Решение по дело №3429/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 114
Дата: 3 февруари 2020 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20197050703429
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          Р Е Ш Е Н И Е

 

                              № …………………………гр.Варна

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

     ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ІV касационен състав , на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

          

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯНА ШИРВАНЯН                                                          

                                                                               РОМЕО СИМЕОНОВ

                                               

при секретаря Светлана Стоянова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Ганева кнахд. № 3429 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, подадена чрез пълномощник- старши юрисконсулт Д.П.О., против решение  №1948/30.10.2019г. постановено по АНД № 2262/2019 г. по описа на Варненския районен съд /ВРС/ XХVІІІ състав, с което е отменено Наказателно Постановление /НП/ № 03-009913 от 08.08.2018 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, на „МЕЛА“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Релевира се допуснато нарушение на закона. Подателят на жалбата счита за погрешна преценката на районния съд за неиндивидуализирано в достатъчна степен административнонаказателно обвинение. Твърди, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не е взел предвид, посоченото в чл. 2 от наредбата задължение за работодателя за организацията на инструктажа. Същевременно счита, че когато не е определено лице за извършване на инструктажа, отговорността за недокументиран инструктаж е на представляваното от него дружество. В тази връзка твърди, че остават недоказани и немотивирани твърденията на съда, че не бил проведен инструктажа и поради това не можело да се търси документиране. Счита, че именно документирането на инструктажа доказва провеждането на съответния инструктаж. На изложените основания се отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП. 

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ст. юриск. Б.Н., който поддържа депозираната касационна жалба.

Ответникът – „МЕЛА“ ООД, редовно призован, не се представлява в съд. заседание .    

Представителят на Окръжна прокуратура – ВОП дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуална допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с активна процесуална легитимация – страна в производството пред предходна съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: 

         С обжалваното съдебно решение ВРС е отменил НП 03-009913  от 08.08.2018г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, на „МЕЛА“ ООД ЕИК ********* е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

       От фактическа страна РС-Варна е приел, че с протокол от 21.08.2017 г. на „МЕЛА” ООД е било дадено предписание да се документира  провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве  при работа на новопостъпили работници и служители в книга  за начален инструктаж в деня на постъпване на работа съгласно чл. 11 ал.5  вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба РД-07-2 със срок на изпълнение 10.10.2017 г. На 12.07.2018г. била извършена проверка, при която било прието, че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило предписанието като не бил документиран начален инструктаж на С П В, постъпил на работа същия ден - 12.07.2018 г.

         Районният съд е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законен срок, като описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства. При провеждането  на АНП обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон не е приложен правилно, тъй като и в АУАН и в НП, нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна и не е доказано от правна страна.

Въззивният съд е приел, че недокументирането на инструктаж е нарушение, но за да бъде документиран един инструктаж, той първо трябва да бъде проведен, а документирането на инструктаж, който не е проведен, би осъществило състава на престъплението лъжливо документиране. Поради това и няма как да се иска от дружеството да  документира инструктаж, който не е проведен. В АУАН и НП, обаче, не се описва от фактическа страна, че такъв е бил проведен, нито кога е проведен. В конкретния случай не е описано от фактическа страна, че инструктажът е бил извършен, като липсата на факти, пряко относими към съставомерните признаци на нарушението, ограничава правото на защита, тъй като защитата се гради срещу фактите. Въззивният съд е приел и, че не е доказано, че инструктажът е бил извършен, а това е елемент от обективната страна на нарушението. Направен е извода, че налагането на наказание, за нарушение, което не е доказано да е извършено, е неправилно приложение на материалния закон и това е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Касационната инстанция счита атакуваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно.

Наложената имуществена санкция  е по повод неизпълнение на дадено задължително предписание на наказаното дружество да документира  провеждане на начален инструктаж  по безопасност и здраве на новопостъпили работници  в деня на тяхното постъпване на работа. Това предписание, което не е било обжалвано, има за нормативна опора чл. 11, ал. 1, т. 6 и чл.11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/2009 г.

Според наказващия орган адм. нарушение  е извършено на 12.07.2018 г. , когато е постъпил на работа С П Ви в който работен ден е била извършена проверка на инструктажната книга от  контролните органи , но неясно дали преди или след края на работно време .

С оглед цитираната по-горе правна уредба  и вменено задължение на работодателя по даденото задължително предписание документиране на начален инструктаж следва да се извърши в деня  на постъпване на работа на работника . В конкретния случай това означава задължение за работодателя по документиране на инструктажа до края на работния ден на 12.07.2018 г.  , което е изпълнено предвид записванията в книгата за инструктаж. Липсата на подобно документиране към момента на проверката от ДИТ-Варна, но преди края на първия работен ден на С Вт.е. преди да е изтекъл срока за изпълнение на даденото задължително предписание навежда на извод за недоказано административнонаказателно обвинение. 

След като събраните по делото доказателства не сочат за извършена проверка след края на работното време както за проверяващите лица, така и за работниците на касационния ответник , се налага извод, че не е осъществено изпълнителното деяние на описаното в АУАН и НП адм. нарушение.  

Неоснователно касаторът в хода на устните състезания се позовава на решение по КНАХД № 1931/2019 г. на АС – Варна, тъй като същото е постановено при друга фактическа обстановка, и се отнася до нарушение по чл. 415в, ал.1 от КТ, а не по чл. 415, ал.1 от КТ какъвто е настоящия казус.

С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция счита подадената касационна жалба за неоснователна и следва да се остави без уважение.  

            Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, пр. 1 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Варна

     

                                                       Р       Е       Ш       И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №1948/30.10.2019г. по АНД № 2262/2019 г.   на Варненския районен съд.   

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                    Председател:                               

 

 

                                                                    Членове:         1.                               

 

 

                                                                                            2.