност на извлечението от сметка също се явява неоснователно, тъй като представеното
към заявлението извлечение от
счетоводните книги от 06.01.2016г. на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД е изготвено от
компетентни длъжностни лица на банката, подпечатано, съдържа данни за
задължените лица – Г.И.И., кредитополучател по Договор за кредит от 16.04.2014г.
и Х.Щ.Г. – в качеството на поръчител. В извлечението е посочен общия размер
на дължимата сума по кредита - 19137,63 евро, представляваща главница по Договор за кредит №11/20922264/12.04.2013г. и
допълнително споразумение 16.04.2014г., сумата 2573,75 лева, представляваща неплатена редовна лихва по договора за кредит, сумата
345,39 евро лихвена надбавка за забава за периода от 04.11.2014г. до 06.01.2016г.,
както и сумата от 60 евро дължими такси и разноски. В извлечението са
посочени още освен договора, по силата на който се е задължил
кредитополучателя, така и размера на дължимата главница и начислените лихви,
както и датата на настъпване на предсрочна изискуемост и основанието, на което
е обявена. Представеното извлечение налага извода за наличие на редовен от
външна страна документ, предвиден в текста на чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа
на който може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 418 ГПК. Наведените от жалбоподателя възражения за нередовност с оглед
липсата на индивидуализация на вземането по основание и размер, съдът намира за
неоснователни, тъй като приложеното по делото извлечение съдържа информация за
това откъде произтичат претендираните вземания, размера на всяко едно от тях е
конкретизиран в достатъчна степен, както и периода, за който се претендира.
От страна на ответника Х.Г. е въведено и
възражение за изтичане на предвидения в чл.147, ал.1 от ЗЗД 6-месечен срок,
което съдът намира за неоснователно. С изтичането на преклузивния срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД се прекратява самото поръчителство, поради което съдът извършва
и служебна преценка. Видно от
представеното извлечение от сметка банката сочи като дата на настъпване на
предсрочна изискуемост 24.11.2015г., която съгласно заключението по ССчЕ е
датата на осчетоводяване на кредита като предсрочно изискуем. Дори да се приеме
за основателно възражението, че датата на настъпване на предсрочната
изискуемост следва да е по-ранна, тя не би могла да предхожда осъществянето на
всички изискуеми предпоставки – наличие на предвидената в договора забава и
уведомяване на кредитополучателя. Най-ранната дата, към която тези предпоставки
са били налице, е момента на получаване на уведомлението от кредитополучателя,
тоест на датата на изпълнение процедурата по чл.47 от ГПК, която е отразена в
нотариалното удостоверяване – 28.09.2015г. Изчислен с начален момент тази дата
до завеждане на заявлението по чл.417 от ГПК 06.01.2016г. преклузивният срок за
ангажиране отговорността на поръчителя по чл.147, ал.1 от ЗЗД не е изтекъл.
В тази връзка съдът намира, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което
предявеният на това основание установителен иск се явява основателен и следва
да бъде уважен в размера на претендираната сума. Предвид на акцесорния й характер
следва да бъде уважена претенцията за заплащане на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от спора и въз основа на направеното
искане на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 3011,12 лв. разноски
по делото за заплатена по исковото производство държавна такса, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение съобразно представените по делото писмени
доказателства и списък по чл.80 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2014г. по
тълк.дело №4/2013г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските
в заповедното производство в размер от 2043,98 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, с седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н., че ответниците Г.И.И. ЕГН **********,*** и Х.Щ.Г., ЕГН **********,***
солидарно дължат на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК
********* следните суми: 19137.63 евро (деветнадесет хиляди сто тридесет
и седем евро и шестдесет и три евроцента) изискуема главница по договор за
кредит за текущо потребление от 12.04.2013г., доп.споразумение от 16.04.2014г.
и договор за поръчителство; изискуема редовна лихва в размер на 2573.75 евро
(две хиляди петстотин седемдесет и три евро и седемдесет и пет евроцента),
начислена за периода от 20.07.2014г. до 06.01.2016г. вкл.; изискуема лихвена
надбавка за забава в размер на 345.39 евро (триста четиридесет и пет евро и
тридесет и девет евроцента), начислена за периода от 04.11.2014г. до
06.01.2016г. вкл.; дължими такси и разноски в размер на 60.00 евро (шестдесет
евро), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2016г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по гр. д. № 92/2016 г., 24 състав по описа на
Районен съд -гр. Варна, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.И. ЕГН **********,*** и Х.Щ.Г., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, с седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н. сумата от 3011,12 лв. (три хиляди и
единадесет лева и 12 ст.) разноски в настоящото производство, както и сумата от
2043,98 лева (две хиляди четиридесет и три лева и 98 ст.) разноски в
заповедното производство, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.