Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 002
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
П.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели Т., като разгледа докладваното от съдия Георги
Йовчев в.т.д.№111/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по въззивна жалба на Образувано е по въззивна жалба на „УП България 13” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №260277/12.10.2020 г., постановено по
т.д. №1985/2019 г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, сграда Варна
Тауърс-Г, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет
Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Т. (
АД”Величков, Желязков и партньори”) служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6
ет.2, подпомаган от „Национална
електрическа компания”ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор Иван Йончев, чрез
ю.к. П., съединени искове на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31 ал.5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД,
както следва:
1.
за присъждане на остатъци от начислена цена за продадена през 2016г, но
неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над 2250 ефективни часа
годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за нетно специфично
производство над 2000 до 2300 квч, а
именно:
• 1425.37лв, като остатък по Дебитно
известие №*********/31.12.2016г. към Фактура №*********/30.11.2016г. за горница
над цена за излишък на произведени количества през м. ноември 2016
• 189 016.73 лв, като остатък по
Фактура № *********/31.12.2016г. за горница над цена за излишък на произведени
количества до достигане на НСП 2250 квч. през м. декември 2016
2.
за присъждане на обезщетение за забавено плащане на същите суми за период от
1.02.2017г. (след изтичане на уговорен падеж от получаване на платежните
документи) до 02.12.2019г. (предявяване на претенциите), а именно:
• 408.56лв върху главницата за м.
ноември 2016
• 54184.72лв върху главницата за м.
декември 2016
както и акцесорни
претенции за присъждане на законната лихва от депозиране на искова молба на
02.12.2019г. до окончателно изплащане на дълга.
В
жалбата са наведени конкретни оплаквания за неправилност на решението. Оспорва
се правилността на изводите на първоинстанционния съд за промяна механизма на
заплащане на производителите на ВяЕЦ с измененията на ЗЕВИ. Релевират се
съображения за неправилно приложение на последиците от отмяната на Решение №
СП–1/31.07.2015г., за липса на произнасяне по валидността на Решение №
СП–5/28.93.2019г., както и за постановяване на атакуваното решение при
процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК – преюдициален спор по
обжалване на Решение № СП – 5/28.03.2019г. Искането към въззивния съд е за
отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете.
Въззиваемото
дружество „Енерго Про Продажби“ АД, със седалище гр.Варна е подало писмен
отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно
изложени доводи и съображения. Не са направени доказателствени искания.
Третото
лице помагач на страната на ответника „НЕК“ ЕАД е подало отговор, с който
оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в
съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните
не спорят по установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства,
съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно:
Въззивникът
е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност
3000 kW, присъединена към
електроразпределителната мрежа по силата на договор за присъединяване №ДУА-896/16.06.2008–3061-ВГ-22.07.2008-4021-ВГ-27.05.2007
г., сключен между „УП
България 13“ ЕООД и Е.ОН България Мрежи АД.
Въззиваемата
страна „Енерго- Про Продажби" АД е титуляр на лицензия за дейността крайно
снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР
(допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен
снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ, въззиваемият е задължен да купува
електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на
същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални
цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
Третото лице помагач на ответника - „Национална
електрическа компания" ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на
дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004г.,
издадена от ДКЕВР.
Като обществен доставчик по силата на чл.94 от ЗЕ НЕК ЕАД
е задължено да купува от „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на
краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго-Про
Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е
закупена от производителя.
Между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за изкупуване на ел.енергия, по силата на който въззиваемото дружество
се е задължило да изкупува произведената от въззивника електрическа енергия за срок от 15г. В чл.18,
ал.3 от договора е определена цената, по която ще се продава ел.енергия,
определена с Решение №Ц-04/30.03.09г. а именно – 189лв/ мWh,
като в ал.4 е посочено, че при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове
за следващите такива цената е 172лв/Мвч. Съгласно чл.18, ал.2 от договора в
случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване
бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на
решението, без да е необходимо подписване на допълн.споразумение. Между страните
не се спори, че до достигане на
НСП през м.11.16 г., произведената ел.енергия е изкупувана по преференциалната
цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.11 г. на КЕВР.
В
чл. 18, ал. 3 от сключения между страните договор е определена цената, по която
ще се продава ел. енергия, определена с Решение № Ц -04/30.03.2009г. на ДКЕВР,
а именно – 189лв./МWh, като в ал. 4 е посочено, че при достигане на 2250 пълни
ефективни годишни часове за следващите такива цената е 172 лв./ МWh. Съгласно
чл. 18, ал. 2 от договора в случай, че с решение на компетентния орган
преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя се прилага между
страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо
подписване на допълнително споразумение.
Спорният
въпрос е как се определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем
енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен
период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като
преференциална по т. 8 и/или т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. и т. 1.7 и или
т. 1.8 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР или по цена за излишък на
балансиращия пазар, на основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една
централа, след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на
Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, може да попадне последователно в две
ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от Решение № СП–
1/31.07.2015г.
Пазарните
отношения по повод производство и изкупуване на ел. енергия се регулират от
специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен
интерес – аргумент от чл. 2 ЗЕ. При започването на производството на енергия от
процесния възобновяем източник е действал Законът за възобновяемите и
алтернативните енергийни източници и биогорива (отменен 03.05.2011 г.), който е
предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по
преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара, с добавка за
стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР по
критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. Новият Закон за
енергията от възобновяеми източници, Обн. ДВ, бр. 35 от 2011г., в сила от
03.05.2011г.) предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна
преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните договори за
изкупуване – чл. 31 ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на произведени
количества на свободен и балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила
на новия ЗЕВИ са съхранени отношенията с досегашните производители, като е
запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване,
действаща към датата на влизане в сила на закона. В случая такива цени са били
определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. в два варианта, приложими според
мотивите на регулаторния орган поради специфичен за този вид производство
критерий – наличен ресурс на първичния източник, съответно в размер на 188. 29
лв. /МВтч за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и 172. 95 лв. /МWh за ВяЕЦ, работещи
над 2250 часа годишно.
С
разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на
пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия, като се ограничава
преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с
въвеждането на праг – "нетно специфично производство" (НСП), до който
крайният снабдител е задължен за изкупи ел. енергията по преференциални цени, а
съответно остатъкът от производството – по цена за излишък на балансиращия
пазар. В Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. КЕВР е запазил разграничението според
годишни часове работа и посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до
и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ според регулатора
специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс на първичния
енергиен източник). Разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ на общо основание намира
приложение както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат
сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми,
изключващи действието му от определени заварени правоотношения. Трайно се е
наложило в съдебната практика по приложението на посочената разпоредба
разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител може да промени
началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на
една и съща година, би довело до получаване на приход на производителя над
заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и
би обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над
нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
С
Решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018г. по описа на
ВАС, IV отделение, е оставено в сила Решение № 1177/23.02.2018г. по адм. д. №
8522/2015 г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменено
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране по
т. 1. 7, с която е определено нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №
Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, в размер 2 000 kWh, при определената цена - 188.
29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250
часа.
Съгласно
§ 17 от ПЗИ от ЗЕВИ за комисията съществува законовото задължение да приеме
решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на комисията, приети до влизането в сила на ЗЕВИ. Обстоятелството, че
Решение № СП-1 от 31.07.2015г. в съответната част е отменено с влязъл в сила
съдебен акт е породило необходимостта регулаторът да изпълни вменените му със
закон задължения и да установи нетното специфично производство на електрическа
енергия за преференциалните цени по Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР.
С
Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015 г.,
нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 2000 kWh, въз основа
на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи
работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР, във
връзка с Решение № Ц-13/28.06.2006г. Това решение не е влязло в сила, но е породило
своето действие в хода на производството пред първоинстанционния съд, съгласно
чл.13, ал.9 ЗЕ, поради което и следва да бъде съобразено според правилото на
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Законодателят
е въвел правилото за предварително изпълнение на решенията на регулатора, като
независимо от тяхното обжалване, същите произвеждат валидни правни последици и
са обвързващи за страните по тези правоотношения.
В
тази връзка, настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в
жалбата за постановяване на обжалваното решение при наличието на процесуална
пречка по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а именно основание за спиране на
производството до приключване на производството по обжалване на Решение №
СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. Въпросът относно основанието за спиране на
производството е разрешен с постановеното в хода на делото определение N 60429/22.11.2021 г.,
постановено по ч.т.д.N
1251/2021 г. на ВКС, Второ търговско отделение, с което е отменено определение
за спиране от 21.04.2021 г.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че като е заплатил на
производителите фактурираните по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ
работещи до 2250 часа годишно, само произведеното количество ел. енергия,
равняващо се на НСП до 2000 kWh, и е закупил останалото количество произведена
ел. енергия за процесните периоди по цени за излишък на балансиращия пазар,
ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи горница над
тези цени до претендираните от ищеца за изкупени количества от 2000 kWh до 2300
kWh.
С
оглед на гореизложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като въззивният съд препраща и към мотивите на
обжалваното решение на осн. чл. 272 ГПК.
С оглед цената на
исковете – 245 034 лева, минималното адвокатско възнаграждение определено по НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 7716 лева с ДДС, поради което направено
възражение за прекомерност на платеното от въззиваемия възнаграждение в размер
на 8112 лева с ДДС за въззивното производство и в размер на 2580 лева с ДДС, за
производството по обжалване на определението за спиране пред ВКС е неоснователно. Ето защо и на осн. чл.78, ал.3, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, направените във въззивното и частно касационно производство
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, в общ размер на 10 707
лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260277/12.10.2020 г., постановено по
т.д. №1985/2019 г. по описа на Варненски
окръжен съд
ОСЪЖДА
„УП България 13” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София и
адрес на управление пл.Позитано №2, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258,
сумата от 10 707 (десет хиляди
седемстотин и седем) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
въззивна инстанция и частно касационно производство,
на основание чл.78, ал.3 вр. ал.5 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на
чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: