М
О Т И
В И
към решение от 07.04.2017 по нчд № 533 /2017г. на СГС
Производството е образувано
по реда на чл. 32, ал.1 във вр. с чл. 16, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС
по постъпило
за
разглеждане Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено от властите на Холандия и засягащо българския гражданин Х.М..
В съдебно
заседание представителят на Софийска
градска прокуратура изразява становище за признаване на решението за налагане
на финансовата санкция.
Лицето, редовно уведомено за датата на съдебното
заседание от 07.04.17г. не се явява, за да вземе окончателно отношение по същото.
Съдът въз основа данните по делото намери :
С Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и
изпълнение на решение от P. C.
Vewerkingseenheid O.M., гр. У.Х.,постановено на
28.06.2016г. и влязло в сила н 09.08.2016г., с което на българския
гражданин е наложена финансова санкция за
правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под
юрисдикцията на българските съдилища. Наложена е финансова санкция – осъждане за
заплащане на парична сума в размер на 91
евро за превишаване на максималната
скорост на магистрала с 12 км. /ч на 28.04.2016г.
на магистрала, съставляващо нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата на К. Х..
По силата на Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в
производството по признаване на решение на чуждестранен орган за налагане на
финансова санкция.
Издаващият
орган е изпратил удостоверение, съдържащо необходимата информация. Удостоверението е издадено по образец /съгласно
Приложение № 2 към чл. 4, ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от
превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията,
залегнали в разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Касае се за акт за налагане на
финансова санкция, наложен от орган, за
извършено деяние съставляващо нарушение на правилата за движение по
пътищата, което
съответства на изискванията на нормата на чл. 3, ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС.
Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл. 30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, за които двойна
наказуемост не се изисква, като следва да се отбележи, че и по българското
законодателство аналогично поведение се санкционира като административно
нарушение съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата.
Не съществуват очертаните по чл. 35 от Закона основания, при които може
да се откаже изпълнение на решението. Изпратеното
удостоверение съдържа достатъчно
информация, която по убедителен начин може да се свърже с личността на
засегнатия български гражданин. Отделно от това, чрез същия документ се
удостоверява, че производството пред издаващата държава е било писмено и лицето
е било уведомено за относно правото и сроковете за обжалване.
Не се констатира наличието на каквито и да е било
основания, за да се откаже признаването и изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу засегнатото лице за същото деяние в Р. България или в друга държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е
изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо.Решението на органа на
решаващата държава не се отнася за деяния, които по
българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова
санкция с решението не е по-малко от 70 евро
– като в случая тя е 91 евро, с левова
равностойност 177,45 лева към момента на постановяване на решението. Погасявания
не са осъществявани.
При тези обстоятелства и като отчете, че не са налице основания за
отказ, българският съд постанови решение, с което призна акта, издаден от орган в Кралство Холандия, с който на българския
гражданин Х. К. М. е наложена финансова
санкция и постанови да се предприемат съответните действия за изпълнението му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.