Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….12.2017г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар Христина
Христова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 993 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София , р-н Витоша, ул. Околовръстен път No
260, срещу Т.Г.С. *** и В.Д.
***, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответниците да заплатят при
условията на солидарност сумата от 41745,58 евро, представляваща дължима
главница по Договор за кредит за покупка на недв.имот
HL 9832/31.05.06г., Допълн.споразумение от
15.09.09г., Договор за встъпване в дълг от 15.09.09г., и Допълн.споразумения
от 29.10.10г. и 22.02.12г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска - 07.07.16г. до оконч.изплащане.
Ищецът твърди, че на 31.05.06г. е сключен договор за
кредит за покупка на недв.имот HL
9832/31.05.06г. между Българска пощенска банка АД и отв.Т.С.,
по силата на който на последният е отпуснат кредит в размер на 40300евро,
преведена по банковата сметка на ответника. Твърди, че по силата на сключен на
03.07.06г. между БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД и БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит вземането по процесния
договор за кредит, ведно с всички обезпечения, било прехвърлено на БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД, за което кредитополучателите били уведомени. Излага се, че
съгласно допълн.споразумение и договор за встъпване в
дълг от 15.09.09г. отв.В.Д. е встъпила като солидарен
длъжник по договора за кредит. Сочи се, че с договор за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 26.11.09г. БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД е прехвърлило
на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД всички свои вземания, произтичащи от процесния
договор за кредит в размер на 59406,74 евро, ведно с всички обезпечения, за
което кредитополучателят е уведомен. Твърди, че по силата на допълн.споразумения ответниците са оправомощили
банката служебно да преоформи съществуващите и
неплатени просрочия към момента на сключване на споразуменията чрез
натрупването им към редовната главница, при което общия размер на кредита се е
увеличил до размера от 44118,73 евро. Сочи, че задълженията се погасявали
съгласно чл.5 от допълн.споразумение от 22.02.12г.,
като се дължала и договорна лихва в размер на сбора от действащия БЛП плюс
лихвена надбавка от 3,33 пункта / чл.7 от споразумението/, както и при просрочие наказ.лихва в размер на
сбора на лихвата за редовна главница плюс наказ.надбавка
от 10 пункта / чл.3, ал.4 от договора/. Твърди, че по силата на чл.4 от
договора дължими били и еднократна такса за управление при усвояване и годишна
такса за управление върху непогасената главница, а
съгл. чл.13 от допълн.споразумение от 29.10.10г. и
месечна такса за администриране на просрочен кредит. Излага, че поради забава
на вноските с падеж 10.04.12г., 10.05.12г. и 10.06.12г. банката с нотар.покани от 03.09.14г. е обявила целия остатък от
задължението за предсрочно изискуем, които били получени на 15.09.14г., от
който момент счита кредита за предсрочно изискуем. С допълн.
искова молба заявява, че поддържа иска, като оспорва възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците Т.Г.С.
*** и В.Д. ***, са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска като
неоснователен. Считат за недопустим предявения иск спрямо отв.В.Д.. Оспорват отв.С. да е
уведомявана за извършената цесия от 03.07.06г., както и твърди, че същото не е
описано в договора за цесия. Твърди се недобросъвестност на банката при
обявяване на предсрочната изискуемост, както и липсвало надлежно уведомяване на
ответниците за това от страна на кредитора. Считат, че банката не е дала
достатъчен срок съгл. чл.432 ТЗ за
изпълнение преди обявяването на предсрочната изискуемост. Твърди се, че е
налице надплащане на суми предвид едностранно изменение на лихвения процент,
като липсвала в договора методиката за изчисление на лихвата за БЛП и
основанията, при които може да се променя, както не били посочени и разходите
по кредита. Излага се, че ответниците не били уведомявани за промените,
извършени в лихвените проценти. Твърдят, че в чл.4 от допълн.споразумения
от 09.09г., 29.10.10г. и 22.02.12г. се съдържа уговорка за анатоцизъм.
Считат за неравноправни клаузите на чл.6 от допълн.споразумение
от 09.09г., и чл.7 от допълн.споразумения от
29.10.10г. и 22.02.12г., касаещи начина на формиране на лихвата и правото на
банката едностранно да я увеличава, както и тези, предвиждащи заплащане на
определена сума като условие за влизане в сила– чл.3 от допълн.споразумение
от 09.09г., и чл.3, ал.1 от допълн.споразумения от
29.10.10г. и 22.02.12г. Считат за неравноправни следните клаузи–чл.3, ал.2,
ал.4, ал.6; чл.6, ал.3; чл.8, ал.2 и чл.12 от договора; чл.2, ал.1 от договора
за встъпване в дълг; чл.1,3,4,6 и 10 от допълн.споразумение
от 09.09г.; чл.2, ал.1 и 2, чл.3, ал.1, чл.4, ал.1, чл.6, чл.7, чл.11 и 13 от допълн.споразумение от 29.10.10г. и от 22.02.12г., тъй като
посочването само на БЛП се характеризирало с неопределеност и методиката за
изчисляване била неясна; не била уговорена възможност за отказ от договора; не
били индивидуално уговорени, тъй като се предоставяли на бланки. Оспорват иска
по размер. С допълн.отговор поддържат възраженията
си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно приложения по делото договор за кредит за
покупка на недв.имот HL 9832/31.05.06г., между БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД / понастоящем ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД / и Т.Г.С. е сключен договор за кредит, по силата на
който кредитополучателят е получил кредит в размер на 40300евро, със срок на
издължаване 324 месеца от датата на откриване на заемната сметка. В чл.3, ал.1
от договора е договорено, че кредитополучателя за
първата година не дължи годишна лихва, а за всяка следваща дължи годишна лихва
в размер на БЛП за жилищни кредити и надбавка от 1,9 пункта, като към момента
на сключване на договора БЛП е в размер на 6%. Уговорено е още, че при просрочие на погас.вноски и при
предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи лихва
в размер на сбора на лихвата за редовна главница плюс наказ.надбавка
от 10 пункта /чл.3, ал.4/. В чл.4 е уговорено задължението за заплащане на
дължими такси за управление, в чл.6, ал.3 от договора автоматична промяна на
размера на погас.вноски при промяна на БЛП на
банката. В чл.18, ал.2 от договора е уговорено, че при неиздължаване
на три последователни месечни погас.вноски остатъка
по кредита се превръща в предсрочно изискуем.
Видно от приложения договор за цесия от 03.07.06г. е
сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит между
"БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД от една страна като цесионер и БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД от друга в качеството й на цедент, по силата на който банката е прехвърлила на цесионера всички свои вземания по договори за жилищни
кредити, описани в Приложение към договора за цесия , измежду които и процесния
договор /видно от приложение №2 към договора/.
С договор за встъпване в дълг от 15.09.09г., сключен
между Бългериън Ритейл Сървисиз АД, Т.Г.С. и В.Д.Д., последната на осн. чл.101 от ЗЗД и на основание договор за кредит № HL 9832/31.05.06г. и договор за цесия от
29.06.06г. е встъпила като солидарен съдлъжник в
задълженията на Т.С., произтичащи от този договор и анексите към него.
Представено е и допълн.споразумение
към договора за кредит от 09.09г., сключено между кредитополучателя
Т.Г.С., В.Д.Д. и Бългериън Ритейл
Сървисиз АД, с което страните признават съществуващи
към датата на подписването задължения, уговаря се период на облекчено
погасяване, нови размери на дължими лихви.
Съгласно договор за цесия от 26.11.09г. сключен между
"Бългериън Ритейл Сървисиз" АД от една страна като цеденет
и "Юробанк България"АД /с предишно
наименование "Юробанк И Еф
Джи България" АД / от друга в качеството й на цесионер, БРС е прехвърлил на цесионера
всички свои вземания по договори за жилищни кредити, описани в Приложение 1 към
договора за цесия , измежду които и процесния договор.
Представено е и допълн.споразумение
от 29.10.10г. , сключено между кредитополучателя Т.Г.С.,
В.Д.Д. и "Юробанк
И Еф Джи България" АД
, с което страните признават съществуващи към датата на подписването
задължения, уговаря се период на облекчено погасяване, нови размери на дължими
лихви.
С допълн.споразумение от
22.02.12г., сключено между кредитополучателя Т.Г.С., В.Д.Д.
и "Юробанк
И Еф Джи България" АД
, страните признават съществуващи към датата на подписването задължения,
уговаря се период на облекчено погасяване, нови размери на дължими лихви.
Възражението на ответната страна , наведено с отговора, че не е налице
уведомяване за извършената на 03.07.06г. цесия, поради което и последващия
договор за встъпване в дълг бил сключен с ненадлежна
страна се явява неоснователно. Съдът
намира, че липсата на уведомяване не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението му. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквито твърдения в случая липсват. След като бъде известен за
цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване / в този смисъл е
Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011г. на ВКС/. Независимо
от това, в настоящият случай съдът
намира, че по делото са събрани доказателства за осъществено уведомяване за
извършената цесия. Видно от самия договор за встъпване в дълг изрично е вписано
, че същият се сключва на основание договор за цесия от 29.06.06г. / която дата
е посочена като дата на влизане в сила на прехвърлянето съгл. чл.1 от процесния
договор за цесия/, сключен между БПБ АД и "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД
/БРС/ , като същевременно е подписано и допълн.споразумение
от ответниците към договора за кредит с БРС АД в качеството му на кредитор. От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. Н. и св.Д.
безспорно се установява, че клиентите са били уведомявани за прехвърлянето,
устно или писмено, когато са подписвали анексите, като банката е била оправомощена да извършва такова уведомяване. Предвид така
установеното и доколкото отв.страна лично и чрез
пълномощник е подписала както договора за встъпване в дълг, така и допълн.споразумение с цесионера
БРС АД , в първото от които изрично е посочен договора за цесия, то следва да
се приеме, че ответниците са били известени за извършената цесия. Показанията
на св.М. не опровергават този извод, доколкото от последните е безспорно, че и
двамата ответника са били наясно с извършеното от тях предоговаряне
и встъпване в дълг , за което са били водени предходни разговори.
На следващо място в отговора си ответната страна е релевирала
възражения за неравноправност на договорни клаузи,
касаещи начина на формиране на дължимата лихва и даващи възможност за
едностранна корекция на лихвения процент от страна на банката.
В разглеждания случай кредитополучателя
– физическо лице се явява потребител на финансова услуга по см. на §13, т.12 от
ДР на ЗЗП , тъй като договорите за кредит в това число потребителски или
кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в
договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на
специален фактически състав по чл.143 ЗЗП, каквито са направени от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
законодателят установява различни хипотези. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца
клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе,
както и в случаите на договор при общи условия.
В отговора си ответната страна е визирала като
неравноправни такива клаузи от договора и допълн.споразумения,
които дават възможност на банката да извършва едностранна промяна в условията
на договора. Видно от чл.3, ал.2 от договора страните са уговорили размерът на
дължимата годишна лихва и начина на нейното сформиране, като изрично е посочен
и размерът на БЛП. Същевременно в ал.6 на същия член е предвидено, че
действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните / в който смисъл е и разпоредбата на чл.7, ал.2 от допълн.споразумение от 29.10.10г. и 22.02.12г./. Аналогично
в чл.6, ал.3 е предвидено, че в случай на промяна на БЛП размерът на погас.вноска се променя автоматично в съответствие с
промяната.
Клаузите, които дават право на търговеца едностранно
да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В разпоредбата на
чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това
правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията
не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този
критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен
и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин / в
този смисъл е Решение №77/22.04.15г. по гр.д.№4452/14г. на ВКС/.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на в.л.М.С. се установява, че базовия
лихвен процент се определя съгласно методиката на банката като сбор от два
компонента – трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Съгласно заключението трансферната цена на ресурса се формира от
разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс в т.ч. пазарни
лихвени мерители, рискова премия, приложима за
банката при привличане на финансов ресурс и директни нелихвени
разходи на банката по привличане на паричен ресурс. Буферната надбавка от своя
страна включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в
лихвените нива. Изрично както в заключението, така и в с.з. от вещото лице е
посочено, че липсва формула, чрез която се изчислява БЛП, съотв. няма данни за тежестта, която има всяка една от компонентите при
неговото формиране.
При така изложеното е видно, че в договора не се
съдържат конкретни основания или критерии, даващи право на банката едностранно
да променя БЛП, съответно липсва и конкретна методика или формула, която да
определя съотношението между настъпилите изменения и посочените пазарни лихвени
индекси. Ето защо клаузите от договора, които дават възможност на банката да
извършва едностранна промяна в условията на договора, съдът намира, че не
отговарят на изискването за добросъвестност, тъй като не въвеждат ясни,
предвидими, определени или с възможност за точна определяемост
параметри на задълженията, а са поставени в зависимост от настъпване на бъдещи
обстоятелства изцяло по волята на кредитора без право да се договаря.
Методиката на Банката за определяне на базовия лихвен процент, както и
визираните в нея компоненти за изчисляването му, са факти извън договорното
съдържание и като такива невключени в постигнатото между страните съгласие.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира,
че клаузите на чл. 3, ал.6, чл. 6, ал.3 и чл.12 от договора, чл.6 от допълн.споразумение от 09.09г., чл.7, ал.2 от допълн.споразумение от 29.10.10г., чл.7, ал.2 от допълн.споразумение от 22.02.12г., се явяват неравноправни
по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като дават възможност на ищеца
нерегламентирано да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание, което води и до тяхната нищожност съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Така установената нищожност предвид
разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД обаче съдът не намира, че обуславя извод за
нищожност на целия договор.
По
отношение на останалите посочени от отв.страна
разпоредби съдът не намира същите за неравноправни по см. на чл.143, ал.1 от ЗЗД. В разпоредбата на чл.3, ал.2 от договора ясно е посочен размера на
договорения лихвен процент, с който отв.страна се е
съгласила, подписвайки договора. Съдът не възприема възражението на
ответниците, че в случая не се касае за индивидуална клауза, тъй като е
съставена предварително от банката и те не са имали възможност да влияят върху
нейното съдържание. Става дума за договорни отношения между страните, при които
се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовната главница при
сключването на договора. Обстоятелството, че договора като писмен документ е
изготвен от банката преди подписването му не означава, че клаузата е
предварително съставена и кредитополучателят не е разполагал с възможността да
влияе върху нея. Договорът не е оспорен относно неговата истинност, поради
което и неговото съдържание възпроизвежда постигнатото между страните съгласие
по този въпрос. Ответната страна в същото време при проява на обичайно
дължимата грижа към собствените си дела е можела да прецени личните си
икономически последици от този договор. Аналогични са изводите на съда и касателно разпоредбата на чл.3, ал.4 от договора,
предвиждащ дължимостта на назак.лихва,
в която по ясен и недвусмислен начин е уговорен начина на начисляване и размера
на тази лихва. По отношение на разпоредбата на чл.8, ал.2 от договора ,
доколкото в разглежданият случай нито се твърди да е правено предсрочно
погасяване на кредита, нито е заявена претенция за дължими суми при предсрочно
погасяване, то съдът намира, че възражението за нейната неравноправност
е извън предмета на спора.
Разпоредбата
на чл.2, ал.1 от договора за встъпване в дълг се явява индивидуална клауза и
същата не води до извод за неравноправност, доколкото
съдържа единствено изявления за вече постигнати с предходни клаузи уговорки.
Неоснователно
се явява и възражението за неравноправност на
клаузите от допълн.споразумения, с които страните са
се съгласили, че начислените просрочени задължения се преоформят
служебно от банката чрез натрупване към редовната непогасена
част от главницата. В случая съдът намира, че се касае за индивидуално
договорена клауза, за чието приложение ответниците са дали изричното си
съгласие и са възприели изцяло този начин на пресктруктуриране
на задълженията, поради което и спрямо нея намира приложение разпоредбата на
чл.146, ал.1 от ЗЗП. По този начин всъщност се формира едно ново по размер
задължение, което вече се дължи от кредитополучателя
и което е свързано с неизпълнение на договора. Отделно от това следва да се
отбележи, че в действащата през процесния период Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск
(Обн., ДВ, бр.38 от 11.04.2008 г., в сила от
11.04.2008 г., отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.) липсва забрана между страните да бъде уговорена възможност за
капитализиране на лихви.
Видно от заключението на в.л.М.С. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на сключване на
всяко едно от допълн.споразумения кредитополучателят
е имал просрочени задължения , както следва – към 15.09.09г. -просрочени
главници -863,85 евро и лихви 908,43евро, към 29.10.10г.- просрочени главници
263,40 евро и лихви 908,43евро и към 22.02.12г.-просрочени главници 863,85 евро
и 1953,01 евро лихви. Неоснователно е възражението на ответниците , че е налице
надплащане на дължими задължения, доколкото видно от заключението на в.л.К. се
установява, че надплатени суми има само към 23.02.09г., като след тази дата не
се констатира наличие на надвнесени суми.
Безспорно от заключението на в.л.К. се установява ,
че на 11.04.12г. е преустановено плащането, като последното издължаване е
направено на 11.04.12г. в размер на 5 евро, с което банката е погасила
просрочени лихви. По делото не са налице данни за извършени плащания на
договорени вноски с падежи 10.04.12г., 10.05.12г. и 10.06.12г., нито са
наведени твърдения в тази връзка. С оглед на това неизпълнение, представляващо
основание по чл.18, ал.2 от договора за кредит ищецът е упражнил правото си да
трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно изискуемо,
което в случая е извършено с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост,
обективирано в нотар.покани,
връчени лично на ответниците на 15.09.14г. Доколкото в нотар.покани
са посочени както договора , така и допълн.споразумения,
падежа на непогасените вноски и изричното изявление
на банката, че обявява целия остатък от задължението за незабавно изискуемо ,
то съдът намира за неоснователно възражението на ответника за ненадлежно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост.
Уведомяването на длъжника има за последица настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита, доколкото са налице уговорените в договора за кредит условия за
нейното настъпване / така Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. 362/2015 г. на
ВКС/. Възражението за липсата на предст.власт на
лицето , подписало от името на банката отправеното уведомление , съдът намира
за неоснователно, доколкото такова възражение може да бъде направено само от
представлявания, не и от насрещната страна. Отделно от това по делото е налице
изрично потвърждаване от страна на банката на извършените от пълномощника
действия по изпращане на конкретното уведомление / л.341 от делото/. Ето защо с
оглед осъщественото редовно връчване на уведомлението на ответниците и
установеното неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми, съдът
намира, че вземането на банката по договора следва да се счита за предсрочно
изискуемо, предвид осъществяването на изискуемите за това предпоставки.
Неоснователно е и възражението на отв.страна
за липсата на предоставен достатъчен срок по чл.432, ал.2 от ТЗ. От момента на
спиране на плащанията до обявяването на предср.изискуемост,
както и след това до предявяване на иска страната е имала възможност в
достатъчно дълъг период доброволно да погаси задълженията си, което не е
сторено.
С оглед на така установената по-горе неравноправност на клаузите на договора, то съдът намира,
че в отношенията между страните по повод предоставения кредит при определяне на
задълженията приложение следва да намери изрично уговорения между страните
лихвен процент, а именно – 6 % базов лихвен процент плюс договорна надбавка от
1,9 пункта, или общо 7,90 %. Съобразно изчисленията, извършени от вещото лице
К.К. , изготвени при съобразяване с така договорения лихвен процент, се
установява, че размера на непогасената изискуема вече
в цялост главница възлиза на 38373,89 евро.
С оглед на така изложеното съдът намира, че дължимата
от ответниците сума за главница е в размер на 38373,89 евро, като до посочения
размер предявения иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи. В
останалата му част за горницата до претендирания
от кредитора размер от 41745,58 евро, претенцията като неоснователна следва да
бъде отхвърлена. Следва да се присъди и законната лихва от предявяване
на иска върху главницата.
При този изход на спора се следват разноски в полза
на всяка една от страните съобразно размера на уважената, респ. отхвърлената
част от иска по правилата на чл.78, ал.1 и 3 ГПК. Същевременно по делото са релевирани възражения за прекомерност на дължимото адв.възнаграждение на всяка от страните. Видно от
представеният списък и приложените към него договори за правна защита
разноските за адв.възнаграждение на ищеца възлизат на
3052,06лв, а на ответната страна – 4000лв. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на адв.възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, в
случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата се
предвижда, че размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката
и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В конкр.случай цената на
иска възлиза на 41745,58 евро /левова
равностойност на 81647,26лв/ , поради което и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от наредбата
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 2979,42лв. При преценка за
прекомерността на възнаграждението в съответствие с горепосоченото изискване
следва да се съобразява не само броя на проведените съдебни заседания и
извършваните в тях процесуални действия, но следва да се отчита и дейността на
процесуалния защитник, изразяваща се в проучване на делото, на евентуално
съдебна практика, подготвяне на защитата. Съдът намира за необходимо да
отбележи още, че законът не съдържа задължение дори и при констатирано
основание за намаляване на адв.възнаграждение, това
да се извърши непременно до предвидения минимален размер по Наредба
№1/09.07.04г., а следва обективно да отговаря на положения необходим труд за
защита на правата и законните интереси на страната при отчитане правната
сложност на делото. Безспорно е, че договорените адв.възнаграждения
надхвърлят установения по Наредбата минимум. В конкретният случай настоящият
състав преценява, че производството по делото се явява с фактическа и правна
сложност по делото по-висока от средната такава, имайки предвид множеството
представени писмени доказателства и събрани експертизи, както и съобразно
предмета на спора. Ето защо отчитайки както фактическата и правна сложност на
делото, така и извършените в производството действия по защитата на страните ,
съдът намира, че не са налице основания за намаляване на така договорените адв.възнаграждения.
Предвид изхода
от спора направеното искане от ищцовата страна за присъждане на разноски на
осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено съобразно уважената част от
исковете, въз основа на представените писмени доказателства, като
следващите се на ищеца разноски възлизат на 5973,12лв – д.т., депозит за вещо
лице и адв.възнаграждение.
Предвид отправеното от ответната
страна искане за присъждане на раноски с оглед отхвърлената част от иска съдът
намира, че на осн. чл.78, ал.3 ГПК такива следва да бъдат присъдени в размер на
377,18лв– адв.възнаграждение и разноски за вещо лице.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, и В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София , р-н Витоша, ул. Околовръстен път № 260,
при условията на солидарност СУМАТА от
38373,89 евро /
тридесет и осем хиляди триста седемдесет и три евро и 89 е.ц./,
представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недв.имот HL 9832/31.05.06г., Допълн.споразумение
от 15.09.09г., Договор за встъпване в дълг от 15.09.09г., и Допълн.споразумения
от 29.10.10г. и 22.02.12г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска - 07.07.16г. до оконч.изплащане,
на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл. 430 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 38373,89 евро до пълния претендиран размер от 41745,58 евро,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, и В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260,
СУМАТА от 5973,12лв. / пет хиляди деветстотин седемдесет и три лева и 12ст/ ,
представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София , р-н Витоша, ул. Околовръстен път No
260, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, и В.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА от
377,18лв. / триста седемдесет и
седем лева и 18ст/ , представляваща направените по делото разноски, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: