№ 2584
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110151924 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26
ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона -
чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП, съединен при условията обуславящ, обусловен иск, и
осъдителен иск за връщане на сумата.
Ищецът П. М. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит, сключен на
8.5.2020г. с ***, във връзка с който сключила с ответното дружество *** договор за
почъчителство, по силата на който следва да заплати на ответника възнаграждение,
разсрочено на вноски. Предявява се установителен иск, за признаване договора за
поръчителство за нищожен, поради противоречие с дорбите нрави, тъй като
възнаграждението е допълнителна сума, от 80 от размера на отпуснатия кредит, с
предварително избран поръчител от кредитора, без насрещна престация. Договорът се
оспорва и поради заобикаляне на закона – чл.19,ал.4 ЗПК, защото възнаграждението е
следвало да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя по договора за кредит,
включително и защото кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя,
поради което ще получи печалба от полученото възнаграждение. Договорът се оспорва и
като недействителен, на основание чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП,Твърди се, че ищцата е
платила главница, възнаградителна лихва и сумата 159,72 лева по договора за
поръчителство, като се предявява съединен при условията обуславящ, обусловен иск, и
осъдителен иск за връщане на сумата.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва иска, като счита, че
производството е недопустимо, защото ищецът няма правен интерес от установителен иск,
когато има осъдителен. Счита, че извън предмета на делото е дали кредиторът е включил
възнаграждението в ГПР. Сочи се, че договорът за кредит е рамков, както и че по него суми
1
могат да се усвояват многократно, поради което и разходите за поръчителя могат да
нарастнат многократно, което обосновава размера на възнаграждението.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на 8.5.2020г. ищцата е
сключила с ***, във връзка с който сключила с ответното дружество договор за
почъчителство, безспорно е, че по договора за поръчителство, ищцата е заплатила в полза на
ответното дружество сумата 159,72 лева възнаграждение.
Договорът за поръчителство е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Относно твърденията, направени в
исковата молба – действително, със сключване на договора се заобикаля закона.
Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП. Неизпълнението на
задължението на ответника да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до
намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В договора за кредит не е
посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се включва както в общия разход по
кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални
дефиниции на ЗПК. Ответникът, видно от договора за гаранция, обезпечава точното
изпълнение, от страна на длъжника, на задълженията му за плащане на вноските по кредита,
следователно задължението на ответника е задължение на поръчител. Обезпечението се
изразява в следното. ответникът следва да заплати цялото неплатено от ищецът задължение.
Видно от договора за поръчителство, на гаранта се дължи възнаграждение в посочен в
договора твърд размер, дължим, според разпоредбата на чл.3,1 от договора, независимо от
обстоятелството дали длъжникът е платил вземането си. Абсолютно неотносимо е
впиването в разпоредбата на чл.2, че договорът влиза в сила, ако длъжникът не предостави
някое от другите две, предвидени в договора за кредит, обезпечения. Видно от разпоредбата
на чл.3,1, възнаграждението се дължи за поемане на задължението по чл.1, което означава –
именно поръчителството. Видно от договора, възнаграждението е платимо от длъжника
разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с договора за
2
кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга „гарант“
потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на гаранта,
за обезпечаване на задължението за плащане. Нещо повече, предвид краткия срок, през
който потребителят следва да предостави обезпечение /тридневен, от сключването на
договора/, на потребителя не е оставен реален, информиран избор. Същевременно, съдът
съобщи на страните, че му е служебно известно, че едноличен собственик на капитала на
ответното дружество – гарант, към датата на сключване на двата договора, е кредиторът ***.
Съдът намира, че със сключването на договора за гаранция се заобикаля закона, поради
което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по
него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на
закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.
Безспорно, разрешено от закона е едно дружество да е едноличен собственик на капитала на
друго – дружеството, предоставящо кредит и гарант. Няма забрана в закона договорът за
потребителски кредит да е обезпечен с поръчителство или със солидарност. Няма пречка,
също така, за поръчителството да се уговори заплащането на възнаграждение.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи възнаграждението
на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако предсрочно погаси
заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно, възнаграждението за
гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя. Същевременно, тъй като
възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то съставлява „косвен разход“ по
смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено
какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е включено.От договора за гаранция
е видно, че погасителните вноски са платими на ответника / чл.3,ал.2/, а не на кредитора,
следователно се налага извод, че 35 % ГПР, посочен в договора за кредит, не включва и
възнаграждението по договора за гаранция. Легалната дефиниция на „годишен процент на
разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това
възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв
вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по договора за кредит. А заобикаляне на
закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл19,ал.4
ЗПК, е уговорено, че ищецът ще дължи възнаграждението на гаранта. Съдът е съобщил на
страните, че, изчислено математически, ако 1384,24 лева – стойността на възнаграждение за
поръчителя, се включи като „общ разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за
кредит надвишава 50 %. Неоснователно е възражението на ответника, че не е страна по
договора за кредит, поради което тези доводи не го обвързват – страните не спорят, че
ответното дружество – поръчител и кредиторът са „свързани лица“ по смисъла на § 1 ДР ТЗ,
като *** е едноличен собственик на капитала на дружеството – ответник.
Договорът противоречи на закона, поради което и на основание чл.26,ал.1пр.1 ЗЗД е
никожен. До нищожност на целия договор за поръчителство се стига и тъй като е нарушена
разпоредбата на чл.143,ал.1 ЗЗП. Договорът, сключен със свързано лице, при заобикаляне на
закона, при това, без да се предвижда насрещна престация на заплащането на
възнаграждението / което е в размер почти цялата главница от отпуснатата главница в заем/,
3
е сключен при нарушение и на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие
между правата на страните по него, поради което накърнява правата на потребителя, а съдът
намира, че тъй като ответникът няма интерес от договора, без предвиденото в него
възнаграждение, то и по аргумент от разпоредбата на чл.146,ал.5 ЗЗП, целият договор е
нищожен, като на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, платеното, въз основа изначално нишожен
договор, подлежи на връщане от ответника и осъдителеният иск също е основателен. .
По разноските. Ищецът претендира определяне на адвокатско възнаграждение, по
реда на чл.38 ЗАдв, което следва да се определи, въз основа чл.7,ал.2, т.2 НМРАВ, на сумата
от 454,40 лева, въз основа интереса по делото от общо 1543,93 лева . Тук е моментът да се
посочи, че СРС не е обвързан от посочения размер в списъка по чл.80 ГПК, тъй като същият
не съставлява действителен разход, а възнаграждението за безплатно осъществено
процесуално представителство, се определя, съобразно препращането на чл.38,ал.2 ЗАдв, по
реда на чл.36,ал.2 ЗАдв, който препраща към НМРАВ. Ищецът е освободен от заплащането
на държавна такса, поради което и на основание чл.78,ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да я заплати на съда.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от П. П. М. ЕГН ********** с адрес ***
против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, че договор за предоставяне на
поръчителство № 3823979 сключен на 8.5.2020г., е нищожен, на основание чл.26,ал.1,пр.1
ЗЗД.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.55,ал.1пр1 ЗЗД да заплати на П. П. М. ЕГН ********** с адрес *** сумата 159,72 лева –
заплатена от нея по договора за поръчителство, заедно със законната лихва от предявяване
на иска - 26.9.2022г. до плащането.
СУМАТА е платима на ищцата П. П. М. ЕГН ********** с адрес *** с пощенски
запис.
ОСЪЖДА*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати, в полза
на бюджета на СРС, на основание чл.78,ал.6 ГПК, сумата 105,37 лева държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото от 454,40 лева.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
адвокат Д. В. М. с ЕГН **********, ПАК, с адрес на кантората *** сумата 454,40 лева
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по
делото.
СУМАТА е платима на адвокат Д. В. М. с ЕГН ********** по банкова сметка:
BG87UNCR70001521514314.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5